Киану Рийвс, или най-добрият човек, когото познавам

Той е един от малцината световни актьори, които никога, ама никога през живота си не са се мислели за звезда. Няма я онази типична грандомания, няма го самочувствието на велик, няма го егото на милионер, какъвто всъщност е. При това парите, които е заработил, са стотици милиони долари, но ги е спечелил честно, благодарение на умението си да се превъплъщава. И да бъде добър, много добър човек. Той е канадско-американският актьор Киану Рийвс. За него един известен журналист бе казал: „Той е най-добрият човек, когото познавам“. И с право. Киану може да срещнете на улицата или в метрото, може да го видите поседнал на някоя градска пейка в парка, може да разговаря с всеки и е готов всекиму да протегне ръка. Това го прави обичан не само заради ролите му на големия екран, но и заради факта, че е земен, истински, неподправен. През 2023 г. стана на 59, но си е все същият – отворен към хората, към техните проблеми. Признава и днес, че никога не се снима във филми само и единствено за пари. И до днес критиците не могат да си обяснят защо Киану отказва снимки в продължението на филма „Скорост“, след като именно тази лента го изстрелва към върха на славата. Продължението обаче се оказва пълен провал и според мнозина това се дължи именно на отсъствието на Киану…

И понеже стана дума за пари, нека кажем. Най-касовата продукция с участието на Рийвс – „Матрицата“ с нейните три продължения, според светската преса е донесла на актьора не по-малко от 156 млн. долара. Далеч зад него остават Брус Уилис, Том Круз и Уил Смит, които са пчелили от филм по 100 млн. Тези цифри категорично отреждат на Киану място в Топ 10 на най-богатите и популярни имена в киното. Звездата в Холивудската алея на славата е съвсем логична…
През 2022-ра Киану направи пред медиите изключителни признания за личния си живот. Дотогава малцина бяха онези, които знаеха какво е преживял актьорът в детските си години, а и по-късно, вече като зрял мъж.

Когато е само на 3 г., родителите на Рийвс се развеждат. Бащата и майката нямат нищо общо с изкуството – според някои майка му е дизайнерка на костюми, според други – танцьорка на еротични танци в казино. Баща му е геолог, но заради продажба на хероин е осъден на 10 години затвор. Когато семейството се разпада, майката на бъдещия актьор започва да сменя често партньорите си и това принуждава Киану често да пътува от едно населено място в друго с поредния си втори баща. Сменя училища, от някои е отстраняван поради лоша дисциплина. Въобще учението не е силната му страна. Той така и не завършва гимназия и остава без диплом. В повечето време е отглеждан от баби и дядовци. Когато пък е на 23 години, губи най-близкия си приятел, който умира от свръхдоза наркотик. С жените също не му върви. Голямата му любов се казва Дженифър Сайм. Тя забременява от Рийвс, но в осмия месец момиченцето се ражда мъртво, а година и половина по-късно Дженифър загива в автомобилна катастрофа. Към това прибавяме факта, че по-малката сестра на Рийвс е болна от левкемия, а Киану дарява 70 на сто от хоронара си от филма „Матрицата“ на болници, които лекуват това тежко заболяване.

Любопитен е фактът, че в тийнейджърските си години Киану мечтаел да стане състезател по хокей на лед. Нормално на фона на факта, че той се смята за канадец, въпреки че е роден в Ливан, а „кленовите листа“ са най-силният отбор по хокей на лед заедно с Щатите. Бил е вратар в хокейния тим, при това много добър на този възлов пост. Мечтаел си дори да играе на олимпиада, но това си остава само една мечта. Когато е на 9 години на практика за първи път излиза на сцена, това става в пиесата „Проклетите янки“. Някои твърдят, че това е дебютът му в актьорската професия въпреки невръстната възраст. Когато е на 15 се появява в друга театрална постановка – класиката „Ромео и Жулиета“. Вече в зряла възраст му се налага да се превъплъти и в ролята на Хамлет, отново в Шекспирова творба, при това според критиците той е бил „един от най-добрите Хамлети…“.

Естествено филмовата му кариера не стартира рязко и отведнъж. В началото като повечето световни актьори тръгва със заснемане в рекламни клипове, в късометражни филмчета. Преди това сменя различни работи, за да се изхранва – продавач е в спортен магазин, готви спагети в италиански ресторант, урежда си малки роли в телевизионни продукции. Първото му по-сериозно участие е във филм за хокей на лед – „Млада кръв“ от 1986 г., в който той играе вратар, което най-много му пасва. След тази продукция Киану се установява в Лос Анджелис, където първото му по-сериозно участие пък е в лентата „Брегът на реката“ от същата 1986 г. Актьорът споделя, че от този ранен период любимата му роля е във филма „Чудесното приключение на Бил и Тед“ от 1989-а, филм комедия, харесан и от критиците. Овации обира и продължанието на тази продукция - „Измисленото пътуване на Бил и Тед“ от 1991 г.

Освен с тези тийнейджърски роли Киану се превъплъщава и в персонажи от „Принцът на Пенсилвания“ (1988 г.) и „Опасни връзки“ (1988 г.). Във втория филм Рийвс е екранен партньор на Джон Малкович и Мишел Пфайфър. През 1992 г. Киану се снима във високобюджетния филм „Критична точка“. За това свое участие взема награда на MTV за най-желан мъж.
Все пак продукцията, която го изстрелва към върха на славата, е екшънът „Скорост“ от 1994 г. В него Рийвс е партньор на друга голяма звезда – Сандра Бълок. Киану влиза в ролята на смелия и съобразителен полицай Джак Тревън, който в изпълнените с напрежение сцени успява да спаси група заложници, взети от озлобен и нагъл терорист. В мисията му помага Сандра Бълок в образа на Ани.
За Киану пресата отбелязва още, че макар вече да е станал много популярен и обичан заради участието си в „Скорост“, той не отказва и второстепенни и поддържащи роли, сякаш за да оправдае философията си, че не се снима в киното за пари.

Разбира се и при него има филми, които критиката не приема категорично или приема, но с много забележки. Това са ленти като „Джони Мнемоник“, „Верижна реакция“, „Да почувстваш Минесота“ от 1995 - 1996 г., които са критикувани въпреки огромните финанси, вложени в тях. За разлика от тези филми талантът на Рийвс блясва отново в появата му в друга емблематична продукция – хоръра „Адвокат на дявола“, в който той си партнира с легендата Ал Пачино и Шарлиз Терон (1997 г.)
Имиджа си на световна кинозвезда Киану Рийвс затвърждава с участието си във фантастиката „Матрицата“ от 1999 г., който има още три продължения – „Матрицата: Презареждане“, „Матрицата: Революции“ и „Матрицата: Възкресение“. В тази поредица, смятана за един от най-добрите научно-фантастични екшъни в света, Киану се превъплъщава в ролята на Нео, млад служител от софтуерна компания, който се опитва да разгадае тайната на Матрицата. Само първата част на продукцията според хроникьори носи печалба от 171 млн. долара в Щатите и още 466 млн. от прожекции по света, въпреки че разходите на филма са „едва“ 63 млн. долара.

Между другото, Киану харесал „Матрицата“ още с прочитането на сценария, може би защото винаги е имал интерес към бойните изкуства. Затова и с удоволствие тренирал 4 месеца преди снимките, за да бъде в добра физическа форма. Лентата е много занимателна и поради изключителните си звукови и снимачни ефекти, които я правят култова във всички салони, в които е излъчвана.
Друг филм с Киану Рийвс, много харесван, е „Денят, в който Земята спря“ от 2008 г. В това фентъзи Киану се превъплъщава в извънземния пратеник Клаату, приел човешки облик. През 2023-а Рийвс представяше четвъртата част от поредицата „Джон Уик“, първата част от която излезе през 2014 г.

Що се отнася до личния живот на Киану, той, както вече споменахме по-горе, е на обикновен човек. Рийвс е сред актьорите, които са известни със своята дарителска щедрост и със скромността си. За него се знае, че много дълги години е живял в жилище под наем и едва по-късно си купува къща в покрайнините на Холивуд. Негово е откровението пред медии: „Кажи здравей на някого и дори прегърни някой, който изглежда наранен. Помогни на някого. Трябва да живееш всеки ден все едно ти е последен. Следващият ден не е гарантиран, затова живей днес!”

Що се отнася до ролите на Киану, в началото на 2023-а той призна, че участието му в „Джон Уик 4“ е най-трудното му превъплъщение в кариерата, тъй като той е вече на 59 г. и му е било доста напрегнато, за да успее да влезе в добра форма. Но пък няма никакво съмнение, че го е постигнал, верен на кредото си … „Живей днес!“.

Кевин Костнър – бодигардът, който танцува с вълци

Кинокритиците може да са единодушни в мнението си, но киноманите със сигурност са разделени по въпроса кой филм на Кевин Костнър е по-добър – „Танцуващият с вълци“ или „Бодигард“. Няма да е пресилено да се каже, че и двете продукции са супер успешни, а ако към тях добавим сериала „Йелоустоун“, се заформя картинката на трите емблематични ленти за този звезден американски актьор. Той е успешен, не само защото е носител на престижните награди „Оскар“, „Златен глобус“, „Еми“ и „Сезар“, разбира се и на БАФТА, а защото филмите с него – и като актьор, и като режисьор, са се превърнали в машини за пари, а самият Кевин – в любимец на кино аудиторията. Звездата в Холивудската алея на славата не учудва никого…

Между другото, любопитен факт в кариерата му излезе наяве през февруари 2023 г. Тогава актьорът получи награда „Златен глобус“ не на официалната церемония, както си му е редът, а … по пощата. Това стана, защото Костнър нямаше възможност да присъства на тържеството поради наводнения около дома му. Стават и в Щатите такива неща. Призът пък бе присъден на Кевин за най-добър актьор в драматичен сериал – за „Йелоустоун“. В социалните мрежи актьорът дори публикува клип, в който се вижда как разопакова пощенската пратка у дома…

И понеже стана дума вече за две големи заглавия, нека доуточним. В „Бодигард“ от 1992 г. (режисьор Мик Джаксън) Костнър си партнира успешно с певицата Уитни Хюстън, за която пък това е филмов дебют. Филмът е интересен и допада много на публиката по три причини. Макар да е донякъде тривиален, сюжетът е занимателен и поддържа интрига от началото до финалните надписи. Хюстън е велика певица, освен това е красива и привлекателна жена и е нормално личният й бодигард – Кевин Костнър в ролята на Франк Фармър, да се влюби в нея. Романтиката е другото, което омагьосва в продукцията. Любопитен факт е, че за ролята на охраняваната певица е имало кастинг, на който се е явила дори Мадона. Кевин обаче, който е продуцент на лентата, категорично отказва да я наеме за ролята заради някаква тяхна стара недоброжелателна закачка. Така или иначе, филмът бележи много сериозен касов успех. Смята се, че саундтракът към „Бодигард“ е най-продаваният в света тогава със 17 млн. копия в САЩ и 45 млн. по цял свят.

Що се отнася до другата гениална продукция – „Танцуващият с вълци“ (1990 г.), тук Кевин Костнър прави режисьорския си дебют, който се оказва повече от успешен, а актьорът влиза и в главната роля. През 1991-ва продукцията е номинирана за „Оскар“ в 12 категории и получава 7 статуетки! Кевин се разминава с приза за най-добра мъжка роля, който отива при Джеръми Айрънс за „Обрат на съдбата“. За сметка на това Костнър взема „Оскар“ за режисура и за филм на годината. Той записва името си като един от шестимата актьори, прегърнали „Оскар“ и за най-добър режисьор.

Лентата започва същинско шествие по екраните в САЩ и по света, като в Америка приходите надхвърлят 180 млн. долара, още 425 млн. влизат като приходи от световните екрани. Продукцията е определяна от критиците като перфектна, а много доволни от филма са и индианците, тъй като преценяват, че в тази лента най-точно и пълнокръвно са представени нравите и отношенията на техните предци. Самият Кевин няма проблеми за главната роля и не се нуждае от дубльор, защото е отличен ездач на кон. Малцина може би знаят факта, че заради филма „Танцуващият с вълци“ индианското племе сиукси подарява на актьора земя, на която той пък построява игрище за голф.
Стигнахме и до спорта. Освен с актьорската си дарба, с която Бог явно го е дарил, роденият през 1955 г. Кевин Костнър е и отличен спортист. Можело е да направи и професионална спортна кариера – играе успешно баскетбол, футбол и бейзбол, участва редовно и в турнири по голф. Как са си представяли бъдещето му родителите му, не се знае точно. Той не е наследил гена нито на баща си, който е служител в електрическа компания, нито на майка си – социален работник. Тръгва по своя път и още като малък осъзнава, че може да се реализира в две области - в киното и в музиката. Както и става. На тийнейджърска възраст пее в църковен хор на баптистите и пише стихове. На 18 г. си построява кану, за да се спусне по речно течение. И го прави.

Когато поглежда към науката, попада в Калифорнийския университет, където учи бизнес отношения, като паралелно с това посещава няколко пъти седмично уроци по актьорско майсторство.
Като много други американски актьори в Холивуд нещата за Кевин не потръгват веднага. Той е принуден да сменя различна работа – става шофьор на камион, напряга мускули на риболовен кораб, кара и автобус. В началото започва да се снима в рекламни клипове. Нещата потръпват, когато режисьорът Лорънс Касдан го взема за участие във филма „Силверадо“ (1985 г.). Именно в тази роля Кевин вече е забелязан от режисьорите, които започват да го търсят, оценявайки таланта му. Две години по-късно Костнър участва в „Недосегаемите“, а през 1989-а се снима в „Поле на мечтите“. Тези две продукции му създават образа на звезда.

Разбира се тези няколко заглавия съвсем не изчерпват творчеството на Кевин Костнър. Добре е от неговата филмография да споменем задължително „Робин Худ: Принцът на разбойниците“, „Воден свят“, „Месия на бъдещето“, „Човек от стомана“. В „Джей Еф Кей“ и „30 дни“ Кевин участва, но не се превъплъщава в ролята на американския президент Джон Кенеди (вж. отделно филмографията на актьора). Любопитното е още, че в кариерата си Костнър категорично отказва да се снима в продължение на филми, но това не му пречи да е сред най-богатите актьори.

Що се отнася до светските издания, те няма кой знае какво да следят, защото Кевин е от хората, които не обичат да вдигат излишен шум около личния си живот. Той има един брак зад гърба си – с първата си съпруга Синди Силва, от която има три деца, а настоящата му половинка Кристин Баумгартнер го е дарила с още три деца. От кратката си връзка с актрисата Бриджит Рууни е седмото му дете. Казват, че той еднакво обича всичките си деца и е добър и грижовен татко. Нарича себе си обикновен семеен човек и вероятно е така.
Пресата не пропуска да отбележи, че втората любов на Кевин след киното е музиката. През 2007 г. той създава групата Kevin Costner & Modern West, която свири кънтри и рок. Бандата издава два албума и дори прави световно турне.
След онова, което е постигнал в живота и кариерата си, Кевин с пълно основание има право да заяви: „Щастлив съм от нещата, които съм направил - невинаги от резултатите, а от решенията, който съм взел сам. И мисля, че това е най-верният път на движение през живота…“

Кевин Клайн, или в дебюта си да партнираш на Мерил Стрийп не е за всеки

Когато кажеш Мерил Стрийп, няма нужда от повече обяснения и думи. Знаменита американска актриса, белязала славен път в Холивуд. Сега само си представете какво е за един актьор да запише холивудския си дебют именно като партньор на Стрийп. Става дума за Кевин Клайн. Вероятно запознати с биографиите на двамата ще подскочат и ще заявят, че няма нищо по-естествено от този факт, като се има предвид, че двамата са почти на една и съща възраст – Кевин е роден през 1947 г., а Мерил през 1979. За дебюта на Клайн говорим през 1982 г. Обаче.

До въпросната 1982 г. Мерил Стрийп има зад гърба си в Меката на американското кино няколко суперпродукции като „Ловецът на елени“, „Манхатън“, „Крамър срещу Крамър“, „Жената на френския лейтенант“, донесли й „Оскар“, две награди „Златен глобус“, приз БАФТА и още 6 номинации! Тя вече е голямо и познато име! А Клайн прави дебют в голямото кино като партньор на Стрийп. Говорим за драмата „Изборът на Софи“, както вече казахме от 1982 г. Продукцията е дело на големия режисьор Алън Пакула, а сюжетът се завърта около тежката връзка на преживялата Холокоста полякиня Софи (Мерил Стрийп) с американския евреин Нейтън (Кевин Клайн), в която връзка се намесва писателят Стинго (Питър Макникъл). За великолепното си превъплъщение Мерил е отличена с „Оскар“ за най-добра женска роля, „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм и получава номинация за БАФТА за най-добра актриса в главна роля. До този филм Кевин Клайн има участие през 1976 г. в един телевизионен филм - The Time of Your Life. Затова именно говорим, че да партнираш при дебюта си на Стрийп не е за всеки!

Сега насочваме внимание към Кевин Клайн. Любопитен момент е, че ако ползвате търсачки в интернет, голяма е вероятността да попаднете на немалко грешки. Големият американски театрален и филмов актьор често е бъркан с известния американски моден дизайнер Келвин Клайн. Ясно е защо – заради близостта на имената. Тази глупава грешка може да се срещне дори в електронни издания, които държат на името си. Сега обаче оставяме настрана тези неща, за да насочим малко светлината на прожекторите към актьора.
Роденият през 1947 г. Кевин Клайн има еднакво силни роли и на сцената, и на големия екран. Самият факт, че в театъра е играл в немалко пиеси на Шекспир, и то в роли като Ромео и Хамлет, а се е превъплъщавал в комедийни персонажи както в популярния филм „Риба, наречена Уанда“, а го гледаме и в сериозна роля в „Красавицата и Звяра“, вече доказва учението му да бъде разнолик, при това много талантлив. Затова и звездата му в Холивудската Алея на славата не е случайна…

Понеже обръщаме внимание към началото, редно е да споменем, че в гена на Кевин има заложено нещичко от баща му Робърт Клайн. Той е човек, който, макар да е практикувал различни професии, между които търговец на детски играчки, продавач в музикален магазин и наемател на бар, е влюбен в класическата и в оперната музика, нещо повече, любител оперен певец е. Т.е. изкуството е в кръвта и на Кевин Клайн. Той пък не е от самоуките актьори. Отдава се на университетско изучаване на драматично изкуство, пантомима и музика, след което през 1972 г. логично се включва в прочутата нюйоркска театрална трупа Acting Company. С нея обикаля Щатите, а в репертоара са най-много шекспировите пиеси. Още тогава блясва таланта му на театрален актьор и става ясно, че персонажите на Шекспир са в кръвта му. Доказателство са и двете му награди „Тони“, които се връчват за отлични сценични превъплъщения.
За холивудския дебют на Клайн през 1982 г. вече стана дума. Но е нужно едно важно уточнение. Мерил Стрийп взема големи награди за тази си роля, но пък Кевин също не е подминат от филмографите – той има две номинации. Едната е за наградата БАФТА за най-добър дебют и другата е за „Златен глобус“ за изгряващ актьор. Какво начало само…

През 1983 г. критиката засипва със суперлативи Кевин и за ролята му в „Големият студ“, дело на режисьора Лорънс Каздан. Филмът разказва за преживяванията и съдбите на бивши състуденти, които се събират отново след 15 години на погребението на техен приятел. Любопитно е, че саундтракът на филма включва парчета на известни музиканти, сред които Арета Франклин, „Ролинг стоунс“ и др.
Две години след тази роля (на един от групата състуденти в „Големият студ“) вече гледаме Кевин Клайн в уестърна „Силверадо“, в който играе и Кевин Костнър.

Идва наградата „Оскар“ за поддържаща роля в знаменитата комедия „Риба, наречена Уанда“ от 1988 г. – филм, многократно излъчван и по родните телевизии. Любопитен сюжет, красива и изкусителна жена (Джейми Лий Къртис), бандити с планове за бързо забогатяване, любовна интрига и неочаквана развръзка. Разбира се и немалко смях. Какво повече му трябва на един занимателен филм? Тази продукция на режисьора Чарлз Крайтън неслучайно е отличена с награда БАФТА, а Кевин Клайн, който е Ото Уест, единият от престъпниците, взема „Оскар“ за най-добра поддържаща роля и е номиниран за наградата на БАФТА за най-добра главна роля.
Следващата номинация на актьора за „Златен глобус“ – за най-добър актьор в мюзикъл или комедия, е за ролите му на Джефри Андерсън и д-р Род Рандъл в „Сапунена опера“ на режисьора Майкъл Хофман с участието и на Робърт Дауни – мл. от 1991 г. Година по-рано пък гледаме Клайн отново в ролята на Хамлет в телевизионна адаптация на шекспировата пиеса, режисирана лично от него. В комедийни роли Кевин се изявява също във филма „Чаплин“ от 1992 г., през 1993 г. в „Дейв“ (има номинация за „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия), а през 2001-ва за ролята си на Джордж Монро в „Къщата на моя живот“ Клайн е номиниран за най-добър актьор от Гилдията на актьорите.

Статистиците отчитат в творческата му биография повече от 50 интересни роли – и сериозни, и комедийни. Няма как да пропуснем през 2008 г. и превъплъщението му в легендарния Серано дьо Бержерак в едноименния филм, за което участие е номиниран за награда „Еми“ за водеща мъжка роля. И естествено „Красавицата и Звяра“ от 2017 г. Това е един великолепен филм шедьовър, вълшебна приказка на режисьора Бил Кондън с участието на звезди като Ема Уотсън, Ема Томпсън, Кевин Клайн и др. Продукцията е показвана неведнъж у нас и смело може да се твърди, че човек колкото и пъти да я гледа, все открива по нещо ново и хубаво. Разбира се филмът вплита в едно реалност и фентъзи, има немалко причудливи образи, а играта на актьорите е впечатляваща. Музиката също. Бюджетът на лентата е огромен – близо 550 млн. долара, а приходите от продажби надхвърлят 1 милиард и 265 хиляди!
В ролята на чаровното момиче Бел, което успява да преобрази душевността на Звяра, влиза Ема Уотсън. Кевин Клайн пък е Морис, бащата на Бел, който става заложник на Звяра, преди появата на красивата дъщеря. Сценографията и костюмите са невероятни, музиката също. Филмът е истинско удоволствие за киноманите.

След толкова много думи за Кевин Клайн и творческите му изяви, за да останем верни на традицията, трябва да кажем нещо и за живота му извън сцената и киното. За разлика от мнозина обаче при Кевин няма кой знае какво, което да попада в обективите на светската преса. Той е порядъчен мъж, през 1989-а се жени за актрисата Фоебе Кейтс, двамата имат син и дъщеря. Щастлив брак. Какво повече му е нужно на един мъж, добил слава, известност и пари?...

Катрин Зита-Джоунс – щастлива в киното и в любовта

Тя е еднакво щастлива и в киното, и в любовта. Ако я попитате коя е по-голямата й любов, вероятно ще каже семейството. Това обаче не й пречи да пресъздаде на големия екран запомнящи се образи и да спечели най-престижната кинонаграда „Оскар“. Естествено и да бъде сред любимките на киноманите. Има защо. Тя е надарена с рядко излъчване и красота, талантът й блика от вените, а освен всичко друго дори жълтите издания в Холивуд сочат нея и съпруга й като една от най-примерните и достойни за уважение семейни двойки.
Да, тя е уелската актриса Катрин Зита-Джоунс. През лятото на 2023 г. заедно със съпруга си – великия Майкъл Дъглас, бе забелязана да се припича на яхта недалеч от остров Капри. Явно италианското море освен за релакс й служи и за вдъхновение. В началото на есента на 2023-а пък щастливата семейна двойка отпразнува заедно рожден ден, тъй като двамата са астрални близнаци и са родени на 23 септември. Красавицата стана на 54 г., а мъжагата Дъглас – на 79. В интерес на истината, не им личи – нито на нея, нито на него.
Ясно е защо ги дават за пример. Като се има предвид животът на повечето холивудски актьори и актриси, многобройните им връзки, събирания и раздели, Катрин и Майкъл са щастливи в брака си близо 25 години и не го крият. Пресата подшушва, че в техния предбрачен договор имало уж залегнала клауза, че ако някой от двамата съпрузи изневери, ще бъде санкциониран от половинката си с 5 млн. долара. Дали е вярно това, е отделен въпрос, но днес никой не се съмнява, че любовта на двойката е истинска и не опира до предбрачни клаузи…

И понеже започнахме с по-любопитните моменти, през 2023 г. Майкъл Дъглас отново демонстрира привързаността си към семейството. На фестивала в Кан, където бе поканен, за да получи специална „Златна палма“ за цялостно творчество, актьорът се появи с бляскавата си съпруга и с 20-годишната им дъщеря Карис, като и той, и двете придружаващи го дами бяха в изключително елегантен стил. Ненапразно фотографите се надпреварваха кой ще направи най-добрите кадри от светската церемония.
Родената през 1969 г. Катрин Зита-Джоунс е надарена с талант, който проявява още от малка, въпреки че родителите й нямат нищо общо с изкуствата. Още когато е на 11 г., момиченцето вече има снимки в лондонска продукция. 4 години по-късно вече е записана в хора за мюзикъла 42nd Street. Във Великобритания обаче Катрин става известна през 1991 г. с тв сериала Darling Buds of May, макар че година по-рано дебютира в киното в ролята на Шехерезада във френско-италианската продукция „Хиляда и една нощ“. На екран в партньорство с Жерар Депардийо и Арманд Асанте пък Зита-Джоунс се появява макар и с малка роля в „1492 – Завладяването на Рая“ на режисьора Ридли Скот през 1992 г. Отново в телевизионни изяви обира овациите на зрителите с участието си в „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ през 1993 г. и „Екатерина Велика“ (в образа на Екатерина II) през 1994-а.

И макар тези превъплъщения да са успешни и Катрин вече да е позната и обичана от кинопубликата, казват, че нейният звезден час настъпва с филма „Маската на Зоро“ от 1998 г., където тя се снима заедно с Антъни Хопкинс и Антонио Бандерас. Режисьор на продукцията с бюджет 95 млн. долара е Мартин Кемпбъл. Антонио Бандерас е Зоро, а Катрин е Елена. Хопкинс пък е Дон Диего де ла Вега. Филмът е излъчван многократно и по родните телевизии, а Зоро се е превърнал в емблематичен герой, защитник на слабите и онеправданите и раздаващ правосъдие за насилниците и господарите. Тъй като филмът набира голяма популярност, през 2005 г. се появява и неговото логично продължение, също с Катрин – „Легендата за Зоро“.

Още следващата година гледаме Катрин Зита-Джоунс на екран с друго голямо име – Шон Конъри, в криминалния трилър „Клопка“ на режисьора Джон Амиел. Лентата с бюджет 66 млн. долара носи приходи от близо 215 млн. Сюжетът отвежда към историята на опитен крадец на произведения на изкуството и работеща под прикритие агентка на застрахователна компания, които планират сериозен удар (в главните роли са Шон и Катрин).

Престижната награда „Оскар“ Катрин извоюва с участието си във филма-мюзикъл „Чикаго“, излязъл на екран през 2002 г. Режисьор на продукцията е Роб Маршал, а в ролите освен Катрин Зита-Джоунс гледаме още Рене Зелуегър, Ричард Гиър, Джон Райли и др. Филмът печели 6 награди „Оскар“ и 3 награди „Златен глобус“, като единият „Оскар“ е за Катрин. Тя изпълнява ролята на кабаретната актриса и певица Велма Кели, която попада в затвора за двойно убийство. Интересното в тази продукция-мюзикъл е, че както Катрин, така и другите главни герои сами изпълняват песните и танците си.
В донякъде странната комедия „Непоносима жестокост“ Зита-Джоунс играе брачна измамница. Филмът на режисьора Джоел Коен се появява през 2003 г. В него Катрин е Мерилин Хамилтън, а историята се завърта около делата на мастит и суперизвестен адвокат по бракоразводни дела.

Най-логично е в случая да отбележим и още една продукция с Катрин, още повече, че тя е свързана макар и непряко с България. Става дума за филма „Терминалът“ от 2004 г. на гениалния режисьор Стивън Спилбърг и с участието на Том Ханкс в главната роля. Лентата е излъчвана многократно у нас и по родните телевизии. Продукцията е много интересна, а сюжетът отвежда към историята на турист от измислената държава Кракозия, който се оказва затворен на летището в Ню Йорк заради проблеми с паспорта си, като междувременно в държавата му е извършен преврат. Във филма асоциациите отвеждат към България, споменава се и името на държавата ни дори, а героят Виктор Наворски казва няколко български реплики и естествено процежда „Мамка му..“
Та на това международно летище, където се развива действието, пламва и любовна искра между Наворски и една красива стюардеса (в ролята на Амелия е именно Катрин Зита-Джоунс)…

С Брад Пит и Мат Деймън пък уелската красавица се снима в „Бандата на Оушън 2“ също през 2004 г.
Когато говорим за творческите изяви на Катрин, все пак можем да споменем и някои нейни номинации за антинаградата „Златна малинка“ – това става през 1999 г. (за най-лоша екранна двойка заедно с Шон Конъри в „Клопка“) и същата година за „Свърталище на духове“ (пак за най-лоша екранна двойка с Лили Тейлър). В замяна на това обаче година по-късно Зита-Джоунс е номинирана за престижната награда „Златен глобус“ за поддържаща роля във филма на режисьора Стивън Содърбърг „Трафик“ (вж. отделно филмографията на актрисата).

Данъчен беглец, французин или руснак, пацифист или просто Казанова… Кой е той? Жерар Депардийо!

Той бяга от Родината си Франция, тъй като е недоволен от данъчната система. Обявява го официално.
Взема руско гражданство, дарено му лично от Владимир Путин през 2013 г., а той засипва руския президент с хвалби.
След време обаче – през 2022-ра, тръгва остро срещу Путин, като на висок глас прокламира, че нападението над Украйна е безумна ексцесия, и напуска Русия.
Обявява се за мир и обещава да дари всички приходи от концертите си в Париж на украинския народ.
Освен това признава, че в Русия е осъзнал, че е… французин.
Срещу него повдигат обвинения в сексуално посегателство едновременно 13 жени, той категорично отрича.
Но пък в едно интервю за българската журналистка Маги Гигова признава публично и без свян, че има 20 деца от 10 жени. Френският Казанова. Да му се възхитиш направо.
Е, няма кой да е друг, освен големият актьор Жерар Депардийо! Истинският наследник на Жан Габен!
Факт е, че той не може да бъде сбъркан с друг. С такава велика и в същото време скандална биография едва ли може да се похвали някой, стигнал до върховете на голямото кино. А той наистина не може да бъде сбъркан. По нищо не прилича на стройните, мускулести и обаятелни красавци от екрана, по които въздишат немалко жени по света. Не е красив, дори напротив. Едър е и не е мускулест. Цапнат в устата. Не му пука от нищо. Умее да пресъздава всякакви типажи, все едно всеки ден е бил такъв като тях. Участвал е в повече от 200 филма, като понякога за година и половина се е снимал в по 12 ленти. Рекорд отвсякъде. Разбира се, има и неуспехи, но те се броят на пръстите на едната ръка.

Жерар е роден през 1948 година във Франция в бедно семейство. Детството му не е от щастливите. Когато е едва на 12, бяга от семейството си и се отдава на скитничество. Не стига това, ами няколко пъти дори влиза зад решетките заради кражби. С две думи – лошо момче. С него междувременно се срещат социални работници, които опитват да му обяснят, че трябва да се вземе в ръце и да се социализира, за да бъде полезен и на себе си, и на обществото. Идва момент, в който Жерар опитва да работи в актьорско студио, където нещо явно проблясва в съзнанието му. Малко по-късно завършва актьорски курсове и вече е стажант в Cafе de la Gare. През 1967 г. дебютира в киното, после през 1971 и 1972 г. се снима в още няколко филма. През 1972 г. играе млад гангстер в „Двама мъже в града“ на режисьора Жозе Джовани, в който главни герои са Ален Делон и Жан Габен. Лентата е много популярна и у нас.
Хроникьорите обаче отбелязват, че звездата на Жерар изгрява след участието му през 1974 г. във „Валсиращите“ на режисьора Бертран Блие. Този филм не е много популярен у нас, но пък във Франция е определен като „провокационен шедьовър“. Сюжетът се завърта около историята на двама дребни престъпници (Депардийо в ролята на Жан-Клод и Патрик Дьовер в ролята на Пиеро), като в историята има замесена и жена. От продажби продукцията печели близо 50 млн. долара.

Тук е моментът да уточним, че творческото партньорство между Блие и Депардийо се разгръща в още няколко филма - Prеparez vos mouchoirs (1978 г.), Buffet Froid (1979), Jenue de soiree (1986), Твърде красива за теб (1989). Пак в този период Жерар се снима във филмите на Марко Ферери „Последната жена“ от 1976 г. и Ciao maschio от 1978-ма, а в драмата „XX век“ играе при Бернардо Бертолучи (1976 г.). Това е една копродукция на Франция, Италия и Германия с музика на легендарния Енио Мориконе. Лентата е забранена за зрители под 18 г. Главните роли се изпълняват от Робърт де Ниро (Алфредо) и Жерар Депардийо (Олмо). През 1989-а гледаме Жерар в „Лулу“ на режисьора Морис Пиала, а за участието си в „Сирано дьо Бержерак“ през 1990 г. Депардийо е отличен с най-високата френска кинонаграда „Сезар“ за най-добър актьор, номиниран е и за „Оскар“, пак за най-добър актьор. Дотогава вече сме го гледали в заглавия като „Инспекторът глупак“, „Обичам ви“, „Избор на оръжие“, „Съседката“, „Неудачникът“, „Дантон“, „Луна в канавката“, „Тартюф“, „Полиция“ и др. (вж. отделно богатата филмография на актьора).

Жерар проговаря за първи път на английски във филм на режисьора Питър Уиър през 1990 г. – в романтичната комедия „Зелена карта“. Това участие му носи „Златен глобус“ за най-добър актьор в комедия или мюзикъл. През 90-те години Депардийо се превъплъщава разнородни в персонажи в „Хамлет“ от 1996 г. на режисьора Кенет Брана, „Жерминал“ през 1993 г., както и от 1998 г. в „Желязната маска“ и „Граф Монте Кристо“. Идва 1999 г., когато същинска истерия не само във Франция, а и в Европа предизвиква появата на „Астерикс и Обеликс срещу Цезар“. Това е първият игрален филм за двамата комиксови герои, а в него Депардийо е в ролята на Обелиск. Тъй като лентата е много харесвана, през 2002 г. тя има и продължение – „Астерикс и Обелиск: Мисия Клеопатра“, отново с Депардийо в ролята на Обелиск.
Когато в началото казахме, че Жерар Депардийо е голям актьор с велика творческа биография, имахме предвид не само значимите му превъплъщения на екрана, а и факта, че почти няма известен режисьор, който да не е поканил този актьор в свой филм. И другото е вярно, че във филмите, в които се е снимал, французинът е имал за екранни партньорки немалко известни и красиви актриси като Катрин Деньов, Изабел Аджани, Марушка Детмерс и др.

Едното няма нищо общо с другото, но покрай сериозната творческа биография на Депардийо през последните години се заформи грандиозен скандал. Става дума за това, че през 2020 г. актрисата Шарлот Арну обвини Жерар в сексуално посегателство и изнасилване, случило се, според нея, през 2018 г. Депардийо отхвърли категорично обвиненията, като за трибуна използва авторитетния вестник Le Figaro. Стана обаче така, че след Арну се появиха още 13 жени актриси, които обвиняват актьора в сексуален тормоз. Те твърдят, че са били обект на сексуални домогвания по време на снимки в периода от 2004 до 2022 г. Прокуратурата пък отговори, че от въпросните 13 дами няма нито едно подадено оплакване или жалба…

И понеже вече минахме към малко по-скандалните неща, актьорът никога не е криел, че обича да си пийва. В някои издания се говореше, че рекордът му е за ден 14 бутилки вино, но в свое интервю той казва, че е пиел по 5 бутилки на вечер, а с възрастта вече се спира само на две.
Освен това Жерар е известен с факта, че няколко пъти сменя религията си. Бил е католик, после се покръсти и прие православната вяра в руската църква в Париж, а преди това бе минал през исляма, будизма и юдаизма. Религиозните възгледи обаче не са го направили никак смирен – има случка, при която се нахвърли да бие автомобилист, който го засякъл на улицата, докато актьорът е на тротинетка. Като за капак – автор е освен на биографията си и на готварска книга. Чудно на колко ли от любовниците си е майсторил кулинарни изкушения…

Жан Рено, или за обичта към Елвис, „Милан” и големите роли в киното

През май 2023 г. нашумя за пореден път името на българската актриса Мария Бакалова. Всеки киноман знае коя е тя. По неин адрес у нас се изписаха стотици статии, които буквално я разпънаха на кръст. Оценките за нея бяха от „Осанна” до „Разпни я”. Докато някои я засипваха със суперлативи, други откровено я наричаха абсолютна бездарница. Но тези оценки на критиката не са изненада, особено в България. Може много хора да не я харесват, но фактите са на нейна страна – тя е първата и до 2023 г. единствена българска актриса, номинирана за най-престижните кинонагради в света – „Оскар”, „Златен глобус” и приза на БАФТА. Получава номинациите за ролята си на Тутар Сагдиев в комедията „Борат 2”.

Защо говорим сега за нея ли? Има си причина. Тъкмо през май 2023 г. Бакалова обяви пред медиите, че се снима в един филм заедно с голям френски актьор. Става дума за Жан Рено. Съвместното им участие е в екшъна Birdseyе. В тази модерна продукция Мария се превъплъщава в ролята на младата рускиня Нина, превърнала се в добър шпионин на Владимир Путин в Щатите. Интригата обаче се заплита, когато нейна бивша любов, вече перфектен убиец, е изпратен, за да я ликвидира. Бакалова пък признава пред медиите, че винаги е мечтала да изиграе ролята на жена от нашия регион и няма търпение снимките да завършат, за да види крайния резултат.
Вероятно вече разбрахте, че малко по-дългото встъпление ще насочи прожекторите към едно много голямо име във френското, а и в американското кино – Жан Рено. Французинът с испански корени и рождено име Дон Хуан Морено-и-Хедерике Хименес се появява на бял свят в Мароко в семейство на емигранти през 1948 г. Ражда се в бедно семейство, избягало в Мароко от диктатурата на Франко. Майката на Жан е скромна жена, върши шивашки услуги, за да припечелва, но може би е заложила в гена на сина си любовта към театъра и киното, защото самата тя мечтаела да бъде актриса. Нещо, което не се е сбъднало. Но пък синът й успява. Бащата на Рено е работник в печатница и няма никакви интереси в областта на изкуството. Родителите обче не правят опит да спрат детето, а и майката почива твърде рано от тежко заболяване. Жан Рено изкарва военната си служба в Германия, но тъй като е решен да стане актьор, заминава в Париж, където се записва да служи в Националната гвардия. Това било по-лесен начин да вземе френско гражданство. Там попада в духовия военен оркестър, където се изявява като нелош музикант. Любопитен факт е, че по признания на самия Рено той се озовава във Франция със скромните 100 франка в джоба. Може само да се предположи как е живял, преди да извърви пътя към звездната слава. Само ще споменем, че преди да захване големите роли в киното, сменя няколко професии, между които митничар, счетоводител и шофьор.

В Париж Рено се включва в пътуваща театрална трупа, която обикаля страната. В киното се появява първо с роля във филма „Женско присъствие“, но става известен благодарение на поканата на големия режисьор Люк Бесон (тогава едва на 26 г.) за участие в научно-фантастичната продукция „Последната битка“ от 1983 г. Това всъщност е първият пълнометражен филм на Бесон, който разкрива един странен постапокалиптичен свят, наситен с много драма и мъчителни преживявания. Филмът не е лек за гледане, в него почти няма реплики, но е голямо изкуство.
Интересен факт е, че всъщност „Последната битка“ е първият знак от продължилото през годините творческо сътрудничество между режисьора и актьора. Още през 1985 г. Бесон прави „Метро“ отново с Рено, този път още с Изабел Аджани и Кристоф Ламбер. Някои наричат „Метро“ най-красивия филм на Люк Бесон. Той разкрива сблъсъка между два свята, като историята се завърта около изпечения касоразбивач Фред (в ролята Кристоф Ламбер), укриващ се в подземията на парижкото метро.

През 1988 г. Жан Рено отново се снима в продукт на Люк Бесон – този път „Безкрайна синева“. Това според статистиката е най-скъпият френски филм през 80-те години и е най-посещаваният. Бесон обаче обира суперлативите на зрители и критика с френско-италианския трилър „Никита“, появил се през 1990 г. В него Жан Рено е Чистача (Виктор). В ролята на младата наркоманка Никита е френската актриса Ан Парийо, а през 1994 г. Бесон и Рено правят трилъра „Леон“, също много позитивно посрещнат от публиката, в който французинът си партнира с Гари Олдман и Натали Портман. В тази продукция, характеризирана като култова, Жан се превъплъщава в ролята на наемен убиец в Ню Йорк, където съдбата го среща с малката Матилда (в ролята Натали Портман) и това коренно променя живота му.
В някои от изданията във Франция, а и Зад Океана, бяха лансирани заглавия от рода на „Холивуд нямаше да е същият без Жан Рено“. И с право. Популярността на този актьор естествено и логично надхвърля границите на Франция и изригва в Америка. Може би на първо място сред американските продукции с Рено е шпионският трилър „Мисията невъзможна“ от 1996 г. на режисьора Браян де Палма. В ролите освен Рено гледаме още Том Круз, Джон Войт и др. В този период Жан снима и в „Не умирай, Розана“ (1997 г.) и „Френска целувка“ (1995 г.).

Не можем да пропуснем още два гениални филма с Рено. През 1998 г. на екран излиза шпионският екшън „Ронин“ на режисьора Джон Франкенхаймър. В продукцията блясва и несравнимият талант на Робърт де Ниро. Напрегнатият сюжет се завърта около мисията на група опитни наемници, натоварени с опасна мисия за кражба на свръхсекретен куфар.
Две години по-късно излиза и „Пурпурните реки“ на режисьора Матийо Касовиц. В лентата Жан Рено изиграва ролята на полицейски комисар Пиер Ниеманс, детектив, който умее да разплита всякакви криминални загадки. Поредицата от убийства държат на нокти зрителя...
Няма да е справедливо да пропуснем още един хитов филм с Жан Рено. Става дума за нашумелия и у нас „Шифърът на Леонардо“, появил се на големия екран през 2006 г. Прдукцията е заснета по едноименния роман на Дан Браун, а в ролята на Робърт Лангдън е Том Ханкс. Рено играе образа на френския полицейски служител Безу Фаш. Той подозира, че убиецът в случката е Робърт Лангдън. Филмът е многократно излъчван и по родните телевизии (вж. отделно филмографията на актьора).

Що се отнася да отличията му от света на киното – Жан е удостояван три пъти с най-голямата френска кинонаграда „Сезар“ – и за главна, и за поддържаща роля. Член е на Ордена на Почетния легион, както и офицер на Ордена на литературата и изкуствата във Франция. Носител е на Почетен кристален глобус за цялостен принос към световното кино.
Извън киното светската преса обръща внимание на няколко факта за Жан Рено. Той има три брака. От първата си съпруга Женевиев, за която се жени през 1977 г., има дъщеря и син. Връзката обаче се разпада, тъй като актьорът се увлича в любовен роман с полския модел Натали Дишкевич. От нея той има отново две деца – син и дъщеря. Вторият брак се разпада през 2001 г. През юли 2006 пък Рено взема за жена британския модел от полски произход Зофия Боруцка, 23 г. по-млада от него, а свидетели на сватбата са неговите приятели Никола Саркози, по това време министър на вътрешните работи на Франция, и певецът Джони Холидей. И от третата си съпруга Рено има син и дъщеря.

Знайно е още, че Рено е голям фен на Елвис Пресли и на миланския футболен клуб „Интер“. Има и интересно хоби – произвежда зехтин. Пред медиите е признавал, че го прави, тъй като маслиновите дървета му напомнят за детството. Така е, големите могат да си позволят всичко…

Жан Габен – голям актьор и доблестен боец

Казват, че той може да изиграе всякакви роли. И го е правил. Тръгва от френското кино и естествено стига до Холивуд. В началото на кариерата си твърди, че дори мрази киното. Пробва се в различни професии, но накрая генът си казва думата. Освен с гениалните си превъплъщения на големия екран е известен и със страстната си любов към една емблематична актриса. Става дума за Марлене Дитрих. Той е френският актьор Жан Габен.
За разлика от много известни световни актьори е трудно за него да се каже коя роля се е превърнала в емблема на творчеството му. Или в емблеми. Има и много успешни, и много неуспешни роли. При него пътят към световната слава е труден. Роден е през 1904 г. в Париж и освен велик актьор, носител на престижната награда „Сезар“, е и славен боец от френската армия, кавалер на Ордена на почетния легион. Когато умира на 72 г., тялото му е кремирано и прахът му е разпръснат в морето с подобаващи почести от палубата на военен кораб.

Понеже стана дума за ген, започваме от това. Макар родителите му да са треторазрядни актьори, явно в кръвта и на двамата, а и на техния наследник тече доза любов към изкуството. Майката и таткото на малчугана изнасят сценки в задимени и опушени кафенета, в които едва ли има някой, който да ги оцени. Казват обаче, че баща му често си репетирал ролите пред огледалото у дома, а това няма как да не е впечатлявало малкия Жан.
Габен определено не е сред прилежните ученици, затова и още на 14 г. напуска школото и търси начини да се издържа сам, още повече че е в конфликт с баща си. Пробва се в различни професии, все далеч от киното - опитва да продава автомобили, тренира мускули в стоманолеярството, става и пътен строител. В един момент все пак се сдобрява с баща си, който пък го урежда като статист в едно театрално кафене. От 1925 до 1927 г. Габен пробва гласовите си данни и е певец в пътуваща трупа, която гастролира и извън Франция. Щастието му се усмихва и попада в „Мулен Руж“, където вече е оперетен изпълнител, а това явно му се отдава. Годината е 1929-а.
Постепенно кариерата на Жан се насочва към киното. Има роли в 3 филма от 1930 – 1931 г., в които не блести с нищо. Става дума за „На всеки може да му провърви“, „Глория“ и „Забавленията на ескадрона“. Таланта му на актьор за големия екран всъщност открива френският режисьор Жюлиен Дювивие. Той прави три филма с участието на Габен, който там се превъплъщава в представител на работническата класа. Става дума за филмите „Знаме“ от 1935 г., „Славната компания“, също от 1935-а, и „Пепе Ле Моко“ от 1937 г. За този период казват, че ролите му са напълно еднотипни, донякъде стандартни и описват личности с неувяхваща вяра в доброто.

Следват роли при друг френски режисьор – Жан Реноар, където Габен се появява в продукциите „На дъното“ и „Великата илюзия“ от 1937 г., „Човекът звяр“ от 1938-ма. В последния филм, екранизация по великия Емил Зола, Габен играе ролята на машиниста Жак Лантие.
С режисьора Марсел Карне пък Габен има роли в романтичните класики „Кеят на мъглите“ от 1938 и „Денят се ражда“ от 1939 г. Кинокритиците отбелязват, че в тези роли Жан Габен като че ли не влага никакво усилие. Те обясняват този факт с това, че актьорът всъщност играе сам себе си и не му се налага да се превъплъщава. Това пък се оказва плюс, защото той играел пред камерата съвсем естествено, без да позира. Героите му обикновено са самотници, тъжни, но горди в същото време, здрави, достойни, а такива персонажи често предизвиквали положителни отзиви сред критиката. През 1941 г. пък Жан се снима в продукцията „Буксири“, където се превъплъщава в образа на честния моряк капитан Андре Лоран.

Що се отнася до кариерата на Жан Габен в САЩ, тя не тръгва по вода. Току-що заснел два неуспешни филма, Жан получава призовка за армията и постъпва в дивизията на генерал Ле Клерк от армията на Де Гол. Уволнява се от армията през 1945 г.
Казват, че повратна точка в кариерата му се оказва филмът „Не пипай мангизите“ от 1954 г. на режисьора Жак Бекер. Лентата е екранизация на полицейския роман на Албер Симонен. Всъщност за тази продукция интересен факт е, че Жан Габен нарушава обета си да не играе отрицателни роли и се превъплъщава в образа на гангстер. Справя се перфектно с ролята си, защото наистина е голям талант. Хроникьорите отбелязват, че макар да не е особено красив, той има мъжествено излъчване, горда осанка и изключителен тембър на гласа. Някои твърдят, че именно поради тези му мъжки качества пламва и страстната любов между Габен и легендарната немска актриса Марлене Дитрих. И тази любов преминава през много трусове и перипетии, но Марлене до края на живота си твърди, че остава лудо влюбена в Жан, дори след неговата смърт, когато пък се провъзгласява за негова вдовица…

Между другото, за разлика от Габен, Дитрих е сред най-скандалните звезди на световното кино. Тя се слави освен с екранните си превъплъщения така и с многобройните си любовни връзки и с мъже, и с жени, дори по време на брака си. Интересното е какво точно е провокирало нейния интерес към френския актьор. Но пък е пословично, че именно връзката с Габен я превръща от кръшкачка в… примерна домакиня. Тя помага на французина да се устрои в Лос Анджелис във времето, в което той бяга от немската окупация на Франция. Дали е случайна първата им среща, или не, няма такова значение, а според светската преса двамата се залюбват и поради характерните си гласове – той с мъжкарския тембър, тя с изключително съблазнителния си глас, на който никой истински мъж не би устоял. И чудото става – Марлене се превръща в готвачка с бяла престилка, която мисли само и единствено как да задоволи кулинарните капризи на половинката си. Габен пък е доста ревнив и ужасно се дразни, че Марлене е постоянно заглеждана от мъжете. Твърди се, че в пристъпи на ярост не само я е заплашвал, а я е и удрял. След известни години на раздяла двамата отново се събират и се снимат заедно във филма „Мартин Руманяк“. Лентата обаче е провал, а това кара Жан Габен да постави въпроса ребром – тя или се развежда с официалния си съпруг, или той я изоставя. Късат завинаги, след което Жан се жени за манекенката Доминик Фурие, от която има три деца.
Тук е мястото да отбележим, че преди това той има още два брака зад гърба си. Първата му сватба е с Габи Бисе, с която са заедно 5 години. 6 години пък изтрайва бракът му със Сюзан Мошен, от която има две деца.

И понеже вече стана дума за подвизите му на фронта, да уточним – Габен участва в движението на генерал Де Гол за освобождението на Франция. За проявени на фронта в Северна Африка смелост, чест и доблест е отличен с военен медал и кръст. Участва и в освобождението на Париж, където влиза, качен на танк, а в прегръдките му се хвърля Марлене Дитрих.
Жан Габен е приятел на генерал Де Гол, който е президент на Франция от 1958 до 1969 г., а Габен се превъплъщава сполучливо в неговия екранен образ. Това става във филма „Президентът“ от 1961 г.
Сред другите интересни продукции с Габен са историческият филм „Наполеон“ от 1955 г. и естествено „Клетниците“ от 1957-ма по романа на Виктор Юго. Тук Жан играе ролята на Жан Валжан.

Всъщност във филмите си през годините Габен доказва, че може да играе всичко еднакво добре – и гангстер, и полицай, и каторжник, и работник, и селянин, и художник, и адвокат, и какво ли не още…
Последните му големи филми са „Сицилианският клан“ от 1969 г., „Котката“ от 1971-ва, „Аферата Доминичи“ от 1973 г., „Двама мъже в града“ от 1973 г. (тук си партнира с друга легенда – Ален Делон), „Присъдата“ от 1974-та и „Светата година“ от 1976 г. (вж. филмографията на актьора отделно).
Любопитното е, че преди смъртта си през 1976-а той се връща отново към старо свое амплоа – пеенето, и дори записва популярни шансони през 1975-а. Уплътнява времето си и с рисуване. Може да си го позволи, тъй като вече е некоронован киноимператор на Франция… Което не му пречи да заяви: „Най-голямото утешение в живота е доброто“…

Ема Томпсън, или кръвта вода не става

Повече интелектуалка или повече актриса? И колко смелост и освободеност ти трябва, за да се разсъблечеш за еротични снимки в киното, когато си на 62? Отговорите знае може би само английската актриса Ема Томпсън. В началото на 2022-ра, когато бе на 62 г., тя призна пред медиите, че й е било доста трудно да покаже голота пред камера в новия си филм Good Luck To You, Leo Grande. В лентата Ема се превъплъщава в ролята на застаряваща даскалица, която ползва платена сексуална услуга. Във филма тя се появява в няколко еротични сцени с 29-годишния актьор Дарил Маккормак, като се опитва да постигне първия в живота си оргазъм. Навярно заради сюжета си първоначално това заглавие бе обявено като неподходящо за „Оскар“, после обаче позицията бе преосмислена.
Любопитно за родната кинопублика е, че през 2015 г. популярната актриса, носителка на две награди „Оскар“ и два приза „Златен глобус“, бе в Бачковския манастир заедно със съпруга си Грег Уайз, където запали свещичка за здраве, помоли се и разгледа светата обител. Тя гостува в България инкогнито, но бе веднага разпозната и щракната от фотообективите на папараците. След като Англия напусна Европейския съюз пък, Ема и съпругът й се преместиха да живеят във Венеция. Както е известно, Ема бе сред видните противници на Брекзит.

За Томпсън естествено може да се говори много. Има един факт от творческата й биография, който веднага грабва интереса. Тя е одобрена на кастинг за главната роля в култовата лента „Първичен инстинкт“ през 1992 г. По-късно обаче се отказва и в ролята на фаталната русокоса дама се превъплъщава Шарън Стоун, което пък изстрелва тази сексапилна лъвица в небесата на голямото кино…
През лятото на 2022 г. Томпсън се появи в ролята на строга и дори демонична директорка на училище в мюзикъла „Матилда“. Премиерата на лентата бе през декември 2022-ра. Сюжетът е занимателен и разказва за интелигентно младо момиче, което в училище се сблъсква с добрата учителка мис Хъни и с директорката мис Трънчбъл (Ема Томпсън), която не крие злобата си и омразата си към децата…

И за да спазим традицията, ще споменем, че при Ема Томпсън в пълна сила важи поговорката „Кръвта вода не става“. Тя явно носи гена на родителите си – баща й Ерик Томпсън е актьор и режисьор, майка й Филида Лоу също е актриса, а професията се представя и от сестрата на Ема – Софи. Който каквото и да говори, семейството е важен фактор. Вероятно от родителите си Ема наследява и изтънчеността, и чувството за хумор, и доза интелект, все качества, които никой не й отрича. Образованието също е от значение. Ема учи английска литература в Кеймбридж, в университета се представя отлично, там се включва в театрална трупа за скеч комедия. Когато получава диплом, а това става през 1980 г., започва кариерата си с радиоучастия и комедийни програми.
Първата й сериозна проява е в телевизионна програма в пародията „Алфреско“ от 1983 г. През 1987 г. следват снимките на Томпсън в тв сериала Fortunes of War. По време на това свое участие тя се запознава с първия си съпруг Кенет Брана, с когото сключва брак през 1989-а, а 6 години по-късно се разделят. Вторият брак на актрисата е с актьора Грег Уайз, от когото има дъщеря, родена през 1999 г. През 2003-та семейството осиновява бежанец от Руанда – Тиндиебуа Агабу.

Световна слава на Томпсън донася участието й в „Имението Хауърдс Енд” от 1992 г. За тази роля Ема получава „Оскар“. Любопитното е да споменем, че тя е единствената актриса, прегърнала наградата „Оскар“ за двете категории – за актьорско изпълнение и за сценарий – в „Имението Хауърдс енд“ за най-добра женска роля и за най-добър адаптиран сценарий – за „Разум и чувства“ през 1995 г.
Томпсън е сред актрисите, които изключително внимателно подбират ролите си. Тя никога не снима „на килограм“, нито пък за хонорар. Работи в Холивуд, снима и арт продукции. Идват участията й в „Приятелите на Питър“, „Много шум за нищо“, „Остатъкът от деня“, „В името на отца“.
Любителите на киното я помнят още в „Наистина любов“ от 2003 г., „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ (2004 г.), а по-късно и в „Хари Потър и Орденът на феникса“, „Бавачката Макфий“, „Бавачката Макфий и големият взрив“, „Мъже в черно“, „Красавицата и звярът“ (вж. отделно филмографията на актрисата).

И колкото и скромно да живее един актьор, той рано или късно попада в жълтите хроники. Светската преса например не пропуска да отбележи, че Ема е изготвила собственоръчно практически наръчник със секссъвети за дъщеря си Гая. Книжката дори била красиво илюстрирана. Други хроникьори пък са се докопали до информацията, че Ема пази статуетката „Оскар“… в банята. Но пък чаровната актриса не крие нещо друго: „Мога да живея без бижута, парфюми и дизайнерски дрехи. Мога да живея дори без чай. Но ако не мога да изпия чаша вино, ще изгубя душата си“.
А може би във вените на Ема тече и малко българска кръв? Само дето никой не знае със сигурност дали е така…

Елизабет Тейлър – вечна и неустоима. Обаяние, скандали и пари

За нея могат да се изпишат тонове литература. И са изписани. Наричат я Кралицата на Холивуд. За скандалите около нея е писано почти толкова, кокото и за ролите й. За финансите й – също. Списание „Форбс“ изчисли след смъртта й през 2011 г., че тя заема първо място по доходи, придобити след кончината й. Медията пресметнала, че наследниците й са получили само за година 210 млн. долара. Тази внушителна сума била от търга за продажба на бижутата й и от хонорари за филмите й, както и от продажбата на нейните марки парфюми. Това естествено е Елизабет Тейлър.
Наистина няма друга актриса в Холивуд, която да се е движила така между „Осанна“ и „Разпни го“. Докато за част от кинокритиците Лиз е великолепна и неповторимо обаятелна актриса с огромни възможности, немалко кинохроникьори я определят за… посредствена. Къде е истината? И на този въпрос трудно може да се отговори. Факт е обаче, че тази жена е изключително обаятелна, че е направила неповторими роли, че животът и кариерата й са съпътствани от десетки шумни скандали, че има осем брака зад гърба си, че е притежавала много пари. Тя например прибира рекордните за времето си 1 млн. долара, за да се снима в историческата драма „Клеопатра“ от 1963 г. Тази лента е най-скъпата за времето си.
Тези факти са неоспорими. Може би не се знае само точната сума на имуществото й, но то се изчислява на не по-малко от 600 млн. долара.

Тейлър е родена през 1932 г. в Лондон, но има и американско гражданство, тъй като родителите й са граждани на САЩ. Нямаше да е Лиз Тейлър такава, каквато по-късно я видя кинопубликата, ако не бяха именно нейните родители. Дарбата й е отделен въпрос, но е много важен в случая родителският подтик. В британската столица семейството на Лиз води живот като фамилия от хайлайфа. Баща й има художествена галерия, изкуството не е нещо чуждо в дома на семейството, майката на бъдещата актриса сама я насърчава да потърси снимки в киното. По-късно, когато Тейлър се преместват в Щатите, бащата отново открива галерия в Лос Анджелис. От 3 годишна пък Лиз започва да тренира балет, което вероятно й дава усещане за красота и финес. По-късно, когато става една от най-известните актриси в Холивуд, естетите не пестят суперлативи за нея – невероятна женственост, сексапил, покоряващ поглед, завидно излъчване. Е, идва момент в който тези суперлативи избледняват, но всяко нещо с времето си…

Именно в Съединените щати майката на Лиз настоява дъщеря й да бъде прослушвана за участие във филми. Още тогава режисьорите са впечатлени от уникалния поглед на бъдещата актриса и най-вече от цвета на очите й – сини, с лавандулов оттенък, с тъмни двойни мигли. Малката чаровница се явява на прослушване в две киностудии едновременно, където е одобрена, но с майка си избират договор с Universal Pictures. Това става през 1941 г., когато Елизабет е на 9 години. Става така обаче, че в тази студия тя получава само една незначителна роля и контрактът е прекъснат след година. После идва нов договор през 1943-та, а Лиз се появява в малки роли в „Джейн Ейър“ (1943 г.) и „Белите скали на Довър“ (1944 г.).

Когато е на 12 г., Тейлър все пак получава и по-голяма роля. В „Национално кадифе“ от 1944 г. Елизабет се превъплъщава в ролята на момиче, което иска да участва в състезания за момчета. За тази роля тя се учи да язди кон и се справя много добре. Не закъсняват и ласкавите отзиви за играта на девойчето. Някои критици дори акцентират не толкова върху играта й, колкото върху красотата. По това време Тейлър вече има договор с компанията MGM.
Когато става на 15, се появява във филма „Синтия“ от 1947 г. и пак същата година в „Живот с баща ми“. Явно е била много добра за възрастта си, защото списание „Лайф“ си позволява да я нарече най-успешната холивудска актриса. А за тази възраст това е повече от впечатляващо. Въпреки това следващите няколко роли са незначителни и не привличат вниманието на критиците.
Тейлър прави прехода към възрастни роли с филма “Конспиратор“ от 1949 г., в който играе съпруга, която подозира, че нейният мъж е съветски шпионин. През 1950 и 1951 г. следват участията й във филмите „Голямото изтрезняване“ и „Място под слънцето“. През 1952-ра компанията MGM отчита един от големите си финансови успехи с 11 млн. долара печалба за историческия филм „Айвънхоу“ с Тейлър. Самата актриса обаче не е доволна от продукцията, тъй като смята ролята си за повърхностна и незначителна.

Към средата на 50-те години Лиз започва да открива по-добри и интересни роли за себе си, които я удовлетворяват от професията. През 1956 г. се появява в драмата „Гигант“. Филмът обира овациите на критиката, но не получава номинация за „Оскар“. Пресата обаче коментира, че играта на Тейлър е впечатляваща и е един от най-силните козове на продукцията. През следващата година Елизабет се появява в драмата „Окръг Рейнтри“ и макар да не одобрява ролята си, за първи път получава номинация за „Оскар“ за най-добра актриса.
Има един филм, който самата Елизабет Тейлър определя като връх в професионалната си кариера. Това е лентата от 1958 г. „Котка върху горещ ламаринен покрив“, направен по знаменитата пиеса на Тенеси Уилямс. Освен че печели 10 млн. долара само от прожекции в американските кина, филмът привлича вниманието и с играта на Лиз, която получава втора номинация за „Оскар“. Третата номинация за престижния приз отново за най-добра актриса идва с участието й във „Внезапно, миналото лято“ от 1959 г., отново адаптация по Тенеси Уилямс. За тази роля е удостоена и с първия си „Златен глобус“.

След тези заслужени номинации логично идва и първата награда „Оскар“ за най-добра актриса. Това става с филма „Бътърфийлд 8“ от 1960 г. На Елизабет е поверена ролята на класна проститутка и макар тя да намразва тази роля, именно за нея печели първия си „Оскар“. Лентата пък прави печалба от 18 млн. долара от прожекции в целия свят.
Следва един филм, около който се въртят скандали. Става дума за историческата сага „Клеопатра“ от 1962 – 1963 г. Като обществена личност по това време Тейлър е активен поддръжник на еврейските и ционистки каузи, поради което Египет й забранява да снима филма в тази страна. По-късно обаче забраната е отменена, той като властите в африканската държава преценяват, че лентата би им донесла добра реклама. Както и става, между другото. За ролята на египетската царица актрисата получава невиждан дотогава хонорар от 1 млн. долара. Всъщност с този филм идва и първият много шумен скандал, свързан с името Тейлър. На снимачната площадка на „Клеопатра“ се разпалва буйната и страстна любов между Елизабет и уелския актьор Ричард Бъртън. Искрата пламва още при първия досег на двамата актьори на снимачната площадка. Когато Тейлър и Бъртън се целуват, казват, че целувката им продължила неимоверно дълго и се наложило режисьорът да извика няколко пъти „Стоп“ на камерата. Пламъкът на любовта така ги изгаря двамата, че Лиз загърбва тогавашния си четвърти поред съпруг, а Ричард се развежда с жената, за която е бил женен 14 години. Съвместният им живот след първия брак (защото има и втори) продължава 10 години. Тези две петилетки обаче не са изпълнени с розови сънища, напротив – светската преса не спира да ги следи 24 часа в денонощието, двойката пък почти не пропуска светско събитие, двамата си приличат и по любовта към алкохола. Често се карат шумно, на всеослушание, след което пък се прегръщат и целуват страстно и пак са си като влюбени гълъбчета.

Тук е мястото да кажем, че Елизабет и Ричард имат заедно снимки в 11 филма и макар да се развеждат през 1974-а, се помиряват скоро и пак сключват брак, който се разпада през 1976 г. В едно свое интервю пък след смъртта на Бъртън екстравагантната актриса признава, че ако той е бил жив, щели да се оженят трети път…

Между другото, понеже стана дума за „Клеопатра“, самите снимки на филма не минават гладко. Медиите следят абсолютно всичко, което се случва на снимачната площадка, и го правят най-вече заради връзката между двамата главни актьори. Костюмите са адски скъпи, атрибутите също, което превръща продукцията в една от най-скъпите за времето си. Медиите изчисляват дори крайна цена 62 млн. долара, което, ако е вярно, прави „Клеопатра“ най-скъпият филм, заснеман дотогава. И въпреки култовата роля на Тейлър като египетската царица, критиците са отново разделени в мненията си. Дори по-голямата част от тях твърдят, че ролята й не е сполучлива най-вече заради това, че Лиз е натрупала наднормено тегло, а гласът й е слаб. Между другото, след време самата Тейлър ще определи продукцията като най-слаба в кариерата й…

Това обаче не й пречи 3 години по-късно да прегърне втори „Оскар“ в кариерата си за най-добра роля – за психологическата драма „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ през 1966 г. В този филм тя отново играе с Ричард Бъртън, а продукцията носи неочаквано добри приходи.
Към края на 60-те години обаче Тейлър неочаквано за мнозина слиза надолу по професионалната стълбица. Може би за това оказва влияние фактът, че проблемите й с алкохола стават обществено достояние. Тя натрупва тегло и започва да излиза от стандартите за холивудска женска красота. Лекува се в клиника за алкохолици. Това пък води до факта, че все по-трудно се намират роли за нея, макар че все още е само на 45 г. Отчаяна, тя насочва усилията си към подкрепа на шестия си поред съпруг Джон Уорнър, който е политик от Републиканската партия. Може би тук е мястото да споменем, че Елизабет не е скромна по отношение на съпрузите си. В един момент актрисата признава публично, че е спала само с мъжете, с които е имала брак. Естествено пресата следи сватбите й и отбелязва, че тя има 8 брака, но 7 съпрузи, тъй като с единия се е омъжвала два пъти. Става дума за Ричард Бъртън. Сега малко за другите й мъже. Първият е, когато тя е едва на 18 г. Това е Конрад „Ники Хилтън“ джуниър, наследник на веригата хотели „Хилтън“.

Вторият й съпруг е британският актьор Майкъл Уайлдинг, който е с 20 г. по-възрастен от нея. Третата й сватба е с филмовия и театрален продуцент Майк Тод, а четвъртата с Еди Фишър. После се жени за Ричард Бъртън, това става през 1964 г. Разделят се през 1974-та, но се сдобряват и пак се женят, като отново се разделят през 1976-та. Следващият й съпруг е политикът Джон Уорнър, а седмият й и последен съпруг е строителят Лари Форентски. Развеждат се през 1966 г., когато Лиз е на 64.
И колкото и да е магнетична като млада, годините слагат своя отпечатък. През 1980 г. Тейлър се снима в „Огледалото се пропука от край до край“ по романа на Агата Кристи. По същото време тя играе и в театъра на Бродуей в постановката „Малките лисици“. Пиесата чупи рекорд по зрителски интерес и билетите за спектакъла са продадени за 6 месеца напред.

През 80-те години Елизабет участва най-вече в телевизионни продукции, а през 90-те години ролите й вече са съвсем епизодични. За последно се появява на екран през 1994 г. в комедията „Семейство Флинстоун“, а през 1991 се снима в последния си телевизионен филм (вж. филмографията на актрисата отделно). Умира на 79 г. през 2011 г.
Естествено след нейната смърт интересът към живота и професията й не стихват и до днес. Няма как да не е така – дали е икона на холивудското кино, или не, но така или иначе тя оставя трайна следа в историята на Седмото изкуство. Не само с наградите си, между които „Оскар“, „Златен глобус“, призовете на БАФТА, ордена на Британската империя. Някои отброяват общо 36 награди 6 номинации за различни призове и заслужена звезда в Холивудската алея на славата.

Разбира се тя не е единствената, но е една от първите актриси, които пускат на пазара своя серия парфюми, общо 11 вида. Отчита се, че сред най-продаваните са Passion и White Diamonds. Светски хроникьори дори твърдят, че Лиз е спечелила повече пари от парфюмите, отколкото от актьорските си хонорари за цялата кариера в киното. След смъртта й колекцията й бижута пък се продава на търг за рекордната сума от 156 млн. долара. Може би това донякъде й дава правото приживе да признае: „Успехът е страхотен дезодорант. Той отнема всичките миризми от миналото“…

Едуард Нортън – гореща индианска кръв и разминаване с историята

... Във вените му тече гореща индианска кръв. Макар и доста късно, той разбира, че негова прапрабаба е индианката Покахонтас. Тя е легендарна в историята щерка на индианския вожд Поухатан. В интерес на истината, като малък той е слушал тази история, но си е мислел винаги, че това е просто една любопитна родова легенда. В един момент обаче при участието му в риалитито Finding Your Roots лъсва истината. Тогава водещият Хенри Луис Гейтс, историк по професия, вади реални факти за родословното дърво на този американец и осветлява научно тайната. Според данните на историята индианката Покахонтас се омъжва за заселника Джон Ролф през 1614 г., а след 12 поколения се ражда той. Едуард Нортън. Факт! Според артефактите именно индианката Покахонтас посреща и приветства английските заселници в САЩ и това се случва в началото на 17 век. Исторически данни има запазени немалко. Звучи като измислица, но американският актьор Едуард Нортън научава родословното си дърво именно в телевизионно предаване.

И още. Ако не бе станал актьор, при това добър, Едуард Нортън вероятно щеше да е отличен историк, защо не и с титлата професор по история. Еди следва история в престижния и реномиран университет в Йейл. И макар че известно време работи по професията си, в един момент зарязва историческите науки, за да се отдаде на актьорския занаят. И не бърка! Логично идва и едно негово признание пред медиите: „Не знам какво би ми изпълнило живота, ако не беше актьорството. Аз просто обичам филмите…“
Роденият през 1969 г. Едуард Нортън като много други свои колеги актьори тръгва в кариерата си от театъра. Семейството му няма отношение към изкуството, ако пренебрегнем факта, че майка му е учителка по английски език, т.е. представител на интелигенцията. Баща му е адвокат и в един момент служител в администрацията на президента Джими Картър. Хлапето проявява интерес към актьорството още от 5-годишен, твърдят биографи. Тогава момчето гледа една пиеса, в която участвала неговата бавачка. Това разпалило искрата.
Факт е обаче, че в началото Нортън има интерес към историческите науки и неслучайно попада в Йейл. Въпреки това Едуард още като студент започва да посещава курсове по драматично изкуство. Включва се и в няколко театрални постановки в Ню Йорк, като междувременно заработва пари като сервитьор, за да се издържа, преди да дойде очакваният от него пробив в света на киното. Това се случва през 1996 г., когато Нортън се снима във филма „Първичен страх“. В продукцията на режисьора Грегъри Хоблит в главната роля участва Ричард Гиър. Сюжетът е криминално – съдебен, но драмата е най-вече в съдебната зала и извън нея. Лентата разказва историята на заможен адвокат от Чикаго, който се заема да защитава църковен прислужник, обвинен в убийството на свещеник. Интригата се заплита, когато става ясно, че прокурор по делото е бившата любовница на адвоката. Развръзката оставяме в тайна, за да изгледате филма. Все пак ще кажем, че за ролята на Нортън първо е бил предложен Леонардо ди Каприо, но той отказва. Комисията прослушала повече от 2000 кандидати, за да се спре на Едуард.

За отличната си игра Нортън получава престижната награда „Златен глобус“ за най-добър поддържащ актьор и три номинации – за „Оскар“, БАФТА и „Сатурн“ за най-добра поддържаща роля. Превъплъщението на Еди е оценено по достойнство и от критиката – той получава специални награди от кинокритиците в Бостън, Чикаго, Флорида, Лос Анджелис и Тексас.
През същата 1996 г. Нортън участва и в друг нашумял филм „Народът срещу Лари Флинт“ на режисьора Милош Форман. Лентата е своеобразна биография на американския издател Лари Флинт. Продукцията има „Златен глобус“ за най-добра режисура.
Номинация за „Оскар“ в категорията най-добра мъжка роля Едуард Нортън получава през 1998 г., когато се появява в ролята на неонацист във филма „Американска история Х“. В тази лента Еди е скинарят Дерек Винярд, който създава организация от младежи с неонацистки възгледи, които мразят емигранти и негри. Дерек обаче влиза в затвора за убийство, където вижданията му се променят. За това свое превъплъщение Нортън освен номинацията за „Оскар“ получава още награда „Сателит“ за най-добър актьор в драматичен филм и номинация за „Сатурн“ за най-добър актьор.

Наградите не спират да го следват. През 2000 г. за ролята си на отец Брайън Фин в романтичната комедия „Изкушението“ Едуард е номиниран за „Сателит“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия. Самият Нортън е и режисьор на тази продукция.
Редно е до споменем и непризнатия в началото филм на режисьора Дейвид Финчър „Боен клуб“ от 1999 г., в който в главните роли са Нортън и Брад Пит. Едуард изпълнява ролята на разказвача. Лентата получава одобрение и приемане от критиката едва 10 години след премиерата, а в началото приходите от продажби са два пъти по-малко от бюджета, който възлиза на 65 млн. долара. В криминалната драма „Прецакването“ пък Нортън си партнира със звезди като Марлон Брандо и Робърт де Ниро (вж. отделно филмографията на актьора).

Както за първите, така и за последвалите филми, критиката е единодушна, че актьорският талант на Нортън не подлежи на никакво съмнение. Той много умело и майсторски успява да се вживее в ролята на персонажа, който пресъздава, като умее да улавя нюансите в характера на героя и това го прави много забележим и обсебващ на екрана.
В поредицата от успешни участия не можем да подминем „Бърдмен“ от 2014 г. на режисьора Алесандро Гонсалес. В тази продукция Нортън изпълнява ролята на актьора Майк Шайнър, а на екран греят още Майкъл Кийтън и Ема Стоун. Филмът получава куп номинации и награди, сред които по-значимите са „Оскар“ за най-добър филм, най-добър режисьор и най-оригинален сценарий, награда БАФТА за най-добра кинематография, „Златен глобус“ за най-добър сценарий и най-добър актьор в мюзикъл или комедия (за Майкъл Кийтън), награда „Сателит“ за най-добър филм, най-добра филмова музика и най-добър актьор (отново за Майкъл Кийтън). Едуард Нортън пък има номинации за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля и в същата категория номинации още за БАФТА, „Златен глобус“ и „Сателит“.
През пролетта на 2023 г. бе американската премиера на „Астероид Сити“, една научнофантастична трагикомедия с участието освен на Едуард Нортън и на звезди като Скарлет Йохансон, Том Ханкс и др.

Извън света на киното Нортън не е много привлекателен за медиите. От 2012 г. той е женен за канадката Шона Робъртсън, продуцент по професия. Семейството има син, роден през 2013 г. Все пак пресата обръща внимание, че извън екрана Нортън се включва доста активно в различни социални и екологични каузи както и в благотворителни проекти.
И ще приключим бележките за актьора с едно негово изказване, много поучително за съвременния българин. Звучи като че ли за нас казано: „Социалната мрежа не са я създали точно за това да съобщаваме на света какво сме яли на закуска!“
Колко е прав Еди, можем да се убедим, ако влезем във Фейсбук за десетина…

Дъстин Хофман – дебют на 30, но какъв! Малкият голям неудачник

… Да, той дебютира в голямото кино, чак когато е на 30 години. Прави го след куп неудачи и опити да пробие в света на Седмото изкуство, но навсякъде среща спънки. Не го одобряват заради вида му, заради ниския му ръст донякъде, а според други разбирачи и поради факта, че няма никакви актьорски заложби. Е, времето опровергава тези „специалисти“ и точно времето е онова, което го превръща в една от легендите на американското кино. Актьор с изключителни заложби и талант, пресъздал различни типажи, между които и сериозни, и комични – все със същия успех…
Той е Дъстин Хофман, наречен от някои малкият голям неудачник. Защо ли? Ами защото е висок едва 167 см и по нищо не прилича на мускулестите мачовци от Холивуд. И защото като малък наистина никога не му е вървяло. Заради външния му вид деца и съученици му се подиграват, на всичко отгоре момчето страда от дислексия, която още повече го превръща в комплексар. Да не говорим, че когато записва школа по драматично майсторство, се отказва, защото според преподавателите никога няма да стане актьор. Ирония на съдбата…
Роденият през 1937 г. в Лос Анджелис актьор е син на скромен и беден бръснар. За да заработва повече пари за семейството, бащата се преквалифицира в агент за дистрибуция на мебели. Всъщност в рода майката на Дъстин е човекът, който го подтиква към света на изкуството, макар самата тя да не е убедена, че детето й има талант за актьор. Така или иначе, майката е човек на духа, добра пианистка е, освен това обича киното. Може би на фона на тези факти е учудващо, че именно бащата го записва в първата актьорска школа, която Хофман всъщност така и не завършва заради подигравките и негативното отношение. Така че бъдещият голям киноталант трябва да се бори сам и да търси пътя към успеха. На всичко отгоре при тези неудачи в търсене на професия младият Дъстин трябва да пробва различна работа. Хроникьори отбелязват, че е печелил пари като келнер, барман, работник в печатница, продавал е играчки в детски магазин, бил е касиер, бил е известно време обслужващ персонал и в психиатрична клиника. В един по-късен етап от живота си, вече успял в киното, той споделя, че този ранен период му е дал много ценен житейски опит.

И понеже вече стана дума за късния му дебют, стигаме и до него. В трудните за Дъстин години той все пак успява да пробие в няколко театрални постановки на Бродуей с незначителни роли. В една от тях обаче Дъстин е забелязан от режисьора Майк Никълс. Става дума за пиеса, в която бъдещият голям актьор изпълнява ролята на нацист травестит, гърбав и доста грозен. Става така, че Никълс кани Дъстин Хофман за главната роля във филма „Абсолвентът“. Това се случва през 1967 г., когато Хофман е на 30 г. Какво става обаче? Ами става това, че в този добър филм като краен резултат блясва с пълна сила талантът на „неперспективния“ Дъстин Хофман! Макар да играе ролята на 21 годишно невръстно момче, актьорът така блестящо се справя с превъплъщението, че критика и зрители са единодушни – продукцията е добра, актьорската игра е на ниво. Сюжетът в тази психологическа драма отвежда зрителите в един любовен четириъгълник. 21-годишният младеж (героят на Дъстин е Бенджамин Брадок) е съблазнен от опитната и изкусителна съпруга на крупен бизнеспартньор на баща му – г-жа Робинсън (в ролята – Ан Бранкофт). Възелът се заплита много, когато младежът се влюбва в дъщерята на семейство Робинсън – красивата и млада Илейн (в ролята – Катрин Рос). Така или иначе, творението на режисьора Майк Никълс получава 7 номинации за „Оскар“, сред които и най-престижната – за най-добър филм. Хофман е номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля, за „Златен глобус“ в същата категория, награда БАФТА за най-добър дебют и награда „Златен глобус“ за изгряваща звезда! Отделно „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура получава Майк Никълс. Признание отвсякъде! 30-годишният актьор доживява своя звезден миг – той вече е познат на мнозина, по улиците го спират и му искат автографи, а вратите се отварят широко пред него за света на голямото кино.

Логично следват три нови успешни заглавия – „Среднощен каубой“ от 1969 г. на режисьора Джон Шлезинджър (тук Дъстин и другият главен герой Джон Войт са номинирани за „Оскар“ за главна мъжка роля, а продукцията взема „Оскар“ за най-добър филм и най-добра режисура), „Сламени кучета“ на режисьора Сам Пекинпа от 1971 г. и „Цялото президентско войнство“ на Алън Пакула от 1976 г. (изпълнители на главните роли са Дъстин Хофман и Робърт Редфорд).
Поредния си голям удар актьорът прави във филма на режисьора Робърт Бентън „Крамър срещу Крамър“ от 1979 г., излъчван и у нас. В тази семейна драма Хофман изпълнява ролята на Тед Крамър и това превъплъщение му носи „Оскар“ за най-добра мъжка роля и „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма. „Оскар“ взема и другата главна героиня в продукцията Мерил Стрийп. Тя изпълнява ролята на съпругата на Тед Крамър. Двамата се разделят и майката започва битка за правата над малкото си дете.

И понеже вече стана дума за уникалните способности и талант на Дъстин, обръщаме внимание на филма „Тутси“, също добре познат и обичан у нас. Комедията от 1982 г. е на режисьора Сидни Полак и с участието на Джесика Ланг. За тази продукция може да се пише много, защото, обърнете внимание, тя получава 25 награди от различни институции и още 22 номинации! Във филма Великият Дъстин Хофман изпълнява и ролята на жена, при това му се получава повече от добре. Той е номиниран за „Оскар“ за най-добра мъжка роля, получава награда за най-добър актьор от Бостънското общество на филмовите критици, награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля, награда „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия, награда за най-добър актьор на Националното дружество на филмовите критици и награда за най-добър актьор на Нюйоркския кръг критици. Какво повече?...
Втори „Оскар“ и отново „Златен глобус“ актьорът прегръща за филма на режисьора Бари Левинсън „Рейнман“ от 1988 г. с участието и на Том Круз.

Разбира се в този порядък на мисли могат да се изброят още много заглавя с Дъстин Хофман, сред които задължително е да се отбележат ролите му в „Запознай ме с вашите“ от 2004 г., „Запознай се с малките“ от 2010 г., „Зараза“ от 1995 г., „Сферата на Левинсън“ от 1998 г., „Хук“ на режисьора Стивън Спилбърг от 1991 г., „Жана д’Арк“ и др.(вж. отделно филмографията на актьора).
Сега малко извън професията. Според светски хроникьори Дъстин Хофман е сред малкото знаменити актьори, които обичат често да се показват със семейството си. А Дъстин го прави редовно, без да се притеснява от нищо. Той има шест деца от две съпруги. Първо е женен за танцьорката Ан Бърн, с която са заедно 11 години. Актьорът осиновява дъщеричката на Ан, а после имат още една дъщеря. Вторият му брак е с Лиса Готсеген, адвокат по професия, като семейството има две момичета и две момчета.

И въпреки че това е пример за едно задружно семейство, жълтата преса не го пожалва. Първо Харви Уайнстийн обвини Хофман в сексуален тормоз, а по-късно от същото се оплака и Мерил Стрийп. Не стига това, ами когато Хофман навъртя 80 г., от него се оплака и Греъм Хънтър, която твърдеше, че когато била на 17, актьорът й правел сексуални намеци. Дали всичко това е истина, или начин да се изкарат малко пари и слава на гърба на Дъстин, е отделен въпрос. Всички тези истории обаче не му пречат да признае: „Мисля за секс на всеки 7 секунди…“
Коментарът, както се казва, е излишен!

Дуейн Джонсън – Скала на ринга, грижовен татко у дома

„Събудете се решителни. Лягайте си доволни”. Феновете на киното познават автора на тази фраза от много и различни роли. Има един филм, излъчван многократно по родните тв канали. Става дума за „Сан Андреас“. Ако някой все още не го е гледал, струва си да го намери и да го изгледа. Няма съмнение, че главният герой ще привлече веднага симпатиите му. Отделен е въпросът, че тази лента принадлежи към т.нар. филми катастрофи, изключително майсторски направена откъм снимки, с вълнуваща съдба на героите. Сюжетът се завързва с едно катастрофално земетресение в Калифорния, което буквално преобръща представите на героите за природно бедствие. И докато група тийнейджъри търсят пътя към спасението, на сцената се появява той в ролята на Рей, пилот от пожарната на Лос Анджелис. Заедно с бившата си съпруга Ема смелчагата тръгва да дири дъщеря си Блейк в ада на Сан Франциско и в крайна сметка успява да я спаси, преминавайки през невероятни изпитания. Той, разбира се, е Дуейн Джонсън – Скалата…

Неслучайно започнахме точно с този филм на актьора кечист. Той е една от емблематичните ленти с участието на американския любимец на публиката, може би защото го виждаме в цялата му привлекателност на силен, много можещ, безстрашен мъж, готов на всичко в името на семейството си. Той е напомпан с мускули, има чаровна усмивка, добър е и естествено довежда нещата до хепиенд.
Започнахме с кино за Скалата, но със същия успех той може да бъде вписан и е вписан в спортните хроники на 90-те години на миналия век. Защо ли? Ами защото популярността му в киното никак не засенчва световната му
слава на кечист, при това голям шампион на Световната федерация по кеч, версиите WWE, WWF/WWE, WCW. И ако за големия екран определено не носи никакъв ген у себе си, то Дуейн Джонсън е наследил гена в борбата още от своя дядо по майчина линия, също славен борец. И бащата на Скалата е кечист, постигнал сериозни успехи, затова логично насочва сина си по своите стъпки. Още в началото обаче го предупреждава, че ако започне да го тренира, ще го третира наравно с останалите. Всъщност така и би трябвало да бъде. Като прибавим към това факта, че чичовците и братовчедите на Дуейн също са кечисти, става ясно защо Скалата трупа такъв имидж на борец. Почитателите на кеча, а те със сигурност не са по-малко от любителите на филми, още разказват за славните му битки на ринга и за извоюваните успехи срещу имена като Хънтър Харст Хелмсли, Ледения Стив Остин, Гробаря, Кърт Eнгъл, Кейн, Трите Хикса. През 1999 и 2000 г. той е обявен за най-популярния кечист на годината. Въпреки тези гръмки успехи Джонсън решава да напусне световната федерация, за да се отдаде на киното и това става след 2004 година. Въпреки това отново се връща във WWE през 2011-а, защото битките все още го привличат – все пак това е в кръвта му. И нямам как да не е така – физиката му е внушителна: ръст 196 см, тегло 115 кг. Неслучайно в Instagram се радва на 343 милиона последователи, а 17 млн. са в Twitter. Завидна слава!

Между другото, кечът можеше да изгуби много, ако Дуейн бе сбъднал детско-юношеската си мечта да стане професионален футболист. Любопитното е, че като ученик в гимназията той се отдава на американския футбол, а по-късно като студент в Маями става много известен в този спорт. За зла участ обаче – или пък може би за щастие, получава тежка контузия, която го разделя окончателно с футбола и го праща в борбата.
Що се отнася до киното – първата му главна роля е във филма „Кралят на скорпионите“ от 2002 година. Тук той се превъплъщава в Майтеъс, в същата роля е и в излезлия година по-рано “Мумията се завръща“. През 2003-а пък на екран излиза нов страхотен филм - „Добре дошли в джунглата“, в който Скалата е ловец на глави. Екшънът с комедийни елементи явно пасва на актьорските заложби на Джонсън. Но пък той обича често да сменя жанровете. Затова се появява с роля и в семейната комедия „Феята на зъбките“ през 2010 г., след което се хвърля отново в екшъна – този път в „Безпощадно“.

Разбира се както при всеки актьор и при Скалата има филми, които е задължително да се гледат. За някои от тях вече стана дума. Джонсън е част от актьорския състав на един друг обичан и популярен екшън – „Бързи и яростни“. Той не участва във всички филми от поредицата, но пък там, където играе, ролята му се запомня. И не само защото на екрана е и друг голям – Вин Дизел. Всъщност Скалата излиза на екран чак в петия филм от поредицата, където се изявява като агент Люк Хобс. В „Бързи и яростни: Хобс и Шоу“ пък двамата съперници Дизел и Джонсън борят рамо до рамо генетично модифициран терорист.
Любителите на приключения със сигурност ще харесат или вече са харесали филма от 1995 г. „Джуманджи: Завръщане в джунглата“. Занимателен е сюжетът, който проследява приключенията на група тийнейджъри. Те намират в една изоставена таванска стая интересна игра, която обаче магически ги пренася в един друг свят, където получават нови самоличности и оттук нататък следват спиращи дъха изненади и изпитания. С нова самоличност е и Скалата – играта го превръща в археолога д-р Ксандър Брейвстоун, който партнира на децата.

И ако един популярен телевизионен сериал дължи славата си най-вече на сексапила на Памела Андерсън, пълнометражният филм „Спасители на плажа“ става много гледаем и заради участието на Дуейн Джонсън – Скалата. Той се превъплъщава в ролята на лейтенант Мич Бюкенън и естествено преследва лошите.
Сред другите по-известни филми с участието на Скалата са „Дуум“, „Умирай трудно“, „Кръв и пот“, „Херкулес“, „Черният Адам“ (вж. отделно филмографията на актьора).
Разбира се при тази слава в кеча и киното няма как Скалата да не любимец и на обективите в светските хроники. Интересното обаче е, че той се слави като много добър баща и съпруг и няма зад гърба си дузина връзки и бракове, каквато е обичайната практика в Холивуд. Първият брак на Дуейн е с Дани Гарсия, от която има една дъщеря - Симон. Двамата обаче се разделят след 4 години брачен живот. И тук като че ли спира интересът на жълтата преса. Разводът им не само не е шумен и скандален, а напротив – двамата бивши съпрузи остават добри приятели. Те са съдружници в продуцентска компания и създават свой собствен бранд за производство на текила, неречен Teremana. Това явно им се отдава, защото съвместно изработват дизайна и етикета на бутилката, дори марковите чаши. И още – Дани Гарсия продължава да е мениджър на Скалата.

Вторият брак на Джонсън е с Лорън Хашиян, от която има още две дъщери – Жасмин и Тиана. Това обяснява защо през януари 2023-а Скалата обяви пред медиите, че любимата му роля от всички останали е на… баща.
А че Скалата е домошар и цени семейството, доказва и още един факт. През лятото на 2022 г. той направи подарък на 73-годишната си майка Ата Джонсън, за която всеки възрастен родител би мечтал. Дуейн подари на Ата чисто нов дом.
Иначе любопитка в забежките на Скалата е фактът, че той имаше намерение да се кандидатира и за президент на Съединените щати и бе решил да го стори за вота през 2020-а. После обаче публично се отказа с мотив за сериозни ангажименти в киното. Не пропусна да отбележи обаче, че може да го видим на изборите през 2024-а.
Иначе за парите на Скалата няма смисъл да се говори – заработил ги е с труд и на ринга, и зад камерата. Достатъчно е да споменем, че той притежава ценна колекция мъжки часовници, която се оценява на обща стойност 481 млн. долара. Другите пари са банкова тайна…

Дони Йен ли? Журналистите много внимават с него

По характер бил кротък човек, казват. Поне сега, когато е вече на улегнала възраст над 60. Едва ли може да се каже същото за тийнейджърските и младежките му години обаче. Медиите се шегуват предпазливо, като твърдят, че когато изпращат репортери за интервюта с него, внимателно подбират въпросите си. Да не би случайно да го ядосат, защото като се ядоса, става опасен. Е, поне така е във филмите, в които играе главни или второстепенни роли.
Да, той е хонконгският боец и актьор Дони Йен! И още. Не само боец и актьор, но и добър хип хоп танцьор, брейкаджия, хореограф и режисьор. Както му казваха по времето на соца у нас – всестранно развита личност. Само дето не обществото го е направило такъв, а пътят му на самоопределение.

Интересното е, че и при него, както между другото при немалко големи актьори, генът играе някаква роля. Баща му е редактор на вестник и музикант аматьор. Майка му обаче - Боу-сим Марк, е майстор на кунг фу. И както се казва, кръвта вода не става. Синът на тази бойна дама израства не само като отличен кунг-фу боец, но и като майстор на немалко бойни изкуства, сред които карате, бокс, винг чун, свободни боеве ММА, ушу, кикбокс, таекуон до, муай тай, борба, джудо, джиу джицу и др.
Разбира се на първо място хроникьорите днес представят факта, че роденият през 1963 г. в Китай Дони Йен е допринесъл най-много в Азия за бойното изкуство винг чун. Не е случаен фактът, че Дони е многократен шампион от първенствата на планетата по китайски бойни изкуства. За него славни и знаменити бойци като Джет Ли и Джеки Чан твърдят, че той е наистина сред най-добрите в света. Като актьор Дони изпълнява ролята на Ип Ман в популярната филмова трилогия. Но затова по-късно.

За да станеш добър в толкова различни бойни стилове, няма как да си прекалено примерно и послушно хлапе. Като тийнейджър Йен е с доста буен нрав и не се подчинява много-много на правилата. Съвсем в реда на нещата е да стане член на бостънска улична банда, в която слабаци не приемат. Жълтата преса припомня по този повод случай, в който шепа грубияни подвикват нещо цинично по улицата по адрес на приятелката на Дони. Той естествено се сбива с хулиганите и въпреки че са много, ги опухва здравата, като дори праща осем от тях в болница. За урок…
Казват, че оттогава насам никой не смеел дори да се шегува с Дони. Освен на снимачната площадка, разбира се. Макар че и там било доста рисковано. Хроникьорите припомнят любопитна случка по време на снимките на „Ип Ман 3“. Тогава Дони се бие с легендарния тежък боксьор Майк Тайсън - Динозавъра. Екипът на продукцията бил сериозно притеснен, че Динозавъра ще се вбеси и ще започне наистина да налага съперника си. Това обаче не се случило, тъй като при опит да нанесе удар на Йен, маестрото от Хонконг блокира с лакът удара и Динозавъра чупи пръст. След това Майк откровено признава, че ако се бият истински, той щял да претърпи голям провал…
Нямаше да е толкова интересно, ако в биографията на Дони не присъстваше още един „жълт“ факт. Тъй като майка му и баща му са хора, които обичат музиката, вдъхновението на това изкуство не подминава и младежа. Той не само записва курсове по пиано, ами достига до едно много добро за любителите ниво. Към това прибавяме и танцовите му умения в хип-хоп и брейк…
И както понякога се случва, Йен влиза в киното след една случайна среща. Пътувайки за Бостън, той се запознава с Юен Упинг, режисьор на филми, които разкриват уменията в азиатските бойни изкуства. Звездата на Дони всъщност блясва, когато той получава главната роля във филма на Упинг Drunken Tai Chi. Макар че тогава той вече е утвърден боец, зрителите го виждат и на екран и тръгва световната му слава.

В същото време следващата му главна роля е в продукцията Mismatched Couples, една романтична комедия, в която Дони се разкрива като отличен танцьор в брейка. Качвайки се по професионалната стълба нагоре, Йен трупа сериозен имидж на големия екран с бойните си умения първо в полицейския екшън „Тигрова клетка“, а после и в „В изпълнение на служебните задължения 4“ и „Тигрова клетка 2“. Публиката аплодира неговите способности да смесва в бойните сцени различни стилове – европейски и азиатски.
Съвсем закономерно идва и филм, в който Дони се снима заедно с друг голям майстор – Джет Ли. Това става във филмите на режисьора Цуй Харк „Имало едно време в Китай“. В тези екшъни Дони трябва да се справя с Ли, който пък изпълнява ролята на известния китайски майстор Уонг Фей-хунг. Журито на хонконгските филмови награди оценява таланта на Йен и му дава приз за най-добър актьор в поддържаща роля.

Забележителният му професионален път в киното продължава отново в съвместна работа с режисьора Юен У-пинг. Това става във филма „Желязната маймуна“. В него Дони се превъплъщава в ролята на бащата на Уонг Фей-хунг. След успешна премиера в Азия продукцията закупува американска кинокомпания, преработва филма и след премиери Зад Океана критиката засипва със суперлативи и лентата, и играта на Йен.
Редно е все пак да вметнем, че освен на големия екран Дони става популярен и обичан и в телевизията, където се появява в хита на Брус Лий „Юмрук на яростта“.

Понеже споменахме, че освен актьор той е и много добър режисьор и хореограф на екшън продукции, трябва да отбележим режисьорския му дебют с екшъна „Легенда за вълка“, който за отрицателно време се превръща в хит. Освен уникалните бойни сцени лентата вплита тези азиатски изкуства с една вълнуваща любовна история.
Следващият добър режисьорски филм на Йен е „Балистична целувка“, в който сюжетът се завърта около историята на наемен убиец. Тази продукция печели няколко престижни награди на различни фестивали. Идват филми успешни филми и роли в „Шанхайски рицари“, „Герой“ (заедно с Джет Ли), SPL, „Специален идентификатор“, „Седем меча“, „Императрица и нейните воини“, „Боядисана кожа“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).

Разбира се в тази успешна поредица трябва да се открои участието на Дони Йен в „Ип Ман“ на режисьора Уилсън Ип, в който звездата се превъплъщава в ролята на учителя на легендата Брус Лий. Великият майстор на винг чун Ип Ман (1893 – 1972 г.) популяризира този стил по цял свят, след като обучава много ученици, които се разселват в Европа и по другите континенти. Един от неговите ученици е легендата Брус Лий. Именно филмът „Ип Ман“ от 2008 г. вече окончателно затвърждава славата на Дони Йен като най-звездният екшън герой. После съвсем закономерно се появяват „Ип Ман“ 2, 3 и 4 – последният през 2019 г.

Няма да е справедливо ако не отбележим и още едно успешно участие на Дони – в „Rogue One: История от Междузвездни войни“, според признанието на критиката най-мащабният филмов франчайз в света“. В тази част Йен изпълнява ролята на един от бунтовническите воини – Чирът Имуе. Продукцията от 2016 г. на режисьора Гарет Едуардс има бюджет от 200 млн. долара, а приходите от продажби надхвърлят 1 милиард и 56 млн. долара!
Що се отнася до живота на Дони извън киното, няма много за писане. Боецът е женен за китайката Сиси Уанг, по признание на пресата най-красивата китайка в Канада и бивша мис. Семейството се радва на син Джеймс и дъщеря Жасмин.

Джулиан Мур – от сервитьорка до звездната Алея на славата

… За разлика от някои други тя е учила сериозно за актриса. И това проличава в почти всички роли, които е сътворила на големия екран. А и в театъра, и в телевизията, естествено. Днес кинокритиците са единодушни, че славата й се дължи най-вече на едно качество: сериозното предварително проучване на персонажите, изграждане на психологическия им портрет и такава работа пред камерата, че актрисата не просто да влезе в някаква роля, а да пресъздаде максимално точно героинята си – като физика, като характер, като поглед, като глас, като излъчване. По нейни собствени признания тя се интересува от филми, които хвърлят светлина върху особеностите на човешкия характер. Това е американската актриса Джулиан Мур!

Да, тя тръгва на работа като сервитьорка, продавала е и сладолед от познатите симпатични улични колички, за да се превърне в звезда и да има своя звезда в Алеята на славата в Холивуд.
И понеже започнахме с факта, че тя е от училите актриси, трябва да уточним, че Джулиан завършва школа по сценични изкуства в Бостънския университет, там става и бакалавър по актьорско майсторство. Родена е през 1960 година в семейство на хора, които нямат никакво отношение към изкуството. Майка й е работник в психиатрия, а баща й е военен съдия. Поради най-вече неговата професия фамилията често пътува и живее на различни места, а по-късно през годините Мур споделя, че това й е помогнало в професията, тъй като е имала възможност да опознае много и различни човешки характери. Но пък в това време на често сменящо се жителство по признание на самата Мур единственият й постоянен приятел са били книгите.

Подобно на много свои колеги от Холивуд бъдещата звезда започва с роли в театъра и в телевизионни продукции. Първият й филм на голям екран е „Разкази от тъмната страна“ от 1990 г., в който тя изпълнява ролята на Сюзан.
Две години по-късно идва и първата й номинация – за награда „Сатурн“ за поддържаща женска роля в психологическия трилър „Ръката, която люлее люлката“. Ролята й е на Марлийн Крейвър, а режисьор на продукцията е Къртис Хенсън. Филмът е много добър, заслужава да се види, по родните телевизионни канали е излъчван неведнъж.

Добри отзиви за ролята си на д-р Ан Истман талантливата Джулиан получава в криминалния екшън „Беглецът“ от 1993 г. с Харисън Форд и Томи Лий Джонс. Бюджетът на лентата е 44 млн. долара, а от прожекции той печели повече от 370 млн. Следващата година гледаме Джулиан Мур във „Ваня на 42-ра улица“ в ролята на Елина. Режисьор е Луи Мал. Успешно е участието на Мур и в „Безопасност“ от 1995 г. в ролята на Карол Уайт. Хроникьорите твърдят, че звездната й слава започва да блести след продукциите „Девет месеца“ от 1995 г. и „Изгубеният свят: Джурасик парк“ от 1997-ма.

Първият филм е романтична комедия, в която Джулиан в ролята на Ребека Тайлър си партнира на екран с Хю Грант, Джоан Кюсак и Робин Уилямс. Приходите от лентата са над 140 млн. долара.
Вторият филм е нашумелият по цял свят фантастичен приключенски екшън, режисиран от легендарния Стивън Спилбърг. Това е продължение на „Джурасик парк“ и е също така изключително успешно – бюджетът ме у около 70 млн. долара, а приходите надхвърлят 620 млн.

Също през 1997 г. Мур е високо оценена от критика и зрители за участието си в „Буги нощи“, за който получава награда „Сателит“ за най-добра актриса в поддържаща роля в драматичен филм, както и номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“, също за най-добра поддържаща актриса. В тази продукция Мур се превъплъщава в образа на порнозвездата и наркоманка Амбър Уейвс, жена, която се е разминала с майчинските си мечти.

За ролята на Сара Майлс в „Краят на аферата“ от 1999 г. Джулиан получава отново номинация за „Оскар“ – този път за главна женска роля, номинация за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм и номинация за награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля. За „Далеч от рая“ през 2002 г. получава номинация за „Златен глобус“, а за „Часовете“ от същата година е номинирана за „Оскар“ за поддържаща женска роля, както и за приза на БАФТА…
Разбира се, можем със същия успех да продължаваме изброяването на номинации и призове, но има риск да стане скучно. Само ще кажем, че изключително успешни са ролите на Мур и в „Големият Лебовски“ от 1998 г., „Магнолия“ от 1999г., „Ханибал“ от 2001 г. (вж. отделно филмографията на актрисата)

Между другото, около трилъра „Ханибал“ има интересна история. Ролята на агент Кларис Старлинг от ФБР първоначално е предложена на Джоди Фостър. Тя обаче отказва. В полезрението на режисьора Ридли Скот са няколко актриси, между които Джулиан Мур, Джулиън Андерсън, Кейт Бланшет. В крайна сметка печели Мур, а както е добре известно в ролята на доктор Лектър е мегазвездата Антъни Хопкинс. Продукцията е продължение на „Мълчанието на агнетата“.
Идва и годината на най-голямото признание за актрисата – 2014-а. Тя блести във филм от поредицата „Игрите на глада“, но най-сериозните овации идват за ролята й във „Все още Алис“. За перфектното си превъплъщение в образа на болната от Алцхаймер героиня Алис, Джулиан печели всички награди, за които е номинирана, включително „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра женска роля, както и приза на БАФТА.

Извън киното Джулиан Мур има два брака зад гърба си. Първо е омъжена за Сундар Чакраварти, а после и за Джон Гулд Рубин, с когото също се разделя. През 2023-а бе все още съпруга на режисьора Барт Фройндлих, от когото има син и дъщеря. През годините въпреки многото си успешни роли Джулиан е била критикувана от режисьори заради външния си вид. Тя признава, че подобни критики доста са я наранявали. Не била достатъчно красива за Холивуд, според някои. Това обаче не й пречи да попадне в списъка на списание „Пийпъл“ от 2001 г., в чиято класация тя е посочена сред 50-те най-красиви актриси. Три години по-рано пък Джулиан попада в ноемврийското издание на „Ентътеймънт уийкли“ в списъка на 25-те най-велики актриси на 90-те години…

И завършваме по традиция с две изказвания на актрисата, които разкриват и част от богатата й душевност: “Тайното ми оръжие е, че съм невероятно упорита. В тази индустрия трябва да си изключително твърдоглав, за да оцелееш. Трябва да захапеш като ротвайлер хубавите роли.“
И още: „Най-простият път към щастието е глупостта. И най-страшното е това, че мнозина са привличени от нея.“

Джон Траволта – супер роли, песни, танци и… дълбока лична драма

Той е изиграл толкова свежи роли, такива песни е изпълнил – сам и в дует, изтанцувал е такива красиви и страстни неща, че чак не ти се иска да повярваш каква дълбока лична драма е преживял. След онова, което се случва в личния му живот, през 2023-а той намери сили в себе си след доста дълга пауза в обществените си изяви да се появи отново в социалните мрежи и да пусне снимка с двете си деца като самотен баща, който изживява мигове с най-любимите си същества на света. Това зарадва милионите му почитатели в инстаграм. Защото те много добре знаят какви удари му е нанесла съдбата…
Този човек е американският актьор, певец и танцьор Джон Траволта. Има десетки роли на големия екран, но като всеки голям има и такива, които са емблематични за него. На първо място е мюзикълът от Бродуей „Брилянтин“ и неговата филмова версия, „Треска в събота вечер“ и естествено „Криминале“ на гениалния Куентин Тарантино.

Джон е най-малкото от 6-те деца в семейство Траволта, роден е през 1954 г. Може да се търси корен в таланта му, тъй като в гена на майката има заложена артистична и музикална дарба, макар че в един момент жената обръща гръб на тези възможности и се преквалифицира в учител. Бащата на актьора обаче няма нищо общо с изкуството, той се издържа от приходите на автомобилен сервиз. Всъщност майката е тази, която подтиква малкия Джон към сферите на културата, тя го насочва и към театрално училище в Ню Йорк и това за него е отлична школовка. Факт е, че през 1970 г., когато е още само на 16, Траволта се включва в музикалната продукция Bye Bye Birdie. И той като немалко свои колеги от Щатите се пуска в началото в различни телевизионни продукции, а през 1972 г. дебютира на Бродуей в театралната версия на мюзикъла „Брилянтин“. Любопитен факт е, че тази пиеса се превръща в тотален хит. Статистиката сочи, че в периода 1972 – 1980 г. мюзикълът се е играл 3388 пъти! По-късно ще кажем и за филмовата версия на „Брилянтин“, също с участието на Траволта, която пък превзема големия екран и чупи рекорди по приходи.

През 1975 г. вече гледаме Джон в The Devil's Rain, филмът се снима в Ню Мексико, а следващата година Траволта се появява във филма на ужасите „Кери“, който пък е базиран на романа на майстора в жанра Стивън Кинг. Режисьор на продукцията е Брайън де Палма. Всъщност това е първият роман на Кинг, който в последствие се превръща в майстор номер 1 в този жанр. Тази негова книга е и първата, която се появява във филмова версия. Във филма Джон Траволта се превъплъщава в образа на Били Нолан. Сюжетът отвежда към главната героиня Кери, която е момиче, владеещо телекинеза. Взаимоотношенията между учениците са интересни, заплитат се и стигат до кулминацията – вечерта на ученическия бал. Там Нолан е отрицателен персонаж, но Траволта изпъква с добрата си игра на млад актьор.
Разбира се, когато пред теб се отварят вратите на киното, е по-лесно да се утвърдиш и да станеш търсено име. Идва 1977 г. За Джон тя е една от знаменателните, защото той влиза в ролята на Тони Манеро от „Треска в събота вечер“. Продукцията справедливо е наречена от критиката култова за времето си. Траволта изпъква с целия си блясък и става световноизвестен. Разказът се завърта около новото за времето си направление в музиката – диското, както и новото увлечение на младите хора – дискотеката.

И макар „Треска в събота вечер“ да се превръща в хит, не са малко онези, които твърдят, че същинският връх в кариерата на Траволта е „Брилянтин“ – филмовата версия на прочутата пиеса от Бродуей, в която Джон също е участвал. Именно в „Брилянтин“ се ражда един незаменим тандем не само в киното, но и в музиката – Джон Траволта и Оливия Нютън Джон. Красавицата от мюзикъла почина на 73 г. от тежко заболяване през лятото на 2022 г. Спомените за нея обаче и нейните творчески изяви, колкото и каквито да са на брой, започват и завършват с „Брилянтин“ и с Джон Траволта. Именно той е човекът, който най-много настоява Оливия да се включи във филма. За нея пък това участие е американският й дебют.

След появата на тази продукция Джон е вече всепризната звезда номер едно и успява да се задържи на върха близо 10 години. Обърнете внимание на филма – той е със супер скромния бюджет от едва 6 млн. долара, а приходите му от продажби надхвърлят 370 млн.! Критиката е единодушна: това е произведение, направено по всички класически закони на мюзикъла, събрал в себе си и доброто настроение, и шегата, и комедията, съчетани с една красива любовна история. Неслучайно музиката от „Брилянтин“ е един от най-тиражираните филмови албуми на всички времена. И макар „Брилянтин“ да има продължение през 1982 г. – „Брилянтин 2“, и макар в него да играе Мишел Пфайфър в главната роля, тази втора част остава много далеч от славата на първата. С бюджет от 11 млн. долара приходите от продажба са скромните 16 млн.

Идва ред и на продължението на „Треска в събота вечер“. През 1983 г. на екран излиза „Да оцелееш“, музикален филм отново с Траволта в ролята на Тони Манеро и режисиран от Силвестър Сталоун. Музиката е на легендарния Бари Гиб, един от основателите на култовата група „Би Джийс“. Филмът печели от приходи близо 130 млн. при бюджет от 22 млн. щатски долара.
Успешна е ролята на Джон Траволта в образа на Джеймс Убриако в комедията от 1990 г. „Виж кой говори“ на режисьора Ейми Хекърлинг. Атестат за успеха на филма са и приходите от продажба – те надхвърлят 300 млн. долара при бюджет от близо 8 млн. Още един атестат – през 1990 г. се появява продължението на лентата – „Виж кой говори пак“, отново с Джон Траволта, а 3 години по-късно се появява и „Виж кой говори сега“.

Годината 1994 също е знаменателна за Траволта. Тогава той се превъплъщава в персонажа Винсънт Вега в успешната продукция на Куентин Тарантино „Криминале“. Интересното е, че самият Тарантино също участва в своя филм редом с Траволта, Самюел Джаксън, Ума Търман, Брус Уилис и др. Продукцията за нула време се превръща в хит и това се дължи на няколко факта. Първо, интересна е разказаната гангстерска история. Увлекателна и направена по каноните на жанра. Диалогът е оригинален, макар на места доста дълъг, но пък не отегчава. Има го черното чувство за хумор, има естествено убийства и кръв, както и отпратки към поп културата. Към това прибавяме отличната актьорска игра и продуктът е качествен. Траволта изпълнява образа на гангстера Винсънт Вега. Обърнете внимание, че при скромния бюджет от едва 8 млн. долара приходите от продажби надхвърлят 215 млн.! В любопитната статистика остава преброяването колко пъти във филма е произнесена думата fick. Отговорът е 265 пъти. За лента с продължителност 154 всеки може да сметне за какво иде реч…

Тук е мястото да отбележим факта, че филмът на Тарантино има общо 26 номинации за различни награди и в различни категории, като печели 8 приза. Самият Джон Траволта е номиниран за „Оскар“ и БАФТА за най-добра мъжка роля и за „Златен глобус“ – за най-добър актьор в драматичен филм.
Сред другите по-известни заглавия на филми с Джон Траволта са „Мъката на белия човек“ и „Игра на пари“ с Дани де Вито, двата през 1995 г., „Код: Счупена стрела“ и „Феномен“ през 1996 г., хита „Лице назаем“ от 1997 г. на режисьора Джон Ву и с Никълъс Кейдж от 1997 г. – един от знаменитите екшъни на Холивуд, излъчван многократно и по родните телевизии. Не можем да не споменем този списък една лента, много популярна и у нас – екшъна „Парола: Риба меч“ от 2002 г. с Холи Бери (вж. отделно филмографията на актьора).
Вече стана дума, че Джон е и много добър музикален изпълнител. Негови са популярните парчета Sandy, That's a prety fucking good, Razzamatazz, EasyEvil, Let her in, Barbara Allen, Rockin' and a Rollin, както и в дует с Оливия Нютън Джон You're the one that I want, Summer nights, The Grease Megamix, Tell me more, This Christmas V.I.P, I Think You Might Like It V.I.P.

И тук стигаме до онова, загатнато в заглавието. Дълбоко в сърцето си Джон носи тежка лична драма. Той е щастливо женен за голямата си любов – актрисата Кели Престън. Семейството се радва на двама сина – Джет (роден 1992 г.) и Бенджамини (роден през 2010 г.) и една дъщеря Ела, родена през 2000 г. Най-големият им син обаче, който страда от аутизъм, умира след пристъп и при нелеп инцидент на 16 години, като по това време семейството разпуска на Бахамите. Това е изключително сериозен удар върху Джон и съпругата му. Вторият тежък удар идва през 2020 г., когато след тежко заболяване умира Кели Престън. Година по-късно умира и майка му. Само ще споменем тук, че той като че ли е орисан да губи любими хора. По време на снимките на „Брилянтин“ пък умира тогавашната му приятелка Даяна Хайланд. Толкова много смърт около него го вади извън релси и той се оттегля за дълго от публичния живот. Мъката му е неописуема и той не я крие. Между другото, през 2023 г. негови близки и приятели се опитаха да го измъкнат от „дупката“ и го посъветваха да започне да се среща с жени, тъй като след смъртта на Кели той не бе го правил. Вместо това Траволта пусна снимки в социалните мрежи, в които казва, че отглежда сам сина си Бен и дъщеря си Ела и това му дава топлина и сили в живота. Любопитно е, че Ели е наследила таланта на баща си и още на 9 г. вече се снима в киното, при това в партньорство с Роби Уилямс. Играе с баща си и в „Отровна роза“ през 2019 г.
Светската преса естествено не пропуска акцента, че актьорът изповядва сциентологията, която е измислена в САЩ система от религиозни вярвания, съчетани с философия. Тя смесва науката с духовността и изповядва безсмъртието на духа. Изданията неведнъж са отбелязвали и изключителната страст на Джон към летенето – той има десетина лични самолета, с които е обикалял по различни дестинации. Естествено има кетап за пилот.

През пролетта на 2023 г. на аукциона „Холивуд – класически и съвременен“ бе предложен за продан белият костюм на Траволта с жилетка и панталон, с които актьорът се е снимал в хитовия „Треска в събота вечер“. Обявената максимална цена в търга бе 200 000 долра, но след огромен интерес и наддаване артикулите бяха изтъргувани за 260 000 долара. Към 2023 г. капиталът на актьора надхвърляше 165 млн. долара.

В заключение – тъжно и мъдро изказване на Джон, което не се нуждае от коментар: „Родители, прекарвайте време с децата си. Защото един ден, когато вдигнете глава от телефоните си, те може и да не са наоколо…“

Джон Сина – шампион по сила или кинозвезда? И двете!

Не са чак толкова много случаите, когато една личност успява да се реализира много успешно в две различни амплоа. Разбира се такива хора има и човекът, за когото ще говорим, е един от тях. Той е американец и е направил супер кариера като силов шампион и като кинозвезда. Той е Джон Феликс Антъни Сина.
Няма да е пресилено да кажем, че по света милиони телевизионни зрители са взирали поглед в екраните, когато той е на ринга. Голяма част от тези зрители са в тийнейджърска възраст, чиито идоли са шампиони бойци. Бойци, специализирали определени хватки и от тези хватки понякога тръгват и бойните им прозвища. Такъв е случаят и с Джон Сина. Специалистите в кеча характеризират този боец с това, че на ринга движенията му са някак накъсани, сравнително бавни, според някои наподобяват движения на робот. Оттам иде и едно от прозвищата му – Прототипът.

Добре е още в тези начални редове да кажем, че освен кеча Джон е признат майстор в бодибилдинга. Да не говорим, че е телевизионен водещ, актьор и рапър. Талант. Към това добавяме факта, че в колежа се е занимавал активно с американски футбол, където е бил нападател, а има и диплом по приложна физиология. При това в едно общество, което никога не е издигало в култ максимата за многостранно развита личност…
И понеже започнахме с борбата, трябва да кажем, че в галерията на Джон има богата колекция от шампионски трофеи. Много от битките му са запомнящи, въпреки че на ринга е записвал и загуби. Но в кеча, където се състезават само силни мъже, обикновено е така. Там няма пощада или милост. Битките са до пълна победа. Само ще отбележим, че сред най-големите успехи на Сина са шампионските титли на Съединените щати – 5 пъти, Шампион на Федерацията (13 пъти!), Световен шампион в тежка категория (3 пъти), Световен отборен шампион на WWE (2 пъти) с Батиста (1) и Шон Майкълс (1), Отборен шампион (2 пъти) с Миз (1) и Дейвид Отунга (1), Кралски грохот (2008, 2013), WWE Championship U.S.A. (1 път). Джон е 183 см и тежи 89 кг.

Можем спокойно да вмъкнем, че тези постижения, предизвикали възторга на милиони хора – любители на битките, не са случайни. Дали генът си казва думата, е малко спорно, но все пак дядото на Джон е бил професионален баскетболист. Т.е. спортната закалка си я има в кръвта. Другият фактор е целенасочената самоподготовка на Джон Сина. Той е от хората, които от малки определят своя път, от малки знаят какво ще преследват и в крайна сметка го постигат.

Роденият през 1977 г. Сина има още четирима братя. Спортът го увлича като дете и като тийнейджър, естествено не започва с борбата. Преди да направи кариера на ринга и в киното, Джон трябва да се издържа финансово – работи като шофьор на лимузина и пренася оборудване за зали по фитнес. Работи много, понякога по 10 – 12 часа на ден, а в свободното си време тренира. Занимава се и с бодибилдинг. Когато навършва 22 г., се насочва определено към кеча, във версия Ултимейт Про Кеч. Още по това време започва да използва прозвището Прототипът. В дебютния си сблъсък на ринга е победен от Майк Ричардсън. През 2001 г. обаче тръшка Арън Агулера. После идват и битките в различните версии, които, както се знае, не са малко. Идват нови победи – в Отмъщение срещу Крис Джерико, заедно с Били Кидман извоюват отборна титла. По това време Сина вече е любимец на феновете. Любопитен момент е, че за следващите си битки Джон започва да рапира, когато излиза на ринга. Това пък буквално влудява и публиката, и съперниците му. Нещо повече, явно рапът му се отдава, тъй като през 2005 г. издава и рап албума You Can’t See Me. Той пък влиза в Топ 15 на престижна музикална класация.

В хода на битките кечистът става популярен с една хватка, негова запазена марка – Ем Ти.
Идва и моментът на влизане на Джон Сина в света на Седмото изкуство. Това се случва с дебюта му на актьор в екшъна „Пехотинецът“ от 2006 г. на режисьора Джон Бонито. Бюджетът на продукцията е скромен за мащабите на американското кино – около 15 млн. долара, а приходите са малко – близо 25 млн. Критиката не е благосклонна към лентата и не пести отрицателните оценки. Все пак дебютът на Сина се окачествява като добър. Той е и в ролята на добрия. Сюжетът отвежда към личната драма на бивш военен, който опитва да спаси съпругата си от банда престъпници.

През 2015 г. вече гледаме Джон Сина в комедията „Баща в излишък“ на режисьора Шон Андърс. В него кечистът е Роджър, а след „Ченгета в резерв“ актьорите Уил Феръл и Марк Уолбърг отново са партньори. През 2017 г. се появява и „Баща в излишък 2“ отново със Сина. Актьорът е пак в комедийна роля и следващата година в „Секс на куково лято“, където се превъплъщава в Мичъл Манъс, силния баща на Кейла. Режисьор на продукцията е Кей Канън. При 20 млн. долара бюджет лентата носи приходи от близо 95 млн.
Джон Сина е гласът на Йоши във фентъзито „Доктор Дулитъл“ от 2020 г. на режисьора Стивън Гагхан. Продукцията с участието на Антонио Бандерас и Майкъл Шийн е най-печелившата лента за 2020-а.

През 2021 г. Сина вече е в ролята на Джейкъб Торето в деветата част от печелившата екшън супер поредица „Бързи и яростни“ заедно с Вин Дизел и Мишел Родригес. Снимките на продукцията са на териториите на 4 държави – САЩ, Англия, Грузия и Тайланд. Филмът със сериозен бюджет, надхвърлящ 200 млн. долара, носи приходи от излъчвания над 550 млн. През октомври 2023 г. пък Сина взе главната роля в екшън комедията „Бодигард под наем“ (вж. отделно филмографията на актьора).

И нещо любопитно от света на Джон Сина, което трудно би могло да се обясни. Без да се месим в личния му живот и житейска философия. През април 2023 г. Джон излезе на препълнен стадион от 80 000 зрители в Калифорния за WrestleMania 39, изключително събитие от областта на кеча. Преди да започнат горещите битки обаче на полето се появи група деца на различна възраст. Това зрителите като че ли не очакваха, горейки от нетърпение да видят любимците си от WWE. Превърналият се в легенда Джон Сина излезе след тях и лично поздрави всеки един от малчуганите. В хода на вечерта стана ясно, че тези хлапета са страстни почитатели на бойците от кеча и организаторите им дават уникалния шанс да ги видят отблизо и да пробват мускулите им. Това го има в развлекателната индустрия.
Сега защо споменахме, че е любопитно. Защото Сина, който явно обича децата, през същата 2023 г. обяви, че със съпругата си Шей Шариацаде планират щастлив семеен живот без деца. С Шей те сключиха брак през 2020-а. По личните признания на Джон той влага цялото си сърце и душа в това да бъде добър и любящ съпруг, да намира време за всички хора, на които държи и които уважава и обича. Според него решението да бъдеш родител трябва да идва от сърцето, а при него такъв момент не е настъпил. В крайна сметка бъдещето ще покаже. Но когато с труд и талант си заработил 60 млн. долара, можеш да си позволиш лукса един ден да отгледаш наследници…

Джоди Фостър – агент Клариса Старлинг. Само тя го може!

В световната практика астероиди не се именуват някому току-така. Трябва да си световноизвестна личност, трябва да си име, трябва да си направил нещо значимо, трябва да си обичан от много хора, славата да не ти е чужда. Е, тази жена всичко това го има. Тя е голяма американска актриса, на нейно име има кръстен астероид, тя има две награди „Оскар“ за най-добра женска роля и още няколко приза и номинации, а публиката я познава с много успешни роли, сред които може би на първо място като агент от ФБР Клариса Старлинг. В страховития трилър „Мълчанието на агнетата“ тя е единствената, която се осмелява да разговаря със страшилището Анибал Лектър. За нея критика и публика са единодушни, че тя буквално се слива с образа, който изгражда на екрана…

Тя е Джоди Фостър, родена като Алиша Крисчън Фостър през 1962 г. Ако не бе толкова известна и обичана от появите си на големия екран, вероятно обществото щеше да е десеторно по-скандализирано от факта, че тя е сключила брак с жена през 2014 г. и като семейство заедно с фотографката Александра Хедисън отглеждат двама сина, родени от Фостър през 1998 и 2001 г.
През пролетта на 2023 г. в светската преса се появиха писания за сексуалните наклонности на Джоди. Едно списание напомни, че още когато е на 17 години, младата Фостър умело избягва да отговори на журналистически въпрос какви момчета харесва. И това съвсем не е случайно. Жълтата преса винаги търси сензации, свързани с известните личности. В крайна сметка сензациите продават изданието. Затова е съвсем логично години наред Джоди да пази в дълбока тайна личния си живот. Това е оправдано, особено когато става дума за човек, който иска да насочи цялата си същност и енергия в реализация на професионалните си планове. Истината, ревниво пазена в продължение на 35 години, Джоди признава публично чак през 2013 година. Това се случва по време на церемонията по връчване на приза „Златен глобус“. Тогава най-сетне Фостър разкрива тайната за личния си живот. На сцената тя споделя, че от 1993 до 2008 г. е живяла със Сидни Бернард, продуцент по професия. На практика признава пред обществото обратните си сексуални наклонности. Става така, че още на следващата година, през 2014-а, Джоди среща новата си голяма любов – бившата актриса и по-късно фотограф Александра Хедисън, с която сключва брак. И макар тази връзка вече да не е тайна за никого, двете дами твърде рядко се появяват заедно в светските среди. Медии припомнят, че това се е случило през 2021 г. на фестивала в Кан, където Джоди получава „Златен глобус“ за продукцията "Мавританецът".

Фостър никога не е коментирала кой е бащата на двамата й сина – Чарлз и Кит.
И сега се връщаме към заглавието. Има един наистина култов трилър, въртян многократно и по родните телевизии. Става дума за „Мълчанието на агнетата“ със знаменития Антъни Хопкинс в ролята на зловещия доктор Ханибал Лектър, маниакален убиец и човекоядец. Та в този филм Джоди се превъплъщава в ролята на агента от ФБР Клариса Старлинг, която единствена се осмелява да говори с канибала и нещо повече – да проникне в психиката му и в неговия начин на мислене. Да хване логиката, ако това въобще е възможно. Този хит от 1991 г. неслучайно влиза в Топ 10 на най-добрите американски трилъри. Той е приет с възторг и от критиците, и от любителите на Седмото изкуство. За участието си в тази продукция Антъни Хопкинс получава девет награди, а Джоди Фостър прегръща „Оскар“ за най-добра женска роля.

Вярно е, че ако спазваме хронологията на събитията, първо трябва да отбележим предходния „Оскар“ на Джоди. Той е от 1988 г. и е за съдебната драма „Обвинената“. Режисьор е Джонатан Каплан, а при бюджет 13 млн. долара приходите надхвърлят 95 млн. В този филм Фостър играе ролята на млада сервитьорка в бар, която е жестоко изнасилена от трима мъже пред погледа на клиентите в заведението. Съдебната сага е интригуваща, наситена с психологизъм, касае един много сериозен проблем – влиянието на изнасилването върху психиката на жертвата, а в крайна сметка извършителите получават заслужена присъда.

Ако се върнем към детските години на Джоди, интересен е фактът, че тя започва да се снима още едва тригодишна, като първата й реклама е на плажно масло. На тази възраст тя дори вече може да чете, отбелязват хроникьори. Кариерата й, ако може да се използва това понятие за 8-годишно момиче, всъщност стартира с участието в няколко телевизионни сериали, част от които анимационни. С тях обаче добива известна популярност. Първият сериал се излъчва в годините от 1968 до 1970-е и е със заглавие Mayberry, R.F.D. Интересното е, че в тази тв поредица работи и брат й.

Следват още няколко телевизионни участия, преди Фостър да се появи на големия екран. Сред тях са The Doris Day Show от 1969 г. (в ролята на Джени Бенсън), Julia от същата година (в ролята на Синди Бланчард), Menace on the Mountain от 1970 г. (в ролята на Сю), Daniel Boone от 1970 г. (в ролята на Рейчъл), My Three Sons от 1971 – 1972 г. (в ролята на Присила Хобсън) и др.
Първият й филм в голямото кино е „Наполеон и Саманта“ от 1972 г. Тогава, още ненавършила 10 години, Джоди изпълнява главната роля. Около това участие хрониките са съхранили един колкото любопитен, толкова и страшен момент. Във филма малката Джоди се снима заедно с лъва Замба. При една ситуация след края на снимките дивият звяр се отскубва от треньора си и захапва малката актриса. Звероукротителят успява да усмири животното, но по тялото на Джоди остават сериозни разкъсни рани. Майката на Фостър дори настоява тя да прекрати снимките, но детето не се съгласява и продължава.

Фостър става звезда 4 години по-късно, когато на 14 тя е поканена да изпълни ролята на малолетната проститутка Айрис в хита „Шофьор на такси“. За играта си младата актриса е наградена с номинация за „Оскар“ за поддържаща актриса. Продукцията е със знаменития Робърт де Ниро, а любопитен момент е, че поради крехката възраст на Джоди в най-горещите еротични сцени тя е заместена от по-голямата си сестра Кони. Филмът на големия режисьор Мартин Скорсезе е със свръхскромния бюджет от 1,9 млн. долара, а приходите надхвърлят 30 млн. Критиката твърди, че това е един от най-добрите филми на Скорсезе.

Има и ще един интересен момент, свързан с филма „Шофьор на такси“. В тази продукция, за която вече стана дума, главният герой извършва покушение срещу президента на САЩ. След излъчването на продукцията младата Фостър е преследвана дълго от маниака Джон Хинкли, който пък пробва да убие президента Роналд Рейгън, защото искал да впечатли любимката си от филма.
Любопитен факт е, че Джоди Фостър не е учила актьорско майсторство – можем да кажем, че тя е самороден талант, много подкрепяна от майка си, която я насърчава за всичко в творческите й изяви. Вместо да учи за актриса, талантливата Джоди завършва английска литература в престижния университет Йейл. Въпреки липсата на професионално актьорско образование талантливата актриса е засипана с покани за участия в добри филми. През 1986 г. за участието си в „Шантав петък“ в ролята на Анабел, Джоди е номинирана за „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия. През 1993 г. тя се снима в партньорство с Ричард Гиър в романичната драма „Самърсби“ на режисьора Джон Еймъл.

Следващото голямо признание за Джоди идва през 1994 г. Тогава за участието си в драмата „Нел“ на режисьора Майкъл Аптид тя е номинирана за „Оскар“ за най-добра женска роля и „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм. Джоди е и продуцент на продукцията. Номинация за „Златен глобус“ в същата категория Фостър получава и за участието си в научно-фантастичния филм „Контакт“ от 1997 г. на режисьора Робърт Земекис. Само за година след премиерата си приходите от излъчване надхвърлят 170 млн. долара, а продукцията получава няколко награди „Сатурн“. Фостър тук играе ролята на астроном.

През 2007 г. вече гледаме Джоди в психотрилъра „Другата в мен“ на режисьора Нийл Джордан. Фостър изпълнява ролята на Ерика Бейн и въпреки противоречивите оценки на критиката по отношение на филм за това си изпълнение тя отново е номинирана за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм. Като Пенелопел Лонгстрийт в „Касапница“ от 2011 г. Фостър отново е номинирана за „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия. Филмът е трагикомедия, а режисьор е големият Роман Полански. В продукцията участва и Кейт Уинслет (вж. отделно филмографията на актрисата). През 2021 г. 60-годишната Фостър взе почетна „Златна палма“ за цялостно творчество на фестивала в Кан.

Джо Пеши – не нападай Кевин, ако е сам вкъщи

... От него можеше да излезе велик световен музикант. Е, не стана, въпреки че успя да издаде три албума. В замяна на това в киното направи незабравими роли, сред които два гениални гангстерски образа и един още по-незабравим комедиен персонаж. При това комедийният е любим герой на малки и големи. Аплодираме този киногерой във филма „Сам вкъщи”, в който пишман разбойникът Хари (в ролята Джо Пеши) заедно с партньора си Марв (в ролята Даниел Стърн) решават да помрачат Коледата на хлапето Кевин (в ролята Маколи Кълкин), когато то по стечение на обстоятелствата е останало само в голямата семейна къща за празниците. Да, вече се досетихте, че става дума за знаменития американски актьор, комик и музикант Джо Пеши.

През 2022 г. той навърши 80 и с право е наречен от критиката икона в американското кино. И понеже започнахме разказа си с негово комедийно превъплъщение, още малко за „Сам вкъщи”. Тъй като този филм има продължения, ще уточним, че Пеши прави страхотен образ в първата и втората част на поредицата, а първата лента от 1990 г. се смята за един от най-добрите коледни филми за всички времена. Защо ли? Ами по две основни причини – занимателният сюжет и отличната актьорска игра в лицето най-вече на крадците Хари и Марв и разбира се на момчето Кевин, на което зрители от всички поколения се възхищават и аплодират за изключителната му находчивост да се справи с разбойниците и да опази фамилния дом до завръщането на семейството му. За успеха на продукцията сами по себе си говорят цифрите – скромен и пестелив бюджет от 18 млн. долара, което е малко за американското кино, и приходи от прожекции на стойност близо 500 млн. Неслучайно филмът е номиниран за „Златен глобус” за най-добър филм в категорията мюзикъл или комедия, както и за две награди „Оскар” – за най-добра музика и най-добра песен.

През 1992 г. излиза „Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк” също с Маколи Кълкин и Джо Пеши. Лентата има почти същия успех като първата част по отношение на приходи и гледаемост. Тук се появяват отново пишман бандитите Хари и Марв и отново са надлъгани и победени от Кевин. Любопитното е, че двамата крадци, които постоянно са по-следите на хлапето, не само не успяват да го уловят, но и са подложени на десетки изпитания. В бедите, които попадат Хари и Марв, Джо Пеши в повечето случаи отказва да използва дубльори и е подложен на много изпитания – пада отвисоко, заливат го с боя, търкаля се по стълбите, понася удари, и в двете части на филма пламва главата му, като в едната серия актьорът е сериозно обгорен. Той обаче не се оплаква, а твърди, че изкуството изисква жертви...
Редно е да вметнем, че през 1997 г. излиза „Сам вкъщи” 3, но тази продукция не се радва нито на толкова приходи, нито на толкова зрители. Все пак в нея ги няма нито Кевин, нито Хари. За „Сам вкъщи” 4 пък никой не говори...

Може би преди подробностите за Джо Пеши е добре да кажем нещо и за второто му гениално превъплъщение в киното – в образите на големи гангстери. Тук той може да бъде наречен учебник. Има два гангстерски персонажа, с които Пеши влиза в историята на голямото кино. Първият е образът на мафиота Томи де Вито от филма на Мартин Скорсезе „Добри момчета” от 1990 г. Както почти всички филми на Скорсезе и този се превръща в хит, като Пеши получава „Оскар” за най-добра поддържаща роля и номинация за „Златен глобус”, а продукцията взема 5 награди на БАФТА и още толкова номинации за „Златен глобус”.

Другият култов гангстерски персонаж на Пеши е също във филм на Скорсезе – „Казино” от 1995 г., като тук Пеши се превъплъщава в ролята на Ники Санторо, мафиотски бос в Лас Вегас. Участват още Робърт де Ниро и Шарън Стоун.
За тези два филма критиката дава изключително висока оценка на Джо Пеши. Пресата се скъсва да го хвали за отличното му превъплъщение в по принцип трудни образи. На екрана сякаш оживяват истински мафиоти, коравосърдечни, жестоки, безскрупулни, груби, за които човешкият живот няма никаква стойност. Джо потъва в персонажите си, твърди критиката, и буквално плаши от екрана дори само с няколко гримаси и импровизации, а това го могат само големите.

Редно е да споменем, че преди да създаде тези славни образи, Пеши получава първата си номинация за „Оскар” във филма „Разяреният бик” на режисьора Скорсезе от 1980 г. Номинацията е в категорията „най-добър актьор в поддържаща роля”. В продукцията пък Робърт де Ниро печели „Оскар” за най-добра мъжка роля.
Любопитното е, че Джо Пеши, роден през 1943 г. в семейство от италиански произход, няма заложено в гена си да стане велик актьор. Майка му работи във фризьорски салон, а баща му е шофьор, заработвал е и като барман. Самият Пеши пък в един момент също работи във фризьорски салон като бръснар, за да свързва двата края. Призванието му обаче е друго и той го реализира. Още като 5-годишно хлапе вече е в различни радиопредавания, появява се и на театралната сцена. Когато навършва 10 години, вече е участник в тв шоуто Finest Hour и играе в телевизионния сериал Startime Kids.

Джо се увлича сериозно от музиката и когато е на 25, през 1968 г., издава дебютния си запис Little Joe Sure Can Sing под псевдонима Джо Ричи. Продължава в музикалния бранш, като за първи път на екран се появява през 1976 г. в драмата „Колекционер на смърт“. Тогава вече е на 32 г. Критиката не приема ласкаво тази продукция, но все пак забелязва играта на Пеши.
След „Разяреният бик“ през 1980-а Джо Пеши записва участие в два филма, които също не остават незабелязани – „Лесни пари“ от 1983 г. и „Имало едно време в Америка“ от 1984 г. Във втория филм Пеши играе заедно с Робърт де Ниро и Дженифър Конъли, а музиката е на големия италиански композитор Енио Мориконе. Продукцията се превръща в шедьовър и получава номинации за „Златен глобус“ за най-добра режисура и в категорията най-добра филмова музика. В този филм обаче Пеши играе малка роля.

Преди комедията „Братовчед ми Вини“ Пеши блясва с талант в екшън комедията „Смъртоносно оръжие 2“ през 1989 г. Филмът на режисьора Ричард Донър носи приходи близо 250 млн. долара, а партньори на Пеши на екран са Мел Гибсън и Дани Глоувър. През 1992 г. се появява и „Смъртоносно оръжие 3“ отново с Джо Пеши. Преди четвъртата част на тази екшън комедия пък Пеши се снима в комедията „Братовчед ми Вини“ на режисьора Джонатан Лин (вж. отделно филмографията на актьора).
През 2010 г. Джо се снима като Чарли Бонтемпо в „Ранчо на любовта“, след което обявява, че се оттегля от киното и ще се занимава само с музика. 9 години по-късно обаче неговият голям приятел Ръбърт де Ниро го убеждава да се върне на големия екран и Пеши участва в криминалния филм „Ирландеца“ отново на режисьора Мартин Скорсезе. В тази продукция Джо се снима заедно с Де Ниро и Ал Пачино. За ролята си на Ръсел Бофалино, Джо Пеши получава номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“. През същата 2019 г. актьорът записва третия си албум - Pesci Still Singing.

Разбира се колоритна и известна личност като Пеши не може да остане извън интереса на нежния пол. Джо има 3 бивши съпруги и 1 бивша годеница. През 1988 г. се жени за Клаудия Аро, но 4 години по-късно двойката се разделя. Двамата обаче имат дъщеря - Тифани.
Извън киното Джо Пши е страстен почитател на голфа и макар да навърши 80, може да го видите със стик и в спортен екип на различни голф игрища. Второто му любимо хоби са кубинските пури. Освен това той притежава и състезателен кон, който носи неговата фамилия.
Жълтата преса не пропуска да отбележи, че Джо е един от актьорите с най-невъздържан език. Особено на снимачната площадка. Знаейки това, от екипа на „Сам вкъщи“ през 1990 г. поставили празен буркан с решението всеки актьор, който ругае, да пуска монета. Твърди се, че бурканът бил напълнен именно от Пеши още първия ден на снимките…

Джим Кери – глупакът или звездният комик на Холивуд

… Най-много му допадат ролите на глупак, които той пресъздава майсторски в различни комедии. Това се дължи на изключителното му умение да прави чудати гримаси. Публиката се залива от смях, но го харесва и обича. Разбира се, има и драматични роли, оценени и от зрители, и от критика. Дори за тези сериозни роли има награди.
Ако човек не се е зачитал в биографията на този човек, няма как да знае, че той има зад гърба си много тежко детство. Живял е в немотия, работил е като чистач във фабрика за гуми, мил е подове и тоалетни, нощувал е във фургон, спал е в килера на свой познат. От тук тръгва пътят му към голямото кино. Днес състоянието му се изчислява на над 200 млн. долара…
Той е Джим Кери с истинско име Джеймс Юджийн Кери. Канадец, актьор, сценарист и продуцент. Кариерата му тръгва рязко нагоре след успешните роли във филмите „Ейс Вентура: Зоодетектив“ , „От глупав по-глупав“ и „Маската“ – трите от 1994 г., „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ и „Батман завинаги“ – двата от 1995 г., „Лъжльото“ от 1997 г.

Кери е роден през 1962 г. в Канада. Комедийният му талант блясва още от ученическите години. Учителите забелязват дарбата му и в края на часовете му дават няколко минутки, за да разсмива съучениците си. Джим обаче има немалко проблеми с поведението си. У дома вместо да учи сериозно уроците си, стои по цели часове пред огледалото и прави различни физиономии. По-късно тези упражнения в гримасничене му помагат в професията.
Иначе детството му въобще не е розово. Баща му е счетоводител, изкарва в един момент добри пари, но идват времена, в които фамилията започва да изпитва трудности. Налага се и четирите деца в семейството да работят във фабрика за гуми, където бащата е охранител, а децата чистят пода и тоалетните. Всъщност младият Джим по това време е принуден да работи 8 часа във фабриката, при това след учебните занятия. Желанието обаче да бъде комик и да весели публиката, не е умряло у него. На 16 години вече търси работа и успява да пробие в няколко комедийни клубове, в които развива таланта си, като имитира различни знаменитости. В същото време баща му загубва работата си и семейството е принудено да спи в един стар микробус, който се мести всяка вечер.

Пътят към славата на Джим Кери тръгва от едно комедийно шоу. Тогава изгрява звездата му и той става известен. Шоуто е In Living Color, а канадецът влиза в него през 1990 г. Всъщност любопитното около това участие е, че Кери е единственият бял актьор в предаването, а това веднага впечатлява зрителите. Логично следва една главна роля на големия екран – в комедията „Ейс Вентура: Зоодетектив”, излязла през 1994 г. и режисирана от Том Шадиак. Бюджетът на лентата е 15 млн. долара, а от излъчвания в Щатите и по света продукцията носи приходи от близо 110 млн. Ролята на Ейс Вентура е поверена на Кери, а лентата има продължения – „Ейс Вентура: Повикът на дивото” от 1995 г. и „Ейс Вентура младши: Зоодетектив” от 2009 г. Във втория Джим Кери повтаря ролята на Вентура.

Интересен факт е, че кинокритиците не са доволни от първата част на филма, засипват продукцията с критики, но още по-изненадващ е фактът, че публиката го харесва и лентата се превръща в хит. Така е понякога в киното.
През 1995 г. вече гледаме комика във фентъзито „Маската” заедно с Камерън Диас, която дебютира в киното. Режисьор е Чък Ръсел. Продукцията носи много приходи – при бюджет от близо 23 млн. долара приходите са повече от 350 млн. Кери се превъплъщава в ролята на Стенли Ипкис и с намирането на една маска се превръща в супергерой Маската. Ролята се оценява като много успешна, а Кери получава номинация за Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия.

Още по-голям фурор прави следващият филм с Джим Кери – „От глупав по-глупав”. Със скромните 17 млн. долара бюджет лентата трупа от билети повече от 250 млн. Само Кери, който играе ролята на добродушен глупак, взема хонорар от 7 млн. долара.
Разбира се редно е преди тези филми, които го правят известен и търсен комик, да споменем и още няколко участия – „Сексът и семейното насилие” от 1983 г., „Веднъж ухапан” от 1985 г., „Земните момичета са лесни” от 1988 г., „Теория на убийството” от 1989 г., „Розовият кадилак” от 1989-а и др.
През 1995 г. Джим се снима в „Батман завинаги”, същата година влиза за втори път в ролята на Ейс Вентура – този път в „Ейс Вентура: Повикът на дивото”. За участието си в „Кабелджията” от 1996 г. комикът прибира солидния хонорар от 20 млн., а след това се появява в „Лъжльото”, за който пък е отличен със „Златен глобус” за най-добър актьор в мюзикъл или комедия.

И макар до този момент Джим Кери вече да е извоювал доброто си име на комик, той не отказва присъствие и в образи на сериозни персонажи. Това обяснява участието му с драматична роля във филма „Шоуто на Труман“ на режисьора Питър Уимън от 1998 г. В тази продукция Кери е Труман Бърбанк, чиновник в застрахователна компания. Интригата в лентата се завърта около това, че Бърбанк е вкаран в телевизионно риалити шоу още от момента на раждането си, но не подозира този факт. Филмът с бюджет 60 млн. долара носи приходи от близо 270 млн. За ролята си на Труман Бърбанк канадският актьор печели „Златен глобус“ за най-добър актьор в драматичен филм и награда на MTV.
Успешна е ролята на глупак на Кери в черната комедия от 2000 г. „Аз, моя милост и Айрин“, режисирана от братята Фарели и с участието на Рене Зелуегър.

Идва годината 2004-а. Джим Кери се появява в образа на Питър Апълтън, човек, който страда от амнезия, във филма „Блясъкът на чистия ум“. Това превъплъщение му носи три номинации – за „Сателит“ и за „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия, както и за наградата на БАФТА за най-добър актьор в главна роля. Кери играе заедно с Кейт Уинслет, а критиците засипват с похвали продукцията.
Следва призът на Кери People's Choice за най-добра комедия. Той го грабва за ролята на Брус Нолан в комедийната продукция „Всемогъщият Брус“ от 2004 г. В тази лента му партнира Дженифър Анистън. През следващата година зрителите го избират за най-добър „кинозлодей“ – за ролята му във филма с Мерил Стрийп „Лемъни Сникет: Поредица от злополучия“. (вж. отделно филмографията на актьора).

През 2022 г. канадецът обяви пред медиите, че приключва кариерата си и се пенсионира. С важното уточнение, че ако се пови интересен за него проект, може да се включи. Имам нужда от почивка, отдавам се на рисуването, призна Джим.
Между другото, през същата 2022 г. Русия забрани на Кери да влиза в страната. Това се случи по време на войната, която Путин поведе срещу Украйна. В т.нар. забранителен списък попаднаха общо 100 канадски интелектуалци заради отношението на Канада към войната и подкрепата за Киев. Този факт не убягна от обективите на светската преса, която пък в други свои издания неведнъж е отбелязвала любовните връзки на актьора. Кери има два брака зад гърба си. Първо се жени за актрисата Мелиса Уомър, от която имат дъщеря. Бракът се разпада след 7 години. Следва нова женитба на Кери – с актрисата Лорън Холи, но тази женитба изтрайва едва девет месеца и следва нова раздяла. Освен тези дами през леглото на актьора са преминали още Рене Зелуегър, Джени Маккарти, Дженюари Джонс, Линда Ронстат, Анин Бинг, Катриона Уайт, Джинджър Гонзага. Гримьорката Катриона Уайт се самоубива и става така, че майка й обвинява Кери за смъртта й. Това обаче остава недоказано.

Извън киното е редно да отбележим, че Джим е автор на две книги. Едната е за деца със заглавие „Как се върти Роланд“, а втората е автобиографичният роман „Мемоари и дезинформация“. Негови авторски картини пък красят дома му.

Джет Ли: От манастира Шао Лин до Холивуд

... Да, той е изминал пътя от легендарния и митичен манастир Шао Лин до Холивуд. Само той си знае как го е изминал. Факт е обаче, че този китайски актьор става знаменитост и в бойните изкуства, и в киното. И има хиляди фенове. През 2023 г. отпразнува 60-ия си юбилей и призна, че е щастлив човек. Истински щастлив. Нима са толкова много хората, които могат да го признаят чистосърдечно?...
И още. Според признанията на този човек акцентът в бойните изкуства не трябва да е нараняване на съперника, а по-скоро търсене на баланса между бялото и черното. Търсенето и откриването на хармонията е смисълът, който може да направи човека истински щастлив, твърди той.

Актьорът Джет Ли с истинско рождено име Ли Лиендзие. Роден е в китайската столица Пекин през 1963 г. Детството му не е радостно – губи баща си, когато е едва на 2 години, а е най-малкото от петте деца в семейството. Има две сестри и двама братя. От малък е увлечен от бойните изкуства. Забелязват го учители по време на летни ученически спортни школи. Едва на 11 г. печели първия си медал на състезание по ушу. За награда е включен в делегация до Вашингтон, която е приета от президента Ричард Никсън. Следващата година вече има в актива си 15 златни отличия! След някоя друга година е майстор в различни стилове на ушу, но практикува и други източни бойни изкуства. Именно от тях тръгва пътят на Ли към киното – първо на Китай, а по-късно и на Хонконг. Там пък пробива благодарение на изученото и на качествата си, които го водят към върха – съобразителност, грациозност и бързина. Затова именно и във Филипините през 1982 г. му лепват прозвището Джет (прави се някаква далечна аналогия с излитането на самолет, от анг. Jet).

Идва и първото му филмово участие – в продукцията „Манастирът Шао Лин“, много популярен и у нас. Този типичен азиатски екшън от 1982 г. всъщност прави известен по света митичния манастир Шао Лин. Режисьор е Чанг Хсин Йен, а сюжетът се завърта около историята на един младеж роб (Джет Ли), който търси убежище в манастира. Идеята му е да се обучи достатъчно добре в бойните изкуства, за да може да отмъсти за смъртта на баща си. Както в подобни други екшъни и тук героите са разделени на добри и лоши. Отрицателни са воините от армията на генерал изменник, а положителните персонажи са Джет Ли и бойците от манастира, които му помагат в мисията. Тук е мястото да споменем, че Ли практикува тибетски будизъм.

Иначе, както вече споменахме, благодарение на филма този манастир добива много широка популярност по всички точки на планетата. Построен е през V век от индийски монах будист в свещената планина Суншан. През годините това свято място за будистите е било опожарявано неколкократно, като за последно това се е случило през 1928 г. под обстрела на артилерийски огън. Всяка от управляващите китайски династии обаче се заема и с реконструкцията и възстановяването на Шао Лин и така с времето той се превръща в изключителна ценност не само за духовното, но и за архитектурното наследство на Китай.

Също през годините послушниците в манастира имат две основни занимания – медитация и бойно майсторство. И двете са насочени към духовното усъвършенстване на човека. Днес има повече от 200 различни бойни стила, развили се в Шао Лин.
Според информациите към 2023 г. в манастира са се обучавали близо 60 монаси. Въпреки че Шао Лин е отворен и за посетители от други държави, там се влиза изключително трудно, като селекцията преминава през тестове за висок морал, издръжливост, бойни умения.
Сред филмите от този начален кино период на Джет Ли попадат заглавия като „Имало едно време в Китай“ – 3 части от 1991, 1992 и 1993 г., Fist of Legend, първа и втора част на „Фонк Сай Юк (китайски фолклорен герой) и др.

Преходът на Ли към холивудското кино е свързан с участието му в продукцията „Смъртоносно оръжие 4“ от 1998 г. и тук той играе отрицателна роля. Това е екшън комедия, последна част от поредицата „Смъртоносно оръжие“, а компания на новата звезда Джет Ли правят такива имена като Мел Гибсън, Дани Глоувър и Джо Пеши. Бюджетът на лентата е около 100 млн. долара, а приходите от продажби на билети надхвърлят 260 млн.

Първата главна роля на Ли е във филма от 2000 г. „Ромео трябва да умре“. Следващата година вече гледаме актьора във френската продукция „Целувката на дракона“ заедно с Бриджит Фонда. Сред другите по-известни заглавия с Ли са „Дани кучето“ от 2005 г., „Господарите на войната“ от 2007 г., „Мумията: Гробницата на императора дракон“ от 2008 г., „Непобедимите 2“ и „Непобедимите 3“ от 2012 и 2014 г. (вж. отделно филмографията на актьора).

Не може да не отбележим факта, че голяма част от снимките във втората част от поредицата „Непобедимите“ бяха направени през 2012 г. в България. Тогава режисьорът на продукцията Саймън Уест не пропусна да похвали страната ни, като заяви, че България предлага уникално живописна природа и китни селца, съхранили духа на времето. Част от екшън кадрите пък бяха заснети на летище Пловдив, а работата по филма у нас отне 14 седмици. В звездния състав на екшъна (във втората и третата му част) личат имената на Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Антонио Бандерас, Джет Ли, Уесли Снайпс, Долф Лундгрен, Мел Гибсън, Харисън Форд, Арнолд Шварценегер, Жан-Клод Ван Дам, Чък Норис, Брус Уилис, дори тенисистът Новак Джокович се появява на екран. През 2013 г. снимки на суперпродукцията за третата й част бяха реализирани на варненското пристанище.

Що се отнася до живота на Ли извън киното, случките за разказване са доста, но ще припомним само няколко от тях. Ли има два брака зад гърба си. Първо се жени за актрисата Хуанг Ки Уан, която също участва в „Манастирът Шао Лин“, и от която има две дъщери. Бракът се разпада през 1990 г. само три години след брачния обет. После Джет се жени за друга актриса – Нина Ли Чи, от която също има две дъщери, но двойката е заедно до 1999 г.

Любопитно е, че актьорът по подобие на други свои колеги също се занимава с благотворителност. Той е посланик на добра воля на Червения кръст на Китай, а е създател и на собствена фондация, която има за цел да подпомага хората, застигнати от природни бедствия. Разработил е и специална фитнес програма. Когато не е зает с кино или бойни спортове, обича да заляга над книгите и да играе тенис на маса и бадминтон. И естествено медитира. Така логично идва и признанието му пред една от медиите: “Филмовата ми кариера е само аспект от моя живот. Отношенията с хората са по-важни…”
Гледайте филмите с него! Ще ви харесат.

Код: Джерард Бътлър

… Той е човекът, който спасява американският президент от лапите на нагли, жестоки и безскрупулни терористи, проникнали в Белия дом. Смел, съобразителен, ловък, с отлични бойни способности, умело боравещ с всякакъв вид оръжие и ръкопашни хватки, способен да оцелява във всяка критична ситуация. В крайна сметка – той е добрият, а враговете му са лошите. Той е агент Майк Банинг, а спиращият дъха напрегнат и добре заснет екшън е „Код: Олимп“. Актьорът в главната роля – шотландецът Джерард Бътлър.
През 2023 г. все още един от най-желаните ергени в Холивуд. И между другото – една от световните кино звезди, които много често снимат в България. Не само това – те хвалят страната ни и най-вече природата. В Рила е страхотно преживяване, казва актьорът с най-сините очи на света. Неслучайно именно у нас Бътлър си осинови кученце, което се превърна в най-добрия му приятел.
И така – Джерард Бътлър. Познат с много и успешни роли на големия екран, роден през 1969 г. в Шотландия, но още като малък живял в Канада. Родителите му се разделят, когато е дете, а той губи всякаква връзка с баща си, когото среща отново, чак когато навършва 16 г. Когато е на 20 пък, баща му умира.

Любопитен момент е, че първоначалните професионални планове на Джерард са да се реализира в адвокатската професия. Затова в университета в Глазгоу записва право. Тръпката обаче е на друго място – той не завършва следването си, за да се насочи към актьорския занаят. И не греши!
Понеже започнахме с филма „Код: Меркурий“, да добавим още няколко щрихи. Тази продукция е от лентите, които обират доста висок зрителски рейтинг по няколко причини. Може би на първо място е сюжетът. Макар той да не стъпва върху реални исторически факти, разказът е доста интригуващ, тъй като ситуацията се наелектризира в мига, в който терористи успяват да проникнат в Белия дом, който както знаем е добре охраняван, и да задържат като заложник американския президент. В този момент се появява и добрият герой – агент Банинг (Джерард Бътлър), който веднага става симпатичен с мисията си да защити президента и да ликвидира терористите. Тук идва вторият положителен момент в продукцията, а именно перфектното превъплъщение на Бътлър. Освен че привлича с излъчването си, той печели симпатиите на зрителя със завидните си качества, за които вече споменахме – смел, дързък, ловък, съобразителен, много добре подготвен да се справя с многоброен съперник. Напрежението се покачва, когато Бътлър започва да ликвидира враговете, за да стигне до освобождаване на президента (в ролята на американския президент е звездата Морган Фрийман).

Но този филм, за който говорим, е заснет през 2013 г. и това съвсем не е началото на творческия път на Джерард. Английският актьор, режисьор и драматург Стивън Беркоф предлага на Бътлър роля в шекспировата пиеса „Кориолан“ и Джерард приема офертата, заради която и се отказва от правните науки. Пътят му вече е избран. Започва в театъра, за да мине през телевизията и да стигне до киното.
Хрониките отбелязват дебюта му в киното – във филма от 1997 г. Mrs Brown, в който Бътлър си партнира с Джуди Денч, Били Конъли, Джефри Палмър, Антъни Шер и др. Режисьор е Джон Мадан.

Следват няколко негови участия в телевизионни филми и сериали, които все още не му носят достатъчно голяма популярност - Little White Lies от 1998 г. (изпълнява ролята на Питър), The Young Person's Guide to Becoming a Rock Star от 1998 г. (тук е Мартин Клеймър), „Още една целувка“ от 1999 г. (тук е Сам), „Луси Съливан се омъжва“ от 1999 г. (в ролята на Гас).
В ролята на легендарния граф вампир Дракула шотландецът се превъплъщава в продукцията „Дракула 2000“ от 2000 г. Лентата стъпва и на изписаните книги за Дракула, и на легендата за кръвопиеца, като графът е Джерард Бътлър, а неговият враг, който иска да го убие, е Абрахам ван Хелсинг (в ролята Кристофър Плъмър). Бътлър играе ролята и на Юда Искариотски.

С именития актьор и драматург Стивън Беркоф във филма „Атила“ от 2001 г. Бътлър се превъплъщава в персонажа на хунския вожд.
Малко нарушаваме хронологията на събитията, но прескачаме до годината 2007-ма, когато мъжественият шотландец се появява на големия екран в ролята на цар Леонид в продукцията „300“. За играта си Бътлър е номиниран за най-добър актьор за наградите „Сатурн“ и „Емпайър“. Филмът на режисьора Зак Снайдър разказва за историческата битка при Термопилите. В нея царят на Спарта Леонид заедно с 300 от най-калените си и смели бойци воюва с персийския цар Ксеркс. Суперпродукцията с бюджет около 60 млн. долара събира от продажби на билети повече от 450 млн. Въпреки това критиката не е изцяло благоразположена към филма – някои го величаят, а други го критикуват.

Между другото, около „300“ и участието на Бътлър в него има интересни истории. Вярно е, че тази роля го прави много популярен. В нея обаче Джерард съвсем не влиза лесно. Когато спечелил кастинга за ролята на цар Леонид, шотландецът много се зарадвал, после обаче ентусиазмът му се изпарил, когато разбрал, че трябва много да работи върху физическата си форма. За целта му се наложило да тренира в залата в продължение на 8 месеца – 4 преди началото на снимките и 4 по време на тях. Заниманията продължавали по няколко часа.
Разбира се талант като този на Джерард Бътлър не може да остане незабелязан и да не предизвика интереса на режисьорите. Сред другите по-известни филми с Бътлър са „Лара Крофт: Люлката на живота“ от 2003 г. (в тази продукция Джерард е в главната роля и партньор на Анджелина Джоли), „Фантомът от Операта“ от 2004 г. (отново в главната роля и с номинация „Сателит“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия), „П.с. Обичам те“ от 2007 г. с Хилъри Суонк и др.

Трябва да споменем още, че в ролята на агент Майк Банинг шотландецът не влиза само в „Код: Олимп“. Бътлър се превъплъщава в този персонаж още два пъти - в „Код: Лондон“ от 2016 г. и в „Код: Ангелът“ от 2019 г.
През 2023 г. пък на екран тръгна екшън трилърът „Твърдо приземяване“ с Джерард Бътлър на режисьора Жан-Франсоа Рише. Още с появата си продукцията се хареса дори на по-претенциозните зрители. Причината: занимателен сюжет с акцент върху личните преживявания и драми на героите, отсъствие на политически внушения и естествено поредната отлична игра на Бътлър в ролята на пилот от гражданската авиация.

Извън киното Бътлър е страстен любител на природата и неведнъж е признавал, че много би искал да може да живее в планината. Казва, че обича Шотландия най-вече заради прекрасната природа. Освен това се слави с усърдието си да се храни здравословно. Според светските издания в хранителния му режим най-важното правило било да хапва доста често, но по малко. Закуската му включва обикновено овесени ядки с ябълки, кисело мляко с ниска масленост, филийка черен хляб, ядки. На обяд си позволява пуешко месо и сурови зеленчуци с един банан, а вечер печено пилешко, зеленчуци и отново ядки. Така че ако някой иска да изглежда поне малко като Джерард Бътлър, да опита менюто му. Може пък и да му хареса. И докато хапва ядки, да си пусне едно филмче с шотландеца. То ще е за десерт!

Джералдин Чаплин, или кръвта вода не става

Макар да няма толкова много роли, колкото легендарния си баща, за нея казват, че е наследила таланта от татко си. Признанието е на критиците, които по принцип са пестеливи по отношение на суперлативите към актьорите.
Тя е Джералдин Чаплин, първото дете на знаменития Чарли Чаплин и съпругата му Уна О’Нийл. През пролетта на 2023 г. тя пристигна в столицата на България като специален гост на филмовия фестивал „София филм фест“, където представи една интересна копродукция между Белгия, Нидерландия, Италия, България и Армения. Става дума за филма „Лука“, в който играе и българският актьор Валентин Ганев. Но за това малко по-късно.

Фактът, че Джералдин носи гена на баща си, до голяма степен предопределя и професионалния й път. Родената през 1944 г. в Калифорния Джералдин мечтае за професионална кариера в балета. И е на път да го постигне, тъй като е приета в Кралската балетна академия в Лондон. Това се случва през 1961 г., когато е на 15. Като професионална балерина се изявява в Париж в продължение на близо година. Тогава идва и поканата към нея да се снима във филма на режисьора Дейвид Лийн „Доктор Живаго“. Това е и стартът й в киното. Лентата по романа на големия руски писател Борис Пастернак прави фурор и печели 5 награди „Оскар“. Джералдин се превъплъщава в ролята на Тоня Громеко и играе в компанията на Омар Шариф и Джули Кристи. Любопитното е още, че романът на Пастернак е отличен с Нобелова награда за литература, но съветското комунистическо правителство не дава разрешение на писателя да си я получи. В Съветския съюз авторът първоначално получава отказ за публикуване и романът му излиза на руски чак през 1988 г.

През 1971 г. Джералдин Чаплин се появява в едно знаменито партньорство с емблемата на френското кино Луи дьо Фюнес. Става дума за филма „Кацнал на едно дърво“, забавна комедия, излъчвана многократно и у нас. Любопитна случка, в която зрителят се наслаждава на гениалния комик Луи дьо Фюнес, без да омаловажава присъствието на Джералдин в ролята на г-жа Мюлер.
В кариерата на Чаплин има и един т.нар. испански период, много ползотворен. В продължение на 12 г. тя е свързана с испанския режисьор Карлос Саура и участва в някои от най-успешните му филми. Става дума най-вече за „Ана и вълците“ от 1973 г. и „Да отгледаш гарвани“ от 1975 г. Твърди се, че именно вторият филм й донася световна слава.

През 2018 г. Джералдин се снима в ролята на Айрис в един филм, станал любим на тийнейджърската публика. Става дума за „Джурасик свят: Рухналото кралство“, своеобразно продължение на „Джурасик парк“. Приходите от тази лента надхвърлят милиард и 300 млн. щатски долара. Преди това обаче Джералдин има няколко участия. Играе в „Невинни години“ на режисьора Мартин Скорсезе (1993 г.), „Говори с нея“ на Педро Алмодовар от 2002-ра, „Човекът вълк“ от 2010-а, „Невъзможното“ от 2011 г. По назад във времето се снима в „Бъфало Бил и индианците“ (1976 г.). През 1975 г. играе репортер на Би Би Си във филма на американския режисьор Робърт Олтман „Нашвил“. Това и носи номинация за „Златен глобус“ за поддържаща женска роля. За участието си в „Чаплин“ от 1992 г. е номинирана за „Златен глобус“. В този филм тя играе баба си.

Във витрината на Джералдин блести кинонаградата „Гоя“, която тя взема за ролята си в испано-аржентинския трилър „В града без граници“. Номинирана е за същия приз за играта си в „Сиропиталището“ на испанския режисьор Антонио Байона (вж. филмографията на актрисата отделно).
И още малко за филма „Лука“, за който стана дума в началото. Лентата е вдъхновена от романа на Дино Будзати „Татарската пустиня“, издаден през 1940 г. Режисьор на лентата е Джесика Удуърт, а Джералдин се превъплъщава в ролята на Генерала. Удуърт е категорична, че никога не е имала колебание кой да изиграе тази роля. Критиците пък не пестят суперлативи и наричат изпълнението й знаменито. Чаплин, коментират те, изиграва ролята със завиден финес.

И още един любопитен момент, свързан с Джералдин и България. Тя е шеф на журито на кинофестивала в Москва, когато нашият актьор Валери Йорданов дебютира като режисьор с филма „Кецове“. Въпреки че е харесана много от цялото жури, лентата противно на очакванията не взема голямата награда. За да изрази мнението си обаче по време на официалната церемония Джералдин излиза на сцената с вечерна рокля и с… кецове. Нося ги, защото харесвам вашия филм, казва Джералдин, обръщайки се към Валери…
В едно свое житейско интервю Чаплин заявява: „Да обичаш е по-важно от това да бъдеш обичан“. Това не се нуждае от коментар, нали?...

Джейсън Момоа – ерген, модел и то какъв!

... Ако се разминете с него в по-усамотена и затънтена улица на края на града, няма съмнение, че ще ви побие страх. Голям мъж, 193 см, същинска канара. Ако е с традиционната си прическа, позната от „Конан Варварина”, ще ви се прииска час по-скоро да свиете зад ъгъла и за всеки случай ще се огледате дали не ви следва. Всъщност мерките ви за безопасност са напълно излишни, защото този човек е американският актьор от хавайски произход Джейсън Момоа. През 2023 г. той навърши 44 г. и медиите Зад Океана не спираха да твърдят, че той е новата звезда на американското кино. И звезда на модния подиум...
Споменахме неслучайно „Конан Варварина”, защото хроникьорите твърдят, че имало вариант Момоа да снима и обновена версия на този филм, при това снимките трябвало да се проведат в България. Проектът обаче пропаднал.
Освен с ролята си в „Конан Варварина“ Момоа става известен с участието си в „Старгейт Атлантис“ (тук Джейсън е в образа на Ронан Декс), „Игра на тронове“, „Аквамен“, „Дюн“ и др.

Между другото, през 2018-а Джейсън оглави една интересна класация на TC Candler. Според организаторите на допитването, което било много разнородно и демократично, зрителите гласували Джейсън Момоа да бъде определен за най-красивия мъж на планетата…
През 2023 г. обаче вниманието на киноманите бе привлечено от поредната десета част на екшъна „Бързи и яростни“, един филм на режисьора Луи Льотерие. Продукцията е с бюджет от 340 млн. щатски долара, а приходите от излъчвания до края на 2023 г. все още не бяха ясни. Няма съмнение обаче, че ще са големи. Защо ли? Обърнете внимание на звездната компания в тази десета част: Вин Дизел, Джейсън Стейтъм, Шарлиз Терон, Джон Сина, Хелън Мирън и естествено Джейсън Момоа. Филмът е продължение на деветата част от 2021 г. Сюжетът се върти около интригата как и по какъв начин Доминик Торето (в ролята Вин Дизел) ще защити семейството си от отмъщението, което преследва Данте Рийс (в ролята Джейсън Момоа).

Пак през 2023 г. по кината тръгна продължението на „Аквамен“ с Джейкън Момоа на режисьора Джеймс Уан. Продукцията е със заглавие „Аквамен и изгубеното кралство“. В тази лента Момоа изпълнява ролята на крал Артър Къри – Аквамен, а негова компания на екран му правят величия от рода на Никол Кидман (кралица Атлана) и Долф Лундгрен (крал Нереус). Тук е мястото да кажем, че първата част на продукцията регистрира повече от 1 млн. долара приходи от продажба на билети в цял свят. В България лентата също предизвика небивал интерес.

Понеже вече стана дума, Момоа всъщност стартира кариерата си не като актьор, а като модел. Първоначално той „хваща окото“ на модния дизайнер Такео и това се случва в Хаваи. Нещо повече, през 1999 г. Джейсън се явява на конкурса „Модел на годината на Хаваи“ и естествено печели първото място. Стартът му на големия екран не е впечатляващ, но пък е в известен сериал. Става дума за „Спасители на плажа“, в който с епизодична роля актьорът се появява през 1999 г. В тази поредица той се превъплъщава в образа на Джейсън Йоан. Първият сезон на сериала, познат много добре и у нас, върви в периода от 1999 до 2001 г. През 2003-а гледаме Джейсън пак в „Спасители на плажа: Хавайска сватба“. През 2011-а Момоа се превъплъщава в ролята на хал Дрого в нашумялата фентъзи поредица на НВО „Игра на тронове“. Тя стартира през 2011 г. и се излъчва чак до 2019-а.

Междувременно актьорът поема изиграването на персонажи в „Куршум в главата“ заедно със Силвестър Сталоун (2012 г.) и в „Път към Палома“ (2014 г.). Във втората продукция той освен че изпълнява главната роля, е режисьор, сценарист и продуцент.
Идва 2021 г. и хаваецът влиза в научно-фантастичния епос „Дюн“ с режисьор Дени Вилньов. Тук Момоа играе ролята на Дънкан Айдахо. Продукцията е с бюджет близо 160 млн. долара, а от продажби до края на същата година събира приходи от близо 400 млн. долара. (вж. отделно филмографията на актьора).

Той е родена звезда, казва за него режисьорът на „Аквамен“ Зак Снайдер. И понеже е звезда, е нормално светската преса да го преследва по петите. Макар че, честно казано, той не попада толкова често в обективите, защото води сравнително нормален живот. Бе женен за американската актриса Лиза Бонет, от която има момче и момиче. В първите месеци на 2022 г. обаче бракът се разпадна след 16 годишно съществуване. Тогава пресата писа, че Момоа бил подхванал връзка с друга негова колежка от киното – Ейса Гонсалес.

Любопитно около него е, че симпатягата има доста добро хоби – в свободното си време обича да заляга над книгите. Чете, и то много. На екран може да го разпознаете не само по външния вид, а и по характерния белег на веждата и по татуировките. Белегът на веждата му е неприятен спомен от едно сбиване в бар, където актьорът е нападнат и удрян със счупена бутилка. Освен това получава аркада на веждата и в болницата му правят 140 шева! На гърдите си пък има татуировка, която представлява автографите на двете му деца…
Аз съм от онези откачени хора, които всъщност четат книги. Това казва Джейсън Момоа в едно от интервютата пред медиите. Дано сред българските му фенове, които се възхищават на ролите му, има повече „откачалки“ като него!

Стартът на Джейн Фонда – между „Осанна!“ и „Разпни я!“

… Може някому да се стори странно, но една голяма американска актриса е наистина между „Осанна!“ и „Разпни я!“ в началото на кариерата си. Да, тя получава добри оценки от критиката и от публиката, но в същото време има някои периодични издания, които направо я определят като слаба и неперспективна актриса. Вероятно тя не е първата с подобна съдба. Но пък е факт, че онези, които не са пестили суперлативи за Джейн при старта й, в крайна сметка са познали. Другите могат само да съжаляват. Защото Фонда, която е дъщеря на знаменития Хенри Фонда, през годините успява да създаде на големия екран немалко сполучливи образи, които оставят трайна диря в историята на киното. Нещо повече, през 2023 г., когато актрисата навърта вече 86 години (тя е родена през декември 1937 г.), тя продължаваше да работи, въпреки че за известно време се бе оттеглила от света на изкуството. Това става през 1991 г. През 2005-а обаче се завръща. И преодолява две тежки заболявания. Успява!

Да не говорим, че тя винаги е поддържала висок дух, заредена е била с енергия и оптимизъм, включвала се е активно и в политическия живот, а е изградила и втора професия освен в киното – като автор на програми за фитнес и аеробика. Има и издадена книга. Въобще – многостранно развита личност!
Макар в началото никой да не очаквал, че и Джейн Фонда ще се превърне в един от секс идолите на Америка, тя стартира пътя си към популярността с поява на модния подиум като модел. През 50-те години на миналия век участва и в някои театрални постановки. Започва да учи в колеж по изкуствата, но издържа 2 години, след което напуска, за да излезе на модния подиум.

През 1958 г. навлиза в тънкостите на актьорското майсторство в школата на Лий Страсбърг. Тъй като тя е надарена с талант, идва логично и дебютът й на Бродуей. Това става през 1960 г. в постановката There Was a Little Girl. Не само успешен, а повече от успешен е този дебют. Критиците веднага я забелязват и тя е номинирана за най-добра актриса с наградата „Тони“, която наричат еквивалент на „Оскар“, но в театъра. Медиите я определят като обещаваща млада звезда, тя дори получава специален приз „Златен глобус“. В същото време други издания я характеризират като … най-лоша актриса. Иди, че ги разбери медиите!

Първата й главна роля в киното е в една комедия със заглавие Tall Story през 1960 г. Следват участия в Walk on the Wild Side от 1962 г. и „Неделя в Ню Йорк“ от 1963 г. По-известна обаче 28-годишната тогава Джейн Фонда става с персонажа, който изгражда в познатата добре и у нас комедия уестърн „Кет Балу“ от 1965 г. Тази продукция става много популярна и справедливо има пет номинации за „Оскар“. Режисьор е Елиът Силвърстейн, а в главните роли са Джейн Фонда и Лий Марвин. Сюжетът се завърта около историята на млада дама от Дивия запад (Фонда е в ролята на Кет Балу), която иска да защити семейното си ранчо и да отмъсти за убийството на баща си.
Следват две нови комедии в творческия път на Джейн - „Всяка сряда“ от 1966 г., и „Боса в парка“ от 1967 г., в която участва с Робърт Редфорд. Следващите й снимки са в научно-фантастичния жанр, в „Барбарела“, една продукция, дело на френски и италиански кинематографи. Режисьор на продукцията е Роже Вадим, а в главните роли са Джейн Фонда и Джон Филип Лоу. По това време режисьорът Вадим актрисата Фонда вече са съпруг и съпруга. Във филма Джейн е жена, която странства из Вселената, посещава различни цивилизации и навсякъде носи любов. Лентата привлича вниманието и с изключителните костюми, и със смелите си за онова време еротични сцени. След тази продукция фотоси на сексапилната Джейн се озовават по кориците на немалко световни издания.
Българската публика познава отлично Фонда и от една друга продукция, също доста нашумяла у нас. Става дума за филма “Уморените коне ги убиват, нали?“ от 1969 г. на големия режисьор Сидни Полак. Сюжетът се завърта около прочут танцов маратон, в който победилата двойка получава премия от 1500 долара. Продукцията, която носи всички задължителни белези на драмата, е номинирана за 9 приза „Оскар“, но в крайна сметка получава само една статуетка – за най-добра мъжка второстепенна роля. В същата категория е и наградата „Златен глобус“. Джейн пък се превъплъщава в ролята на Глория – една тъжна дама, пълна с разочарование от живота и в крайна сметка и от загубата в маратона. Точно с образа на този персонаж Фонда се утвърждава като сериозна драматична актриса. За тази роля една от номинациите за „Оскар“ е нейна.

Идва и първата награда „Оскар“, това се случва през 1971 г.. Статуетката й е връчена за ролята на проститутката Бри Даниелс във филма „Клут“. В тази продукция на режисьора Алън Пакула Фонда си партнира с Доналд Съдърланд.
Втората й престижна награда е от 1978 г. за образа, който гради във филма „Пристигане у дома“. Сюжетът е свързан с Виетнамската война.
Точно тук е мястото да отбележим, че покрай артистичната си кариера Джейн Фонда развива и активна политическа дейност. Тя например гласно и активно се обявява против войната, която САЩ водят във Виетнам, дори посещава демонстративно Сайгон. Води битка по медиите, организира демонстрации, в една от които е арестувана от полицията, а властите Зад Океана я обявяват за предателка. Та тъкмо в „Пристигане у дома“ се разказва за ветеран от войната, който трябва да се адаптира км домашните условия след завръщането си от фронта.

Определено успешни са ролите й в „Китайски синдром“ от 1979 г. и „Електрическият конник“ от същата година. В първата продукция Джейн си партнира с Джак Леман и Майкъл Дъглас. Лентата получава няколко номинации за „Оскар“, а Фонда се превъплъщава в образа на младата репортерка Кимбърли Уелс, която тръгва по следите на спиращо дъха журналистическо разследване.
Във втория филм Фонда си партнира с Робърт Редфорд, а следващата година участва в комедията „От 9 до 5“ с Доли Партън, който жъне немалко финансови успехи.

Идва и годината 1981-ва, когато Джейн сбъдва една старо желание – да се снима във филм заедно с баща си Хенри Фонда. В интерес на истината, баща и дъщеря не са в добри отношения през годините и това доста тежи на Джейн. Но през годината, за която вече споменахме, баща и дъщеря се появяват заедно на екрана във филма „На златното езеро“, в който се снима и легендата Катрин Хепбърн. Хенри Фонда за този филм печели „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Става така, че поради негово тежко заболяване статуетката получава дъщеря му Джейн.

Следва и един любопитен момент в кариерата на актрисата. През 1991 г. Фонда обявява публично, че спира с киното и се оттегля. Това се случва след брака й с Тед Търнър, а мотивът й е, че желае да се посвети изцяло на семейството си. 10 години по-късно обаче бракът се разпада и Джейн се връща отново на снимачната площадка, за да продължи в професията. През 2005-а излиза комедията „Свекървище“. В нея Фонда влиза в образа на проклета свекърва, която тормози бъдещата си снаха (в ролята на снахата е Дженифър Лопес).
Тук е мястото да отбележим, че актрисата има зад гърба си три брака. За режисьора Роже Вадим е омъжена от 1965 до 1973 г., от него има две дъщери. За политика Том Хейдън е омъжена от 1973 до 1990 г. и от него има син. Последният й съпруг е основателят на телевизионната компания CNN Тед Търнър, с когото са заедно от 1991 до 2001 г.

Сред другите по-известни заглавия с Фонда са „Шантава седмица“ от 2014 г., „Младост“ от 2015-а, „Нашите души през нощта“ от 2017 г., „Книга за възрастни“ от 2018-а. През 2023 г., вече стигаща 86-ата си годишнина, Фонда се снима във филма „80 за Брейди“ (вж. отделно филмографията на актрисата).
Споменахме вече и за страничните занимания на Джейн. Тя записва доста касети с упражнения по аеробика – нещо ново за времето си, създава школа по аеробика и издава литература по темата. Това става през 1982 г. Първата касета е с фитнес тренировка за жени, а заниманието е час и половина. Тази касета се превръща в най-продаваната на всички времена с реализирани продажби от 17 млн. копия.
Освен фитнеса и перманентната защита на правата на жените погледът на Джейн е насочен и към екологията, и към политиката. Освен гласа й против войната във Виетнам тя заема своята позиция и по отношение на израелско-палестинския конфликт, който тлее от десетилетия. Може да си го позволи, тъй като изповядва философията, че възрастта е само число. Колкото повече хора на планетата изповядват тази максима, толкова в по-добър свят ще живеем…