Пол Уокър – трагичната ирония на съдбата

… Той притежаваше в личния си гараж фантастични автомобили, за които всеки би мечтал. Уникални като дизайн, модерни, супер бързи, естествено. Достатъчно е да споменем само някои марки - Porsche 996 и 911 GT3 RS, Nissan GT-R, BMW M1, BMW M3 E30 и E36, Saleen S7, Ford GT, Shelby GT500…

… Той бе отличен пилот, яхаше страхотни коли в американската филмова поредица „Бързи и яростни“, където спечели симпатиите и любовта на милиони зрители по света. На какви ли не марки суперавтомобили въртеше зрелищно волана героят му Браян О’Конър в този филм! То не бе японското свръхзвуково Mitsubishi Eclipse от първата част, не бе Toyota Supra, убийственото лимонено зелено Mitsubishi Lancer Evolution, Nissan Skyline GT-R R34 и още, и още…

Затова точно няма по-кратка, ясна и за жалост трагична формулировка за живота, творческия път и нелепата на смърт на този човек, който загина в… автомобилна катастрофа – Ирония на съдбата!
Той е Пол Уокър. Отиде си от този свят на 30 ноември 2013 г., идва на 40 г. В разцвета на кариерата си и на силите си. За тази жестока катастрофа е изписано много, полицията прави пълно разследване на инцидента, доста неща станаха ясни. Колата, в която загива Уокър, е шофирана от неговия приятел и бизнеспартньор Роджър Родас. Двамата не са и подозирали каква трагедия ще се случи в този иначе изпълнен с приятни емоции есенен ден. Двамата са на благотворително парти, организирано от тях. Целта е да се съберат средства, които да помогнат за ликвидиране на щетите от унищожителен тайфун във Филипините. Знайно е, че Пол Уокър е щедър човек и винаги е готов да помогне. Преди това е създал дори благотворителна организация в помощ на земетресението в Хаити от 2010 г. Двамата приятели си тръгват, като Роджър сяда зад волана на мощно Porsche Carrera GT. Оттук нататък обаче остава нещо неизяснено. Следствието така и не успява да отговори на въпроса защо и как 38-годишният Родас буквално на стотина-двеста метра от потеглянето изпуска управлението на колата, която се движи със скорост 160 км в час. Автомобилът се поднася и се удря в бордюра, после се блъска в дърво и стълб, отново в дърво и избухва в пламъци. Гърмът вади от събитието гости и приятели, които се втурват към мястото на катастрофата. Само за да видят, уви, че автомобилът е в пламъци. Някои се опитват да помогнат, но не успяват – двамата приятели изгарят в адски мъки…
Ако не бе трагедията, със сигурност този актьор щеше да направи още много филми, с които да привлича любителите на киното. И той подобно на свои американски колеги започва снимки първо в рекламни клипове за телевизията, където, както се знае, се трупа известност – ако не друго, поне ставаш познато лице.

Но за да спазим традицията, ще кажем няколко думи и за детството на Уокър. Вероятно момчето се е метнало на майка си поне по хубост, тъй като тя е фотомодел. Баща му работи в системата на водоснабдяването, а дядо му е бил боксьор. Самият Пол се увлича от биологията и ако не бе влюбването му в актьорската професия, вероятно щеше да стане учен в областта на морската биология, за която между впрочем има диплом.
Най-любопитното може би е, че той се появява на екран още на… 2 години. Не къде да е, а в реклама на бебешки памперси. Явно красиво бебе е бил. Това става през 1975 г. Когато е вече юноша, продължава участието си в рекламни клипове по телевизията, за което вече стана дума. Междувременно се пробва като актьор и в някои телевизионни сериали – у нас е известен „Млади и непокорни“, както и „Докоснат от ангел“, „Момчетата се връщат“, „Магистрала към небето“, „Кой е шефът“ и др.

Дебютира с по-сериозна роля в образа на професор Бенет във филма „Чудовище в килера“, ужаси - комедия от 1986 г. Тогава той е на 13 г. Следват едни десетина години със сравнително малки роли за Уокър, които не му носят кой знае каква популярност. Хроникьорите отбелязват, че едно от следващите му успешни участия е в образа на Фил Дийдъл във филма „Запознайте се с Дийдълс“ през 1998 г. Това е комедийна лента на Стив Боюм, който прави режисьорския си дебют. Филмът се харесва на зрителите със занимателния си, донякъде приключенски сюжет, с обратите и любопитни случки на героите в Хаваите, естествено има и любовна искра.
Същата година Пол се появява във филма на режисьора Гари Рос „Плезънтвил“. В него гледаме още Тоби Магуайър и Рийз Уидърспуун. Сюжетът пренася героите – братът Дейвид и сестра му Дженифър, в малкото и спокойно градче Плезънтвил, където рядко нещо нарушава мира. Двамата герои обаче са напълно противоположни по характер. Дейвид е свито момче, което предпочита да прекарва свободното си време в гледане на телевизионни сериали, а сестра му е буйна, темпераментна тийнейджърка. Става така, че телевизорът ги пренася в света на сериала „Плезънтвил“, където всичко се променя…

През 1999 г. Уокър участва във филмите „Тя е върхът“ и „Дворецът на илюзиите“, а през 2000 г. в трилъра „Черепите“.
Логично идваме до годината 2001-ва, когато буквално изригва голямата слава на Пол Уокър. Тогава той блясва на екран с първата част от нашумялата поредица „Бързи и яростни“ на режисьора Роб Коен. Тази продукция за историите на незаконни улични състезания се превръща в безспорен хит и печели баснословни пари. Според финансовата справка до 2019 г. приходите достигат до 6 милиарда долара! Дотогава първата част е последвана от още осем! Тук трябва да отбележим, че режисьор на първия филм е Коен, а на останалите части се сменят Джон Сингълтън, Джъстин Лин, Джеймс Уан, Ф. Гари Грей и Дейвид Лейч.
В първата серия Пол Уокър се превъплъщава в ролята на федералния агент Брайън О'Конър, който е внедрен в екипа на Доминик Торето (в ролята знаменитият Вин Дизел), за да разобличи заниманията му. Чаровният агент обаче се влюбва в сестрата на Торето - Мия (изкусителната Джордана Брустър) и нещата тръгват в различна посока…

Седмата част от поредицата излиза през 2015 г. и това за жалост е последната роля на Пол Уокър. Всъщност лентата излиза след неговата смърт през 2013-а. За да бъдат завършени снимките, се налага в някои от епизодите да се използва компютърна графика, както и в снимки като дубльори на Пол да участват братята му Коди и Кейлъб.
Разбира се сред другите филми на Пол, които не са толкова много на брой за жалост, може да споменем „Опасно синьо“ от 2005 г. с Джесика Алба, „На живот и смърт“ от 2007 г., “Обирджии“ от 2010 г. (вж. отделно филмографията на актьора). Критиците определят като много успешна и ролята му във филма „Осем герои“ от 2006 г. Тази приключенска драма е посветена на изследователите на Антарктика и на осем невероятни кучета. Продукцията е излъчвана неведнъж и по родните телевизии и винаги е гледана с интерес. В един момент симпатичните хъскита са оставени сами сред снеговете и ледовете на континента и когато техният стопанин Джери Шепард (в ролята Пол Уокър) се връща след половин година, за да ги намери и спаси, две от любимите му кучета са умрели, но лентата все пак има щастлив край…

За личния живот на Пол Уокър естествено се знае от писания в медиите. Макар да е красив и привлекателен мъж, той няма официален брак, но, отбелязва пресата, винаги е бил в компанията на млада и красива дама. Самият той е споделял пред журналисти, че харесва естествени и скромни момичета, които не си придават важност. Това не му пречи да има връзки с жени като актрисата Денис Ричард, с певицата Кристина Милиан, с Джесика Алба. От Ребека БакБраян има дъщеря Медоу.

И завършваме с тъжни, но много пророчески думи на Уокър: Ако един ден скоростта ме убие, не плачете, защото съм се усмихвал…

Питър Койот – от анархизма до дзен будизма и киното

… Може ли да си член на анархистично формирование, а след време да станеш последовател на дзен будистката философия?
Някои навярно ще отговорят прибързано не, тъй като двете философии са доста различни. Когато става дума за един американски актьор обаче, това е възможно. Актьорът е Питър Койот, име, добре познато на любителите на киното и чиято житейска, пък и творческа съдба, преминава през немалко перипетии. Достатъчно е да кажем, че Питър се озовава в киното, чак когато е навършил 39 години. Дотогава немалко негови колеги вече носят титлата звезда. Е, той може да не е мегазвезда, но пък има роли, които разкриват таланта му – както в киното, така и на театралната сцена, и на телевизионния екран.

Вярно е още, че той може да бъде разпознат от феновете си и извън киното, театъра и телевизията. Може да го видите през уикенда да мята въдицата си за риболов, да върти волана на джипа си в поредната офроуд надпревара, да прави интересни снимки сред природата, да пее и да подрънква на китара с леко дрезгав глас. Таланти…
Зрителите, които следят по-отблизо американското кино, безспорно ще свържат името на Койот с една знаменита продукция, счупила приходите в бокс офиса. Става дума за легендарния научно-фантастичен филм „Извънземното“ на Стивън Спилбърг от 1982 г. Тогава Питър е вече в зряла възраст, на 41 г. Лентата със скромен бюджет от 10 млн. долара само за няколко сезона носи приходи от близо 800 млн.! Филмът е уж за деца, но привлича и възрастната аудитория. Няма да сгрешим, ако кажем, че това е един от най-вълнуващите и магични филми в историята на световното кино. В основата на сюжета е залегнало приятелството на малкия Елиът с извънземно същество, което момчето, сестра му и брат му крият и на което искат да помогнат да се върне у дома. Любопитни случки, любов, приятелство, семейни отношения – това, прибавено към великия майстор на режисурата Стивън Спилбърг обяснява успеха на продукцията, която и до днес се гледа с интерес.

И понеже споменахме в началото за перипетиите в живота на Койот, ще върнем малко лентата към детството му и към юношеските години. Питър е роден през 1941 г. , а когато е на 25 г., завършва английска литература в колеж, където добива бакалавърска степен. В Сан Франциско записва творческо четене в университета, за да стане магистър. По това време се включва в провокативна театрална трупа, която изнася представления на улицата. Тези постановки обаче често са с политически характер и не се харесват на управниците. Полицията пък гони актьорите, тъй като си позволяват да играят театър в парка, за което нямат разрешение. Често артистите попадат и в ареста. С тази трупа Питър не само играе, но пише сценарии и в същото време е и режисьор.

Любопитен факт е, че когато е на 27 г., Койот основава анархистичната група „Дигърс“. Нейната дейност е насочена към осигуряване на подслон, храна и медицински грижи за пришълците в Калифорния. По-късно тази група създава цяла верига хо тихоокеанското крайбрежие на Щатите. След няколко години обаче Питър „сменя религията“, както се казва, и се увлича по философията на дзен будизма. Дори пише книги в тази насока. В продължение на няколко години пък е шеф на Калифорнийския съвет за изкуство.
В киното Койот дебютира през 1980 г. във филмите Die Laughing и Tell Me A Ridle. Ролите му там обаче остават незабелязани, за разлика от ролята му на Кийс в „Извънземното“, за което вече споменахме. Продукцията е култова не само за зрителите, но и за критиката, за което свидетелстват и 9-те номинации за „Оскар“. От тях филмът печели 4 статуетки – за оригинална музика, за визуални ефекти, за аудио ефекти и звук. В лентата участва Дрю Баримор, която тогава е на 7 г. Гледаме още Хенри Томас и Дий Уолъс.
Лаври актьорът обира за участието си в един друг шедьовър – романтичната драма „Горчива луна“ на режисьора Роман Полански от 1992 година. Любов, страст и музика на знаменития Вангелис. Няма какво да се добави.

Койот има повече от 100 продукции в киното и телевизията. С Глен Клоус гледаме Питър в „По острието на бръснача“ (той е по-ранен, от 1985 г.,), „Сфера“ от 1998 г. с Шарън Стоун и Дъстин Хофман, „Иронии на съдбата“ от 1999 г. с Харисън Форд, „Ерин Брокович“ от 2000 г. с Джулия Робъртс. (вж. отделно филмографията на актьора).

За участието му в сериали можем да споменем още „4400“, The Inside, Commander in Chief и др.
Що се отнася до светската преса, тя отбелязва сравнително скромно факта, че актьорът е баща на две деца – от първата си съпруга Айлийн Иуинг и от втората Мерилин Маккан. Третият му брак също приключва с развод – със Стефани Плийт.

Пенелопе Крус – гореща кръв и още нещо

Едно е сигурно: няма мъжко сърце по света, което да не трепне, ако я види как танцува. Това едва ли е свързано само с посещенията в школа за танци. Има и нещо друго. То е горещата южняшка кръв. Страстният темперамент, гарниран с доза испански чар и сексапил. И див темперамент, по думите на собствения й съпруг. Какво друго му трябва на един мъж?...
Защо започваме така разказа си за нея ли? Ами защото тя се казва Пенелопе Крус. И умее по два различни начина да разказва история. Единият начин е чрез танца. Вторият е с езика на киното. И по двата начина й се получава.

Всъщност тя до голяма степен отговаря на въпроса нима само американските актьори от Холивуд могат да се кичат със световна класа? Не. Категорично. Защото класата на Пенелопе никой не се наема да оспорва. Да, тя може да няма в творческата си витрина десетки награди „Оскар“ и „Златен глобус“ (има обаче немалко номинации!), но пък в продължение на години е търсена от различни режисьори с различно творческо амплоа за роли, които й подхождат. Тя просто умее да живее пред камера. И да гради образи и характери.
И понеже стана дума вече за танци, родената през 1974 г. в Мадрид актриса наистина прави първите си стъпки в изкуството чрез магията на танца. С това се занимава в Мадридската консерватория, където учи класически балет. Професията на актьора обаче не й е чужда и тя се образова в областта на театъра в Ню Йорк в продължение на 4 години. Няма ген във влечението й по танците, театъра и киното – хроникьорите отбелязват, че баща й е търговец, а майка й фризьор. Те дават името на дъщеря си от заглавието на една песен на Хуан Мануел Серат – „Пенелопе“. Прощъпулника си Крус, която още от малка е доста атрактивна и занимателна, прави в клипчета за телевизионни реклами. С някои компании дори стига до договор, което в един момент й помага по пътя към голямото кино. Дебюта си там Пенелопе прави във филма „Шунка, шунка“ от 1992 г. Същата година се снима и в една нашумяла продукция – комедията „Бел Епок“ на режисьора Фернандо Труеба. Лентата печели „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.

Творческата й биография неизменно се свързва с един голям испански режисьор – Педро Алмодовар, с когото са в приятелски отношения дълги години. През 1997-ма Пенелопе се снима в неговия филм „Жива плът“, което я прави вече много известна.
На следващата година идва и наградата „Гоя“, която е испанският еквивалент на „Оскар“. Пенелопе го заслужава за ролята си на Макарена във филма „Момичето на твоите мечти“. През 1999-а пък се появява успешно в драмата „Всичко за майка ми“ на Педро Алмодовар, където играе ролята на монахинята Мария Роса Санз. Пенелопе е вече търсена и Зад Океана. През 2000 г. се снима в „Тези прекрасни коне“ с Мат Деймън, а на следващата година в криминалната драма „Дрога“ в партньорство с Джони Деп.
През 2001 г. Крус се появява като София Серано във „Ванила скай“. За това си превъплъщение обаче има номинация за „Златна малинка“ за най-лоша актриса. Това не й пречи по време на снимките да се сближи с актьора Том Круз, с когото са заедно до 2004-а.
Следват роли във „Фанфан лалето“, „Готика“, „Сахара“, „Бандитки“. Последният филм излиза през 2006-а, а същата година заваляват и номинациите на Пенелопе за ролята й на Раймунда в „Завръщане“ на Педро Алмодовар. За това свое участие Крус е номинирана за „Оскар“ за най-добра женска роля, приза на БАФТА за най-добра актриса в главна роля, „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм, и награда „Емпайър“ за най-добра актриса.

През 2007 и 2008 г. следват нови успехи и номинации – те са за участието й във „Вики, Кристина и Барселона“ на Уди Алън – тук печели „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля и номинация за „Златен глобус“ в същата категория, за ролята на Карла Албанезе в „Девет“ – тук е с номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра поддържаща женска роля, по-късно я гледаме в „Сексът и градът 2“ и „Карибски пирати: „В непознати води“ и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).
През 2022 г. Пенелопе се появи в ролята на Клара в „Безкрайността“, който бе показан и на „Киномания“ в България.
Що се отнася до личния живот на Пенелопе, светската преса го следи естествено, но няма кой знае какво за писане. Тя не се слави с многобройни връзки с мъже въпреки красотата и чара си, но пък сред кратковременните й избраници са имали щастието да бъдат Том Круз и Матю Маконахи. С испанския актьор Хавиер Бардем сключва брак през 2010 г., семейството се радва на две деца – син и дъщеря.
Жълтата преса наскоро писа, че красавицата имала тайни ритуали за влизане в роля. Едва ли са наистина тайни, щом ги е споделила, но пък така е по-интересно. В едно от своите интервюта тя признава, че за да се вглъби в ролята, медитира на фона на тиха музика, а освен това е открила начин непрекъснато „да влиза“ и „да излиза“ от героините си.

Подобно на други световни актьори и Пенелопе не е чужда на благотворителна дейност. Помагала е финансово на детски приюти, била е доброволка в Уганда, грижи се за бездомни животни… И може би е малко философ. Затова и откровеничи: „Не може да живеете своя живот, гледайки на себе си през очите на някой друг…“
Да се поучим…

Патрик Суейзи – идолът, който светът няма да забрави

Коварната болест отне живота му, когато бе само на 57 г. Тогава, когато се радваше на щастлив семеен живот, бе обичан от съпругата си, бе вече знаменитост в света на киното, харесваха го и почитаха таланта му милиони хора по света. А светът през 2009 г. наистина скърбеше.
Едва ли има друг американски актьор, който да е преминал през такива перипетии в жизнения, а и в творческия си път. Всъщност и жизненият, и творческият му път са битка. Битка за оцеляване в началото, битка за пробив и утвърждаване, битка за живот с болестта.
Патрик Суейзи. Да, вероятно за мнозина любители на киното първата асоциация е с образа му в култовия филм „Мръсни танци“. Донякъде основателно, защото именно този филм, за който ще стане дума малко по-късно, превръща Патрик в знаменитост. Но пък той е известен и обичан не само като актьор, но и като танцьор, а и като певец. Спокойно можем да кажем, че роденият през 1952 г. Суейзи носи в гена си танца и артистичното. Кръвта вода не става, както се казва. Наистина баща му Джеси няма нищо общо със света на изкуствата. Той се е занимавал с бокс, а когато спира със спорта, работи в месарски магазин. Но пък майката на Патрик – Патси, е много прочут хореограф, авторитет, една от създателките на Хюстънския балет. Е, няма как момчето да не наследи нещо. То не нещо, а наследява завиден талант!

Иначе в семейство Суейзи растат пет деца и фамилията не е добре материално. Въпреки хубавата професия на майката многодетното семейство трудно връзва двата края. Когато завършва гимназия, Патрик има желание да учи в колеж, но пък за това трябват средства, а семейство Суейзи не ги притежава. В юношеските си години младокът тренира карате заедно с брат си, ходи при майка си и усвоява стъпките в балета, включва се и в театрални представления. Но кръвта му кипи, както се казва. Спортът го увлича много и той захваща занимания освен с балет, карате и музика, още с гимнастика, скокове във вода, ски, кънки, ветроходство. Балетът му е страст, но пък получава сериозна травма в коляното и ставата, въпреки това продължава да тренира и гимнастика, и успява да заслужи стипендия по този спорт.

А каквото е писано да стане, то се случва. Случва се в личния живот на Патрик. При посещенията си в школата по класически балет при майка си младежът вижда девойка, в която мигновено се влюбва. Тогава той е на 18 г., а красивото и нежно русокосо девойче едва на 14. Това е Лиса Нийми, една от най-добрите възпитанички на майка му. За тази космическа любов е изписано немалко. Преди да зърне бъдещата си съпруга, Патрик, който е много красив и привлекателен младеж, омагьосва с чара си доста балерини от школата, но с нито една от тях няма връзка.

Между другото, връзката между Суейзи и Лиса въобще не потръгва веднага и по вода. Когато разбира закачката между двамата, майката на Патрик се намесва и се опитва да предотврати сближаването им. Е, не успява. Двамата се женят през 1975 г. и любовта им цъфти до смъртта на Патрик през 2009-а. И тази любов обаче в личен план не минава без трусове. Напротив.
Случва се така, че двойката, която много мечтае да има дете, е сполетяна от нещастие. Шок е и за двамата, когато Лиса преживява спонтанен аборт. За нещастие последват и други удари върху семейството. Бащата на Патрик скоро след аборта е покосен от инфаркт, а след това Суейзи губи и сестра си. Болката в душата на мъжа е неукротима и от отчаяние той посяга към алкохола. Това обаче повлиява негативно върху актьорската му кариера, за която ще стане дума след малко. Режисьорите вече не го търсят или ако го сторят, му предлагат само малки и незначителни роли. Разбирайки ситуацията, в която е изпаднал, Патрик се насочва към лечение в клиника за алкохолици. Година по-късно излиза от там и отново е заедно със съпругата си, но пък тогава тя преживява втори аборт. Бедите нямат край! После идва и новината за зловещата болест – рак на панкреаса…

В началото на нашия разказ споменахме за изпитанията на Патрик – житейски и професионални. Те всъщност са неразделни, вплетени едно в друго. Когато започва връзката си с Лиса, двамата са убедени, че ще успеят в балета и целта им е една – да станат прима балетисти, да покоряват световните сцени. Това обаче не е никак лесно. От една страна, контузията на Патрик го принуждава да се подлага на не една и две хирургически интервенции. От друга страна, когато се мести в Ню Йорк, семейството отново има нужда от пари и за да се издържа, двамата се занимават с какво ли не – с преподаване на гимнастика, на балет, на акробатика, на джаз. Дори и с дърводелство, с изработване на мебели! И в момента, в който финансите пак са на привършване, въпреки работата, в Лос Анджелис Патрик дебютира в киното с роля във филма „Скейттаун, САЩ. Продукцията от 1979 г. е музикален филм, а според критиците е повлиян от „Треска в събота вечер“. Любопитното е, че в тази лента Суейзи си партнира с актрисата Катрин Кели Ланг, чиято кариера тогава също стартира. Тя обаче по-късно става световноизвестна с ролята си в многохилядния сериал „Дързост и красота“, където се превъплъщава в жената, желана от всички мъже, Брук Лоугън, по-късно Форестър.

Пак по времето на снимките на „Скейттаун, САЩ“ Патрик се появява и на театралната сцена. Чака своя ред за голяма роля в киното, но това все още не се случва. Безпаричието пак кара семейството да обърне поглед към единия от старите занаяти – дърводелството. В този момент на Суейзи предлагат водеща роля във филма „Ренегатите“, а след това идва и поканата за участие в „Аутсайдерите“ на големия Франсис Форд Копола. Годината е 1983-а. Криминалната драма с продължителност час и 30 разказва за група младежи от престъпния свят, групирани в улични банди за кражби, нападения, побоища. Лентата е основана на едноименния роман на Сюзан Елоис Хинтън. Във филма на екран са още познати имена – Мат Дилън, Том Круз, София Копола и др.
Следващата година – 1984-а, Патрик се снима във филма „Безпримерна храброст“. Тази военна продукция прави премиера в България цели 32 години по-късно – през 2016-а. Любопитното е, че режисьор на филма е канадецът от български произход Тед Кочев. Сюжетът отвежда първоначално към личната драма на полковник Джейсън Роудс, който години наред издирва своя син, изчезнал по време на войната във Виетнам. Приключенията на военния офицер и негови бойни другари се разгорещяват в Лаос…

Стигаме до филма, който, както вече споменахме, изстрелва във висините Патрик Суейзи. Музикално-романтичната лента „Мръсни танци“ се появява през 1987 г. Режисьор е Емил Ардолино и колкото и да е неочаквано за мнозина, този наглед елементарен като сюжет филм чупи завиден касов рекорд. Със свръхскромния бюджет от 6 млн. долара приходите от излъчване надхвърлят 215 млн. долара.
Историята се завърта около любовта на учителя по танци Джони Касъл (в ролята Патрик Суейзи) и младото момиче Франсис „Бейби“ Хаусман (в ролята Дженифър Грей). Тя замества традиционната партньорка на Джон и логично между тях пламва първо искрата, а после идва и невероятната любов.
Този филм е завладяващ и дотолкова реалистично Суейзи изпълнява ролята си, че зрителят остава с впечатлението, че той и Дженифър Грей са двойка и в живота. Нещо, което естествено не е така, тъй като Патрик е щастливо женен за Лиса.

Суейзи блясва и с ролята си в романтичното фентъзи „Призрак“ от 1990 г. на режисьора Джери Зукър. В главните роли са годениците Патрик Суейзи (в образа на банкера Сам Уеят) и Деми Мур (в ролята на Моли Дженсън). Интригата се завърта около нападението над двойката на улица в Ню Йорк, когато в схватка с крадец банкерът е убит. Духът му обаче остава и продължава да пази Моли…

Този филм е справедливо засипан от критиката със суперлативи. За това свидетелстват и две дузини награди и номинации. Само някои от тях: номинации за „Оскар“ в категориите най-добър филм, най-добър монтаж и най-добра филмова музика, номинации за „Златен глобус“ в категориите най-добър филм, най-добър актьор в мюзикъл или комедия, най-добра актриса в мюзикъл или комедия, номинации за БАФТА в категориите най-добър оригинален сценарий, най-добър грим и най-добри специални ефекти, още 6 номинации за награда „Сатурн“. Към това прибавяме статуетка „Оскар“ за най-добър сценарий, „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля (на Упи Голбърг), награди БАФТА, „Златен глобус“ и „Сатурн“ на Упи Голбърг за най-добра поддържаща роля, „Сатурн“ за най-добър фентъзи филм, „Сатурн“ за Деми Мур за най-добра актриса. Патрик Суейзи пък е номиниран за „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия…
Сред другите по-известни заглавия с участието на Суейзи е екшън трилърът „Точка на пречупване“ от 1991 г., който разказва историята на сърфисти и в който на екран е още Киану Рийвс, приключенският „Баща похитител“ от 1993 г. с Хали Бери, романтичната комедия „Лулу завинаги“ от 2000 г. (Патрик е в ролята на телевизионния сценарист Бен, който след години се среща с ученическата си любов), „Коледа в страната на чудесата“ от 2007 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
Редно е да споменем още, че документалният филм за актьора „Аз съм Патрик Суейзи“, който излезе на екран през лятото на 2019 г. в негова памет, успя да счупи рекорда по посещаемост за годината – 2 млн. зрители.
И приключваме кратките бележки за Патрик с едно негово изказване, което няма нужда от коментар: „Малко ми е жал за сегашното поколение. Никога няма да усетят тръпката от това да прекосиш цялото заведение и да поканиш непознато момиче за блус…“
Като че ли е казано сега…

Парис Хилтън – тъпа блондинка? Не. Просто многоликото момиче на Америка

... Може да я видите да хапва почти на крак в „Макдоналдс”. Без бодигардове и без лимузина с шофьор, който да я чака на паркинга.
… Може да я засече камера на полицията, че кара с превишена скорост и на всичко отгоре да е леко пийнала. Даже и затвор да отнесе за това. Въпреки че е известна и американските катаджии я познават много добре.
… Може да я видите как щастливо показва рожбата си на камерите и фотографите и да твърди, че това е най-голямото щастие в живота й.

Да, тя е наследница на милионер, може би и милиардер, но пък с нищо не го показва. Просто така си е решила. А може би и защото супербогаташът, неин роднина, в един момент бе обявил, че дарява за благотворителност 97 на сто от имането си, за да не се карали близките му за парите.
Ако кажете името й на българските телевизионни зрители, които са фенове на риалитито VIP Brother, веднага ще изровят все още пресните си спомени за нея. Да, защото тя бе гост в това шоу по родната телевизия. И в него се включи с образа си, изграден през годините. Няма шега! 17 щастливци имаха уникалния шанс да видят светската икона на живо. Парис Хилтън! През септември 2013 г. тя бе посрещната в къщата на VIP Brother от водещия риалитито Ники Кънчев, който й целуна кавалерски ръка и не изпусна шанса да я поразпита. Русата красавица призна, че това е първата й визита у нас и повтори, че е обикновено момиче, което много обича да пътува, да плува и да се гмурка. Обича да се забавлява и образът й в личния живот е един, а пред камера съвсем различен.
Тук е мястото да споменем, че един от лайфовете на шоуто накара звездата да стане DJ на парти в къщата. Ще припомним, че това стана през 2013 г., когато Парис бе на 32 години.

Тя е родена в Ню Йорк през 1981 г., има по-малка сестра и двама братя. Фамилията е богата. Самата Парис е внучка на основателя на световната хотелска верига „Хилтън” Барън Хилтън. Момичето обаче никога не е искало да парадира нито с рода си, нито с богатството си. Търси си своя собствен път на развитие и успява да се реализира в различни посоки. Днес тя е известна като певица, като актриса, като модел, като писател, като бизнесдама и светска личност, дори като DJ. В какво ли не се е пробвала...
Е, разбира се за това си има дадености. От малка Парис е красиво дете, а като девойка вече грабва погледите. Руса, стройна, привлекателна, добре сложена, перфектно излято тяло, прекрасно лице, убийствен поглед, съблазнителна походка. Какво още? Въобще не е изненада, че като тийнейджърка е поканена за участие в ревюта на престижни модни агенции, в които не се пробива никак лесно. След години Парис Хилтън прави едно изказване, което вероятно ще разгневи българските учителки. Тя заявява, че Бог я е създал много красива и ако не била толкова хубава, вероятно щяла да стане… учителка.

През 2006 г. показва музикалния си талант в дебютния си студиен албум „Париж”. Нейни са още популярните сингли Stars Are Blind от 2006 г., Nothing in This World от 2006 г., Good Time от 2013 г., Come Alive от 2014 г., High Off My Love от 2015 г. Записва и различни видеоклипове.
Автор е през 2004 г. на автобиографията Confessions of an Heiress: A Tongue-in-Chic Peek Behind the Pose“. Освен това дава името си на верига клубове, които носят името „Клуб Парис”.

Разбира се не бяга и от актьорската професия. Участва в едно риалити шоу - The Simple Life, и в него я виждаме в необичайната роля на обикновена краварка, чистачка и келнерка. Живее във ферма по подобие на българското предаване „Фермата”. В същото време участва като актриса във филми и сериали, които се радват на добра гледаемост - „Ориндж Каунти – кварталът на богатите“, „Вероника Марс“, „Лас Вегас“, „Стилни неща“, „Законно блондинка“, „Красавицата и грозната“, „Девет живота“ и др.
Сред филмите, в които можем да я гледаме, са още „Поли Шор е мъртъв“ от 2004 г., „Къщата на восъка“ от 2005 г., Repo! The Genetic Opera и The Hottie and the Nottie от 2008 г., The Dog Who Saved Christmas Vacation от 2010 г., „Папарацо“, също от 2010-а, „Ченгета в резерв“, „Аз в зоопарка“ и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).

През 2023 г. пък Хилтън се появи в нов еротичен трилър на ужасите заедно с Памела Андерсън и Ашли Бенсън. Филмът е „Сама в нощта“ на режисьора Джими Джанопулос. Казват, че това е един от филмите, които непрекъснато те държат за гърлото. Сюжетът на пръв поглед е прост, но пък грабва. Става дума за жена, която след бурна раздяла с половинката си се оттегля да живее в хижа на своя приятелка в гората. Тя обаче дори не подозира какво се крие там. По традиция в сублимния момент токът спира и в мрака се появява зловещ и загадъчен убиец…
Понеже вече стана дума за разнопосочните интереси на Парис, ще вмъкнем още един любопитен момент от творческата й биография. През 2020 г. на екран излезе нейният документален филм This Is Paris, който предизвика небивал интерес не само сред почитателите й, а и сред масовата публика. Самата Хилтън признава, че с тази лента е имала една основна задача – да разсее митовете около себе си, че е изкуствена кукла Барби от таблоидите, че е тъпа блондинка, за каквато се представя в риалитито The Simple Life, за което вече стана дума. Но най-шокиращото в документалния филм е признанието на актрисата, че е преживяла унизително насилие в ученическите си години. Това винаги е убягвало от медиите, дори от онези, които следят под лупа живота на звездите. Когато е на 16 г., родителите й я пращат в Юта в център за психично лечение на тийнейджъри. Тя изкарва там 2 години и за това време е подложена на психически и физически тормоз, какъвто въобще не е очаквала. Разказът е буквално потресаващ.

Във въпросното училище младото момиче е било дрогирано от учителите, които се възползвали от нея сексуално. Не смеела да се оплаче на родителите си, тъй като не била сигурна че ще й повярват. Всъщност тя била изпратена там, тъй като била доста буйна и непокорна и често бягала от училище, за да се озове в някой клуб. В Юта в малките часове на нощта някои момичета били будени и водени в отделна стая под предлог, че ще им правят медицински прегледи. Парис обаче споделя във филма, че това не са били прегледи, а сексуално извращение. Карали я да ляга на маса, гола, да разтваря крака, след което я опипвали вътре уж за преглед на матката. Гадно! Актрисата казва, че споделя тези неща, за да се вземат мерки какво и как се случва в подобни детски заведения, където на практика се отнемало детството от децата. Самата Парис години по-късно споделя, че в живота си винаги е искала да не бъде контролиран човек и да бъде свободна, защото това е успехът. Искам само едно – любов, казва Парис.
Що се отнася до истинските й любови, трудно е да се каже дали са много, но е факт едно: през 2021 г. красавицата се омъжи за бизнесмена Картър Ръм и има две деца, и двете придобити чрез сурогатна майка. Първо семейството се зарадва на момченце с името Феникс, а второто йм дете е момиченце, кръстено Лондон.

Иначе за тийнейджърските си години Парис разказва подборно и откровено и в книгата си. Там споделя за първите си сексуални опити. Не крие, че още на 14 г. се забърква в роман с учител, по когото въздишали всичките й съученички. Тя обаче като привлекателно момиче го омагьосала и веднъж, когато се целували и натискали в колата, където се загатва, че е станало и още нещо, родителите на момичето ги заварили и се заформил страшен скандал. Даскалът обвинил за страстта си ученичката, която го била съблазнила, а самата Хилтън пък била изпратена при баба си за наказание. Заточението при бабата обаче също не дава кой знае какъв резултат. Само година по-късно Парис се напива жестоко на купон с по-зрели мъже в един клуб и когато се събужда, разбира, че е изнасилена.
Тези истории съвсем не изчерпват живота на звездата извън киното и изкуствата. Тя е определяна като най-скъпата в света жена DJ, тъй като хонорарът й за живо участие в концерт се оценява на 1 млн. долара. Но това естествено не изчерпва източниците й на сериозни приходи. Тя има издадена колекция от собствени парфюми, първият от които бе на пазара през 2004 г. и реализира печалба от два и половина милиона долара. Последваха парфюмите Just Me от 2005 г., Heiress от 2006 г., Can Can от 2007 г., и др. Парис е основателка на козметичната компания Hilton Lifestyle, която се е специализирала в производство на биокозметика. На пазара са и други нейни марки – бижута, чанти, бельо, анцузи. Кредото на Хилтън е където и да си, трябва да си облечен добре, защото животът е кратък и не трябва да се сливаш с тълпата.

И завършваме бележките си за Парис с едно нейно изказване. Дали е философско или е просто шеговито намигване, всеки сам да реши.
„Всяка жена трябва да има четири домашни любимци в живота си. Норка в гардероба, ягуар в гаража, тигър в леглото и едно магаре, което да плаща за всичко това…“

Омар Шариф – некоронованият принц, покорил Холивуд

Шестедест години знаменита, епична кариера в киното, повече от 100 харизматични роли, аплаузи от критиката и любовта на публиката, нарекла го Принца на Египет. Това е само в едно изречение богатата характеристика на една от емблемите на Холивуд и на световното кино Омар Шариф. Когато през лятото на 2015 г. актьорът напусна белия свят, кончината му отбелязаха медиите по целия свят. С право бе отдадена почит към човека, писал филмовата история със златни букви.

Да, и днес въпреки завидната си творческа биография Омар Шариф е популярен и обичан най-вече с участията си в два емблематични филма, наречени с право суперпродукции. Става дума за „Лорънс Арабски” от 1962 г. и „Доктор Живаго” – 3 години по-късно.
Защо тези два филма му носят такава популярност? Не е толкова трудно да се обясни. Първата лента е английска с режисьор Дейвид Лийн. Сюжетът грабва веднага. Историята в продукцията отвежда към събитията от първата световна война. Главната роля е поверена на Питър О’Тул, който се превъплъщава в образа на британския офицер Томас Лорънс. Той печели симпатиите на публиката, тъй като в едни размирни времена в Близкия изток успява да обедини арабските племена, които враждуват помежду си, и да ги поведе смело към победи срещу турската армия. Омар Шариф е Шелиф Али (перфектно превъплъщение в образа), а легендарният Антъни Куин е Ауда ибу Таий. Любопитното около тази лента е, че първоначално ролята на Омар Шариф е била предложена на Ален Делон. Французинът обаче отказва, тъй като... не искал да сложи кафяви лещи, за да скрие сините си очи. Освен това във филма на Дейвид Лийн няма нито един женски персонаж. В замяна на това продукцията получава дузина номинации и награди. Накратко само някои от тях: Номинации за „Оскар” за най-добра мъжка роля - Питър О’Тул, най-добра поддържаща мъжка роля - Омар Шариф, най-добър адаптивен сценарий - Робърт Болт. Номинации за „Златен глобус” - най-добра мъжка роля в драма - Питър О’Тул, най-добра мъжка роля в драма - Антъни Куин, най-добър саундтрак.

Спечелени статуетки „Оскар” 7 на брой - най-добър филм, най-добър режисьор, най-добро операторско майсторство в категория цветни филми, най-добър художник в категория цветни филми, най-добър звук, най-добър монтаж, най-добър саундтрак.
Четири награди „Златен глобус” - най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра поддържаща мъжка роля - Омар Шариф, най-добро операторско майсторство в категория цветни филми. Да не забравим и 4 награди на БАФТА. След такива престижни отличия не ни остава нищо друго, освен да си припомним играта на знаменитите Питър О’Тул, Антъни Куин и Омар Шариф...

Споменахме още една култова лента – „Доктор Живаго” от 1965 г. Това е американско-италианска историческа продукция, стъпила на едноименния епохален роман на руския писател Борис Пастернак. Този роман е анатемосан от комунистическата партия и е издаден в Италия през 1958 г., а Пастернак е отречен като автор и преследван от властта до края на живота си. Интересното е, че режисьор на „Доктор Живаго” е отново Дейвид Лийн, а този филм също е отличен с 5 награди „Оскар” и 5 номинации. В главната роля на Юрий Живаго е Омар Шариф, а Тоня Громеко е Джералдин Чаплин.Продукцията с бюджет от 11 млн. долара носи приходи от над 115 милиона.
А защо Омар Шариф е наречен Принца на Египет, не е трудно човек да се досети. Той е роден през 1932 г. в Александрия и рожденото му име е Мишел Шахуб. По-късно решава да вземе името Шариф, което на арабски означава благороден. Майка му е домакиня, грижи се за къщната работа, а баща му е заможен търговец на палисандрово дърво. Маслото от това дърво се отличава с деликатен, екзотичен аромат, ползва се като антисептично и болкоуспокояващо средство. Родителите едва ли са подозирали какъв наследник имат. Любопитното е, че Омар изповядва първоначално християнската религия, а после приема исляма, за да може да вземе за съпруга любимата си Фатен. Но за това по-късно...

Между другото, семейството било на почит в Александрия и хроникьорите казват, че в дома ми е гостувал често дори египетският крал Фарук, който обичал да разпуска с игра на карти. Шариф учи в колеж в родния си град, където проявява интерес към спорта – като повечето млади хора, и към театъра. После учи физика и математика в университета в египетската столица. Тези науки обаче не са по вкуса му и той записва актьорско майсторство в Лондонската Кралска академия за драматично изкуство.
В началото на 50-те години на 20 век започва актьорската му кариера в Египет, където бързо добива популярност след роли в дузина филми, сред които „Небето на ада”, „Гоха”, „Мъжът в нашия дом”, „Безсънник”, „Грешка на моя любовник”, „Плаж на тайните” и др. Както вече стана дума, първата му англо-езична роля е именно в „Лорънс Арабски” и тя моментално го превръща в звезда. Следват роли в „Падането на Римската империя” от 1964 г., „Жълтият ролс-ройс” от 1965 г. и „Чнгис хан”, също от 1965 г., където Омар е в главната роля. Следва знаменитото превъплъщение в „Доктор Живаго”.

Както и при други големи в бранша и при Омар има перипетии. През 1968 г. той приема поканата да участва в комедията „Смешното момиче” с Барбара Стрейзънд. За този свой първи филм Барбара печели „Оскар”. Правителството на Египет обаче, водено от философията си на фанатизъм, не одобрява участието на Омар, тъй като партньорката му Барбара Стрейзънд подкрепяла Израел. Шариф обаче не се вслушва в тия гласове, нещо повече – снима се дори в продължението на тази продукция. Като си голям, можеш да си го позволиш...
Сред другите най-известни негови роли са във филмите „Златото нва Маккена” от 1969 г. – тук е на екран заедно с Грегъри Пек, същата година влиза в образа на Че в „Че Гевара” с Ричард Харис, „Обирниците”, „Тайнственият остров”, „Строго секретно”, „Ключът къвм свободата”, „Войната в земята на Етипет”, „Служителят за условно освобождаване”, култова роля в „Мосю Ибрахим и цветята на Корана” (вж. отделно филмографията на актьора). В ролята на магьосник Шариф се превъплъщава в телевизионния минисериал „Пътешествията на Гъливер” от 1996 г., а записва роли и в други телевизионни сериали – „Последният тамплиер”, „Империум: Свети Петър”, „Петър Велики”, „Мистериозният остров”.

През 2015 г. вече на достолепна възраст Омар Шариф се снима в „1001 изобретения и светът на Ибн Алб-Хайтам”. В тези снимки той играе до края на жизнения си път...
За личния живот на Омар Шариф е изписано почти толкова, колкото и за филмите му. Той е признат разбивач на женски сърца, по него са въздишали хиляди дами по цял свят, особено когато са го гледали на екран в младежките му години, когато покорява с екзотична красота. Той самият признава, че е имал много жени в живота си, но нито веднъж не е бил влюбен. А тази популярност сред всички зрители, не само сред представителките на нежния пол, иде най-вече от неговата екранна магия – той така се превъплъщава във всеки образ, все едно гледаме реалния герой. Толкова правдив е. Талант. Описват го като широко скроена личност, високо интелигентен, приятелски настроен към хората. Полиглот е, говори свободно арабски, френски, английски, испански и италиански. Обича конните състезания и е влюбен в бриджа. Затова е откровен „По-скоро бих изиграл партия бридж, отколкото да направя лош филм.” Е, има една партия бридж, която му коства много. Припомня я жълтата преса. По време на снимките на „Тайнственият остров” актьорът много харесва една къща на Лансароте, един от най-известните Канарски острови. Той може да си позволи да я купи и го прави. Страстта му към игра на карти обаче му изиграва лоша шега. При една от поредните партии бридж Омар има неблагоразумието да заложи уникалната къща и я губи. А къщата е наистина фантастична приказка, с невероятна архитектура и удобства. Днес е превърната в музей на името на актьора.
И понеже стана дума за брака на Омар Шариф, той е само един – с Фатен. Те се женят през 1955 г. и две години по-късно имат син Тарек. Преди връзката си с Омар Фатен е имала друг брак – с режисьора Езел Зулфикар. След раздялата си с Шариф отново се омъжва, но той не минава втори пъд под венчило.

Светската преса не пропуска да отбележи, че когато двамата се запознават – това става по традиция на снимачната площадка, тя е известна актриса, а той все още напълно неизвестен. Трябва да уточним, че до този момент в египетските филми целувките между актьорите били само симулативни. Режисьорът обаче настоявал актрисата да целуне истински партньора си на екрана. Фатен склонила, но поставила условие – трябвало първо да види кого ще целува. Е, видяла Омар, харесала го и целувката станала истинска...
През 1974 г. Фатен и Омар се разделят, а освен сина си имат и двама внуци.

Никол Кидман, зодия Близнаци – не две лица, а сто и две

Красива. Интелигентна. Секси. Талантлива. Коректна. Внимателна. Обаятелна. Можеща. Знаеща. Вродена дарба. Още? Може да се продължи с изброяването. Защото става дума не за друга, а за една наистина великолепна актриса и привлекателна жена. Никол Кидман. Повече австралийка и по-малко американка, или обратното – това няма никакво значение. Никой няма да се наеме да оспорва, че тя е една от великите актриси на Холивуд. А и да се заеме с тази задача, едва ли ще успее. Не само заради престижните й награди, сред които „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА, „Сатурн“, Сребърна мечка“, Ордена на Австралия…

Родената през 1967 г. чаровна русокоса актриса и без друго цял живот е следена от жълтата преса. За последно влезе в обективите през март 2023-а по време на церемонията за наградите „Оскар“. Тя естествено бе придружавана от съпруга си Кийт Ърбън, с когото позира маниерно за снимки и когото разцелува страстно, въпреки щракащите фотоапарати и жуженето на десетките камери. Хроникьори не пропуснаха да отбележат, че поведението на Никол е било доста съмнително, все едно си е пийнала здраво преди церемонията. Между другото, в същия грях – ако това може да се нарече грях, тя бе заподозряна и на церемонията на „Оскар“ през 2017. Но пък Кидман може да си позволи всичко. Дори това на 56 години да си осинови бебе заедно със съпруга си Кийт, въпреки че има две деца от него и още две осиновени от първия си съпруг Том Круз. Но пък какво ли не правят богатите…

И понеже стана дума за богатство, жълтата преса отбелязва, че Кидман държи рекорда за най-много спечелени пари от актьор за една минута – 12 млн. долара. Това станало, когато тя се е появила като рекламно лице на парфюм № 5 на Chanel. Била е рекламно лице и на известната марка часовници Omega. Да не говорим, че за нея често се казва, че е не само актриса, а и модна дива – знае как да се облича и то така, че да дразни мъжкото въображение…
Всъщност за кариера като на Никол Кидман мнозина актриси биха могли да мечтаят. Макар да няма ген в рода си, посветен на изкуството (баща й е известен учен, клиничен психолог, автор на много трудове, майка й е инструктор на медицински сестри), Никол се насочва към творческите професии още от съвсем малка. Когато е на 3 години, започва да посещава балетна школа, ходи на уроци по музика, а после учи драматично изкуство в младежкия театър на Австралия, където семейството живее. Там започва да получава и малки роли в младежки театрални трупи. Дебютът й в киното е през 1983-а, когато тя е на 16 г., във филмите „Бандата БМХ“ и Bush Christmas. Преди това обаче, когато е още на 14, се появява в телевизионни филми, сред които и популярните по онова време поредици в Австралия „Виетнам” и „Бангкок Хилтън”. Критиката отчита като успех ролята на Кидман в „Мъртво вълнение“ на режисьора Филип Нойс от 1989 г.
Пътят към голямото кино обаче неизменно минава през Холивуд. Там дебютира с „Дни на грохот“ от 1990 г. на режисьора Тони Скот, в който се превъплъщава в ролята на д-р Клеър Люики. Лентата е посветена на състезания с автомобили, а сюжетът се завърта около конкуренцията на пилотите на пистата, както и около привличането между д-р Люики и единия от пилотите – Коул Трикъл (ролята е поверена на Том Круз). На снимачната площадка Никол се запознава с Круз, с когото по-късно стават семейство и имат осиновени две деца. През 1992-ра двамата се появяват в романтичната драма „Далече, далече“ в ролите на ирландски емигранти, които търсят щастие в Америка. Продукцията е на режисьора Рон Хауърд. С бюджет 60 млн. долара филмът носи приходи от близо 138 млн.
След появата на големия екран на „Далече, далече“ Том Круз и Никол Кидман сключват брак, а Никол блести като истинска звезда вече във филма „Да умреш за…“ на режисьора Гюс ван Сант от 1995 г. За това свое участие Кидман получава куп награди и номинации – „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия, „Емпайър“ за най-добра актриса, номинация за „Оскар“ за най-добра женска роля, номинация за награда БАФТА за най-добра женска роля, номинация за „Сатурн“ за най-добра актриса. Същата година Кидман прави още един успешен и популярен филм – „Батман завинаги“, третият филм от поредицата за Батман. Тук Никол играе ролята на д-р Чейз Меридиан и си партнира успешно с Вал Килмър, Томи Лий Джоунс, Джим Кери и др.

С Джордж Клуни австралийката се появява в екшъна „Миротворецът“ от 1997 г. Това е един спиращ дъха трилър с шпионско-терористична фабула, а двамата главни актьори се превъплъщават в ролите на подполковник Томас Дево от разузнаването и ядрения експерт д-р Джулия Кери. Те са хората, които трябва да спрат неизвестния терорист. Дали успяват? Ами изгледайте филма…
През 1998 г. Кидман играе в „Приложна магия“, а на следващата година участва за последно заедно със съпруга си Том Круз в „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик. После следва развод. За този филм заедно с Том обаче Кидман е номинирана за награда „Емпайър“ за най-добра актриса и за „Сателит“ за най-добра актриса, въпреки че критиката не сипе особено ласкави отзиви за продукцията.
Следва един филм, за който пресата буквално гърми. Става дума за „Мулен Руж“ от 2001 г., който се снима в Австралия. В него талантливата Никол блясва с нова дарба – изявява се и като певица, при това много успешна. За този филм Кидман прегръща Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл, „Емпайър“ за най-добра актриса и номинация за „Оскар“ за женска роля.

Певческият й дар не остава незабелязан и неслучайно след време тя си сътрудничи с Роби Уилямс в песента Somethin' Stupid. Това парче е № 1 във Великобритания в продължение на 3 седмици и се превръща в британския коледен сингъл за 2001 г.
Подобно други известни американски актриси, преминали през телевизионните сериали и големия екран, и Никол излиза на театралната сцена. Това става в спектакъла „Синята стая“. В тази постановка Кидман изпълнява няколко роли, като в една от тях се появява пред публиката чисто гола. В едно свое интервю пред медиите по-късно тя заявява: „Не ми пречи да играя гола. Аз съм актриса, това ми е работата…“ Е, когато си и красива, и секси, можеш да го кажеш…

В кариерата й следват още дузина успешни ленти, сред които „Другите“ от 2001 г., „Часовете“ (тук е в ролята на Вирджиния Улф), за който получава „Оскар“ за най-добра женска роля, „Златен глобус“ за най-добра актриса, БАФТА – за най-добра актриса в главна роля, и номинация за „Сателит“, „Догвил“ от 2003 г., „Скрити белези“ от 2003 г. и „Студена планина“, също от 2003 г., „Прераждане“ от 2004 г., „Заешка дупка“ от 2010 г., „Вестникарчето“ от 2012 г., (вж. отделно филмографията на актрисата).

Освен блясъка й в киното, телевизията, театъра, рекламата и модата, Никол Кидман е известна и като дама, която работи много за различни благотворителни каузи. Сред тях е дейността й в защита на децата в неравностойно положение (тя е била и посланик на добра воля за УНИЦЕФ), както и кампанията за борба с рака на гърдата. Дали от цялата вихрушка в живота й, или поради вродения темперамент, но в едно от телевизионните си интервюта тя заявява: „Животът ми е импровизация“.
Успешна, бихме добавили ние!

Натали Портман – кралицата на Набу или на Холивуд…

… Със сигурност не са много представителите на силния пол, които биха си позволили да кръшнат с чужда жена, при положение, че са женени за дамата, за която ще говорим. Да, в случая изневярата, станала публично известна в Щатите, е с доста по-младо гадже – 25-годишна французойка, но пък едва ли си е струвало това. Особено ако последствията са рухналия ти брак, в който имаш и две деца. А жената, която френският хореограф и балетист Бенджамин Милпие си позволява да загърби, е не друга, а известната актриса Натали Портман, носителка на престижните кинонагради „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА, приз на гилдията на киноактьорите. Да му се чуди човек на акъла на Бенджамин! Има до себе си млада, красива, обаятелна и успяла съпруга, за която мечтаят мнозина мъже, а залита по чуждо. После споделя пред медиите, че било грешка и много съжалявал. Съжалявал, само че късно. През януари 2024 г. Натали сподели пред пресата, че дълго просъществувалите слухове за раздялата й са факт и че тя отглежда сама двете си деца…

Но за балетиста – засега толкова. Във фокуса е актрисата Натали Портман. Тя е родена през 1981 г. в Йерусалим в семейството на руски евреи и днес не е изненада, че говори перфектно иврит. Обича и да го показва. По професия баща й е лекар, а майка и е художничка. А че Натали е красавица от дете, е показателен фактът, че когато е едва на 11 години, вече има оферта от престижна модна агенция да стане модел. След години Портман ще признае, че е благодарна на родителите си, които са я посъветвали да не се качва на модния подиум. В замяна на това Натали прави своя филмов дебют на 13 години в американско-френската продукция на известния режисьор Люк Бесон „Леон“. Филмът е от 1994 г., а сюжетът отвежда към сприятеляването на момиченцето Матилда (в ролята Натали Портман) с професионалния убиец Леон (в ролята известния актьор Жан Рено). Детето е малтретирано жестоко от баща си и мащехата си, доверява се на Леон и заживява в дома му, като му помага в чистенето и дори го учи да чете. Случките са напрегнати и следват една след друга, има замесени наркотици, убийства, докато се стигне до смъртта на Леон и моралния катарзис на момичето.

Въпреки крехката си тогава възраст, това участие носи на Натали голяма популярност сред зрители и критика, а режисьорите виждат в нейно лице изявен талант и потенциал. Няма да е пресилено да се каже, че именно след „Леон“ творческият път пред Портман е открит. Само година по-късно тя се появява във филма „Жега“ на режисьора Майкъл Ман, като в тази продукция се снима редом до звезди от ранга на Робърт де Ниро и Ал Пачино. Лентата отново е с бандитски характер и сблъсква съдбите на опитен полицай от отдел „Убийства“ и хитър мошеник. Във филма участва и Ван Килмър.
През 1996 г. гледаме Натали, вече 15-годишна, в „Красиви момичета“ на режисьора Тед Дем и „Марсиански атаки“ на Тим Бъртън, в който Портман партнира на цяло съзвездие – Джак Никълсън, Пиърс Броснан, Дани де Вито, Глен Клоуз и др. Същата година Натали се снима в романтичната комедия на великия Уди Алън „Всеки казва обичам те“, в която участват още Дрю Баримор, Едуард Нортън, Джулия Робъртс и самият Уди Алън.

На 17 г. Натали Портман излиза и на театралната сцена в ролята на Ани в постановката на Бродуей „Дневникът на Ани Франк“, а през 1999 г. получава и първата си сериозна номинация – за „Златен глобус“ в категорията най-добра поддържаща актриса в драмата „Някъде на Запад“, режисьор Уейн Уанг.
Когато говорим за тези години на актрисата, не можем да подминем участието й в снимките на първата част на култовата космическа сага „Междузвездни войни: Невидимата заплаха“. В тази супер касова продукция на режисьора Джордж Лукас, Натали се превъплъщава в ролята на кралицата на планетата Набу - Падме Амидала, която по-късно става майка на Люк Скайуокър и принцеса Леа. В ролята на Куай-Гон Джин гледаме големия Лиъм Нийсън. Обърнете внимание на финансовия бум на тази продукция – при бюджет от 115 млн. долара приходите достигат милиард и половина!

Разбира се, добрата игра на Портман в тази първа серия й отваря широко вратата и тя получава предложение и за следващите два епизода – „Междузвездни войни: Клонираните атакуват“ от 2002 г. (тук получава номинация за наградата „Сатурн“ за най-добра актриса) и „Междузвездни войни: Отмъщението на ситите“ от 2005 г., също с номинация за „Сатурн“. Междувременно изпълнява ролята на Сара в „Студената планина“ от 2003 г., а през 2004-та се снима в „Гардън Стейт“ с водеща роля, за която получава номинация за „Сателит“ в категорията най-добра актриса в мюзикъл или комедия.

Призовете продължават. За ролята си на Алис в „Отблизо“ от 2004 г. Натали прегръща „Златен глобус“ за най-добра поддържаща актриса и в същата категория получава още 3 престижни номинации – за „Оскар“, БАФТА и „Сателит“. В тази продукция участва и Джулия Робъртс.
В богатата филмография на Портман не можем да пропуснем определяния от критиците за най-успешен неин филм „Черният лебед“ от 2010 г. Тук тя е в ролята на Нина Сейърс. Този психологически трилър на режисьора Дарън Аронофски прави бум по кината – със скромния бюджет от 13 млн.долара носи приходи от близо 350 млн. В главна роля освен Портман гледаме още Мила Кунис и Уинона Райдър. Както подсказва и заглавието, сюжетът стъпва на знаменития балет на Чайковски „Лебедово езеро“. Критиката не пести суперлативи и за режисьора, и за Портман. Продукцията получава пет номинации за „Оскар“, а статуетката за най-добра женска роля прегръща Натали Портман. В същата категория тя е отличена с награда БАФТА, „Златен глобус“ и „Сатурн“, както и номинации за „Сателит“ и „Емпайър“.

Сред другите по-известни участия на Портман са в „Светът на мрака“ от 2013 г., „Джаки“ от 2017 г., „Изтребление“ от 2018 г., „Тор: Любов и гръмотевици“ от 2022 г. (вж. отделно филмографията на актрисата).
И сега за малко пак се връщаме към началото на нашия разказ. Колкото и да са дебнали папараците от жълтите издания, едва ли могат да се похвалят с кой знае какви успехи за информация около личния живот на красавицата. В замяна на това почти цялата 2023 г. и сериозните медии дори се занимаваха с разпадащия се брак на актрисата. Причината – въпреки че бяха щастливо семейство 11 години, балетистът Бенджамин Милпие изневери на обаятелната си половинка с 25-годишна французойка. Бе заловен от медиите и въпреки че двамата с Натали на два-три пъти се разделяха след това и пак се събираха, тъй като съпругата имала добро сърце и уж му прощавала, през януари 2024-а тя разкри, че вече е сама и гледа двете им деца – сина Алеф и дъщерята Амалия.

Любопитен факт около живота й извън киното е, че тя е завършила психология в Харвард, има магистърска степен, но не е практикувала тази професия. Още от дете е вегетарианка и застъпничка за правата на животните. По тази причина през 2007 г. е във Африка, посещава Руанда и заснема документален филм за живота на горилите. Същата година на пазара се появява нейна модна линия за вегански обувни изделия.

А на въпроса може ли в 21 век в един дом да няма телевизор, Натали е категорична. Може, естествено. В нейната къща няма телевизор, а тя самата твърди, че ако има, би гледала само кулинарни предавания. Колкото и да гледа, едно е сигурно – няма да качи килограми. Хубавото си е хубаво!

Да си полицай в Сен Тропе? Може, ако си Мишел Галабрю

… Може ли през лятото да хващаш загар на плажа, да се плацикаш от време навреме в приятната морска вода, да се радваш на привлекателните женски тела край теб и изведнъж… да ти хрумне идея, която да ти донесе немалко пари?
Отговорът е да, може. Става дума за известния френски режисьор Жан Жиро и случката на плажа съвсем не е измислица. В един слънчев летен ден Жиро релаксира в Сен Тропе. Влиза да се къпе и когато се връща на хавлията си, е неприятно изненадан – някой му е задигнал видеокамерата. Както си му е редът, режисьорът се жалва в местното полицейско управление. Ченгетата там обаче нехайно вдигат рамене и му заявяват, че нямат намерение да се занимават с подобни дребни неща. И тук идва проблясъкът. Жиро намисля да създаде филм, в който да се надсмее над полицаите от Сен Тропе. Какъв е резултатът? Знаменитият филм „Полицаят от Сен Тропе“, последван и от няколко продължения. Легендарни и те, като се има предвид, че в тях главната роля се изпълнява от неповторимия Луи дьо Фюнес. Но има и още един велик актьор – комикът Мишел Галабрю…

Защо започнахме с този филм ли? Защото комедията от 1964 г. наистина прави фурор по киноекраните в Европа, а и по света. Подобен хумор, при това с участието на звезди, не се среща толкова често. Всъщност както и в последвалите части от поредицата, хуморът е жив и непринуден и се дължи както на ситуациите, в които попадат героите, така и на диалога, и разбира се – на изключителната игра на главните персонажи. А те са провинциалният полицай Людовик Крюшо (в ролята Луи дьо Фюнес), командирован в курорта Сен Тропе, неговият шеф старшина Жербер (в ролята Мишел Галабрю) и дъщерята на Крюшо – младата и красива Никол (в ролята младата Жьоновиеф Гра). Случките не могат да бъдат разказани, те са много, занимателни, непредвидени, а хуморът лъха почти от всяка картина. Създаден преди немалко десетилетия, този филм и днес се гледа с наслада…

Може би тук е мястото да споменем и малко повече за втория централен персонаж в тази продукция и в последвалите продължения – все така занимателни, причудливи и комични. Когато през 2016 г. Мишел Галабрю напуска този свят на 93 г., кинолюбителите във Франция потъват в скръб. Защото той е един от идолите на френското кино. И тук има един интересен факт. Родната публика го познава най-вече от филмите в партньорство с Луи дьо Фюнес и от поредицата за полицаите от Сен Тропе, както и с още няколко по-популярни в България заглавия, които ще споменем. Но малцина знаят, че този много добър актьор има в богатата си филмография 317 филма, от които в 28 играе самия себе си!

Мишел е роден през 1922 г. в Мароко, пълното му име е Луи Мишел Едмон Галабрю. Баща му е преподавател в националния институт на Франция „Пътища и мостове“, а младокът от малък има една единствена мечта – да стане футболист. Е, не я сбъдва, за радост. Вместо да гони топката, Галабрю записва в Париж националната академия за драматично изкуство и като млад актьор през 1950 г. е приет в трупата на най-известния национален театър „Комеди Франсез“, където излиза на сцената в класически пиеси.

Дебютът му на големия екран е през 1951 г. във филма на режисьора Жан Девевр „Жена ми, кравата ми и аз“. Шест години по-късно Галабрю напуска „Комеди Франсез“ и се появява на сцената на различни по-малки театри, като съчетава това с незначителни роли в киното. През 1962 г. гледаме Мишел във филма на Ив Робер „Бутонна война“, за който режисьорът получава наградата „Жан Виго“. След това иде „Приготвено с масло“ от 1963 г. на режисьора Жил Гранжие и през 1964 г. хитът, за който вече стана дума – „Полицаят от Сен Тропе“.

И макар понякога критиката до твърди, че не всички продължения от поредицата са еднакво стойностни, те така или иначе се приемат въодушевено от зрителите, които се радват на любимите си герои. Става дума за филмите „Полицаят в Ню Йорк“ от 1965 г., „Полицаят се жени“ от 1968 г., „Полицаят се пенсионира“ от 1970 г., „Полицаят и извънземните“ от 1979 г. и „Полицаят и полицайките“ от 1982 г.
През 1972 г. на екран се появява комедията „Пожизнена рента“ с участието на Мишел Галабрю, Жерар Депардийо и други известни френски актьори. Режисьор е Пиер Черния, а сюжетът е доста любопитен. Действието се развива през 1930 г., когато 59-годишен ерген от Сен Тропе отдава дома си на пожизнена рента. С него сключват договор хора, които вярват, че са направили отлична сделка, тъй като собственикът няма да живее дълго и имотът ще остане техен. 20 години по-късно обаче ергенът и жив и здрав и пращи от енергия, въпреки непрестанните опити на наемодателите да се отърват от него…

На родната публика Мишел е известен още с ролите си в „Малкият гмурец“ от 1968 г., „Джо“ от 1971 г., „Скъперникът“ от 1980-а отново с Луи дьо Фюнес, „Нашата история“ от 1984 г., „Бел епок“ от 1992 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
През 1998 г. заедно с Жерар Депардийо и Летисия Каста големият Галабрю се снима в „Астерикс и Обеликс срещу „Цезар“ в ролята на Абранакурсикс.

За ролята на Жозеф Бувие във филма на режисьора Бертран Таверние „Съдията и убиецът“ Мишел Галабрю е удостоен с престижната кинонаграда „Сезар“ за най-добър актьор.

Мики Рурк, или защо повехна Дивата орхидея…

… През какво ли не е минал човекът, за когото ще говорим! Немалко време сочен за секс идол сред мъжете на Холивуд… Преди това – буйно детство и необуздан тийнейджърски нрав…Алкохол и наркотици… Чепат характер… Побойник… От върха на кариерата си – до тотален срив и падение… Успешни роли и участия в нискобюджетни продукции… От красив и привлекателен мъж, по който туптят милиони женски сърца, до страховит грозник с дузина пластични операции… Само един човек отговаря на тази характеристика – американският актьор Мики Рурк, който през 2023 г. навърши 71. И, както отбелязва пресата Зад Океана, е абсолютно неузнаваем. Но за това – по-късно.

Започнахме неслучайно с това, че Мики доста дълго е смятан за мъжкия секс идол в американското кино. И това съвсем не е случайно. Тази му слава се носи след снимките му в два жестоки еротични трилъра, може би сред най-добрите от този жанр в американското кино. Става дума за „Девет седмици и половина“ от 1986 г. на режисьора Майкъл Чимино и „Дива орхидея“ от 1990 г. на режисьора Зелман Кинг. Защо тези филми, излъчвани неведнъж и у нас, са харесани от критиката и от зрителите? Най-вече по две причини. Макар сюжетите и на двете продукции да са сравнително рутинни – взаимоотношения между мъж и жена, актьорската игра е забележителна, а еротичните сцени са много добре пресъздадени. Макар че е пред камера, сексуалната игра е истинска, носи усещането не само за убийствена страст, но и за психологическа дълбочина и драма.

И понеже започнахме с еротичните трилъри, още малко за тях, защото особено около второто заглавие има любопитна, макар и тъжна история. В „Дива орхидея“ партньорка на Мики Рурк е Кари Отис – тогава на 22 г., ослепително примамлива красавица. Същинска магьосница на екрана, превъплътена в образа на героинята си – изкусителната Емили. Тя е млад адвокат в юридическа компания и е командирована в Бразилия за финализиране на сделка. Там съдбата я среща с милионера Уайлър – в ролята Мики Рурк, с когото се увлича по неустоими еротични удоволствия и секс игри…
Още когато я зърва на снимачната площадка, плейбоят, тогава на 38 г., веднага я пожелава. Нещо повече - той се влюбва лудо в нея и започва да я омагьосва с чар и невиждано внимание. Кари също си спомня, че по онова време Мики действително я е обожавал. Не че тя не е свикнала да приковава мъжките погледи. Все пак още на 16 г. е фотомодел, а 2 години по-късно вече е топмодел и краси кориците на тиражни модни списания. Между другото, в този период тя пази страховити диети, за да бъде слаба и винаги във форма, но пък прекалява с кафетата, посяга към алкохола и наркотиците и стига дори до лечение в клиника. Но това отминава. След снимките на „Девет седмици и половина“ двамата с Рурк стават и партньори в живота. И тук започва драмата на красавицата. След ролята й в еротичния трилър за нея навсякъде се сипят суперлативи, режисьори й предсказват бляскаво бъдеще, заваляват предложение след предложение за привлекателни роли в силни продукции. Идват и неминуемите сблъсъци с Рурк. Той в този период набляга здраво на алкохола и наркотиците, често е пиян, тероризира половинката си, прекалено ревнив е, не й позволява да приема каквито и да е предложения за роли и фотосесии, освен това започва да я бие. Стига се до логичната раздяла – Кари го напуска и сключва брак с Матю Сътън, учен по професия. С него заживява щастливо и му ражда две деца.

Вторият еротичен трилър, който носи популярност на Мики, е „Девет седмици и половина“. В него на Рурк партнира Ким Бейсинджър, а заглавието подсказва колко време двамата са били в сексуална връзка. Мики изиграва ролята на Джон Грей, инвеститор от Уолстрийт, а Ким е разведена служителка от художествена галерия. Срещата им в Ню Йорк се превръща във фатална за Елизабет. Фатална страст…
Както вече стана дума, детството на Мики не е безоблачно. Той е едва на 6, когато родителите му се разделят. Като много други свои връстници в гимназията се увлича по бейзбол и често облича спортния екип. Това не му пречи да се включи и в училищна театрална постановка – за първи път в „Змията“.

Когато приключва образованието си в гимназията и е на 19 г., захваща работа, като доставя по домовете поръчки за един от хитовите ресторанти в Маями Бийч – „Фодж“. След това в Ню Йорк се захласва отново по спорта, този път по бокса, с който е започнал като дете. Още когато е на 12 години, излиза дебютно на ринга и побеждава Хавиер Вилянуева. Като боксьор се справя много добре. Играл е дори спаринг с бившия световен шампион при тежките Луис Родригес. Любопитното в боксовата му кариера на аматьор е, че от 1962 до 1972 г. той държи рекорд – 20 победи, от които 6 с нокаут, и само 6 загуби. Логичното се случва – от аматьорския бокс той преминава в професионалния и играе мачове срещу световни шампиони като Тими Морисън, Джеймс Тони, Джон Дейвид Джаксън. Още 16 професионални срещи му трябват, за да стигне до финален бой за титла на планетата. Той изиграва половината, след което се оттегля. Получил е сериозни лицеви наранявания, поради което се подлага на няколко пластични операции.
И пак за кино кариерата на Рурк. Повечето критици отбелязват, че той обича да се превъплъщава в отрицателни персонажи, а явно любимите му жанрове са екшънът и трилърът. Героите му са като него, твърдят хроникьори – агресивни, опасни, непредсказуеми. Не се знае това ли е причината, но самият актьор е описван като доста непостоянен: отказвал е роли в хитови и добре платени продукции, а е приемал оферти за снимки в нискобюджетни и направо слаби ленти.

Филмовият му дебют е от 1979 г. в продукцията на режисьора Стивън Спилбърг „1941“. Тук той влиза във второстепенна роля – на Рийз, а лентата разказва за събитията в Щатите след атаката над Пърл Харбър през 1941 г. Въпреки че има сравнително добър финансов резултат, на този филм на големия Спилбърг се гледа като на провал.
Твърди се, че голяма популярност на Мики носи участието му във филма на Франсис Форд Копола „Рибка боец“ от 1983 г. В тази продукция, която разказва за улични банди, Мики изиграва ролята на рокера, а негови екранни партньори са Мат Дилън и Никълъс Кейдж. Лентата има номинация за „Златен глобус“ за най-добра оригинална музика и номинация за млад актьор за актрисата Даян Лейн.
Във филма на режисьора Алън Паркър „Ангелско сърце“ от 1987 г. Мики прави запомняща роля като Хари Ейнджъл, а на екран е заедно с Робърт де Ниро.

В ролята си на ченге, което бори престъпността в квартала и враг на наркокартелите гледаме Мики Рурк две години по-рано, през 1985-а, във филма на режисьора Майкъл Чимино „Годината на дракона“. От този му период са още заглавия като „Джони хубавеца“ на режисьора Уолтър Хил от 1989 г., „Бели пясъци“ и „Последният извън закона“ – съответно от 1992 и 1993 г.
През 1997 г. Копола кани Рурк за ролята на Джейн Лайн „Побойник“ Стоун. В тази продукция Мики е на екран заедно с Мат Деймън, Дани де Вито и Джон Войт, който пък е номиниран за „Златен глобус“ за най-добър поддържащ актьор.

Казват, че след доста голям спад в занаята Мики Рурк се завръща с много силен образ в „Кечистът“ през 2008 г. Тук го гледаме в ролята на Ранди Робинсън, застаряващ кечист, който много иска да си върне преминалата вече слава. И наистина, актьорът прави впечатляващо изпълнение, много истинско, много вдъхновено, с много любов, което веднага впечатлява зрители и критика и кариерата на Рурк наистина отново тръгва нагоре. За това свое изпълнение той получава номинация за „Оскар“ за най-добра мъжка роля, „Златен глобус“ за най-добра мъжка роля в драма, както и награда БАФТА за мъжка роля. Добавя във витрината си още няколко награди от различни асоциации.
Любопитен факт е, че по признания на самия Рурк той се е готвил за ролята на Ранди в продължение на половин година, като за това време е бил на специален хранителен режим, качил е 14 кг мускули и е тренирал всеки ден с израелски спец по бойните изкуства…
След успеха на „Кечистът“ Рурк се появява на екран в „Железният човек 2“ от 2010 г., „Непобедимите“, режисиран от Силвестър Сталоун същата година, „Град на греха 2: Жена, за която да убиеш“ от 2014 г. и др.(вж. отделно филмографията на актьора).
Интересен е фактът, че в екранното присъствие на Мики Рурк има и българска следа. Скандалният американски актьор влезе в образа на евангелисткия пастор Бо Джаксън в трилъра Тhe Wheels of Heaven, чиито продуцент е Деси Тенекеджиева. През лятото на 2022 г. снимка за тази продукция имаше и у нас, а Мики се присъедини към екипа за снимките в Ел Ей.

За скандалите около Мики в световната мрежа може да се прочете много. За връзките му също. Най-обсъжданата от тях бе с една руска моделка Анастасия Макаренко, но след 10 г. и тя се разпадна. Иначе Рурк има два брака зад гърба си – с Каре Отис, за което вече разказахме, и с Дебора Фойер, продължил 8 години.
Жълтата преса не пропуска да отбележи, че вече погрознелият Мики Рурк има десетина татуировки по тялото си и си е позволил да откаже култови роли в „Шотландски боец“, „Недосегаемите“ и „Рейнман“.
А за това, че е скандален и с циничен език, говори дори и само едно негово изказване по отношение на жените: „Това е същото както, когато купуваш кон. Не искам дебел врат и къси крака…“

Мерил Стрийп – щастлива баба или кинолегенда

Коя е тя? Щастлива баба, която дундурка две внучета, или легенда на американското и световното кино? Този резонен въпрос си задаваха през пролетта на 2023 г. хората, които малко или много обичат Седмото изкуство. Защото тя, Мерил Стрийп, стана щастлива баба на второ внуче, момиченце – този път от щерка си Грейс Гъмър. През 2019-а пък Мерил се радваше на момченце от другата си дъщеря Мами.
Всъщност дали е баба, или не, няма никакво значение за Мерил Стрийп. Защото тя е актриса, за която всички са единодушни – за нея възрастта няма никакво значение. Да, през 2023-а тя стана на 74, но пък първо, те не й личаха, и, второ, дори да й личат, какво от това? Тя вече е записала името си в златната история на американското и на световното кино. При това не само и единствено с традиционната звезда в холивудската Алея на славата. Това е най-малкото. Мерил, за която се твърдеше през 2023 г., че е най-великата жива актриса, държи абсолютните рекорди по кинонагради. Не можем да ги конкретизираме всички, защото са много, но можем да обобщим цифрите. Няма друг актьор мъж или жена с 21 номинации за престижния „Оскар“ и 32 номинации за „Златен глобус“! Три пъти прегръща статуетката „Оскар“ - за филмите „Изборът на Софи“ от 1982 г. на режисьора Алън Пакула, „Крамър срещу Крамър“ от 1979-а на режисьора Робърт Бентън и „Желязната лейди“ от 2011 г. на режисьора Филида Лойд. Към това добавяме 8 приза „Златен глобус“, 2 награди „Еми“ и 2 приза на БАФТА. Главозмайващо, нали?...

Резонен е въпросът в какво се крие тайната на екранното обаяние на Мерил Стрийп. И тук отговорът не е толкова лесен, защото не е еднозначен. Хроникьорите, които следят отблизо продукциите на големия екран, са категорични в едно – Мерил е рядко срещан перфекционист в занаята. Тя винаги и към всяка своя роля подхожда изключително педантично, готви се методично и старателно, не за да отбие номера и прибере хонорара, а за да заживее живота на своите героини и да пресъздаде вътрешния им свят. И го прави. Умее уникално да се преобразява не само като характер – затова и в някои филми изпълнява по две роли, но и като външен вид. А това е дарба, дадена от Бога.

Разбира се важно е да отбележим, че талантът, за който говорим, е донякъде и ген. Бащата на Мерил е шеф на фармацевтична компания, но пък майка й Мери Улф е човек на изкуството – тя е художник и художествен редактор. И понеже кръвта вода не става, Мерил поема по пътя на изкуството. Като малка се увлича най-вече от опера и театър, има в кариерата си и няколко театрални роли, но става знаменита именно в киното. За разлика от други американски актьори Мерил учи актьорско майсторство и става бакалавър по тази специалност през 1971 г., а по-късно е и магистър по изкуствата от Йейлския университет. Точно в Йейл започва и театралната й кариера – появява се с роля в „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Може би изненадващо, но на тази възраст (тя е родена през 1949 г. и е на 22) се превъплъщава в ролята на 80-годишна старица. И й се получава успешно, между другото. На сцената участва още в пиеси на Стриндберг и Тенеси Уилямс.

И макар да се появява в киното отначало с второстепенни роли, ценителите на това изкуство, а и критиците, веднага отбелязват нейното силно екранно присъствие. Още с една от първите си роли – в „Ловецът на елени“ от 1978 г., Мерил получава номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра поддържаща актриса, става лауреат и на приза на Националното общество на кинокритиците. Всъщност за това свое участие Мерил е поканена лично от Робърт де Ниро, който я открива в бродуейската постановка „Вишнева градина“ на Чехов през 1977 г. През 1978-ма Стрийп вече е носителка на престижната телевизионна награда „Еми“ за ролята си във филма „Геноцид“. Но бума на големия екран Мерил прави с участието си в една култова продукция от 80-те години, а именно „Крамър срещу Крамър“ (1979 г.). Този филм бе много популярен и у нас, въртя се доста дълго време по екраните. Сюжетът е донякъде тривиален, но продукцията е сериозна и силно вълнуваща. Мерил изпълнява ролята на Джоан Крамър, която напуска съпруга си Тед и изоставя детето им. След време обаче решава да се върне и да поведе съдебна битка за сина си. Всъщност поставяйки проблема за развода, филмът прониква много дълбоко в същината на проблема и изследва психологическите връзки на подобна раздяла, която рефлектира пряко върху детето. В ролята на съпруга Тед Крамър се превъплъщава легендата Дъстин Хофман. Въпреки че ролята й донякъде е неблагоприятна, Мерил Стрийп се справя перфектно и заслужено печели „Оскар“ за най-добра поддържаща роля.

Още през 1981 г. идва следващото голямо признание за Мерил. Тя се справя перфектно с персонажите си в „Жената на френския лейтенант“ от 1981 г. Тук тя играе две роли – любовница на френски лейтенант и актрисата Ана. Всъщност става дума естествено за два различни женски характера, въпреки че между тях има някои общи черти. За тези участия Стрийп взема награда „Златен глобус“ и приза на БАФТА за най-добра главна роля, като получава и номинация за „Оскар“.
През 1982 г. идва втората награда „Оскар“, този път вече за главна женска роля. Тази статуетка Мерил получава за превъплъщението си в „Изборът на Софи“ на режисьора Алън Пакула. Това й носи още наградите „Златен глобус“ и на БАФТА. В култовата продукция Стрийп също изпълнява две роли, но на една и съща жена – в лагера Освиенцим и в следвоенния Ню Йорк. Основната тема както и на романа е Холокоста, а изборът на героинята е наистина съдбовен и много труден – в нацисткия лагер тя трябва да избере живота на кое от двете си деца да спаси. Мерил изиграва перфектно психологическата драма.

В кариерата й следват участия в различни филми, посветени на вечната тема любов. През 1984 г. заедно с Робърт де Ниро се снима в „Да се влюбиш“, а 2 години по-късно се появява в „Изпепелени сърца“ на режисьора Рейчъл Самстад. И отново за любов – във филма „Извън Африка“ от 1985 г., за което свое участие Мерил е номинирана за „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“.
Мерил има приз и от най-известния кинофестивал в света – в Кан. За най-добра женска роля тя е отличена за участието си във „Вик в мрака“ от 1988 г. В тази продукция Стрийп играе майка, осъдена за убийството на собственото си дете. Може би учудващо за мнозина, но тя опитва и в жанра комедия – в „Тя, дяволът“ от 1989 г. и в „Смъртта й прилича“ от 1992 г. Сред другите най-успешни превъплъщения са в „Поздрави от Холивуд“ от 1990 г. (с номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра женска роля), „Дивата река“ от 1994 г., „Мостовете на Медисън“ от 1995 г. с актьора и режисьор Клинт Истууд (отново с номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“), „Адаптация“, „Часовете“, „Дяволът на Прада“… (вж. филмографията на актрисата отделно).

Мерил е от актрисите, за които жълтата преса пише оскъдно – не за друго, а защото нейният любовен живот се изчерпва с двама мъже. Единият е голямата й, неземна любов – актьорът Джон Казале, а другият е съпругът й Дон Гамър, скулптор, за когото е щастливо омъжена и от когото има 4 деца.
Но пък пресата, която обича любовните истории, е отделила подобаващо място за изпепеляващата страст между Мерил и Казале. Тя пламва на театралната сцена, както често се случва в актьорската гилдия. Двамата играят в постановката на Шекспир „Мяра за мяра“ през 1975 г. Тогава тя е на 26, а той на 38 години. Любовта ги грабва от пръв поглед и двойката е в щастлива, неземна връзка на крилете на радостта. За жалост това продължава само две години, тъй като Казале заболява от тежка болест и през 1978 г. умира, само на 41 г. След смъртта на Казале в живота на Мерил има само един мъж - Дон Гъмър… Съвсем в свой философски стил Мерил обобщава: „Всичко, което ни прави щастливи, е много просто: любовта, сексът, храната. Всичко останало - властта, влиянието, силата - всички тези неща могат да вземат превес над това, което наистина си струва в живота. Но докато имаме какво да ядем и покрив над главата си, докато жизнените ни нужди са задоволени, това, което ни прави най-щастливи, е много просто.“

Мел Гибсън – човекът, който разбуни страстите Христови

Едва ли са толкова много известните американски актьори, които дават ласкави оценки на колеги от България. През пролетта на 2023 г. култовият американски актьор, режисьор и сценарист Мел Гибсън похвали наш актьор. За жалост поводът бе трагичен – смъртта на Христо Живков, който се превъплъти в ролята на Йоан в хитовата лента „Страстите Христови“ от 2004 г. с режисьор именно Мел Гибсън. Нашият актьор си отиде едва на 48 г. от рак в Щатите след тежко боледуване, а Гибсън не пропусна да каже, че той е бил изключителен талант...

Между другото отново през пролетта на 2023 г. Мел Гибсън обяви официално, че ще снима продължение на „Страстите Христови“. В него се очакваше Христо да участва отново. Първият филм от 2004-та донесе на компанията 612 млн. долара печалба от прожекциите по цял свят. В ролята на Исус вероятно отново ще се превъплъти Джим Кавизъл.
Любопитно е, че въпреки огромните финансови приходи от продукцията критиката не спести отрицателни оценки. Режисьорът бе атакуван заради прекалени сцени на насилие, както и в неправдободобно пресъздаване на библейската история. Това обаче не попречи на режисьора да се устреми към продължение...

И преди да кажем някалко думи за творческата кариера на Мел, ще отбележим, че той е не само сред най-популярните и скъпоплатени актьори в Холивуд, но и титуляр в няколко класации за най-харесваните и най-сексапилни мъже в света. Дори се твърди, че и на 67 г., които навърши през 2023-а, той пак е привлекателен за женската половина на човечеството. Вероятно това е и причината да е баща на 9 деца. Или пък това е просто ген, защото самият той е шесто дете от общо 11 в семейството на Хътън Гибсън и Ан Патриша Гибсън. Дали е наследил нещичко от талантите в рода си, не е съвсем ясно, но се знае, че баба му е била оперна певица.
Когато се спомене името на Гибсън, най-първата и най-нормална асоциация отправя към три кинопродукции – „Смъртоносно оръжие“ с неговите продължения, „Смело сърце“ и естествено „Страстите Христови“. Още като тийнейджър семейството му заживява в Австралия, където Мел започва да учи актьорско майсторство в Сидни в Националния институт за драматично изкуство. Жълтата преса не пропуска да отбележи, че той има в началото малко по-различни намерения от това да се превърне в звезда на Големия екран. Мислел да става журналист или готвач. Ако наистина бе избрал някоя от тези две професии, едва ли щеше да натрупа милиони...
Дебютът му на актьор е телевизионен – през 1976 г. в сериала The Sullivans. На големия екран се появява за първи път на следващата година в лентата Summer City.

За разлика от други американски актьори, добили слава в Холивуд, Мел Гибсън печели бързо популярност и не извървява тежък и труден път към славата. Напротив. Мел става известен още с втория си филм на Голям екран – „Лудия Макс“ през 1979 г. Това е една научно-фантастична продукция с твърде оскъден бюджет – около 400 000 австралийски долара. Случва се обаче чудото – филмът на режисьора Джордж Милър се превръща в знаменитост и печели повече от 100 милиона щатски долара! С тези приходи филмът дори държи рекорд в продължение на близо 10 години! Главната роля е поверена именно на Мел Гибсън, който по-късно се включва и в двете продължения на лентата „Лувия Макс 2“ от 1981 г. и „Лудия Макс 3“ от 1985-а.
Следващата лента, с която Мел триумфира и като актьор, и като режисьор, е историческата драма „Смело сърце“. Той излиза на екран през 1995 г. по сценарий на Рандъл Уолъс. Мел Гибсън се превъплъщава в образа на шотландския рицар от 13 век Уилям Уолъс, който се иправя срещу крал Едуард Първи в Първата война за шотландска независимост. Лентата има престижните награди „Оскар“ – за режисура и най-добър филм, както и „Златен глобус“ за режисура.

За „Страстите Христови“ вече стана дума. В продукцията участва и още един български актьор – Христо Шопов, в ролята на Пилат Понтийски.
И естествено идва прочутата полицейка екшън комедия с продължение – „Смъртоносно оръжие“, първата част от която излиза на екран през 1987 г. с режисьор Ричард Донър. Екшънът бързо се превръща в кинохит и заслугата за това е до голяма степен на актьорите в главните роли – Мел Гибсън (полицейски детектив Мартин Гигс) и Дани Глоувър (бившата зелена барета Роджър Мъртоу). Следват три продължения – през 1989, 1992 и 1998 г. Те естествено са все така печеливши. Очакваше се през 2023-а и „Смъртоносно оръжие 5“. Защо не, след като продукциите са печеливши, а Мел е още във форма?...
Сред любимите ленти с Мел разбираемо е и „Текила сънрайз“ от 1988 г., където актьорът в ролята Дейл МакКюсък си партнира с Кърт Ръсел и Мишел Пфайфър. Сред другите известни превъплъщения на Гибсън са в „Птица върху жица“ от 1990 г., в „Хамлет“ от 1990-а, „Вечно млад“ от 1992 г., както и „Смело сърце“, като тази патриотична драма му носи „Оскар“ за режисура и за най-добър филм (вж. отделно филмографията на актьора).

Като всеки голям американски актьор и Мел Гибсън е в полезрението на жълтата преса. Светските хроникьори отчитат, че той е многодетен татко – има 9 деца от три различни съпруги – Робин Днис Мур, Оксана Григориева и Розалина Рос.
Не е тайна и фактът, че той е сред личностите, неведнъж замесван в различни скандали, свързани с непремерени изказвания пред медиите и с поредица арести, дори с домашно насилие. За тези свои слабости Мел се оправдава с увлечението си по алкохола, от което обаче успява да се отърве. В едно свое интервю дори признава, че пие алкохол от 13-годишен, а когато е на 30, вече е заклет пияч. Въпреки това обаче никой не оспорва актьорския му гений и завидното чувство за хумор...

Светската преса естествено не пропуска да отброи и парите на Гибсън. Твърди се, че преди развода с Мур той е притежавал 850 милиона долара, като половината от тях отиват при вече бившата му половинка. Любопитен факт е още, че първият му хонорар от кино е едва 400 долара, а за продукцията „Патриотът“ Мел прибира ни повече, ни по-малко от 25 млн. долара. Дай Боже всекиму, както се казва...
И още нещо любопитно. Мел Гибсън се включва редовно в различни благотворителни акции – за лечението на дечица по цял свят, за реставрация на ценни проидведения на изкуството, дори за археологически разкопки. Което пък го прави човек с богато сърце... И не му пречи да заяви: „Да играеш роля, значи да лъжеш. Изкуството на актьора е изкуство на лъжата, но на изкусната лъжа. И за тази лъжа аз получавах добри пари...“

Меган Фокс – красива и секси, но... мъжете внимават с нея

... Едва ли ще се намери някъде по света мъж на Христова възраст, че и по-голям, който да не се зарадва на думите, изречени от една красива и секси жена. А думите са следните: „Момчета на 20 години? С тях е напразна загуба на време. С тях нямам какво да си говоря. Те са незрели. Предпочитам по-старите мъже...”
Е, права си е тази красива и сексапилна дама. Въпреки това не са малко представителите на силния пол, които, ако знаят че въпросната привлекателна жена е американската актриса Меган Фокс, биха били малко по-предпазливи в мерака си. Не заради друго, а най-вече заради консервативното си мислене и традиционните ценности. Защото Меган никога не е крила, че е бисексуална и признава, че дори предпочита любов с лесбийките, отколкото с бисексуални партньорки. Това обаче не й пречи да има любовни отношения с мъже, да бъде майка и да казва, че майчинството е нещо, което я е променило в положителен смисъл. В друго свое интервю пък отсича, че живеем във време, в което загубата на мобилния телефон е нещо много по-страшно от загубата на девствеността. Какво да ги правиш тия американки? Такива са си...
Да, Меган, която през 2023 г. навърши 37 години, е една от обичаните Зад Океана актриси и като някои други звезди е демонстрирала чара и перфектното си тяло и на модния подиум. Не е сред актрисите, които имат пълна витрина с награди, а любопитен факт е, че в творческата й биография се кипрят две антинагради „Златна малинка”, колкото са и отличията й за добри роли. Но за това малко по-късно.

Хроникьорите не пропускат да отбележат трудното детство на момичето. Въпреки че известно време посещава католическо училище, Меган не се радва на здраво семейство. Още когато е на 3 г., родителите й се развеждат и майка й се омъжва повторно. Вторият й баща е прекалено строг, поради което малката понякога изпада в панически пристъпи и агресия. Това обаче е период, който преминава. Едва петгодишна тя започва изучаване на театрално изкуство, като паралелно с това пее в църковния хор. В свободното си време плува, но любителски, което не й пречи да попадне и в отбора по плуване на училището. Занимава се и с танци.
Когато е едва на 13, красивото и надарено момиче се появява на модния подиум като модел. Нещо повече, въпреки крехката си възраст печели няколко престижни конкурса за красота и една танцова надпревара. Нейното амплоа обаче е по-скоро на друго място – в киното. Дотам не стига лесно. Като тийнейджърка заработва някой друг долар като викачка в ресторант, после в Лос Анджелис пробва късмета си в различни кастинги, за да получи роля в някой филм. 15-годишна прави своя кинодебют в „Слънчеви празници”, а през 2002 г., когато е на 16, вече се снима в серийния телевизионен филм „Океанско авеню”. При това не в няколко, а в цели 122 епизода, които се излъчват в периода 2002 – 2003 г. Кариерата й продължава в телевизионни сериали – „Кралица на екрана” от 2003 до 2006 г., „Двама мъже и половина”. През 2004 г. се появява на големия екран с второстепенна роля в „Звезда на сцената”.

Трябва да отбележим факта, че звездата на Меган Фокс изгрява през 2007 г. след участието й в хитовата научно-фантастична продукция „Трансформърс” на режисьора Майкъл Бей. Филмът с бюджет от 150 млн. долара печели повече от 700 млн. и разказва за променящи формата си роботи. В тази първа част от поредицата Меган се превъплъщава в ролята на Микаела Бейнс. Филмът има награда „Сатурн” за най-добри специални ефекти, както още и номинации за „Оскар” в три категории, за наградите „Сателит” и „Емпайър”. Неслучайно филмът има през 2009 г. продължение – „Трансформърс: Отмъщението”, където Меган отново блести.
Любопитно е да споменем, че Меган е имала шанса да участва и в третата чест на „Трансформърс” през 2011 година, но пък тогава влиза в разпра с режисьора Бей. В едно от поредните си откровения пред медиите тя сравнява режисьора с диктатора Хитлер, защото я карал да... трупа излишни килограми. Ами права си е жената, с нейните 52 килограма къде повече да качва...

Вече като изявен сексидол в киното Фокс е засипана с покани за участие във фотосесии на най-тиражните мъжки списания и често се появява като звезда на кориците. През 2008 г. гледаме Меган в романтичната комедия „Как да загубиш приятели и да накараш всички да те мразят”. В този филм, който определено допада на публиката, Фокс изиграва ролята на Софи Мейс, красива млада обещаваща актриса, а в сюжета се забърква британски журналист, който пише за живота на звездите и уж ги разобличава, но в същото време иска да влезе в техния свят...
Сред другите известни участия на Меган са в двете части на „Костенурките Нинджа” – през 2014 и 2016 г., „Ново момиче” от 2016 г. и „Лъвица” от 2020 г.(вж. отделно филмографията на актрисата).

И Меган подобно свои известни колеги е снимала в България. През зимата на 2023 г. тя бе в София за снимките на фантастичния трилър „Подчинение”. В тази лента тя играе заедно с италианската звезда Микеле Мороне, а сюжетът се завърта около навлизането в живота на изкуствения интелект. Меган е робот в човешки вид – домашна прислужница, която завърта любов с човека, който я наема.
Извън света на киното за Меган вече стана дума в началото. Тя има трима сина от актьора Брайън Остин Грейн, за когото е сгодена от 2006 до 2009 г. После се разделят и през 2010 г. отново са заедно. От 2020 г. Фокс е с рапъра Машийн Гън Кели.

Естествено жълтата преса не пропуска почти нищо около нейния свят – и в киното, и извън него. Звездата не крие, че е пробвала различни наркотици, но най-много й допадала марихуаната. Прави секс за първи път, когато е на 15, има 8 татуировки по тялото си, между които и цитат от Шекспир. Красотата и сексапилът й никога не са оставали незабелязани, поради което през 2007 г. тя е избрана за най-сексапилната жена на планетата, предпочетена дори пред изкусителки като Анджелина Джоли и Скарлет Йохансон. Когато е на 14 г., в досието й е записана и присъда за кражба на козметика. Но пък е лице на марката Armani. Страхува се от тъмното и от летене. Не е тайна още, че винаги е имала у дома домашен любимец, като освен традиционните котка, куче и птици, е отглеждала катеричка и дори... прасенце.

Ще завършим разказа за Меган с това, което казахме и в началото. Може да е добра актриса, но не е отрупана с награди. Печелила е две награди на MTV Channel от 2010 и 2008 г. – съответно за „Тялото на Дженифър” и „Трансформърс”, както и две антинагради „Златна малинка” за най-лоша актриса от 2011 и 2010 г. – съответно за Johan Hex и „Тялото на Дженифър”.

Мат Деймън все пак не е Бил Гейтс. Защо ли?

Едно е сигурно – вероятно на пръстите на едната ръка се броят хората по света, които биха отказали хонорар от 250 милиона долара за свършена работа. Пък каквато и да е тя! Сигурно е още, че дори милиардерът Бил Гейтс не би се отказал от подобна лека заработка. Той ако се отказваше лесно от пари, нямаше да е в челото на класациите на световните богаташи. Има обаче един човек, американец, който може би за първи и единствен път в историята на киното отказва баснословен хонорар от 250 милиона долара. Ще видите и защо! Просто защото имал... други поети ангажименти в киното. Човекът е вече много известният актьор Мат Деймън, един от доказаните идоли на Холивуд. Фактът за отказа на рекордния хонорар изнесе самият Деймън през лятото на 2023 г. Тогава тоя призна, че е е отказал много примамлива роля в Меката на киното, която щяла да обогати банковата му сметка минимум с 250 млн. Любопитното е още, че този факт е останал скрит от медиите и от обществото от 2009 г. до 2023-а. Именно през 2009 г. големият режисьор Джеймс Камерън предлага на Мат главния пресонаж в култовата продукция „Аватар”, но... Демън не приема офертата с ясното съзнание, че подобна сума пари никой актьор не е отказвал. Мотивът за отказът е рутинен – по това време Мат се снима в нашумялата поредица за Борн (от 2002 чак до 2016 г. с няколко епизода), която не иска да напусне. Дали е съжалявал за решението си, може само да се гадае на фона на факта, че „Аватар” чупи всякакви рекорди по приходи и се превръща в най-касовия филм на всички времена, печелейки повече от 3 милиарда долара!
И понеже почнахме с любопитките за този актьор, да продълживм още малко. Не знаем за Холивуд и за мъжете там, но в България със сигурност няма да се намери мъж, който да откаже целувка със сексапилната блондинка Скарлет Йохансон. На такава привлекателна жена едва ли има мъж, който да устои. Питайте обаче Мат Деймън! Е, не в реалния живот, но в киното, на него му било много трудно да... целуне Скарлет, пък било то и в кадър от филма. Самият Деймън признава това в едно свое интервю през лятото на 2023 г. Случката е от 2011 г., когато на снимачната площадка върви работата по филма „Купихме зоопарк”. Тогава Мат трябвяло да целуне Йохансон, но малко преди да заработи камерата, тя му признала, че току-що е изяла цял сандвич с ... лук. Ужасно, беше същински ад, признава актьорът пред медиите. По-късно обаче разкрива, че не е било чак толкова лошо, защото дъхът й ухаел на рози. Иди ги разбери тия актьори...
И така във фокуса е Мат Деймън. Обичан, известен и уважаван актьор. Много роли, немалко от тях емблематични, добра визия, харизма, многолик талант. Какво още е нужно, за да си голям в Холивуд? Естествено режисьори, които да те харесват, и продукции, в които да си звезда. Е, при Деймън има всичко необходимо.

Роденият през 1970 г. Мат Деймън на 18 г. започва да учи в Харвард. Това обаче явно не е по вкуса му, напуска елитното учебно заведение и захваща актьорския занаят, за който е призван. Семейната среда едва ли в случая оказва някакво влияние. Бащата на бъдещия актьор е брокер по професия, майка му преподава в университета. Брат му обаче има отношение към изкуството, занимава се със скулптура. Родителите на Мат се развеждат и той остава с майка си. Учи в школо с преподаване на латински и тук започва да играе в театрални постановки. Хроникьори припомянт първата му роля – през 1988 г. в Mystic Pizza.

Обикновено при всеки голям актьор идва миг, в който блясва звездата му. Този миг при Мат Деймън идва през 1997 г. Тогава той е на 27, младок още, така да се каже, но то нещо като има да става, се случва. Та през тази 1997 г. Мат Деймън заедно със своя приятел Бен Афлек създават заедно сценария на един култов филм – „Добрият Уил Хънтинг”, в който участват и двамата. Продукцията прави същински фурор – получава номинации за „Оскар” в 9 категории и взема статуетката за най-оригинален сценарий! Но не е само това! Филмът с участието и на Робин Уилямс печели „Златен глобус” за най-добър сценарий (Мат Деймън и Бен Афлек), има номинация за „Оскар” за най-добра мъжка роля, номинация за „Златен глобус” за най-добър актьор в драматичен филм, както и приз „Сателит” за най-добър актьор в драматичен филм. Лентата разказва историята на млад мъж, Уил Хънтинг, надарен с изключителни заложби в областта на математиката. Имал е тежко детство, проявява агресивен характер и това му създава немалко проблеми. А че филмът е добър и харесван, говорят цифрите – при бюджет от 10 млн. долара лентата носи приходи от близо 300 млн.!

Година по-късно големият Стивън Спилбърг привлича Деймън в друга хитова военна продукция – „Спасяването на редник Райън”, в който на екран се появяват още Том Ханкс и Вин Дизел. Филмът печели повече от 480 млн. долара и се превръща в най-касовата лента за годината. „Спасяването на редник Райън” взема „Оскар” за драма и режисура, има 3 номинации за „Златен глобус” и още 13 различни номинации. Отличен е с награди на критката на Ню Йорк и Лос Анджелис, както и на режисьорската гилдия на Америка.
Но да се върнем малко към тандема Мат Деймън/Бен Афлек. През януари 2024 г. медиите обявиха, че двамата работят по общ проект с работно заглавие „Животни”. Трилърът вече се снима, уточни пресата. Деймън влиза в роля, а Афлек е режисьор на продукцията, двамата са и сред сценаристите. Да припомним само, че през 2023 г. те направиха съвместно „Въздушния”, който бе приет радушно от зрителите и спечели немалко пари.

Може би някои и от оня, които се интересуват от живота на звездите, не знаят, че приятелството между Мат и Бен – разликата във възраста мужду двамата е само година, води началото си от тяхното детство. Виждат се на игрището за баскетбол, влизат заедно и в детската лига на този атрактивен спорт. Двамата не само играят заедно, но и на улицата са неразделни, пазят се взаимно от хулиганстващи банди. Това, че животът им поднася различни изненади, не ги разделя. Бен Афлек – това не бе тайна от медиите, бе зависим към алкохола, стигна и до лечение в клиника. Напусна съпругата си Дженифър Гарнър, която го дари с три деца, после имаше връзка с Ана де Армас, която обаче не продължи дълго. Става така, че в един момент приятелите сядат един срещу друг не за снимки във филм, а за... интервю. Ролята на интервюиращия поема Мат Деймън, а Бен отговаря на въпросите за Entertainment Weekly. Какво ли не ни поднася животът като изненада...

Но да продължим с кинокариерата на Мат. През 1999 г. Мат Деймън се снима в „Талантливият мистър Рипли”, където е на екран заедно с Гуинет Полтроу и Джуд Лоу. За това участие Мат е номиниран за „Златен глобус” в категорията най-добър актьор в драматичен филм. Същата година играе с Бен Афлек и в комедията „Догма”. Идва 2000 г., в която гледаме Мат Деймън в „Тези красиви коне”, „Да откриеш Форестър” и „Легенда за Багър Ванс”.

В ролята на Лайънс Колдуел актьорът се превъплъщава в първата част на поредицата „Бандата на Оушън” от 2001 г. В този хит на екран са още звезди като Джулия Робъртс, Брад Пит, Джордж Клуни, Анди Гарсия и др. Любопитно е, че в снимките участват и световноизвестните боксьори Владимир Кличко и Ленъкс Луис, както и режисьорът Стивън Содърбърг. Сюжетът е много любопитна история, която се завърта около невероятно хитър обир на голямо казино в Лас Вегас. Продукцията със сравнително скромен бюджет от 85 млн. долара печели повече от 450 млн. Редно е да споменем, че този успех няма как да не носи продължения – „Бандата на Оушън 2” през 2004-а, „Бандата на Оушън 3” през 2007 и „Бандитките на Оушън” през 2018 г.
Задължително в богатата филмография на Мат Деъмън трябва да отбележим поредицата за Борн. Тази поредица включва „Самоличността на Борн” от 2002 г., „Превъзходството на Борн” от 2004 г., „Ултиматумът на Борн” от 2007 г,. „Джейсън Борн” от 2016 г. За първата част Мат (в ролята на Джейсън Борн) взема награда „Сателит” за най-добър актьор и е номиниран за „Емпайър” в същата категория. За втората част призовете се разменят – Деймън прегръща награда „Емпайър” за най-добър актьор и е номиниран за „Сателит” в тази категория. За третата част също има номинация за „Емпайър”.

Тази поредица по признание на самия Деймън е сред любимите му екранни превъплъщения. Образът не е никак лесен за пресъздаване – той е филмова адаптация на едноименния роман на Робърт Лъдлъм. Още първата част от поредицата спира дъха. Героят на Мат е спасен от риболовен катер, но страда от амнезия и не помни кой е. Персонажът е интересен, тъй като този мъж е надарен със завидни умения, има оръжие и сейф, пълен с пари и паспорти. Завръзката кара зрителя да тръпне в очакване какво ще се случи...
Редно е да отбележим още ролите на Мат Деймън в „От другата страна” на Мартин Скорсезе и „Добрият пастир” на Робърт Редфорд.
През 2009 г. за превъплъщението си в Информаторът” Мат е номиниран за „Златен глобус” и „Сателит” в категорията най-добър актьор в мюзикъл или комедия. Същата година за ролята на Франоа Пиноар в „Несломим” Мат е номиниран едновременно за „Оскар” и „Златен глобус” в категорията най-добра подържаща мъжка роля.

През 2015 г. Мат отново блести – този път като Марк Уотни в „Марсианецът”, за което прегръща „Златен глобус” и „Емпайър” за най-добър актьор, номиниран е за „Оскар”, БАФТА и „Сателит” (вж. отделно филмографията на Мат Деймън).
Светската преса естествено следи актьора – от папараците отърване няма, особено ако си звезда в Холивуд. Мат имаше дълга връзка с Униона Райдър, но се разделиха през 2000 г. От 2005-а е женен за Лусиана Баросо, имат три дъщери. Лусиана има още една дъщеря от предишна връзка, но Мат я приема като свое дете. Неслучайно през лятото на 2023 г. на примерата в Париж на новия си филм „Опенхаймер” актьорът позира на червения килим с 4 красиви млади дами – Алексия, Изабела, Джия и Стела. Привързан съм много към семейството си, то е преди киното, признава Мат Деймън.

Марлон Брандо, или защо характерът не ти пречи да си велик

… На немалко американски актьори се лепят какви ли не епитети. За дамите е ясно, за мъжете също – те са велики, те са знаменити, те са неповторими, те са легендарни, те са звезди и какво ли не още. И вероятно тези определения са близо до истината. За човека, за когото ще говорим, също могат да се кажат немалко неща. И който както да го приема, този човек е наистина емблема в американското и световното кино. Той е с нелицеприятно детство, буен характер като юноша и младеж, непредвидим, в много случаи несговорчив, има винаги собствено мнение за нещата, в актьорската професия е упорит, преследва винаги целите си, отдаден е на киното, в същото време категорично отказва да учи ролите си наизуст и импровизира, невинаги е съгласен с режисьора, но в замяна на това изгражда персонажи, които остават в историята на Седмото изкуство. Те не са един и два в продължителната му и богата творческа кариера, но достатъчно е да споменем един образ – на мафиота Дон Вито Корлеоне в култовата продукция на Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Тук може да сложим дори точка. Защото той е уникалният Марлон Брандо!
Че е белязал сериозна диря в киното, никой не може да оспори, че е имал периоди на спад и почти пълна забрава – също е факт. Но когато си наистина голям, характерът не ти пречи!

Любопитен факт е, че през зимата на 2023 г. на аукцион в Бостън бе продадено писмо, писано саморъчно от велия актьор до една от неговите многобройни любими – французойката Соланж. Пресата не пропусна да отбележи, че писмото е пълно с правописни грешки. В посланието си актьорът заявява любезно, че къса връзката си с танцьорката по своя вина, тъй като бил грубиян и притежавал откачен и безразсъден темперамент, с който не искал да я нарани. Цената на това писмо пък надхвърли 15 000 долара.
Понеже вече стана дума и за детството на Марлон, няма да е излишно да уточним, че като малък той също не е бил от добрите хлапета, сочени като пример за поведение. Напротив. Имал е сериозни проблеми с дисциплината в училище, по успех също е бил зле, често е посещавал директорския кабинет. Явно науките на са го привличали. По настояване на баща си записва да учи военна академия, но там също често е наказван и в годината, която трябвало да се дипломира, е изключен.

Разбира се тези белези в характера му имат и обяснение. То се крие в семейната среда на родения през 1924 г. Марлон Брандо. Майка му е актриса, но незначителна, а баща му търгува със строителни материали. На пръв поглед нищо лошо. С важното уточнение обаче, че и двамата му родители са заклети алкохолици, а пиянските скандали в семейството (Марлон има две по-големи сестри) са всекидневие. Майката пък често има проблеми с полицията и неведнъж е пренощувала в полицейските управления. Тази ненормална обстановка определено слага отпечатък върху нрава на младия Брандо. Той обаче явно е целунат по челото от Господ, който му е прошепнал, че ще стане знаменит актьор. Така и става. Ако не бе голям, нямаше да има във витрината си толкова номинации и награди, при това все престижни и не по силите на всеки представител на актьорската професия, пък било то и от школата на класическото холивудско кино. Ще споменем само някои от наградите. Две статуетки „Оскар“ - за най-добра мъжка роля в „На кея“ от 1954 г. и „Кръстникът“ от 1972 г. Към това добавяме още цели 6 номинации за същата награда – за най-добра мъжка роля в „Трамвай Желание“ (1951 г.), „Да живее Сапата!“ от 1952 г., „Юлий Цезар“ от 1953 г., „Сайонара“ от 1957 г., „Последно танго в Париж“ от 1973 г. и за второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“ от 1989 г.

Наградите на БАФТА са три и те са за най-добър чуждестранен актьор в „Да живее Сапата“, „Юлий Цезар“ и „На кея“, като за този приз има и 4 номинации. В актива на Брандо са още 2 награди „Златен глобус“ – за най-добра мъжка роля в „На кея“ и „Кръстникът“, както и 4 номинации за глобуса. През 1979 г. Брандо получава награда „Еми“ за най-добра второстепенна мъжа роля в минисериала „Корени: Следващите поколения“.
Естествено възниква въпросът на какво се дължат тези успехи в света на киното, където не се пробива лесно. Всъщност отговорът не е толкова сложен. Марлон, макар да е противоречива личност, знае как да преследва целите си. Когато е изключен от военната академия и живее при една от сестрите си в Ню Йорк, се записва в актьорските курсове на известната по онова време преподавателка Стела Адлър. Там научава немалко от тайните на професията, които му помагат в израстването.

Подобно на немалко свои известни колеги Марлон прави своя актьорски дебют в театъра, не къде да е, а на Бродуей. Това става през 1944 г., а пиесата е със заглавие „Аз помня мама“. За това свое участие обаче младият актьор не получава някакви особено ласкави отзиви. Не е така със заглавието „Кафене Тръклайн“ 2 години по-късно, също на Бродуей, където талантът на Брандо вече е забелязан от нюйоркските театрални критици и те неслучайно го определят като най-обещаващия актьор на Бродуей.
Идва и 1947 г. Тогава 23-годишният Брандо се появява на Бродуей като Станли Ковалски в знаменитата драма на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“ на режисьора Елиа Казан. Това става и неговото най-популярно и харесвано превъплъщение на театралната сцена.
Три години по-късно идва и кинодебютът на Марлон Брандо. Той е в продукцията „Мъжете“ на режисьора Фред Зинеман. В тази лента Марлон влиза в образа на парализиран ветеран от Втората световна война. Любопитен факт е, че поради високата летва, която сам си поставя, преди началото на снимките Брандо по собствено желание живее в продължение на месец в хоспитал за ветерани, за да усети атмосферата и изгради персонажа си автентично.

Когато стана дума за „Трамвай Желание“ от Бродуей, пропуснахме да споменем още един важен факт от творческата биография на Брандо – през 1951 г. той участва успешно и във филмовата версия на пиесата и това му носи първата номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля.
През 1952 г. актьорът получава втората си номинация за статуетката, за ролята си в „Да живее Сапата“. В тази популярна лента Брандо влиза успешно в образа на селянина революционер Емилиано Сапата, който от беден човек се издига до президент на Мексико.
Ролята му в „Юлий Цезар“, филмова адаптация на пиесата на Шекспир, му носи трета номинация за „Оскар“ през 1953 г. Тогава той взема и не по-малко престижния приз на БАФТА.

Споменатият вече филм „На кея“ от 1954 г. носи освен престижни награди още популярност на Брандо в света на киното. Това е криминална драма с режисьор Елия Казан, а Марлон изгражда образа на докера Тери Малой, който става свидетел на убийство. Сюжетът развива и любовна история – Тери се влюбва в сестрата на жертвата и заедно разкриват престъплението. Любопитен факт е, че този филм е издигнат в култ от критиката и заслужено получава 8 статуетки „Оскар“ и още 16 различни отличия. Брандо пък взема „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА.
През следващите 3 – 4 години гледаме актьора в няколко филма, в които той се превъплъщава в различни по типаж персонажи. Играе Наполеон Бонапарт в „Дезире“ от 1951 г., става Скай Мастърсън в „Момчета и кукли“ от 1956-а заедно с Франк Синатра, изпълнява ролята на Лойд „Ейс“ Грувър в „Сайонара“ от 1957 г., после е лейтенант Кристиан Дисъл в „Младите лъвове“ от 1958 г.
Три години по-късно прави своя режисьорски дебют с уестърна „Еднооките валета“.

Понеже вече стана дума и за спадове в кариерата му, тук е мястото да ги отбележим. През 60-те години на миналия век Марлон се снима във филми, които не са добре приети от критиката и от публиката, и името му на актьор започва да се обезценява. Просто спират да го търсят за добри роли. Случва се нещо, което отново го изстрелва към върха. И това нещо е култовата продукция на знаменития Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Който е гледал този великолепен филм, не може да не си е казал едно: Няма друг актьор, който може да изиграе така успешно боса на мафията Дон Вито Корлеоне. Няма! Образът е толкова майсторски изграден, че срещу теб от екрана те гледа наистина коравосърдечен и безочлив мафиотски бос. Физиономията на актьора в този филм също много му помага, както и тембърът на гласа. През 2022 г. бе разкрита тайната как Брандо изглежда по този начин, с лице на булдог и издути бузи. Жълтата преса бе писала през годините, че за да изглежда така, преди снимките актьорът натъпквал от двете страни на бузите си мокри топки памук, които да ги издуват. Репортер обаче след дълги години успял да изкопчи истината. Тъй като Копола много харесал вида на Марлон – с топките памук в устата, поръчал на специален майстор зъботехник да изработи протези, които актьорът полагал в устата си преди началото на снимките…

Така или иначе „Кръстникът“ носи на Марлон втори „Оскар“ за главна мъжка роля. Актьорът обаче скандализира обществото, тъй като бойкотира церемонията по награждаване и не получава лично статуетката си. Вместо това праща на церемонията наследничката на индиански род – актрисата Сачин Литлефатър, в знак на протест срещу дискриминацията на коренното население на Америка. Тя прочита кратка декларация на сцената и отказва наградата от негово име.
1972 година обаче е знаменателна за Марлон и с участието в още един филм, окачествен като скандален – става дума за „Последно танго в Париж“ на режисьора Бернардо Бертолучи и с дамската роля на Мария Шнайдер. Продукцията, която бе излъчена и по родните кина (по онова време забранена за зрители до 16 г.), предизвика неодобрение поради сексуалната си откровеност. За ролята на Пол в тази лента Брандо отново получава номинация за „Оскар“.

С Джак Никълсън гледаме Марлон Брандо в уестърна от 1976 г. „По Мисури“ на режисьора Артън Пен. Тук той отново е в главната роля, за която вече заработва милиони долари хонорар. Дори се стига до скандал в киносредите, когато Марлон прибира повече от 3 млн. долара само за участието си с малка роля в „Супермен“ от 1978 г.
В богатата филмография на актьора (вж. отделно) няма как да бъде подминат още една касова продукция – „Апокалипсис сега“ отново на Копола от 1979 г. Филмът получава цели 8 номинации за „Оскар“ и печели 2 – за най-добра операторска работа и за най-качествен звук. В този нашумял филм Брандо влиза в ролята на полковник Уолтър Курц.
Последното десетилетие на миналия век бележи участия на Марлон Брандо в „Островът на д-р Моро“, добри отзиви за „Новакът“ и „Новият Дон Жуан“. Последното участие на Марлон на големия екран е в криминалния трилър „Прецакването“ с Робърт де Ниро от 2001 г.

Вече стана дума и за скандалите, свързани с Марлон Брандо. Жълтата преса не пропуска да отбележи факта, че в бурния живот на големия актьор остават 3 брака и 11 деца, сред които три осиновени. Някои от тях са не по-малко скандални от баща си. Освен това той се слави с многобройните си връзки и с жени, и с мъже, и не го крие. Казват, че сред интимните му патньори са известни личности като Тенеси Уилямс, Роже Вадим, Джеймс Дийн и др.
Споменахме и за неговата активна гражданска позиция като защитник на правата на американските индианци.
Марлон Брандо почива на 80 годишна възраст, като по негови указания прахът му у разпръснат на таитянския сотров, на който дълги години е живял, и в морето.

Марк Уолбърг: вместо бира, секс и рокендрол – молитва, семейство и фитнес

… Едно е сигурно – по време на Великия пост няма да го видите нито да реже на тънко луканка, колкото и да е вкусна, нито да вдига тост с чаша вино. Пък ако ще е да е марково. В замяна на това, ако сте му съсед по имение, може да видите как лампата в спалнята му светва в 2,30 след полунощ. Е, не за да чете книга. Просто той тогава става от сън, след като предната вечер си е легнал в 19,30. Молитвата му уж е сутрешна, а също е среднощна – от 2,45 до 3,15, след което иде закуската и първата тренировка за деня – от 3,40 до 5,15. И това се повтаря всеки божи ден. Кой друг би издържал на такъв ритъм освен Марк Уолбърг?

Да, за мнозина този добре познат американски актьор и продуцент може би е доста ексцентричен, особено с дневния си режим, за който трябват и воля, и упоритост, и последователност. Защото след нещата, които изредихме посред нощите, иде работен ден, в който са включени още 3 междинни закуски, голф, крио камера, работни срещи, естествено време за семейството, вземане на децата от училище, обяд, вечеря, още тренировки…
Може би ония, които познават с подробности детството на Марк (роден е през 1971 г.), не биха могли да допуснат нито какъв добър актьор ще стане, нито какъв успешен музикант. Защото като хлапе Уолбърг не е от щастливите деца – той е деветото по ред в многочленно семейство на профсъюзен деец, а фамилията живее бедно и Марк още от малък се сблъсква с улицата, с насилието и с наркотиците. Той има проблеми с полицията и едва 16-годишен попада зад решетките, защото се сбива с виетнамци за една бира и се стига дори до смърт на единия от тях. Осъден е на 2 години, но брат му Дони успява да го измъкне от затвора след 2 месеца и го насочва към музикалното училище. Изборът се оказва сполучлив! Марк се включва в групата New Kids on the Block, а по-късно с брат си Дони Уолбърг основават друга група - Мarky Mark and the Funky Bunch. Марк пък добива широка известност като един от първите бели изпълнители на рап. На успех се радват албумите Music For the People от 1991 г. и You Gotta Believe от 1992 г. В хит се превръща сингълът му Good Vibrations. Има издадени още 3 албума.

В сферата на любопитното остава фактът, че по това време Уолбърг дефилира на модния подиум и като модел, рекламирайки бельото на Келвин Клайн. Е, има и други занаяти, но за тях по-късно…
Добил популярност като певец, Марк Уолбърг прави своя дебют и като актьор през 1993 г. в телевизионната продукция The Substitute. Това участие обаче не е забелязано, за разлика от следващото му – в комедийния филм „Ренесансов човек“ от 1994 г., където пък изпълнител на главната роля е не друг, а Дани Де Вито. Много положителни отзиви Уолбърг обира и за ролята си в спортната драма „Баскетболните дневници“ от 1995 г. с Леонардо ди Каприо. Лентата е заснета по автобиографичния роман на Джим Карол и разказва драматичната история на 16-годишно момче, което играе баскетбол и се увлича от писане на стихове. Пряко засегната е темата за наркотиците сред тийнейджърите и бягството от тази страшна зависимост.

Следва главна роля в продукцията „Страх“, в която Марк е партньор на Рийз Уидърспун. Голяма популярност носи на актьора участието му в лентата на режисьора Пол Томас Андерсън „Буги нощи“ (1997 г.), в която се превъплъщава в ролята на Дирк Дъглар. Продукцията третира проблемите на порноиндустрията. Марк е 17-годищшен младеж, който заработва като помощник-сервитьор. Забелязан е от режисьор в порноиндустрията, който решава, че момчето ще му свърши добра работа и ще го направи богат…
Пътят на Марк към киното е вече открит. Гледаме го в „Големият удар“ от 1998 г., после в „Трима крале“ през 1999-а и в хитовата продукция „Перфектната буря“ от 2000 г. на режисьора Волфганг Петерсен и с участието на Джордж Клуни. Лентата, излъчвана многократно и по родните телевизии, впечатлява с драматичен сюжет и изключително ефектно заснемане, а сюжетът отвежда към гибелта на малък рибарски кораб, който попада в страховита буря в океана.

Разбира се този култов филм съвсем не омаловажава и следващите участия на Марк Уолбърг, които също заслужават овации. През 2001 г. на екран излиза друг много популярен филм – научната фантастика „Планетата на маймуните“ на режисьора Тим Бъртън. Продукцията е заснета по едноименния роман на писателя Пиер Бул. В лентата Марк изпълнява ролята на Лео Дейвидсън. Бюджетът на филма е 100 млн. долара, а като приходи се връщат повече от 300 млн.
През 2003 г. идва ред на екшън трилъра „Италианска афера“, в който редом до Уолбърг са Шарлийз Терон, Джейсън Стейтъм и др., а през 2006-а на екран излиза друг хитов филм с Уолбърг – „От другата страна“. В него Марк влиза в образа на бостънския полицай Брус Дигман и за изпълнението си получава номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Гледаме го още в популярни и обичани филми като „Снайперистът” от 2006 г., „Явлението” от 2008 г., „Боецът” от 2010 г., „Тед” от 2012 г., „Корумпиран град” от 2013-а, „Кръв и пот” и „Два патлака” – също от 2013-а. През следващата 2014 г. Уолбърг се появява и в научно-фантастичния екшън „Трансформънс: Ера на изтребление“ на режисьора Майкъл Бей. Уолбърг изпълнява ролята на Кейд Йегър, а продукцията с бюджет 210 млн. долара се превръща в най-печелившия филм на 2014 г. с приходи от продажби 1 милиард и 410 000 000 долара!

Феновете на киното няма да забравят ролята на Марк и в двете части на култовата комедия на режисьора Шон Андърс „Баща в излишък“ – съответно през 2015 и 2017 г. Уолбърг си партнира с Уил Феръл за втори път след „Ченгета в резерв“ от 2010 г. Сюжетът е забавен и заплита интрига в едно семейство, в което втори баща е Уил Феръл в ролята на Брад, а биологичен баща на децата му е Марк Уолбърг в ролята на Дъсти, който пък е зарязал семейството си и се връща след години. Двамата, които са съвсем противоположни по характер и визия, се съревновават кой да спечели любовта на децата. Занимателните случки следват една след друга, доброто настроение е гарантирано, а не са за подценяване и чисто човешките отношения.

Разбира се успешните роли на Уолбърг му носят и други награди освен номинацията за „Оскар“ – той е носител на БАФТА и приз „Сателит“, има две номинации за „Златен глобус“ и цели 6 награди „Еми“.
В сферата на светската хроника остана фактът, че през 2022 г. актьорът се отказа официално от Меката на киното – Холивуд, продаде си имението за „скромните“ 87 млн. долара и със семейството си се засели в Невада. Марк не скри тогава от медиите, че го прави в името на децата си, които той иска да намерят най-добрата си реализация. Двамата със съпругата си имат 4 общи деца – 2 момчета и 2 момичета. Уолбърг не скри, че е щастлив във всеки един момент, в който е със семейството си.
Що се отнася до актьорската професия – той естествено не е скъсал с нея при оттеглянето си от Холивуд, но пък развива немалко други бизнеси, които му носят приходи – има верига ресторанти за бързо хранене, създал е собствени марки за дрехи и газирана вода, притежава акции в компания, която продава „Шевролет“...

И сега се връщаме към началото, в което бегло споменахме, че няма да видите Марк Уолбърг да реже луканка по време на Великия пост. Защо ли? Ами защото той е много религиозна личност, заклет католик, който неведнъж е подчертавал в интервюта, че може да откаже дори много интересна роля, ако тя противоречи на религията му. Неслучайно влезе в телевизионно студио с кръст, изрисуван върху челото. Когато пък го попитаха защо е решил да се преквалифицира в продуцент, Марк Уолбърг бе напълно откровен: „Дотегна ми да чакам роли, отказани от Брад Пит и Том Круз…“

Майкъл Шийн. „Арсенал“ и до днес не знае какъв талант е изпуснал!

… Футболният „Арсенал“ винаги е бил през годините един от водещите отбори колоси на Острова. Знаменити играчи, клубна витрина, препълнена с отличия – отборни и индивидуални, рекорди, големи треньори. Достатъчно е да споменем името на Арсен Венгер, който бе мениджър на „топчиите“, както ги наричат в Англия, 22 години поред да 2018-а. Защо пишем за футбол ли, когато става дума за кино? Ами защото в един хубав момент от развитието на този клуб един бъдещ много добър британски актьор е поканен на проби в „Арсенал“. Явно е впечатлил с качествата си скаутите. Всеки на негово място вероятно би се поблазнил от подобна оферта. Знайно е каква слава и признание носи Цар Футбол, знайно е още, че в този най-велик спорт се печелят много пари. Въпросният човек обаче, за когото става дума, отказва на футболния клуб и вместо това решава да се пробва в театъра. Времето показва, че е направил верния избор. Това е актьорът Майкъл Шийн.

Преди да се озове в киното, той прави немалко значими и известни роли на театралната сцена. Това не е изненада – доста са актьорите, изминали този път. Факт е обаче, че един път усетиш ли магията на Седмото изкуство, измъкване оттам няма. Така става и с Майкъл Шийн. Роденият през 1969 г. в Уелс Шийн не само започва с театър, а получава няколко престижни номинации за голямата театрална награда „Лорънс Оливие“.
Между другото, Шийн учуди Европа и света, когато през 2021 г. обяви официално, че няма да получава за себе си хонорари за ролите, които изпълнява, защото е решил да дарява средствата за благотворителност. Да, вярно е, че немалко световноизвестни актьори са се ангажирали през годините с благотворителни каузи. Не за да си правят реклама, а просто защото могат да си го позволят и имат добро сърце. Но подобен случай за даряване на всичко заработено историята на киното май не помни…

В същото време медиите припомнят факта, че през 2019 г. актьорът успява да спаси финансово провеждането на световно първенство по футбол за бездомни. Това е единствена по рода си проява с благотворителна цел. За да стане възможно събитието, Майкъл е продал тогава две богаташки свои къщи – във Великобритания и САЩ, за 2 млн. паунда и така е помогнал на организацията на шампионата.
В киното Майкъл Шийн има участие в повече от 60 филма и подобно много свои колеги има роли, с които остава запомнен. Критиката обикновено обръща внимание на факта, че най-много му се отдават превъплъщенията в реални исторически личности. Много успешна е ролята му например на бившия премиер на Великобритания Тони Блеър в телевизионния филм „Сделката“ от 2003 г.
Три години по-късно той отново е Тони Блер, този път в „Кралицата“, за което получава 6 номинации на разични организации за най-добър поддържащ актьор, включително и номинация за престижната награда БАФТА. През 2010 г. в „Специална връзка“ Майкъл за трети път изгражда много убедително персонажа Тони Блеър.

Майкъл блясва и с изпълнението си в ролята на известния английски журналист Сър Дейвид Фрост в продукцията „Фрост/Никсън“. Филмът е озаглавен така, защото журналистът става известен в целия свят с интервюто, което взема от 39-ия президент на САЩ Ричард Никсън малко след оставката му. Тогава Никсън се извинява официално на американския народ за грешките, които е допуснал по време на мандата си. Тази продукция е от 2008 г., когато Фрост все още е жив (той умира през 2013 г.). За ролята си Шийн е номиниран за най-добър британски актьор на годината. Филмът пък има общо 5 номинации за „Оскар“ и номинация за изключително изпълнение на актьорски колектив.

Майкъл Шийн изиграва много добре и ролята на император Нерон в шестсерийния телевизионен сериал „Древен Рим: Възходът и падението на една империя“ от 2006 г., в която се появява и като Тони Блеър в „Кралицата“. Прави запомнящ се персонаж и в образа на големия английски футболист и треньор Брайън Клъф във филма „Проклетият Лийдс Юнайтед“ от 2009 г. За това участие Майкъл е номиниран за най-добър актьор за наградата „Сателит“.
И понеже вече стана дума за награди, редно е да споменем и телевизионния филм Dirty Filthy Love от 2004 г. В него за ролята си на Марк Фърнес, Шийн получава номинации за най-добър актьор от телевизионните награди БАФТА и от „Ройъл Телевижън Съсайети“.
През 2006 г. за ролята на Кенет Уилямс в телевизионната продукция Kenneth Williams: Fantabulosa! Актьорът отново е номиниран за телевизионата награда на БАФТА и от „Ройъл Телевижън Съсайети“.

Във филмографията на Майкъл Шийн не могат да бъдат подминати роли в продукциите „Кървав диамант“, драма от 2006 г. с Леонардо Ди Каприо и Дженифър Конъли, „Закони на привличането“ от 2004 г. с Пиърс Броснан и Джулиан Мур, шестсерийния сериал „Добри поличби“ от 2019 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
За личния живот на Майкъл Шийн няма много за разказване. Той има едни брак зад гърба си – с актрисата Кейт Бекинсейл, от която има дъщеря. След това се жени за Анна Лундберг има още две момиченца.

В сферата на любопитните хроники остава и фактът, че Майкъл Шийн връща Ордена на Британската империя, с която е бил удостоен през 2009 г. През 2021-ва обаче актьорът взема решение да върне отличието, тъй като, по негови собствени признания, тогава е научил, че страната му Уелс е била завладяна от британците.
Между другото, според официални данни в последно време все повече номинирани за награди на Великобритания отказват да ги получат. Според пресата за период от 10 години 443 души отказват призове, между които награди на Кралицата и Ордена на британската империя. По думите на проф. Андрюс от Бирмингамския университет това се дължало на факта, че все повече хора осъзнавали историята на формирането на Британската империя, съпътствана от завоевания и расизъм.

Майкъл Кейн – половин век огън от любов

… Много, наистина много хора твърдят, че в света на киното, особено в Холивуд, не е възможно любовта да просъществува дълго време. Ако става дума за цели 50 години пък граничи с абсурда. Все пак обаче огън от любов може наистина да има, и то за половин век. Доказателство за това е семейната двойка Майкъл Кейн – Шакира. Тяхната романтична история може да бъде прочетена навсякъде в интернет…

През октомври 2023 г. британският актьор, роден през 1933-а, обяви официално пред медиите, че се пенсионира. Това се случи с навършване на неговата 90-годишнина. По собствените му признания той е видял всичко в света на киното и вече няма какво да направи. Още повече че приключва кариерата си с успешен филм като главен актьор във „Великият беглец“. В същата продукция му партнира Гленда Джаксън, която си отиде от този свят през юни 2023-а, след края на снимките. Не е случаен фактът, че Кейн се превъплъщава в ролята на ветеран от Втората световна война. На млади години той е служил в британската армия в Германия, а по-късно е и участник във войната в Корея. Хроникьорите припомнят, че Майкъл се е спасил по чудо, след като с други трима войници са обградени от корейци и китайци. Когато пък журналистите го питат защо се оттегля от киното, Кейн се шегува, че на тази възраст вече можело да играе само 90-годишни или 85-годишни старци. А това нямало да бъдат водещи роли…

В историята на киното Майкъл Кейн остава с много роли, много успешни роли и няма как да не е така – той има зад гърба си повече от 170 филма! Завиден стаж и като актьор, и като творческо дълголетие. Едва ли някой е предполагал, че това момче от наистина бедно британско семейство ще извърви пътя в голямото кино до две престижни награди „Оскар“ и БАФТА, до 3 приза „Златен глобус“, награда „Сателит“ и номинации за „Еми“. Както и че същото това бедно момче ще заслужи през 2000 г. титлата Сър, удостоен с нея в Бъкингамския дворец лично от британската кралица, като преди това е станал Командор на Британската империя и рицар бакалавър заради приноса му към драматургията…

А е наистина трудно да се предположи тази бляскава кариера, като се има предвид произходът на Кейн, който се ражда с името Морис Микълуайт. Бащата на бъдещата звезда е пазач на рибен пазар, а майка му е готвачка и заработва като домашна прислужница.
Когато приключва с учението, Майкъл успява да започне работа във филмовата компания Peak Films. Следват военните му години, за които вече споменахме. Оттук нататък обаче нещата съвсем не тръгват по вода. За да се прехранва, младият мъж пробва различни професии – работи във фабрика за масло, в един момент дори е охранител в публичен дом. В същото време пробва да пробие в актьорската професия, но получава само незначителни роли. Става въпрос за ленти като Yield to the Night от 1956 г., „Кървави пари“ от 1957 г., „Жена на мистерия“ от 1958 г., „Дългата ръка на закона“ (1963) г. и др. Участва и в няколко телевизионни сериала.
Той обаче е забелязан като актьор в продукцията „Зулу“ от 1964 г. с Ричард Бъртън, където Кейн изпълнява поддържаща роля, но се справя перфектно. Лентата е епичен военен филм, който разказва за битката на британската армия срещу зулусите от януари 1879 г. В тази битка 150 британски войници, между които повече от 30 ранени и хоспитализирани, удържат атаката на близо 4000 воини на зулусите. Макар да е на втори план като изпълнител, Майкъл обира овации за превъплъщението си в ролята на лейтенант Гомвил Бронхед. Това участие пък му отваря вратата към първата главна роля – във филма „Алфи“ от 1966 г. Преди това обаче го гледаме още в Hamlet от 1946 г. (тук играе Хорацио), The Ipcress File (1965) и „Погребение в Берлин“ от 1966 г.

Що се отнася до „Алфи“, лентата е комедийна драма на режисьора Луис Гилбърт и е заснета по едноименната пиеса на Бил Нотън. Критиката я приема въодушевено не само заради доброто актьорско присъствие, а и заради проблемите, които поставя. Сюжетът се завърта около живота на млад мъж (Майкъл Кейн е в ролята на Алфи), който живее безгрижно, егоцентрично, мисли само за собствените си удоволствия, отнася се пренебрежително към нежния пол, който, по неговите разбирания, е само за секс и домашна работа… За тази си роля Кейн печели „Златен глобус“ и номинации за „Оскар“ и приза БАФТА.
В ролята на Джак Картър британският актьор се появява през 1971 г. във филма „Хванете Картър“, а през 1975-а вече го гледаме като Луис Филдинг в „Романтичната англичанка“ на режисьора Джоузеф Лоузи и с участието на Гленда Джаксън. В продукцията Гленда е съпруга на Луис, когото изоставя заедно с детето им. Отутк нататък се забъркват бандитски истории, наркотици, преследване, та чак до щастливия хепиенд…

Майкъл Кейн заблестява с нова светлина в Холивуд с участието си във филма на знаменития Уди Алън „Хана и нейните сестри“ от 1986 г. Преди това взема роли още в „Частен детектив“ (1975 г.), „Недостижимият мост“ (1977 г.), „Да образоваш Рита“ от 1983 г. В „Човекът, който искаше да стане крал“ от 1975 г. Кейн си партнира с Шон Конъри и критиката не скрива възторга си. В тази продукция ролята на Майкъл се смята за една от най-сполучливите в кариерата му.
В трагикомедията „Хана и нейните сестри“ участват и самият Уди Алън в ролята на Мики Сач, Мия Фароу в ролята на Хана, а Кейн е Елиът. Сюжетът се заплита в сложните взаимни връзки в една голяма фамилия, а освен че критиката одобрява филма, продукцията с бюджет 6 млн. долара носи приходи от близо 40 млн. В същото време „Хана и нейните сестри“ се сдобива със седем номинации за „Оскар“ и печели 3 от тях, като едната – за най-добър поддържащ актьор, е именно за Майкъл Кейн.

В интерес на истината трябва да признаем, че след този успех идва време, в което Майкъл не може да попадне на подходящи роли, появява се в нискокачествени продукции, от които заработва хонорари. Гледаме го и в някои филми, които са направени специално за видео. През 1998 г. Майкъл Кейн изиграва ролята на Рей Сей във филма „Звезден глас“, който филм се радва на признанието на публиката и на критиката. За тази своя роля Кейн е удостоен с престижната награда „Златен глобус“.
Разбира се във филмографията на актьора (вж. отделно) не могат да бъдат подминати хитови заглавия като „Мис Таен агент“ от 2000 г., „Остин Пауърс в Златния член“ и „Тихият американец“ от 2002 г., „Батман в началото“ от 2005-а, „Децата на хората“ от 2006 г., , „Престиж“ от 2006 г. и естествено „Черният рицар“ от 2008 г. с неговото продължение „Черният рицар: Възраждане“ от 2012 г.

Няма да е справедливо да не отбележим трите части на френско-американската продукция „Зрителна измама“ – първата излиза през 2013 г., а втората и третата съответно през 2016 и 2020 г. Във филма на режисьора Луи Летерие участва и Морган Фриймън.
Макар и вече на преклонна възраст, през 2020 г. Кейн се появи отново на екран във фентъзито „Елате“ с красавицата Анджелина Джоли.
И още малко за наградите на актьора. Освен първия „Оскар“ за поддържаща роля в „Хана и нейните сестри“, за което вече стана дума, Кейн прегръща приза в същата категория и през 2000 г. за ролята си в „Правилата на дома“. Има и още 2 номинации за „Оскар“.
Печелил е два пъти наградата „Златен глобус“ в категорията за най-добър актьор в мюзикъл или комедия – в „Да образоваш Рита“ и „Звезден глас“. През 2000 г. Кейн получава стипендия на БАФТА, а по-рано, през 1983 г., има същата награда за „Да образоваш Рита“. Печелил е и приз в категорията най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм за участието си в „Джак Изкормвача“.
Естествено ще хвърлим бегъл поглед и към света на Сър Майкъл Кейн извън киното. Британецът се е женил два пъти. Първо взема за съпруга Патриша Хайнс, с която са двойка от 1954 до 1958 г. Втората му съпруга, с която живее половин век и е голямата му любов, е Шакира. Той зърва красавицата по телевизията, където тя рекламира марка кафе. Оказва се, че Шакира Бакш е индийка и живее в Лондон. Десет поредни дни той я увещава да излязат на първа среща и накрая я склонява. През 1973 г. се женят и имат една дъщеря – Наташа. Любопитен факт е, че Шакира е наистина красавица – ставала е подгласничка на Мис Вселена.

Светската хроника не пропуска да отбележи, че освен актьор Майкъл Кейн е и успял писател – той има издадени повече от 10 книги, между които и три автобиографични. Ако пък сте на екскурзия в Лондон или в Маями, може да се отбиете и да похапнете в някои от петте ресторанта на актьора. Със сигурност менюто ще ви хареса!

„Полет над кукувиче гнездо“, или полетът на Майкъл Дъглас в голямото кино

… През есента на 2023 г. той беше удостоен с наградата „Шотоджит Рай“ за цялостно творчество, а церемонията бе по време на 54-ия филмов фестивал в Индия. Този приз идва след два спечелени „Оскар“-а и изключително признание от филмовите среди не само Зад Океана, а по целия свят. И трябва непременно да заявим, че това признание и популярност не се дължат на именития му баща. Може би е странно и нелогично, но същият този именит баща въобще не желае синът му да става киноактьор, макар самият той да е легенда. Като малък и самият човек, за когото говорим, може би не е очаквал такава слава, макар че от ранното си детство има нескрит интерес към занаята. Подобно на немалко други деца е палав и буен в училище, няма добър успех, често го викат на „килимчето“ пред директора, защото бяга от часовете, обича да пийва и яха як мотоциклет, вместо да си учи уроците. В един момент дори го изключват от школото…
Той е Майкъл Дъглас, син на киноиконата Кърк Дъглас, който почина на 103 г. през 2020-а.

Някои незапознати може би ще кажат, че Майкъл е направил кариера в света на Седмото изкуство с протекциите на баща си и ще сбъркат. Кърк не само не го подкрепя, но се обявява твърдо против желанието на сина си да се занимава с кино. Според Дъглас старши това било непостоянна работа. Младокът обаче си е навил на пръста и това е може би единственият случай, в който не се съобразява с желанието на баща си, който пък за него е истински авторитет.

Майкъл е роден през 1944 г. в актьорско семейство. Майка му е британската актриса Даяна Дил, а детето явно е взело от гена и на двамата си родители. За разлика от други артисти от Холивуд той не е самоук, а в университета в Калифорния развива вродената си дарба, като изучава драматично изкуство. Колкото и да се противопоставя Дъглас старши, все пак не може да „отлепи“ от киното непокорния си и упорит син. Майкъл влиза в света на Холивуд, като се пробва за асистент режисьор в някои от продукциите на баща си. Добива известност сред зрителите в един нашумял навремето телевизионен сериал. Става дума за „Улиците на Сан Франциско“, който се излъчва в периода 1972 – 1977 г., а две от сериите са режисирани от самия Майкъл.

Големият му пробив обаче идва като продуцент на една култова продукция – „Полет над кукувиче гнездо“ на режисьора Милош Форман от 1975 г. В тази лента блести невероятният Джак Никълсън, а критиката й дава 9 номинации и 5 награди „Оскар“, включително и за най-добър филм. Във витрината на продукцията влизат и 5 приза „Златен глобус“. Разбира се редно е да споменем, че филмовата адаптация е по знаменития едноименен роман на Кен Киси, а драматичният сюжет се завърта в една психиатрична клиника, където е вкаран главният герой Рандъл Патрик Макмърфи (в ролята Джак Никълсън). Когато си продуцент на такъв филм, известността и признанието ти са гарантирани. Както и става с Майкъл Дъглас.

Четири години след този успех Майкъл е съпродуцент в друга популярна лента – „Китайски синдром“ с участието още на Джейн Фонда и Джак Лемън. Сюжетът е интригуващ и проследява перипетиите на млада репортерка, която води собствено разследване по важен казус, свързан със сигурността ва атомните централи. Лентата е добре направена, за което свидетелства фактът, че има няколко номинации за „Оскар“.
Следват няколко незапомнящи се участия, но идва и годината 1984-а. Тогава Майкъл Дъглас участва заедно с Катлийн Търнър и Дани де Вито в приключенския филм „Романс за замъка“, който донякъде напомня забавните истории на Индиана Джоунс. Лентата бързо става хит и е харесана и от зрители, и от критика, а Майкъл отново се връща в голямата игра. Неслучайно „Романс за замъка“ има и продължение – през 1985 г. излиза „Перлата на Нил“, също поредица от забавни приключения. С 25 млн. долара бюджет продукцията носи приходи от 100 млн.

Същата екранна тройка – Майкъл, Катлийн и Дани де Вито, гледаме в сатиричната черна комедия „Войната на семейство Роуз“ от 1989 г. Преди това, през 1987-ма, Дъглас се снима в „Уолстрийт”, за което е удостоен с „Оскар” за главна роля.
Идва и 1992-ра, годината на друга филмова класика – „Първичен инстинкт“ с ослепителната и сексапилна блондинка Шарън Стоун. Еротичният трилър на режисьора Пол Верховен е със скромния бюджет от 49 млн. долара, а приходите от излъчвания надхвърлят 355 млн. Майкъл Дъглас се превъплъщава в ролята на полицейския инспектор Ник Карън от отдел „Убийства“, който разследва хладнокръвно убийство на известна рок звезда. В хода на следствието той се запознава със заподозряната за престъплението писателка Катрин Трамел (фаталната Шарън Стоун), която изкусително и неустоимо го привлича в леглото си. Финалният кадър на продукцията пък е загадъчно потресаващ…

През 1997 г. на екран се появява „Играта“ в главните роли с Майкъл Дъглас и Шон Пен. Продукцията получава номинация за награда „Сатурн“ в категорията „най-добър екшън, приключенски или трилър филм“. На следващата година вече гледаме Майкъл в трилъра „Перфектно убийство“. В кримката на режисьора Андрю Дейвис участва още и Гуинет Полтроу. 60-те милиона бюджет се превръщат в 120 млн. долара приходи. През 2000 г. режисьорът Стивън Содърбърг заснема криминалната драма „Трафик“ и кани за участие Майкъл Дъглас и Катрин Рита-Джоунс, с която междувременно актьорът е сключил брак. Катрин вече е бременна.
Крайният резултат – продукцията е характеризирана като виртуозна кинотворба, която буквално оставя публиката без дъх. Преплитат се съдбите на различни герои, пътят на наркотиците, срещу които трябва да се изправи шефът на Агенцията за борба с наркотиците Робърт Уейкфийлд (в ролята Майкъл Дъглас). Интригата се заплита от факта, че дъщерята на Уейкфийлд – тийнейджърката Каролин, е зависима от кокаин… Филмът е номиниран за „Оскар“.

Следващата година добавя във витрината на Дъглас още две продукции – комедията „Една вечер в бар Маккул“ на режисьора Харалд Цварт (тук Майкъл е в ролята на г-н Бурмистър) и психотрилъра „Нито дума“ на режисьора Гари Фледър (Дъглас е Нейтън Конрад.) В първия филм участват още изкусителната Лив Тайлър и Мат Дилън, а историите се заплитат в един бар, който по необичаен начин свързва съдбите на трима мъже с привлекателната Джюъл (Лив Тайлър).
И понеже талантът си е талант, през 2003 г. вече гледаме Дъглас в семейната драма „Роднини под прикритие“, но тази комедия обира доста негативи. После Майкъл сменя амплоато и се появява в политическия екшън трилър от 2006 г. „Стражът“, в който е на снимачната площадка заедно с Клийфър Съдърланд, Ким Бейсинджър и Ева Лонгория. Продукцията обаче едва възвръща бюджета си от 60 млн., като носи приходи само от 78 млн. долара.

Следващите години Майкъл Дъглас прави роли в „Призраци на бивши гаджета“ от 2009 г., „Мокри поръчки“ от 2011-а, „Последният пенсионерски запой“ от 2013 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
Вече на достолепна възраст Майкъл Дъглас участва в трите части на фентъзи поредицата „Ант-Мен“ – от 2015, 2018 и 2023 г. Режисьор е Пейтън Рийд, а първата част е номинирана за награда „Емпайър“в категориите най-добра комедия и най-добри визуални ефекти. Интригата в сюжета завързва изпеченият крадец Скот Ланг (в ролята Пол Ръд), който е призван заедно с наставника си д-р Ханк Пим (в ролята Майкъл Дъглас) да извършат обир, за да спасят света. Филмът се радва на голям зрителски интерес и с бюджет от 130 млн. долара носи приходи повече от 520 млн. Същата е касовата съдба на продължението – „Ант-Мен и Осата“, който дори печели повече, близо 630 млн. През 2023 г. пък излезе последната засега трета част – „Ант-Мен и Осата: Квантомания“.

Може би говорейки за професионалния път на Майкъл е добре да споменем нещо и за личния му живот, макар новините тук да са доста оскъдни, той като той никога не е предпочитал да е под светлината на прожекторите. Първият му брак е през 1977 г. с Диандра Лукър, от която Дъглас има син Камерън. През 1995 г. семейството се разделя, а през 2000 г. Майкъл взема за съпруга голямата си любов – актрисата Катрин Зита-Джоунс. Двамата имат две деца – син Дилън и дъщеря Карис Зита Дъглас.

Лиъм Нийсън – да откажеш учителския занаят невинаги е грешка

… В България не е рядко явление да завършиш университет за учители, а после да заработиш нещо коренно различно. Често се случва и причината е ясна – заплащането на учителския труд. И отказалите занаята обикновено са подложени на критика. Не се знае обаче как стоят нещата в Северна Ирландия. Там една световноизвестна личност има мечта да бъде учител, взима диплом за това, после учи информатика и физика, но пък прекъсва поради… слаб успех. Няма логично обяснение – да си даскал, а да не ти се учи. Пробва различни професии – работи в пивоварна, кара камион, дори за малко е помощник-архитект. Докато най-накрая се озовава на театралната сцена и по-късно в киното. Той е Лиъм Джон Нийсън, роден през 1952 г. в Северна Ирландия.

Между другото, не само с учителския занаят се разминава Лиъм. Още от малък се увлича от спорта, тренира бокс от 9-годишен, нещо повече, става шампион при юношите в полутежката категория и три години поред запазва титлата си. На ринга обаче му чупят носа (това се вижда по-късно и на екрана), освен това тийнейджърът забелязва, че започват да му се губят моменти от паметта, притеснява се и къса завинаги с бокса.

Иначе като дете живее в голямо, но бедно семейство, в което се спазват традициите на католицизма. Неслучайно е това. Баща му е уредник в католическо училище, а майка му е готвачка. В училище един от неговите учители забелязва някакъв талант у ученика и го кара да се запише в школски театрален кръжок. Това става, когато Лиъм е на 11 години. И макар че чак когато пораства, започва да му се носи славата на Дон Жуан, залитанията по момичета са му познати още от училищните години. Хлапето се дърпа и не му се излиза на сцена, но се съгласява, когато разбира, че в същата пиеса ще играе момиче от училище, което той харесва…

След като пробва няколко професии, за които стана дума, се озовава най-после на театралната сцена, за която пък нееднократно се е явявал на прослушвания. Това се случва, когато Нийсън е на 24 г. Тогава в театъра Belfast Lyric Players дебютира в постановката The Risen People. Две години по-късно вече го гледаме в театър Аби в Дъблин, където пък е видян и харесан от режисьора Джон Бурман. Той е впечатлен от качествата на Лиъм, след като го наблюдава в ролята на Лени в пиесата на Стайнбек „За мишките и хората“. Именно Бурман предлага на Лиъм да се яви на кастинга на фентъзито „Ескалибур“. Филмът излиза през 1981 г. В тази продукция Нийсън играе ролята на ездача Гавейн. Следват снимки във филми, в които Лиъм участва заедно с вече утвърдени големи имена в киното – с Антъни Хопкинс и Мел Гебсън в Die Bounty от 1984 г., с Робърт де Ниро и Джеръми Айрънс в „Мисията“ от 1986 г., с Питър О’Тул в High Spirits от 1988 г., с Уди Алън, Мия Фароу и Сидни Полак в „Съпрузи и съпруги“ от 1992 г. и др.

Публика и критика го харесват в ролята на немия бездомник Карл Уейн Андерсън в криминалната драма „Заподозреният“ от 1987 г. В тази продукция Андерсън е обвинен в убийство, което не е извършил, а освен съдебната сага има и втора сюжетна линия, този път любовна. През 1990 г. Нийсън получава най-после и първата си главна роля – във филма „Даркман“. Звездният миг на Нийсън обаче идва с ролята му на индустриалеца Оскар Шиндлер във филма на режисьора Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“ от 1993 г. Сюжетът отвежда към темата за Холокоста, а Оскар Шиндлер успява да спаси от газовите камери повече от 1200 евреи, като ги наема за работници във фабриката си. За тази перфектна своя роля Лиъм получава номинации за най-престижните филмови награди – „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. Учудващо е, че остава само с номинациите…

За цялостната му кариера в театъра и в киното критиката, която по принцип е пестелива в суперлативите, признава, че северноирландецът е в състояние да изиграе всякакви персонажи, да пресъздаде всякакви екранни типажи. Да, наистина, превъплъщенията му са разнородни и в различни жанрове – снимал се е в исторически драми, в криминални трилъри, спасявал е близките си, спасявал е пътниците в самолет, дори планетата е спасявал. Обикновено в ролите си той е носителят на доброто. Сред най-харесваните му роли са тези в „Междузвездни войни: Невидима заплаха“ от 1999 г., „Бандите на Ню Йорк“ от 2002 г., „Батман в началото“ и „Небесно царство“ от 2005 г., в „Серафим фолс“ от 2006 г. с Пиърс Броснан и др.

Въпреки успеха си на големия екран Лиъм не къса връзката си с театъра. На Бродуей го гледаме в пиесата от Юджийн О’Нийл „Анна Кристи“ където си партнира с Наташа Ричардсън. В образа на писателя Оскар Уайлд северноирландецът се превъплъщава в The Judas Kiss, а по-късно го гледаме и в постановката The Play What I Wrote.
С Наташа Ричардсън Лиъм играе и във филма „Нел“. Между тях пламва искрата на любовта и двамата са мъж и жена през 1994 г. Имат двама сина. За жалост огромна нелепа трагедия прекъсва един наистина щастлив брак. Актрисата загива при нелеп ски инцидент през 2009 г., след като получава тежка травма на главата. Нийсън преживява изключително тежко загубата, отдава се на алкохола и пие почти денонощно. Все пак успява да намери сили у себе си и да надделее над порока и къса завинаги с алкохола.
През лятото на 2023 г. по родните екрани се появи новият филм с Лиъм Нийсън „Заложникът“ на режисьора Нимрод Антал. В лентата Лийм е отново в стихията си на екшън герой. Малко по-различен типаж пък талантливият актьор пресъздаде в своя филм №100, в който играе ролята на детектив Филип Марлоу, известния герой на Реймънд Чандлър. Продукцията е също от 2023 г., а действието се развива през 1939-а.(вж. отделно филмографията на актьора).

Въпреки десетките успешни роли на Лиъм, вече споменахме странният факт, че той не е печелил нито една от престижните призове „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. Останал си е само с номинациите. Но за сметка на това има авторитетна награда от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добър актьор, лауреат е на Британските награди за независимо кино, носител е на Купата „Волпи“ за най-добър актьор и др.

От светските клюкинки ще споменем само една – актьорът има сандвич, кръстен на неговото име в Канада. Случката е любопитна. Веднъж, разхождайки се във Ванкувър, Лиъм вижда снекбар с оригинална рекламна табела „Лиъм Нийсън яде тук безплатно“. Актьорът естествено влиза в бара, където предизвиква еуфория и всички искат да се снимат с него. Собственикът на заведението пък измисля нов вид сандвич с говеждо месо и тайна подправка, който кръщава сандвич „Лиъм Нийсън“…

Кърт Ръсел, или кое е общото между киното и виното

„Правенето на вино е като филм, в който събираш най-добрите хора, най-добрия режисьор, това е продукция. Когато го сложим в буре, е като монтиране на филма.“ Прочиташ тези думи и първото, което си мислиш, е кой може да ги е изрекъл и защо. Не е заклет пияч, това е видно. Той не би говорил точно по този начин. А и си задаваш логичния въпрос: Какво общо има правенето на вино с киното? На пръв поглед абсолютно нищо. Има един човек обаче, според когото не е така. Този човек е американец и се казва Кърт Ръсел. Разбира много и от кино, и от вино. Киното е в кръвта му – казват, че от участия като актьор е спечелил повече от 70 милиона. И понеже е страстен почитател на виното, в един момент от живота си – през 2015-а, открива винен салон в един свой любим хотел в Калифорния, в който посетителите пият вино, произведено от него. Кърт е не само ценител, а е натрупал и солидни знания за целия производствен процес – отглеждане на лозята, пръскане, подрязване, беритба, ферментация, производство на вино, наливане в бутилки, етикиране, въобще всичко до най-дребния детайл…

Между другото, така, както разбира от кино и вино, същият Кърт Ръсел е спец и по бейзбола. Ако не бе тежка травма през 1973 г., може би щеше да има няколко шампионски титли и индивидуални награди. Но тогава пък нямаше да го познаваме като актьор, при това много добър. Любопитното е, че Кърт наследява от татко си и бейзболната страст, и любовта към киното. Баща му Бинг Ръсел е и актьор, и собственик на бейзболен тим. Това предопределя и съдбата на младия Кърт. През 1971 г. той облича екипа на Bend Rainbows, а по-късно подсилва тима на баща си Mavericks. Травма обаче го вади от спорта и го насочва окончателно към киното…
Интересно е, че актьорската закалка на Кърт Ръсел започва още от 10 – 11 годишна възраст. Той е роден през 1951 г., а през 1962 – 1963 г. се появява в телевизионния сериал „Пътешествията на Джейми Макфитърс“. Има подписан 10-годишен договор с Disney през 1966 г. и много участия във филми на световноизвестната компания.

Кърт се превъплъщава в ролята на разбойник във филма „Парад на глупците“ от 1971 г., когато се появява с участие и в „Босият изпълнителен директор“. Както и при други американски актьори кариерата му не потръгва стремглаво нагоре изведнъж. Все пак той е забелязан вече доста ярко през 1979-а, когато изпълнява много успешно ролята на Елвис Пресли в едноименната продукция. За това свое участие е номиниран за наградата „Еми“. Любопитното е, че филмът получава номинации още за грим и операторско майсторство. Докато вървят снимките за тази лента, Кърт се запознава лично с бащата на Елвис – Върнън Пресли, който му поверява гащеризона на сина си специално за филма. На екрана пък ролята на Върнън Пресли е поверена на бащата на Кърт Ръсел – Бинг.

После идват и по-сериозните и престижни участия. През 1980 г. Кърт се снима в „Коли на старо“ на режисьора Робърт Земикс. Три години по-късно идва и номинацията за „Златен глобус“ – за участието му в „Силкууд“ заедно с Мерил Стрийп. Обира овации и за участието си в „Текила сънрайз“ от 1988-ма с Мел Гибсън и Мишел Пфайфър, както и в още един любим филм – „Танго и Кеш“ през 1989-а със Силвестър Сталоун. Сред по-известните му роли са още в „Обратна тяга“ от 1991 г. с Уилям Болдуин и Робърт де Ниро, както и в „Тумбстоун“ от 1993 г. (вж. отделно филмографията на актьора). Критиката не пести суперлативи и за снимките на Кърт Ръсел в „Старгейт“, „Извънредно решение“ със Стивън Сегал и Хали Бери, „Ванила скай“ с Том Круз, Пенелопе Крус и Камерън Диас.
Ръсел се появява и в седмата част от поредицата „Бързи и яростни“, в която го гледаме още в осмата и деветата част от 2021 г. През лятото на 2022-ра пък пресата оповести, че Кърт се снима в сериала „Годзила и Титаните“.

Естествено като другите си събратя по киносъдба и Кърт Ръсел привлича погледите на светската преса. За разлика от мнозина обаче той е „железен“. Няма зад гърба си традиционната смяна на партньорки и никой не брои дамите, минали през леглото му. Просто защото няма за броене. Кърт има един брак – с актрисата Сийзън Хъбли, от която има син. От 1983 г. живее с Голди Хоун, с която няма брак, но пък двамата се радват на щастлив семеен живот вече 40 години, отчита жълтата преса през 2023-а. Имат един син. Както обикновено става, двамата с Голди се срещат на снимачната площадка още през 1968 г., но искрата пламва при втората им „служебна“ среща, през 1983 г., когато са избрани да си партнират във филма Swing Shift. Оттогава са заедно неизменно. Между другото, актрисата Голди Хоун през март 2023 г., когато честити 72-рия рожден ден на Кърт, заяви шеговито, че той е най-откаченият мъж в живота й… Само да вметнем, че от предния си брак Голди има две деца – Оливър и Кейт, за които Кърт Ръсел се грижи като същински баща. Те му отвръщат с любов и признателност, а Голди и Кърт се радваха през 2023 г. на щастливи и обичани внуци.
Дай Боже всекиму, както се казва…

Клод Жансак, съпругата на най-смешния полицай в света

Да те покани за своя екранна партньорка, при това постоянна, не друг, а геният Луи дьо Фюнес, би било мечта за всяка актриса. Защото той е легенда и епоха не само във френското, а и в европейското и световното кино. Незаменим комик. Комик, който може само с един поглед или мимика да те разплаче от смях. Да, през 1952 г. той лично казва на тази актриса репликата „Аз бих искал вие да играете във всички мои филми. Вие ми носите успех...”

Щастливката, чула тази реплика, е френската актриса Клод Жансак (1927 – 2016 г.). Нещо повече, тя не само чува репликата, а заедно с Луи правят перфектен творчески екранен тандем, в който повече от 10 филма Клод е негова съпруга и остава в историята на киното като Жозефа Крюшо, жената на най-смешния полицай в света...
Интересното е, че при кончината на Жансак през декември 2016 г. българските медии отбелязват факта съвсем протоколно, само с по няколко реда. Това е несправедливо, защото, макар да е вярно, че Клод остава в историята благодарение най-вече на Луи дьо Фюнес, тя е забележителна актриса, с талант и качества, без които не би мечтала за повече от 100 роли в театъра, киното и телевизията. Факт е, че дори в годината на смъртта си тя все още се снима, на 89 годишна възраст. Завидно творческо дълголетие...

Понеже по традиция обръщаме внимание към семейната среда на бъдещите актьори, за Клод ще вметнем, че баща й Андре Жансак е певец, а майка й Роза Брейер пък винаги е мечтала за кариерата на актриса. Е, тя не става, но пък дъщеря й сбъдва нейната мечта...
Подобно на други големи актьори и Клод не се радва на щастливо семейство като дете, тъй като когато е на 6, баща й оставя съпругата и детето си и се жени втори път. Малката пък в началото се записва в школа по класически танци, но после по настояване на майка си учи в отделението по драма към Парижката консерватория. Там съдбата я среща с първия й съпруг Пиер Монди, актьор и режисьор. За него е омъжена от 1952 до 1954 г. Иначе още от 20-годишна играе в театъра, а кино дебюта си записва през 1952 г. във филма на режисьора Саша Гитри „Животът на честния човек” като Евелин. Именно в този филм участва Луи дьо Фюнес и тогава той се обръща към Клод с репликата, че би искал да играе във всички негови филми...

Става така, че Жансак се превръща не само в екранна партньорка на Дьо Фюнес, а и негова екранна съпруга. Особено популярна е в ролята на жената на най-смешния полицай – инспектор Крюшо, красивата и обаятелна Жозефа Крюшо. Тя е Изабел Боске, съпругата на Луи в „Голямата ваканция” от 1967 г., съпругата Жермен Барние в „Оскар” също от 1967 г., съпругата Едме дьо Тартас в „Замразеният” от 1967 г., Маргарита в „Крилце или кълка” от 1976 г., Жозефа Крюшо в „Полицаят се жени” от 1968 г,. „Полицаят се пенсионира” от 1970 г., „Полицаят и полицайките” от 1982 г. и др.
Любопитен момент в кариерата на Клод Жансак е, че тя прави тандем с великия комик по идея и по настояване не на друг, а на... законната съпруга на Луи дьо Фюнес. Казват, че тя е познавала много добре Клод и нейните качества, имала й е пълно доверие, че това партньорство ще бъде само в киното, а не и в живота, още повече че съпругът й е имал нужда да блести на екрана в тандем с привлекателна жена. При това двамата, преценила съпругата на Луи, се допълват взаимно, тъй като Фюнес е избухлив и смешен, докато Клод е еталон на благовъзпитание...

Всъщност първият филм, в който Жансак и Дьо Фюнес са съпруга и съпруг е от 1967 г. и това е „Оскар”, комедия на режисьора Едуар Молинаро. Луи е Бертран Барние, а Клод е Жермен Барние. Смешното в лентата почти не прекъсва от първата до последната минута. Богаташът Барние в един и същи ден научава, че любимата му дъщеря е бременна, а от касата на неговата фирма липсват доста пари. И камериерката изчезва и хаосът е пълен...
Критиците също отбелязват, че Клод и Луи са наистина забележителен тандем – той е неприветлив и рязък, а тя е въплъщение на очарование и елегантност.

Филмът „Полицаят и полицайките” от 1982 година е последният съвместен проект на Клод и Луи, тъй като скоро след завършване на снимките великият комик умира от сърдечен пристъп. След смъртта му Жансак за дълго време се откъсва от света на киното и почти винаги отказва предложенията на режисьорите. В същото време обаче не спира да играе в театъра.

В интерес на справедливостта трябва да кажем, че макар да е била сянка на Дьо Фюнес, тя има богат репертоарен опит и е играла не само в комедийни филми и пиеси. Театралните й роли са много разнообразни, твърдят хроникьори. Тя се е превъплъщавала в Мария-Луиза Австрийска в „Наполеон II”, била е графиня и кралица, участвала е в много телевизионни сериали. За последно се снима в ролята на баба главна героиня във френско-белгийската драма „Баден Баден”.
За втория си съпруг Анри Шмен е омъжена от 1957 до 1977 г. Има един син.
През 2015 г., когато е на 88 г., е номинирана за наградата „Сезар”, с което влиза в историята. Тя става най-възрастната актриса с номинация за този престижен кино приз.

Клаудия Кардинале – сексапил, очарование и невероятен талант в едно

… Тя е Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Подобно на други големи кинозвезди е идвала в България, при това неведнъж.
Обявена е за сексидол и невероятно красива и привлекателна жена.
Печели първата си корона за красота през 1955 г., когато е на 17.
Мъжете в родния й Тунис са я заглеждали още като тийнейджърка, затова и титлата й на Мис идва дори без да се е явявала на конкурс.
Признава в интервю за БНТ, че като малка е била… грозна, за разлика от красивата си сестра.
Казва още, че едното й дете се появява на бял свят след изнасилване. Не се срамува да го признае.
И е може би единствената жена в света, отказала да се гушка с мъжкия секскумир на киното Марлон Брандо.
На нейно име има кръстена улица в Тунис.
Да, тя е единствената и неповторима Клаудия Кардинале!

Дали заради горещата африканска кръв, дошла от родното й място, дали от сицилианския й произход, но и 80 и повече години след нейното раждане тя все още е женствена и магнетична. Когато я обявяват за най-красивата италианка в Тунис, като награда я изпращат на филмов фестивал във Венеция. Тъй като е още малка, пътува за там с майка си, а когато се появява по бански костюм, коленете на мъжете се разтреперват. Не само това, тя веднага лови окото на режисьори и кинематографисти с излъчване и чар. Заваляват и предложения за снимки в киното. Оттук тръгва магистралата, която красивата италианка проправя в света на Седмото изкуство.
И понеже вече стана дума за българската следа, която оставя неповторимата актриса, тук е мястото да кажем, че тя за втори път посети страната ни през есента на 2015 г. за премиерата на българския филм „Имало едно време един уестърн“. Режисьор на продукцията е Борис Десподов. Визитата й естествено не бе случайна – в тази лента Кардинале изпълнява главната роля, като играе самата себе си. Във филма интригата се заплита около съдбата на българката Мила, която бяга от жестокия си и садистичен съпруг, за да попадне на срещата с Клаудия Кардинале и да започне да работи за нея. Приятелството между двете жени прави историята интересна и вълнуваща.
Хубаво е, че през февруари 2023 г. този наш филм бе излъчен два пъти в огромния културен център в Ню Йорк – Музея на модерното изкуство.

Малко не спазваме хронологията, но пак се връщаме към началото. Когато заваляват предложения за кино, първоначално Клаудия се дърпа – просто не й се занимава с това. Налага се баща й да се намеси и да я убеди да опита творчески път на големия екран. Тя не само опитва, а и се превръща в звезда – на италианското, на френското, на американското кино. Става така, че в дългия си живот на екрана, на който я гледаме в близо 180 филма, Кардинале привлича вниманието на велики режисьори като Фредерико Фелини и Лукино Висконти, на Луиджи Коменчини, а нейни партньори са едни от най-големите мъжки имена в това изкуство като Марчело Мастрояни, Ален Делон, Хенри Фонда, Жан-Пол Белмондо, Бърт Ланкастър и др. Е, няма как да си в тяхната компания и да не си голям…

Хроникьорите твърдят, че Клаудия става известна още с първата си поява на големия екран. Това се случва през 1958 г., когато тя е на 19, и се появява в ролята на Кармелина в комедията на режисьора Марио Моничели „Неизвестни извършители“. Още тогава привлича вниманието на критици и публика. На следващата година гледаме красивата италианка в още два филма – „Първата нощ“ на режисьора Алберто Кавалканти и „Заплетен случай“ на Пиетро Джерми. Големият Лукино Висконти я кани за ролята на Джинета в своята драма „Роко и неговите братя“ от 1960 г., в който, според други киномани, въпреки малкото й реплики блясва нейната звезда на голяма актриса, още повече че тя се среща на екрана с Ален Делон. Филмът е съвместна продукция на Италия и Франция. Лентата е черно-бяла и макар да има немалко проблеми с тогавашната цензура, постига големи финансови успехи в Италия.

През 1963 г. идват две нови големи роли на Клаудия. Едната във филма „Гепардът“ на Висконти, в която италианката е Анджелика Седара и Бертиана, а другият е знаменитият шедьовър „Осем и половина“ на Фелини. В него Кардинале възпроизвежда митологичния образ на Музата.
В „Гепардът“ Кардинале отново се среща на екран с Ален Делон, този път и с Бърт Ланкастър, а след втория филм Клаудия вече е световноизвестна звезда на киното, която може да се мери със Софи Лорен и Джина Лолобриджида.
Сред холивудските й превъплъщения не можем да пропуснем уестърна на режисьора Ричард Брукс „Професионалистите“ от 1966 г. В него Клаудия си партнира отново с Бърт Ланкастър. Сюжетът заплита интрига с наемането на четирима наистина професионалисти, които трябва да освободят съпругата на милионер от Тексас, попаднала в ръцете на мексикански бунтовници. Макар разказът донякъде да е класически, лентата е интересна, а превъплъщенията на актьорите – подобаващи напълно за жанра, който, между другото, допада много и на Кардинале. Следващата й роля в уестърн е в хитовата продукция на режисьора Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“ от 1968 г., където гледаме италианката в ролята на Джил Макбейн. На екран са още Хенри Фонда и Чарлс Бронсън.
Въпреки успехите си в Холивуд италианката се завръща на Стария континент и се появява в партньорство с Алберто Сорди в „Едно момиче в Австралия“. Съвсем резонно (предвид изкусителната й визия, разбира се) е превъплъщението й в ролята на проститутка и тази роля й носи немалко престижни награди.

С немския актьор Клаус Кински гледаме Клаудия в един малко странен, но пък добър филм, приключенската драма „Фицкаралдо“ на режисьора Вернер Херцог. Това е името, което перуанските индианци дават на меломана Браян Суини, който пък е осенен от екстравагантната идея в средата на джунглата на Перу да построи сцена за своя любим изпълнител Енрико Карузо. Ролята на Фицкаралдо е поверена на Клаус Кински, а неговата любима Моли е Клаудия Кардинале. В подобни нелеки роли Кардинале се изявява още в „Червената палатка“ и „Аудиенция“ от 1971 г., „Кожа“ от 1981 г. и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).
Естествено е с такива значими успехи и наградите на Клаудия да не са малко. През 1984 г. на фестивала във Венеция тя взема приз за най-добра женска роля за превъплъщението си в Кларета на режисьора Паскуале Скуитиери. Тя е носителка на 4 награди „Давид на Донатело“, популярни като италианските Оскари, притежава и 4 сребърни ленти, призове на филмовите журналисти в Италия. През 1993 г. тя е удостоена с почетна награда „Златен лъв“, а на фестивала в Берлин през 2002 г. прегръща и приза „Златна мечка“. През 1995 г. има и френски орден.

Когато и днес я питат колко мъже е имала в живота си, Кардинале е скромна и отговаря, че е само един – неаполитанският режисьор Скуитиери, за когото стана дума, и с когото тя прави десетина филма. Но пък не крие, че от малка е харесвала Марлон Брандо и може би е единствената известна жена, отказала да прави секс с него.

Освен отдадеността на киното италианката е и обществено ангажирана личност. Бори се активно за правата на жените и е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО, участва и в редица благотворителни кампании. Има две деца – дъщеря Клаудия и син Патрик.
Завършваме с едно признание на Клаудия, което добавя още нещо към нейния характер: „Аз съм свободна. Аз съм нормална. Нямам охрана, обичам хората и се разхождам сама… Да, работила съм с много красиви мъже. Но винаги съм била независима и никога не се омъжих…“

Клайв Оуен – карък в училище, голям на сцената и на екрана

… Той спи със сестра си и тази нецензурна еротика въобще не го впечатлява. Въпросната еротика обаче прави така, че известна марка бира отказва той да й бъде рекламно лице именно заради това срамно кръвосмешателство. Най-хубавото в случая – и то оправдава напълно донякъде скандалното начало на нашия разказ, е че въпросният мъж е британският актьор Клайв Оуен, а еротиката, за която стана дума, е само на екран, във филма Close My Eyes от 1991 г., където героят Ричард прави любов с родната си сестра. А че Оуен не е приет за рекламно лице по тази причина, е факт…

Да, Оуен е от актьорите, които нито влизат с гръм и трясък в киното, нито пък кариерата им върви гладко като по вода. Има периоди, в които е известен и дори на върха на популярността, следвани от периоди, в които никой не се интересува нито от таланта му, нито от качествата му. В същото време Клайв още от малък е запален по професията на актьора и в интерес на истината трябва да уточним, че има много успешни роли не само на големия екран, а и на театралната сцена, където се е превъплъщавал в изключителните герои на Шекспир. А тези персонажи, както знаем, не са за всеки…

Клайв Оуен е роден през 1964 г. в Ковънтри, Англия, и макар че баща му напуска многочленното семейство още когато Клайв е на 3 години, вероятно е „заложил“ нещо от себе си в гена на детето. Баща му е кънтри певец, т.е. не е чужд на изкуството и на сценичните изяви. Затова и още от ученическите си години младокът се появява на сцена – първо, естествено в школски театрални постановки, а когато е на 20 г., вече следва в Кралската академия за драматично изкуство. Любопитен факт е, че като ученик Оуен не е отличник, напротив – науките не му се отдават много-много. Когато завършва гимназия, трябва да се яви на 9 изпита, от които Клайв успява да вземе само един – по английски език…

Студентските му години обаче бележат немалко участия на театралната сцена, след което идва включването му в трупата Young Vic, в чиито репертоар преобладават адаптации по Уилям Шекспир.
По това време идва и промяната в личния му живот. Когато играе в знаменитата пиеса „Ромео и Жулиета“, Клайв се влюбва наистина в сценичната си партньорка, актрисата Сара Джейн Фентън. По-късно двамата сключват брак и имат две дъщери.
Дебютът му на големия екран е през 1988 г. в английския филм Vroom. Следват участия в много телевизионни филми и сериали, като най-запомнящото се е в поредицата „Играчът“ от 1990 г., в който Клайв се превъплъщава в образа на мошеника Стивън Крейн. По това време Оуен е вече популярен и обичан, но изненадващо и за зрители, и за критика, напуска сериала с амбицията да се снима на големия екран. Е, нещата не се получават, поне не и в първите две години. Да, той играе в театъра, да, снима се и в други телевизионни филми и сериали, между които Close My Eyes, Class of '61, Century, The Return of the Native, Nobody's Children, Bad Boy Blues, но в нито едно от тези участия не впечатлява така, както го прави в „Играчът“.

За сметка на това поредното си впечатляващо участие Клайв записва с ролята си в пиесата „Отблизо“ (Closer) от 1997 г., която бързо се превръща в хит. Същата година гледаме актьора във филма Croupier. Там той се превъплъщава в писателя Джак Манфред, който не успява да върже нормален бюджет само с писане и това го принуждава да работи в казино като крупие. Има разбира се и любовна интрига, която заплита сюжета. И макар лентата да не е приета възторжено в Англия, е харесана много Зад Океана, където Оуен е забелязан от режисьорите. През 2001 г. се снима в ролята на Робърт Паркс в „Госфорд парк“, а през 2002-ра в екшъна „Самоличността на Борн“. Следва и ролята на Крал Артур през 2004 г. в едноименния филм и най-после – филмовата версия на пиесата „Отблизо“, в която пиеса Клайв вече е играл. Романтичната драма на режисьора Майк Никълс вади на екран освен Оуен в ролята на Лари Грей още Джулия Робъртс (Ана Камерън) и Натали Портман (Алис Айрис/Джейн Джоунс). За тази си роля Клайв печели „Златен глобус“ и награда на БАФТА за поддържащ актьор и е номиниран за „Оскар“, също за поддържащ актьор. Има и номинация за награда „Сателит“.
Заедно с Дженифър Анистън гледаме актьора през 2005 г. в „Извън релси“, същата година играе и в „Град на греха“. През 2006-а прави успешна роля в „Човек отвътре“, а през 2007 г. е номиниран за награда „Сателит“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия за превъплъщението си в „Стреляй смело“. През 2012 г. играе Хемингуей във филма „Хемингуей и Гелхорн“, за което получава номинация за „Златен глобус“ за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм номинация за „Сателит“ и „Еми“ в същата категория (вж. отделно филмографията на актьора).

В края на 2023 г. се разбра, че през 2024-та ще се появи шестсерийният детективски филм Monsieur Spade. В ролята на детектива Сам Спейд, герой от романа на Дашиъл Хамет „Малтийският сокол“, влиза Клайв Оуен.
Като цяло, режисьорите, работили с Клайв Оуен, подчертават неговото изключително сериозно отношение към пресъздаваните персонажи, както и факта, че актьорът по принцип винаги предпочита по-сложни, а не повърхностни образи. Което донякъде оправдава, а донякъде влиза в противоречие с едно от откровенията на Клайв: „Разбирам, че филма го снема режисьорът, а не аз. Моята задача е в това да въплътя неговата безумна, смахната визия…“