Джеймс Уудс – сред царете на отрицателните роли

... Той има най-висок коефициент на интелигентност сред много на брой „изследвани” с тестове популярни личности. Особено сред актьорското съсловие на Съединените щати. Неговото IQ, установено по познатия научен и доказан начин, е 180. Логично е като студент в Технологичния институт на Масачузетс да има отличен успех, висока стипендия и всички условия да стане перфектен очен хирург. Съдбата обаче бе решила друго за него...

Джеймс Уудс. Американски актьор от театъра, телевизията и киното.
И понеже започнахме разказа си с класация, продължаваме още малко. В едно изследване на guarantorloans.com, подредило 500 популярни американски актьори, Уудс е в Топ 4 на артистите, изиграли успешно отрицателни роли. Знаменитият Робърт де Ниро логично оглавява това подреждане с 19 негативни персонажи в кариерата си, сред които популярните дон Вито Корлеоне в „Кръстникът”, Джими Конуей в „Добри момчета” на режисьора Мартин Скорсезе и др. Питър Стормаре е втори в класацията със 17 отрицателни образа, а Рон Пърлман е трети с 16. На четвърто място идат двама актьори с по 15 негативни персонажи – Джеймс Уудс (като Максимилиян Беркович в „Имало едно време в Америка”, като Лестър Даймънд в „Казино” на режисьора Мартин Скорсезе и др.) и Тим Къри. Следва ги Вини Джоунс с 14.

От класациите малко към политиката. Уудс е един от актьорската гилдия – и може би единствен, който толкова силно и откровено, без задръжки, заявява политическите си пристрастия. Той открито се обяви против президента Обама и администрацията му. През декември 2022 г. пък не се подвоуми да нарече администрацията на президента Джо Байдън „плъхове”. Всъщност втората му „война” бе предизвикана именно от правителството на Байдън, тъй като се разбра, че някои високопоставени личности от администрацията са оказвали натиск върху социалната мрежа „Туитър” да бъде наложена цензура върху изказванията на актьора. Този факт бе оповестен публично от собственика на „Туитър” Илон Мъск. Гласът на актьора трябвало да бъде заглушаван, както се случвало в тоталитарните режими.

Отделен е въпросът дали тази битка е единствената причина за популярността на Уудс. Няма съмнение, че ролите му на големия екран също го правят известен и неслучайно той има повече от 3 млн. последователи именно в „Туитър”...
Хроникьорите твърдят, че образованието, знанията и отношенията на Джеймс Уудс към професията до голяма степен са повлияни от семейното му възпитание. Вярно е, че родителите му нямат отношение към изкуството – баща му е офицер от разузнаването, а майка му е възпитател в предучилищни групи. Всъщност Джеймс губи баща си, когато е на 13 г. Твърди се обаче, че във фамилията много са се ценили католическите нрави, доброто поведение и висок морал. Така че съвсем логично идва следването на Уудс в Мазачузетския университет. Мечтата на младежа отначало е да развие като своя професия хирургията, но в един момент той зарязва учението и решава да стане актьор. И не греши, както става ясно по-късно.

Тук е мястото да споменем, че още като студент Уудс се включва в младежката театрална формация „Драмашоп”, в която участва не само като актьор, а и като режисьор на няколко постановки.
Дебютът му в киното е във филма „Гости” от 1972 г., а следващата година го гледаме в романтичната драма „Каквито бяхме” на режисьора Сидни Полак. В тази продукция Уудс играе заедно с Робърт Редфорд и Барбара Стрейсънд. Лентата обаче, която прави Джеймс много известен, е „Имало едно време в Америка”. Филмът е от 1984 г. на режисьора Серджо Леоне. В тази италиано-американска продукция играят Робърт де Ниро, Джо Пеши и Дженифър Конъли. Сюжетът се развива около съдбите на младежи от еврейското гето, които се вписват в подземния свят на Ню Йорк. Неслучайно „Имало едно време в Америка” получава номинации за „Златен глобус” за режисурата на Леоне и за музиката на гениалния италиански композитор Енио Мориконе.

Много силен персонаж пресъздава Джеймс Уудс във военната драма „Салвадор” от 1986 г. на режисьора Оливър Стоун. В тази продукция участва и Джеймс Белуши. Филмът разказва за американски журналист (Джеймс Уудс), който се озовава в Ел Салвадор с мисията да отразява гражданската война. Задачата му се оказва доста трудна, тъй като той трябва да лавира между два неприятелски лагера, които искат направените от него снимки. От едната страна са партизаните, от другата стои военната хунта. За убедителното си присъствие на екрана Уудс е номиниран за „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Номинация за „Оскар“ за най-добър сценарий пък получава Оливър Стоун. Важно е да се отбележи, че сценарият се основава на действителни събития, т.е. немалка част от нещата имат не само художествена, но и документална стойност.

Сред по-известните заглавия с Джеймс Уудс са още „Видеодром“ на режисьора Дейвид Кроненбърт от 1983 г. и „Обречени да умрат“ от 1999 г. на режисьорката София Копола. Сюжетът на втората продукция се развива на основата на трагедия - масово самоубийство на пет сестри, които са израснали в семейство с много строги нрави. Уудс влиза в една от главните роли, партнират му Кирстен Дънст, Катлийн Търнър и др. (вж. отделно филмографията на актьора).

Ако се потърси отговор на въпроса откъде идат успехите на Джеймс Уудс, не е толкова трудно да се каже. Всъщност отговора дават неговите колеги – режисьори, сценаристи, актьори. За него например режисьорът Дейвид Кронебърг казва, че Уудс умее да потъва в образа, който пресъздава, като по този начин отвежда зрителя на пътешествие. Режисьорът Оливър Стоун пък коментира така: „… Той е майстор на психологическата драма, преминава безупречно от едно емоционално състояние в друго, умее да изгражда образ, който да влезе трайно в колективното въображение на публиката…“

А когато режисьорите ласкаят един актьор, те обикновено са откровени…
Уудс едва ли е от хората обаче, които се ласкаят и се самовъздигат в небесата. Напротив. В едно свое интервю той твърди, че трябвало да се яви в повече от 120 представления и филми, за да се добере до главна роля. Цифрата изглежда надута, но дори да не е съвсем точна, показва пътя, който изминава този актьор, за да достигне до наградите „Златен глобус“, „Сатурн“, „Еми“ и „Сателит“, както и две номинации за „Оскар“, които красят витрината му. И естествено до звездата в Холивудската Алея на славата.

В същото време Джеймс е от актьорите, които твърде, твърде рядко попадат в обектива на жълтите издания. Не се коментират връзките му с жени – вероятно защото са малко, а и той цял живот е отдаден на професията. Факт е обаче, че заедно с палестинската си съпруга Рула Ал Амад американецът още от 2006 г. разполага със солиден скъп имот в италианското ваканционно селище Пулия, наречено неслучайно рай за богаташите. Сега в имението им, неколкократно разширявано през годините (последната иновация надхвърля бюджет от 1,60 млн. долара), семейството живее с двамата им синове. В комплекса могат да нощуват повече от десет души. „Става за коледно парти“, хвали се Ал Амад. И има защо!

Джаред Лето: Любовта е ураган или дъга, зависи от коя страна ще я погледнеш

… Той спокойно се разхожда посред нощите в гробищата. Не се страхува. Казано на жаргон, не му пука. Не всеки би го направил.
Противно на логиката обаче, се страхува от привидения, които уж населявали имението му в Бевърли Хилс. Виждала ги дори домашната помощница.
Признава, че понякога обича да закусва, да обядва или да вечеря чисто гол. Така опазва дрехите си чисти, вероятно. Можем само да гадаем тази мания.
Не крие факта, че е изгубил някъде най-ценната си награда – „Оскар“. Може и да е открадната, казва.
Държи в имението си гилотина, незнайно защо. Вероятно няма да я използва никога.
В неговия живот пък признанието е в две области на изкуството – музиката и киното.
Той е американският актьор Джаред Лето, мъжът, който никога не остарява, както твърди светската преса.

През 2023 г. той навъртя 52 години, които никак не му личат. Прилича на младо момче. Някои твърдят, че това се дължи на отдадеността му на творчеството – и на големия екран, и на музикалния подиум. Други казват, че е ген – родителите му са от испански произход, с гореща южняшка кръв. Вероятно има и от едното, и от другото. Третото естествено е талантът. Без него прогресът в която и да е област на творчеството е немислим, както е известно.
След като завършва средно образование през 1989 г., Джаред става студент в специалност изобразително изкуство в Университета по изкуствата във Филаделфия. После записва визуални изкуства в Ню Йорк, където, казват хроникьорите, се поражда интересът му към актьорския занаят. Всъщност той развива и единия, и другия талант, който носи у себе си. Затова съвсем закономерно в кариерата му има „Оскар“, „Златен глобус“ и две награди „Сателит“. Това в областта на Седмото изкуство. Що се отнася до музикалната му кариера, той е вокалист, китарист и пише немалко от текстовете на рок бандата 30 Seconds to Mars. Изявява се и като режисьор на много музикални клипове.

В интерес на истината трябва да уточним, че в неговия живот на първо място идва музиката. Когато живее в Лос Анджелис – от 1992 г. нататък, и пробва да развие музикална кариера, приема малки роли в телевизията, за да може да се издържа. През 1994 г. идва и първата му по-значима роля, тя е в американския драматичен сериал „Тъй нареченият мой живот“, в който се превъплъщава в образа на Джордан Каталано. 19-те серии са излъчвани от август 1994 г. до януари 1995-а. Тогава обаче сериалът е бил спрян поради ниския си зрителски рейтинг и отказа на актрисата Клеър Дейнс да участва в снимките на втория сезон.
Когато снимките на сериала спират, Джерард Лето се появява в няколко продукции за големия екран. Става дума за периода 1999 – 2000 г. и за филмите „Градски легенди“, „Луди години“ на режисьора Джеймс Манголд (тук Лето е в ролята на Тоби), „Боен клуб“ на режисьора Дейвид Финчър (Лето се превъплъщава в образа на Ангелско лице), „Тънка червена линия“ на режисьора Терънс Малик (Лето в ролята на Уилям Уайт).

Много успешна се оказва ролята на Лето във филма на режисьора Дарън Аронофски „Реквием за една мечта“, излязъл на екран през 2000 г. В тази продукция Джаред се превъплъщава в ролята на Хари Голдфарб, който е хероинозависим. Харесва го публиката в този образ, оценява го високо и критиката. Любопитен факт е, че за да се превъплъти по-достоверно в този персонаж, Джаред живее известно време по улиците на Ню Йорк. Драматичната продукция е доста тежка за заснемане за актьорите, което налага Лето да се премести за известно време в Португалия, за да релаксира след снимките.
Пак през 2000 г. гледаме Джаред Лето в психологическия трилър „Американски психар“, сюжетът на който се завърта около сериен убиец. Той е с участието на Крисчън Бейл, а режисьор на продукцията, която носи от приходи близо 35 млн. щатски долара, е Мери Харън. Бюджетът на филма е само 7 млн. долара. За разлика от следващите филми с Лето, които са с доста по-голям бюджет, съответно и с по-големи приходи. Става дума за „Паник стая“ от 2002 г. на режисьора Дейвид Финчър, „Александър“ от 2004 г. на режисьора Оливър Стоун и „Цар на войната“ от 2005 г.

В първата лента партньори на Лето на екрана са Джоди Фостър и Форест Уитакър, а бюджетът на продукцията е 48 млн. Макар филмът да не се превръща в хит, той обира овации с добрия си сценарий и отличната режисьорска работа на Дейвид Финчър.
Втората продукция разказва за живота на Александър Македонски и е със завиден бюджет от 150 млн. долара. Във филма Джаред играе ролята на Хефестион и макар на екрана да се появяват такива големи имена като Антъни Хопкинс, Колин Фарел, Ван Килмър и Анджелина Джоли, в САЩ тази продукция не е достатъчно добре оценена и според изчисленията от излъчването й Зад Океана приходите са скромни – само 30 млн. В същото време по света лентата е одобрена и носи печалба от 130 млн. долара.

Третият филм, криминалната драма „Цар на войната“, е на режисьора Андрю Никъл, а в главната роля е Никълъс Кейдж. Сюжетът се върти около нелегалната продажба на оръжие, в която са замесени украински бежанци. Лето играе образа на Виталий Орлов.
За участието си в „Клубът на купувачите от Далас“, излязъл на екран през 2013 г., Джаред Лето получава „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Този филм на режисьора Жан-Марк Вале се харесва много и от критиката, и от зрителите. Неслучайно е номиниран за „Оскар“ в цели 6 категории, има награди „Златен глобус“ и призове от гилдията на актьорите. Сюжетът се завърта около живота на болен от СПИН, който започва търговия с лекарства, забранени Зад Океана (вж. отделно филмографията на Лето).
През лятото на 2023 г. излезе комедията на ужасите „Привидения в къщата“ на режисьора Джъсти Симиен. Дани де Вито играе ролята на професор по история, а Джаред Лето е призракът на Алистър Кръмп (той е само глас).

Що се отнася до музикалната кариера на Лето, вече споменахме, че той е вокалист на рок бандата 30 Seconds to Mars, създадена през 1995 г. от него и брат му Шанън. Джаред свири на китара, а Шанън е на ударните инструменти. Групата е издала 4 студийни албума – през 2002, 2005, 2009 и 2013 г.
В заключение ви предлагаме три откровения на Джаред, споделени пред медиите през годините.
1. „Прави днес онова, което другите не искат. Утре ще живееш така, както другите не могат!“
2. Рокът е музика, посредством която можеш да се вживееш в своя вътрешен мир и да откриеш частица от себе си, при това без да убиваш никого!“
3. „Любовта е ураган или дъга – зависи от коя страна ще я погледнеш. Любовта се появява отникъде. В един прекрасен ден можеш просто да вървиш по улицата и любовта да ти се стовари върху главата. Но ако си затворен в себе си, може да не я видиш. Тогава любовта преминава край теб!“

Дензъл Уошингтън – пътуващ проповедник или журналист? Не, знаменит актьор!

… Мъдрите хора казват, че когато нещо ти е предопределено, то се случва. И няма нужда да си кой знае колко религиозен, за да повярваш в тази максима. Човекът, за когото говорим, е можел да стане пътуващ проповедник. Вероятно щеше да има хиляди последователи. Можел е да стане и журналист, за когото да се бият елитни американски издания, а защо не и да стане носител на „Пулицър“. Можело е, но не се е случило. Защото той, Дензъл Уошингтън, просто е призван да бъде актьор. Успешен, търсен, касов, симпатичен, запомнящ се, който умее да прави впечатляващи кинообрази. И го прави във времето на цялата си творческа кариера на големия екран…

Защо започваме разказа си по този начин ли? Защото тъмнокожият чаровник от Щатите, роден през 1954 г. и любим актьор на милиони зрители по света, е завършил журналистика във Фордамския университет. Придобил е бакалавърска степен. Вместо да се забие като репортер обаче в някое издание, сменя рязко посоката и се насочва към актьорската професия. Едва ли някой от семейството му е предполагал, че ще стане така – баща му е проповедник, а майка му е собственик на салон за красота. Вероятно и от двамата малчуганът е наследил по нещичко. Немалко време е престоявал в храма по време на църковните служби, немалко време е бил и в салона при майка си, където, първо, е слушал интересни истории, а по-късно сам ги е разказвал за разтуха на посетителите. Дори е помагал в разкрасяването на мъжете клиенти. С красотата и религията обаче – дотук.

Любопитното е, че преди да се появи на екрана, Дензъл като други свои колеги актьори от САЩ е пробвал различни професии. Трудил се е във фабрика, бил е пощенски работник, твърди се дори, че за малко е бил и боклукчия. Следващата стъпка е по пътя на актьорската професия. Как се стига дотам?
Факт е, че още като студент Дензъл проявява интерес към театъра и участва в университетски постановки. Съвсем неслучайно идва следващата стъпка – следване в театралната консерватория в Сан Франциско. Идват и участията в телевизионни продукции – дотук стандартно за повечето от актьорите в Щатите. Разбира се, има и разлики. След година учение в консерваторията Уошингтън напуска и записва своя дебют в киното – в телевизионния филм Carbon Copy. В тази изява Дензъл не впечатлява. Следва обаче един друг телевизионен сериал, който вече му носи популярност. Става дума за St. Elsewhere, който се излъчва Зад Океана от 1982 до 1986 г. и в който Уошингтън играе ролята на д-р Чандлър.

Естествено междувременно Дензъл записва и други телевизионни участия – в License to Kill и A Soldier's Story от 1984 г., в The George McKenna Story и Power от 1986 г. Зрителите го забелязват, забелязват го и кинопроизводителите в Холивуд. Може би изненадващо за мнозина, но едва появил се на големия екран, Дензъл веднага получава номинация за най-престижната награда „Оскар“, макар и за най-добра поддържаща мъжка роля. Това става през 1987 г. за ролята му във филма Cry Freedom. За същата продукция той е номиниран за награда „Златен глобус“ за най-добра роля в драматичен филм. Филмът „Слава“ от 1987 г. носи на Уошингтън вече не само номинации, но и награди – „Оскар“ за най-добра поддържаща роля и „Златен глобус“ за най-добър актьор в поддържаща роля. Той вече е известен, става и добре платен, и търсен от режисьорите. Съвсем резонно следват перфектни превъплъщения в касови продукции като „Версия Пеликан“ от 1993 г. на режисьора Алън Пакула (по едноименния роман на знаменития Джон Гришам и с участието на Джулия Робъртс), „Филаделфия“ от същата година в партньорство с Том Ханкс и Антонио Бандерас (тази лента има 5 номинации за „Оскар“), „Дявол в синя рокля“ от 1995 г., „Аленият прилив“ също от 1995 г. (интригуващ трилър, излъчван нееднократно по родните телевизии), „Колекционерът“ от 1998 г. в партньорство с Анджелина Джоли и др. Хроникьорите го определят като виртуозен изпълнител на сериозни роли и въздействащи образи.

Междувременно през 1992 г. и 1999 г. Дензъл получава още две номинации за „Оскар“, съответно за филмите Malcolm X и „Ураганът“. Роят се и хонорарите в банковата му сметка, които вече са минали границата от 10 млн. долара. „Оскар“ за най-добра мъжка роля актьорът получава за филма „Тренировъчен ден“ през 2001 г. За същата продукция той е номиниран за „Златен глобус“ и „Сателит“ – за най-добър актьор в драматичен филм.
Сред другите успешни продукции на Дензъл са още „Почти невинен“ (2003), „Мъж под прицел“ (2004), Deja vu (2006), „Падналият ангел“ (1998), „Американски гангстер“ от 2007 г. – с номинация за „Златен глобус“ и „Сателит“, и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
През ранната есен на 2023 г. медиите обявиха, че Дензъл Уошингтън спира с ролята си на безмилостен отмъстител, какъвто се изявява в екшъна „Закрилникът“. Първата и втората част на тази поредица излязоха съответно през 2014 и 2018 г., в тях Дензъл се превъплъщава в персонажа Робърт МакКол, нещо като съвременния Робин Худ. Според признания на самия актьор това е третата и последна част на тази продукция.

Също през 2023 г. се разбра, че Дензъл ще играе във филма на Ридли Скот „Гладиатор 2“, който се очаква да излезе на екран през 2024 г. Ролята му естествено ще е една от главните. Първата част на тази продукция се появи през 2000 г. и превърна в звезда Ръсел Кроу. Според пресата обаче той няма да участва във втората част. Партньорството между Дензъл и Ръсел не е нещо ново – те бяха тандем и във филма „Американски гангстер“, за който Уошингтън имаше номинация за „Златен глобус“.

Що се отнася до личния живот на Дензъл, светските хроникьори, ако разчитаха на статии само за него, щяха да умрат от глад. Уошинтън е пример за добър съпруг и грижовен баща, който държи на семейството си повече, отколкото на всичко друго. Със съпругата си Паулета Пиърсън са заедно от 1983 г., имат 40 години щастлив брак и 4 деца. Не са много актьорите, които могат да се похвалят с подобна вярност. Нещо повече. Когато подписвал договорите си за поредно участие във филм, Дензъл включвал клауза, според която на екрана няма да се целува с бяла жена, за да не обиди многобройните си тъмнокожи почитателки. Все пак жълтата преса не пропуска да отбележи, че на първата среща между Дензъл и Паулета той изхарчил парите си в ресторанта и се наложило тя да плати таксито. Не е ясно дали това е причината тя два пъти поред да откаже на предложението му за брак и да каже заветното „да“ чак на третия път… Вероятно не е сбъркала, защото благодарение на суперуспешната си кариера семейството разполага с близо 300 млн. долара и се шири в огромно имение в Бевърли Хилс. Уошингтън пък, пише пресата, и до днес продължава да поддържа спортна форма, за да изглежда добре на екрана – пет дни в седмицата играе 10-рундови боксови мачове.

И още нещо – явно фамилията е с добро сърце, тъй като Дензъл е основател и член на Детския фонд на Нелсън Мандела и редовно прави благотворителни дарения.

Деми Мур – тя може да получи неприлично предложение и на 60

… Да, няма шега. През 2022 г. тя навърши 60 години и си публикува фотоси по бански костюм, които главозамаяха не само нейните верни фенове, но и хиляди мъже по света. Изумително тяло за възрастта й. Сякаш годините не са сложили върху привлекателната й фигура. Никакъв, ама никакъв отпечатък! Неслучайно в жълтата преса се появиха подмятания, че и на 60 тя е напълно достойна за неприлично предложение…

Естествено става дума за американската актриса Деми Мур с рождено име Деми Джийн Гайнс, което име обаче едва ли говори нещо някому. Има прекрасни и запомнящи се роли, но у нас нашумя най-вече с участието си във филма „Неприлично предложение“. Продукцията е от 1993 г. на режисьора Ейдриън Лайн по сценария на Ейми Холдън Джоунс. Филмът е много интересен и разказва за историята на младото семейство Мърфи, което е щастливо в брака си, но има за решаване сериозен финансов проблем. В ролите на съпрузите Даяна и Дейвид се превъплъщават Деми Мур и Уди Харелсън. Интригата се заплита сериозно, когато възниква възможността за мигновено решаване на финансовото затруднение. Милионерът Джон Гейдж (в ролята Робърт Редфорд) е готов да заплати 1 млн. долара за една страстна нощ с Даяна. Ако не сте гледали този филм – направете го. Не само заради перфектната Деми Мур, а и заради интересната история, в която се преплитат вечните човешки теми за любовта, парите, достойнството, честта, избора…

Според една любопитна статистика Деми се превръща в най-скъпоплатената актриса в света на киното, тъй като само за участие в един филм получава умопомрачителния хонорар от 12,5 млн. долара. Става дума за филма „Стриптийз“ от 1996 г. Той има бюджет от 50 млн. долара, а от прожекции печели близо 120 млн., режисьор е Андрю Бергман, а Мур е в компанията на Бърт Рейнълдс и Арман Асанте. Пресата твърди, че с тази си роля Деми буквално е разбила конкуренцията на колежките си. Тя играе ролята на Ерин, дама на средна възраст, която поради отношението на съпруга й към нея иска развод. Става така обаче, че се оказва без работа и не може да осъществи желаното попечителство над дъщеря си. Което пък я принуждава да заработва като стриптийзьорка…

И понеже стана дума за филма, нашумял много и в България – „Неприлично предложение“, редно е да уточним, че кариерата на Деми съвсем не стартира с това участие. През 1981 г. тя дебютира в продукцията „Избори“, през 1989, 1990, 1991 и 1992 г. я гледаме в „Ние не сме ангели“, „Призрак“, Жената на касапина“, „Убийствени мисли“, „Само неприятности“, „Доблестни мъже“ (вж. отделно филмографията на актрисата).

Много интересна е ролята й във филма „Редник Джейн“ от 1997 г., за която Деми си бръсне главата. В тази продукция Мур се превъплъщава в ролята на редник О’Нийл – смела и решителна жена, която влиза в лагер за обучение на морски пехотинци, т.нар. тюлени. Животът там е изключително тежък и напрегнат за мъжете, пълен с изпитания и сурови наказания. О’Нийл обаче е твърдо решена да се справи и да докаже, че една жена също може да бъде морски пехотинец…

Сполучливи са ролите й във филмите „Ангелите на Чарли: Газ до дупка от 2003 г., „Боби“ от 2006-а, „Мистър Брукс“ от 2007 г., „Предел на риска“ от 2011 г., „Тежка нощ“ от 2017 г.
Ако се обърнем към личния живот на Деми, може да се разказва много, при това не чак толкова приятни неща. Няма да е пресилено да се каже, че това момиче е имало тежко детство. Любопитен факт е, че майка й я кръщава с името Деми на марка шампоан, за който вижда случайна реклама. Като малка Мур не знае кой е биологичният й баща – става дума за летеца Чарлз Хармън, който изоставя майка й Вирджиния, докато е бременна. Когато бебето е на 3 месеца, майката сключва брак с Дан Гайнс, когото детето доста дълго време смята за свой истински баща. Научава истината на 15 години и тази истина преобръща личния й свят. Семейството често пътува поради естеството на работата на Гайнс. Това принуждава момичето да заживее в свой собствен свят, в който съзнателно да бяга от създаване на приятелства, които така или иначе скоро ще изгуби. Малката Деми има здравословни проблеми – освен с очно заболяване има и болест на бъбреците. На 16 г. тя напуска родния си дом и напуска училище. През 2019 г. пък Мур признава, че когато е била на 15 години, е била изнасилена. Не стига това, ами тя разкрива, че мъжът, който я е насилил, е платил на майка й за „услугата“ да бъде с дъщеря й. Още един удар върху психиката на девойката…

В живота на бъдещата актриса следват други връзки с по-възрастни мъже. Така идва и първият й брак – с Фреди Мур, който е с 12 години по-голям от нея. Тогава тя е на 16 г. Хроникьорите твърдят, че в нощта преди брачната церемония Деми приспива с друг мъж. Сватбата все пак става. С Фреди Мур са заедно до 1985 г. През 1987-ма Деми се омъжва втори път за Брус Уилис, от когото има три дъщери, а от 2005 до 2011 г. е съпруга на друг актьор – Аштън Кътчър.
В началото на кариерата й като актриса и като модел има проблеми с алкохола, по което прилича на майка си. В един момент кинопродуцентите я принуждават да влезе в клиника за лечение на алкохолици, в противен случай я заплашват да я свалят от екран. Все пак тя се вслушва в съветите и успява да скъса с алкохолната зависимост.

Вторият й брак с Брус Уилис също не е щастлив. В един момент съпругът й се оказва на върха на кариерата си и е изключително ухажван от жените, а той пък е мъж със слаби ангели, както се казва, и започва да изневерява на жена си, въпреки че вече имат деца. Логично се стига до развод, който според стандартите на Холивуд е доста спокоен и цивилизован…
И с третия си съпруг Аштън Кътчър актрисата не среща истинското щастие. Тя е на 41 г., а той на 25, когато сключват брак. За да демонстрира пред новото си увлечение, че е все още твърде млада и разкрепостена, Деми не пропуска вечерни партита, на които отново посяга към алкохола, който е била зарязала. По предложение на Аштън пък разнообразяват сексуалния живот, като привличат в леглото още една жена. Аштън обаче започва да изневерява на съпругата си и бракът им логично се разпада.

Междувременно чаровната актриса се разминава на косъм със смъртта. Това се случва през 2012 г., когато на поредния купон Деми Мур прекалява с алкохола и дрогата и получава гърч. Лекарите едва я спасяват. След този инцидент трите й дъщери от Брус Уилис й поставят условия – или спира да пие, или я напускат завинаги. Деми отново се озовава в клиника за лечение на зависимости, след което се връща към киното…

През 2023 г., вече на 61, Мур поддържа страхотна физическа форма, което й личи отвсякъде. Тя си има личен треньор и прави занимания по 2-3 часа на ден. Старае се да се храни изключително здравословно, като набляга на плодове, зеленчуци, пресни сокове, ядки и семена.
През април 2023 г. Деми и бившият й съпруг Брус Уилис имаха повод за голяма радост. Дъщеря им Румър ги направи щастливи баба и дядо на момиченце. Дъщеря им Румър ги дари с момиченце, а те не закъсняха да публикуват фотосите в социалните мрежи.
И завършваме бележките за Деми с едно нейно откровение: „Грижете се повече за онова, което мислите ви, отколкото за онова, което мислят другите. Това е свободата!“

Даян Лейн или жената, която никога не е искала да е актриса

… Тя се вмества в матрицата на Холивуд. Красива жена, привлекателна, добра актриса, търсена от режисьорите, работохолик, с много успешни роли. Е, може да не е била нарочвана за типичен сексидол (макар във филма Lady Beware от 1987 г. да e играла ролята на изкусителна стрийптизьорка), но женствеността й блика отвсякъде. Става дума за Даян Лейн, естествено. През 2023 г. тя навърши 58, но когато я видиш, в никакъв случай не можеш да й дадеш възрастта. Запазена и все така добре изглеждаща, както на млади години. Е, при нея актьорството може да се каже, че е в гена й, тъй като баща й преподавател по актьорско майсторство, а майка й е певица и фотомодел, т.е. артистичността си е вродена у Даян. Нормално е тя да се увлече по този занаят още от малка предвид средата, в която израства. Факт е, че още на 6 години прави своя дебют на сцената. Отделен е въпросът дали помни в детайли тази изява. Още с появата си в известни театрални пиеси обаче впечатлява - става дума за „Вишнева градина“ и „Медея“.

И тук иде още един важен момент в кариерата й. Когато е едва на 13 г., режисьорът Джордж Рой Хил я привлича за участие във филма A Little Romance (1979 г.). В този филм участва легендарният Лорънс Оливие. Продукцията не само е харесана от публиката и одобрена от критиката, но самият Сър Оливие не пести суперлативи за младото дарование, изиграло ролята на Лорън Кинг. Нормално е след този успех интересът към таланта да се засили – нещо повече, фотографии на Даян се появяват по кориците на немалко списания, включително и на авторитетното Time. И тъкмо когато нещата трябва да литнат до небесата, следва спад в популярността на Даян. Това, обясняват хроникьорите, не е толкова заради нея самата, колкото заради недобрите филми, в които се снима. Иде реч за заглавия като „Докосната от любовта“ от 1980 г., „Кетъл Ани и Литъл Бричис“ от 1981 г., National Lampoon's Movie Madness и Six Pack, двата от 1982 г. Междувременно участва и в някои телевизионни филми, където също не блясва - Great Performances, Child Bride of Short Creek, Miss All-American Beauty от 1981 и 1982 г.

Когато обаче в нещата се намеси добър режисьор, работата става. То не само добър, а и световноизвестен, легендарен. Става дума за Франсис Форд Копола, който привлича Даян Лейн в два негови филма, превърнали се в култови класики – „Рибка боец“ и „Аутсайдерите“ от 1983 г. Тогава Лейн е едва на 18 г., но пък и филмите са с младежка тематика. За първия филм Даян има номинация за приза най-добра актриса в категорията „Млад актьор“. В тази продукция тя е на екран заедно с Мики Рурк, Мат Дилън и Никълъс Кейдж. Лентата разказва интересна история за живота на улични банди. Пак истории за банди се разказват и в другия филм с Даян Лейн – „Аутсайдерите“. И тук заедно с Лейн гледаме на екрана Мат Дилън, Патрик Суейзи, Том Круз.

След тези две продукции интересът на Холувид към нея отново нараства бързо. През 1984 г. тя отхвърля главна роля в един доста скъп филм – Splash, който по-късно се превръща в хит, и се снима в други две високобюджетни продукции – „Улици в огън“ и „Котън клуб“. И двете ленти обаче не се харесват на публиката, макар че втората е режисирана от Копола и на екрана Даян е заедно с Ричард Гиър.
Този провал принуждава Лейн, която е само на 19 г., да обяви, че се оттегля за известно време от своята голяма любов – киното. И както понякога се случва – по някаква странна ирония на съдбата двата филма, определени първоначално като провал и които отказват Даян от занаята, след години намират своята публика и стават гледани и харесвани. Но за сметка на това на младото дарование ще й трябва време, за да се наложи отново.

Нещата започват да се оправят, след като Даян се появява през 1987 г. в трилъра Lady Beware, а същата година се снима заедно с Мат Дилън и Томи Лий Джонс в The Big Town. Две години по-късно Даян се изявява отново в телевизията – този път в минисериала Lonesome Dove, в който ролята й на Лорена Ууд и осигурява номинация за наградата „Еми“, придружена от доста ласкави отзиви. Лейн е приета добре от публиката и в още един телевизионен филм от 1990 г. - Descending Angel. Следват участия в „Чаплин“ (1992 г.), Vital Signs (1990 г.), My New Gun (1992 г.), Knight Moves (1992 г.), Indian Summer (1993 г.) и др.
В компанията на Силвестър Сталоун и Арманд Асанте, които играят ролите на братя близнаци, Даян Лейн се появява като младата съдийка Бърбара Хърши във фантастичния екшън от 1995 г. „Съдията Дред“. Лентата е със сравнително висок бюджет от 90 млн. долара и крайният резултат никак не е лош – филмът се харесва на публиката, тъй като разказва за живота на Земята през 2080 г. и забърква съдебно-криминални истории.

През 1996 г. Даян играе ролята на Карен Пауъл в комедията „Джак“ на режисьора Копола. Екранни партньори на актрисата са Робин Уилямс и Дженифър Лопес. Година по-късно гледаме Даян в компанията на Уесли Снайпс в трилъра „Убийство 1600“.
Суперлативите обаче идват след участието на Лейн в хита „Разходка на луната“ от 1999 г. на режисьора Тони Голдуин. В тази драматична продукция Даян изпълнява главната роля на омъжена жена, която изневерява на съпруга си. Филмът е много харесан от публиката, както и следващия й филм – комедията „Моето куче Скип“ от 2000 г.

Същата година идва и „черешката на тортата“ в една знаменита продукция, излъчвана многократно и у нас. Става дума за „Перфектната буря“ на режисьора Волфганг Петерсен. В него Даян играе заедно с Джордж Клуни и Марк Уолбърг. Тази изключително интересна драма обира овации не само с перфектните актьорски превъплъщения и трогателния сюжет, но и с изключителните визуални ефекти. Страховити са снимките в бушуващия океан, в който намира гибелта си малък рибарски кораб. От излъчвания тази продукция печели повече от 400 млн. долара.

През 2002 г. се появява еротичният трилър „Изневяра“ с Даян Лейн и Ричърд Гиър. В тази продукция Даян е невярната съпруга Кони Съмнър и за тази си успешна роля получава награда „Сателит“ за най-добра актриса в драматичен филм, както и номинации за „Оскар“ за най-добра женска роля и „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм. Следващата година за ролята си на Франсис в „Под небето на Тоскана“ Даян има награда „Сателит“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия и номинация за „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия.

През 2008 г. я гледаме вече в „Непроследим“ на режисьора Грегори Хобит, където Лейн се превъплъщава в ролята на агент от ФБР Дженифър Марш и преследва сериен убиец. Сред интересните й участия са още образите й в комедията „И да обичаш кучета” от 2005 г. с Джон Кюсак и в Hollywoodland с Бен Афлек (вж. отделно филмографията на актрисата).

И ако кинокритиката в повечето случаи е била ласкава към Даян, почти същото може да се каже и за светската преса. Жълтите хроники няма кой знае какво да пишат за нея. Тя е съпруга на Кристофър Ламбърт от 1988 до 1944 г., двойката има едно дете. 10 години след развода си тя се омъжва за друг актьор – Джош Бролин, но след още 9 години и този брак се разпада.
Иначе красивата дама признава, че обича да ходи без грим и маски за лице. Натурална съм по-красива и естествена, признава Даян. Но пък следващото й откровение донякъде е шокиращо. „Никога не съм искала да съм суперзвезда. По дяволите, никога не съм искала да съм актриса!“
Няма да го коментираме.

Дани Трехо: гореща кръв, бой, наркотици и знаменити роли

… Отличен актьор е, има зад гърба си повече от 200 филма, търсен е от режисьорите, публиката го харесва, но има роля, която не би могъл да изиграе. Или може би роли. Никой не може да си го представи като добър и скромен учител в американски колеж, примерно. Или пък благ и хрисим съпруг, нежен романтичен любовник с жена си или приятелката си. Не го виждат и в ролята на католически свещеник. За сметка на това му дайте да играе затворник. Груб, нахакан, бияч от класа. Или уличен престъпник, който не пропуска да се млати с някого от съседната банда, по джобовете му всеки ден може да се намерят наркотици, които продава – къде явно, къде скрито. Та това е той – американският актьор от мексикански произход Даниел Трехо или просто Дани Трехо.
Защо го описваме така ли? Ами една от причините е външният му вид. Доста суров здравеняк, мускулест, с плашещо лице и страховито като цяло излъчване. Липсва само един нож между зъбите. Е, това за ножа може да е малко пресилено, но пък казаното за ролите му е абсолютен факт.

Дали има нещо общо горещата мексиканска кръв, е отделен въпрос. Факт е обаче, че още от дете Дани се сблъсква с престъпния свят. И не само се сблъсква, а става и част от него. Бие се по улиците, краде, участва в грабежи, пласира наркотици, самият той употребява дрога, не пропуска и чашката с алкохола. Съвсем резонно е често да пребивава още като тийнейджър по разни изправителни институции, които обаче така и не успяват да го превъзпитат. Когато поотраства пък, затворите стават неговия втори дом. Влиза и излиза често, в един момент дори е сериозно заплашен от смъртна присъда, от която едвам се отървава. По негови признания това се случило благодарение на отправените горещи молитви към Бог с обещанието да се поправи и да влезе веднъж завинаги в правия път. И в интерес на истина успява. В един от известните затвори – Сан Куентин, се записва в някаква програма за отказване от дрогата, която продължава 12 месеца. Той излиза чист и когато е на 79 г. (роден е през 1944 г.) заявява, че вече 55 години не употребява дрога и не кусва алкохол. А една любопитна случка разказва, че при едно от влизанията му в затвора опитал да продаде дрога на полицай под прикритие. Такива ми ти работи…

И понеже има една нашенска приказка от стихотворение на Вапцаров – В затвора попаднал на хора и станал човек, нещо подобно се случило и с Дани Трехо. Той освен че отказва дрогата, тъй като е здравеняк и мускулест по природа, в затвора става шампион по бокс в средната и в леката категория. Това пък по-късно се оказва старт към филмовата му кариера, и то по някаква щастлива случайност. Става така, че участията му се зареждат едно след друго, обикновено снима по 4 филма годишно, а според статистиката през 2002-ра е играл в цели 9.

Сега за старта му.
Тъй като в затвора освен че е отказал наркотиците, става и своеобразен експерт по тази част, го наемат да работи като консултант по темата във филма „Влакът беглец“ от 1985 г. на именития режисьор Андрей Кончаловски. В един момент му предлагат да се снима в затворническите сцени във филма, тъй като става въпрос за затворници, които отвличат служебен влак, за да избягат с него. Един от сценаристите на продукцията – Едуард Бънкър, се оказва познайник на Дани от затвора и така в хода на работата Трехо получава оферта да консултира по бокс актьора Ерик Робъртс (той пък е номиниран за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля). Впоследствие Кончаловски харесва Даниел и му предлага малка роля като боксьор, съперник на Робъртс.

Тук е мястото да кажем, че именно филмът „Влакът беглец“ дава тласък на по-нататъшната актьорска кариера на Трехо. Като повечето свои колеги той се снима в началото и в телевизионни продукции, и в по-нискобюджетни ленти, за да достигне до такива хитове като „Жега“, „Десперадо“, „От здрач до зори“,“Мачете“, „Деца шпиони“, „Кървава неделя,“ „Сам в мрака“, „Смъртоносна надпревара“, „Мачете убива“, „Улично престъпление“, „Затворник №1: Взъходът на Дани Трехо“, и още, и още (вж. отделно филмографията на актьора). И пак ще кажем, че най-запомнящите образи, които е пресъздал на екрана, са на затворници, престъпници, биячи, а дамите сред публиката обикновено въздишат по неговото мъжествено излъчване и огромната татуировка на гърдите му, изобразяваща жена със сомбреро…
И понеже стана дума за това, че Дани е търсен от режисьорите, достатъчно е да споменем, че на екран той се появява редом с такива величия като Харисън Форд, Жан-Клод Ван Дам, Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джордж Клуни, Никълъс Кейдж, Антонио Бандерас…
Любопитно е, че по негови собствени признания много добре е, ако някой се чувства вътрешно добър човек. Дори през 2023 г. в личния си акаунт в социална мрежа Дани се хвали, че вече 55 години не е употребявал и това го дължи на Бог. Той се обръща към младите американци, ако са се отдали на някакъв порок, да се откажат от него и да бъдат добри човеци.

Между другото, тази житейска роля никак не се връзва с екранните му превъплъщения, тъй като според една любопитна статистика той е най-често убиваният герой във филмите – някъде се твърди, че е умирал на екран 497 пъти…
Що се отнася до личния му живот – имал е 4 съпруги и 4 деца, като признава, че с нито една от половинките си не се е държал както трябва. Въпреки това пък казва нещо различно: „Да си мъжествен, означава, че ставаш сутрин, отиваш на работа, взимаш заплата, издържаш семейството си и помагаш на по-слабите…“

За да докаже пък, че има и чувство за хумор, в едно свое интервю споделя: Най-смешното нещо, което съм чувал! Бил съм в Соледад, Сан Куентин, Фолсъм, Вакавил, Сюзанвил, Сиера (различни затвори) и един човек ме пита „Можеш ли да изиграеш затворник?” Помня, че му казах „Ще се опитам”…
Няма съмнение, че е успял!

Дани де Вито – 147 сантиметра стигат!

… В училище не само у нас, а и по света в повечето случаи децата са безкомпромисни – не пестят насмешки над съученици, които са различни по външен вид. Смеят ти се и те закачат, ако си пълничък, ако си слаб като върлина, ако си много висок или пък много нисък. Общо взето, ако си различен от „калъпа“ на общоприетото. Логично е да предположим, че на подобни насмешки е бил подложен и един много добър американски актьор. Става дума за Дани де Вито, когото мнозина наричат ниския крал на комедията. Факт е, че поради особен вид заболяване на костите той е висок само 147 см и е един от най-ниските актьори в Холивуд. Това обаче не му пречи да направи завидна кариера като актьор, режисьор и продуцент. Освен това хроникьорите отбелязват, че въпреки ниския си ръст Дани не е бил подложен на традиционните насмешки и подигравки в училище, защото бързо е впечатлил съучениците си с уникално чувство за хумор и приятелска шега, както и разбира се с добрия си нрав…

Роденият през 1944 г. Дани де Вито няма заложена актьорска дарба в гена си. Баща му развива някакъв дребен бизнес, а майка му се грижи за домакинството. Самият Дани вероятно не предполага какво го чака, като се има предвид първата му работа – след завършване на гимназията започва да помага в козметичния салон на сестра си. Едно е да си козметик, друго актьор, все пак…
Него обаче не го влече занаята на сестра му, затова се насочва към Американската академия по драматични изкуства. Казват, че първоначално интересът му там бил в областта на козметиката, но това едва ли е вярно. А и там се случва една среща, която малко или много слага отпечатък върху бъдещия творчески път на Дани. Става дума за среща с актьора Майкъл Дъглас. Двамата се сприятеляват и впоследствие няколко пъти работят заедно. Именно Дъглас е човекът, който подтиква Де Вито да се снима в един култов филм – „Полет над кукувиче гнездо“ на режисьора Милош Форман. Тази продукция нашумява много по световните екрани, излъчвана е многократно и у нас. Бюджетът й е 3 млн. долара, а приходите надхвърлят 100 млн. Освен това филмът е носител на 5 награди „Оскар“ и 6 награди „Златен глобус“. Въпреки това Дани не е сред наградените, а кинокритиците дори твърдят, че тази лента се е отразила негативно върху кариерата на Де Вито. Факт е, че в следващите няколко години той получава само незначителни роли, снима се и в телевизионни продукции.
За сметка на това добива широка популярност в сериала „Такси“, излъчван по ABC и спечелил 18 номинации и 13 награди „Еми“. Самият Дани е отличен със „Златен глобус“ и „Еми“. Лентата разказва за всекидневието на таксиметрови шофьори в Ню Йорк, лека и приятна е за гледане, изобилства със забавни случки и комедиен диалог. Де Вито се превъплъщава в образа на диспечера на такситата – Луи де Палма. И макар сериалът да е комедиен, немалка част от неговата популярност се дължи на факта, че покрай хумора той поставя сериозни житейски проблеми като самотното родителство, наркоманията, расизма, сексуалния тормоз и др.
Сериалът се излъчва първоначално в периода 1978 – 1983 г.

През 80-те години на миналия век Дани де Вито прави успешни роли във филми като „Романс за камъка“ (1984), „Безмилостни хора” (1986), „Близнаци“ (1988) и др. Любопитен факт е, че в „Близнаци“ нисичкият само 147 см Де Вито играе брат близнак на колоса Арнолд Шварценегер (188 см). През 2018 г. на екран излиза и продължение на тази продукция – „Тризнаци“, като към двойката се включва още една звезда - Еди Мърфи.

Дани се справя успешно и с ролите си във „Войната на семейство Роуз“ от 1989 г. и „Хофа“ от 1992-ра. (вж. отделно филмографията на актьора).
Освен знаменитата роля на диспечер в „Такси“ Дани де Вито прави запомнящо се изпълнение и в още един култов сериал – „Слънчева Филаделфия“. Тук е мястото да кажем, че това е поредица, която чупи рекорд в Щатите като най-дълго излъчвания американски комедиен сериал – през 2023 г. имаше зад гърба си навъртени 14 сезона. Излъчването започва през 2005 г. почти на шега. Във филма Дани се превъплъщава в образа на баща на близнаци, който се изявява с доста странно на моменти чувство за хумор. Историята се завърта около четирима приятели, които държат ирландски пъб във Филаделфия. Голяма част от успеха на филма обаче се дължи именно на участието на Дани де Вито, който се включва през 2006-а, когато сериалът има вече един сезон зад гърба си. В тази поредица актьорът изпълнява ролята на богаташа Франк Рейнолдс, който обаче има много гаден и пълен със странности характер. Това амплоа пък пасва отлично на Дани де Вито…

Сред другите роли на Дани заслужава да се отбележи участието му като Пингвина в „Батман се завръща“, както и по-драматичните и неприсъщи за него роли в „Поверително от Ел Ей“ от 1997 г. и „Ударът“ на режисьора Франсис Форд Копола по романа на гения Джон Гришам. През 2007 г. гледаме Дани в „Сладки сънища“ с Пенелопе Крус и Макъл Гамбан, а през 2009-а е в Solitary Man в партньорство с Майкъл Дъглас. Пък 2018-а пък Дани участва в още един много популярен филм – „Джуманджи: Следващото ниво“ заедно с Дуейн Джонсън, Дани Глоувър и др.

За разлика от други негови колеги от Холивуд личният живот на Дани де Вито не предизвиква особен интерес на светската преса. Той не е от актьорите, които могат да се похвалят с безброй връзки, женитби и разводи. През 1982 г. Де Вито се жени за актрисата Риа Пърлман, от която има три деца. Развеждат се през 2012-а, после се събират отново и пак се разделят през 2017-а, но остават приятели. Това потвърждава самата Пърлман. В интервю тя споделя, че понякога съжалява за раздялата си с Дани. Казва, че имат различен вид приятелство…
И ще приключим кратките бележки за Дани де Вито с една негова мисъл: „Аз никога не гледам напред. Аз съм тук и сега. Така и трябва да се живее!“

Дани Глоувър – от шофьор на такси до любим кинообраз

Знайно е, че в Страната на неограничените възможности всичко може да се случи. Така например един обикновен шофьор на такси, син на пощенски служители, да се превърне в любим кинообраз. Нещо повече – да стане добър и търсен актьор Зад Океана. Да има и той като повечето колеги роля – визитна картичка. И въпреки това – да няма в кариерата си номинация за „Оскар“. Не е чудно това последното, като се има предвид, че този приз невинаги се връчва само и единствено поради чисто творчески заслуги в киното. Но това е друга тема.

Става дума за Дани Глоувър, тъмнокожият актьор, познат най-вече с филма – визитна картичка „Смъртоносно оръжие“ и неговите продължения. Да, Дани няма номинация за „Оскар“, но за сметка на това през 2022 г. на нарочна церемония в Лос Анджелис 75-годишният тогава актьор получи почетен „Оскар“ заедно с други личности от киноиндустрията – тъмнокожият актьор Самюъл Джаксън, сценаристката и режисьор Илейна Мей и норвежката актриса Лив Улман. За Дани бе определена хуманитарната награда „Джийн Хершолт“, която му се връчва като последователен застъпник на каузите за справедливост и човешки права. Участва и в кампании за борба със СПИН. Тогава медиите припомниха, че Глоувър е посланик на добра воля на УНИЦЕФ.

Тук е мястото да кажем, че Дани Глоувър не се задоволява само с правенето на кино. Още от малък той се увлича от идеите на своите родители, които са борци за правата на тъмнокожите в Америка. Така с времето той става последователен политически активист. В университета първо става член на Съюза на черните студенти, които се борят за права. През годините редовно участва в различни акции за подпомагане на тъмнокожите хора в Африка и Латинска Америка. Медиите дори припомнят, че заради участие в подобни събития е бил арестуван от полицията. Никога не е крил приятелството си с двама президенти – Фидел Кастро на Куба и Уго Чавес на Венецуела. Признавал си е, че по убеждения е комунист. Може да се спори по въпроса дали тези негови политически възгледи не са стопирали пътя му към „Оскар“. Но това нека коментират по-скоро кинокритиците.

Любопитен факт е, че роденият през 1946 г. актьор като дете страда от сериозно заболяване – епилепсия. Той обаче пробва да се лекува чрез самохинпоза и успява. Припадъците изчезват, когато Дани навършва 35.
В началото като повечето свои колеги се занимава с театър и участва в незначителни телевизионни продукции. През 1982 г. записва своя дебют на Бродуей в пиеса, посветена на проблема апеъртейд. За тази си успешна роля той дори получава международна театрална награда.

Неговият дебют в киното е в продукция със световна звезда – Клинт Истууд. Става дума за един филм, излъчван многократно по телевизиите и у нас – „Бягство от Алкатрас“ от 1979 г. Тук Дани е в ролята на затворник заедно с Клинт Истууд, който пък играе ролята на перфектен банков обирджия. Той именно подготвя план за бягство. А сюжетът е напрегнат и интересен, тъй като Алкатрас е бил най-строго охраняваният затвор в САЩ, построен специално за особено опасни престъпници на остров в океана. Днес е музей. В интерес на правдата, в историята на затвора, която има вече 30 и повече години зад гърба си, само трима затворници са успели да избягат…
Следват няколко заглавия, които затвърждават Дани като талант в киното - Places in the Heart (1984 г.), „Силверадо“ (1985), „Децата начело“ и Witness, също от 1985 г. Две години след това идва и първата награда „Еми“ – за ролята на Глоувър като тъмнокожия лидер Нелсън Мандела. В интерес на истината, не това признато участие обаче го запаметява в съзнанието на кинолюбителите, а първата част на поредицата „Смъртоносно оръжие“, която се появява също през 1987 г. В тази забавна и пълна с любопитни ситуации екшън комедия Глоувър (детектив Роджър Мъртоу) е полицейски партньор на Мел Гибсън (детектив Мартин Ригс). Оказва се обаче, че службата е събрала двама напълно неподхождащи един на друг детективи. Продукцията се превръща моментално в хит и при премиерата си печели 120 млн. долара при скромния първоначален бюджет от 15 млн. Освен това филмът е номиниран за „Оскар“ за най-добър звук. Следват и три продължения на поредицата – „Смъртоносно оръжие 2, 3 и 4“, съответно през 1989, 1992 и 1998 г., както и телевизионен сериал. Имаше публикации за „Смъртоносно оръжие 5“, но до 2023 г. това не се превърна във факт.

Сред другите роли на Дани Глоувър заслужава да отбележим участието му във фантастичния екшън „Хищникът 2“ през 1990 г. Тук Дани играе главна роля - лейтенант Майк Хариган. Филмът нашумя с първата си част „Хищникът“ от 1987 г. с Арнолд Шварценегер. През 1991 г. гледаме Глоувър в драмата „Гранд каньон“ заедно с Кевин Клайн. Следва любопитен епизод – след ролите си в „Операция Дъмбо дроп“ от 1995 г. и „Балъци“ от 1997 г. Глоувър признава, че е приел участието само заради парите. Явно филмите не са по вкуса му.
Вероятно по вкуса му обаче е една продукция на легендарния режисьор Франсис Форд Копола от 1997 г. Става дума за „Ударът“ по романа на знаменития писател Джон Гришам. Това е авторът, който притежава уникалната дарба да завързва различни съдебни и адвокатски истории, една от друга по-заплетени. Неговите романи са истинско удоволствие за феновете на литературата. В този филм, в който участват още Мат Деймън, Дани де Вито и Мики Рурк, Дани Глоувър играе ролята на съдия Тайлър Киплер.
Сред другите по-известни филми на Глоувър са „Кланът Таненбаум“ от 2001 г., „Убийствен пълез“ и „Купон на открито“ от 2004 г., „Мандърлей“ от 2005 г., „Мечтателки“ в партньорство с Еди Мърфи от 2006 г. (вж. отделно филмографията на актьора).

През 2019 г. Дани участва в един доста нашумял филм – „Джуманджи: Следващо ниво“. Това е своеобразно продължение на „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ от 2017 г. Лекият, забавен и фантастичен сюжет, в който има немалко и хумористични епизоди, прави филма гледаем и занимателен. Глоувър не участва в първата част, но във втората е заедно с Дуейн Джонсън, Кевин Харт, Джак Блек, Карън Гилън и Алекс Улф. В този измислен и в същото време уж реален свят на практика нищо не е това, което изглежда…

Що се отнася до личния живот на Глоувър, до голяма степен той се предопределя от битките му за справедливост и каузите, които брани. Макар като дете много да се увлича по спорта, не става спортист, а заляга над актьорското си образование. За да може да се издържа, работи като шофьор на такси. Първата му съпруга е Асаке Бомани, с която живеят заедно 35 години. 9 години след развода си той се жени втори път – за Елиан Кавалейро.
Разбира се за актьор като Дани Глоувър може да се говори и пише още много. Вместо това обаче по-добре е онези, които наистина обичат киноизкуството, да изгледат поне няколко филма с него. Със сигурност няма да съжаляват…

Дан Акройд, или как аутизмът може да не ти пречи да си голям

За аутизма и различните му форми на проявление са изписани хиляди научни монографии. Това заболяване е разпознаваемо и има случаи, в които се развива в тежка форма. Факт е обаче, че в света има аутисти, които въпреки заболяването си са се реализирали пълноценно в живота и са жънали успехи на различни фронтове. Такъв е случаят и с канадския комедиен актьор Дан Акройд. Той не само навърта завидна кариера в киното и в телевизията, а е и пример за това как силата на характера може да те изведе до върха. Стига да я притежаваш, разбира се…

Иначе медиите не са спирали да „чоплят“ и други детайли около особеностите на Дан. Не крият и някои от физическите дефекти на актьора – срастване на пръстите на ръцете или краката, различен цвят на двете очи и нещо положително – еднаква работа на лявата и дясната ръка. Към това прибавяме интереса на Акройд към музиката – той свири прекрасно на устна хармоника и дори създава групата Blues Brothers, а в свободното си време дегустира от еликсирите на собствената си винарна. Управлявал е и нощен клуб. Пъстра личност…
Любопитно е, естествено, че роденият през 1952 г. в Отава, Канада, актьор не носи гена на никого от семейството си. Баща му е транспортен експерт, който дълго време работи в канадското министерство на транспорта, а майка му е секретар в канадското правителство. Държавни чиновници. Едва ли те са вдъхновили Дан да поеме пътя към театъра и киното. Акройд обаче, твърдят хроникьорите, още от 12-годишен проявява интерес към актьорската професия, макар първоначално да се записва да следва психология, криминалистика и политически науки в университета Карлтън в канадската столица. Там обаче не завършва, защото го влече театърът. Изявява се в трупата „Вторият град“. В един момент дори прави развлекателна радиостанция, наречена „Къщата на блуса“. За него се твърди, че винаги е имал интерес към паранормалното. Може би затова така успешно изпълнява и ролята си във филма „Ловци на духове“. Тук той се превъплъщава в персонажа на д-р Реймънд Станц. Твърди се, че това е най-успешната му и известна роля в кариерата.
Както немалко актьори от световна величина и Дан Акройд започва с театър и телевизионни участия, преди да се появи на големия екран. Дебютът му в киното е записан през 1977 г., когато той се появява в ролята на Рой във филма „Любов от пръв поглед“. През 1979 г. гледаме Дан в ролята на моторен сержант Франк Три във филма 1941. Режисьор на продукцията е не кой да е, а Стивън Спилбърг. Култовият „Блус брадърс“ на режисьора Джон Ландис се появява само година след това, а Дан тук е Елууд Блис. През 1983-а Акройд се снима в „Зоната на здрача“, „Смяна на местата“ и знаменития „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ (изпълнява ролята на Арт Уебър), а през 1984 г. идва първата част на „Ловци на духове“.

По-нататък в кариерата си Дан се появява в повече от 70 филма, по-известните от които са „Да возиш мис Дейзи“ (за този филм е номиниран за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля), „Пърл Харбър“, „Полицейска мрежа“, „Чаплин“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).

В кариерата си в киното Дан се е снимал с такива знаменитости от екрана като Еди Мърфи, Харисън Форд, Мишел Пфайфър, Том Ханкс, Кристофър Плъмър, Ким Бейсинджър, Морган Фрийман, Робърт Редфорд, Сидни Поатие, Антъни Хопкинс, Киану Рийвс, Камерън Диас, Стив Мартин, Кърк Дъглас...

През 2022 г. пресата тиражира новината, че след 39 години брак с актрисата Дона Диксън двамата се разделят. Семейството има три дъщери. Пресата припомни, че двойката актьори са се срещнали на снимачната площадка, както обикновено се случва в тази гилдия, за снимките на „Доктор Детройт“ през 1983 г. Така и не стана ясно каква част от състоянието на Дан, което се оценява на 200 млн. долара, е отишло при вече бившата му съпруга…

Грегъри Пек – руски партизанин или двоен агент?...

Какъв е всъщност Грегъри Пек? Руски партизанин или двоен агент? Въпросът, естествено, е закачка. Повод за нея обаче има. Прочутият американски актьор, носител на най-престижната награда „Оскар“, на 6 награди „Златен глобус“, на „Сезар“ и номинации за „Еми“ и БАФТА, е толкова перфектен в едно от своите превъплъщения на големия екран, че ролята му предизвиква противоречиви чувства и емоции. Иде реч за филма „Дни на слава“ от 1944 г., в който актьорът играе ролята на руски партизанин. Толкова е убедителен, че в комунистическия Съветски съюз тръгва слух, че Пек има руски произход. В Съединените щати пък се заговорва, че лентата е открита комунистическа пропаганда. Любопитното е, че това всъщност е едва първият филм на Грегъри, а не се случва често актьор да блесне още с първата си роля на големия екран. Талантът си е талант. Да не говорим, че още с втория си персонаж – във филма „Ключовете от царството“, където Пек е свещеник, той получава първата си номинация за „Оскар“. Какво по-бляскаво начало от това?

Всъщност в тези факти няма кой знае каква изненада. По простата причина, че Грегъри Пек носи у себе си дарбата на Бога да бъде актьор. И в театъра, и в киното. Хроникьорите никога не са пропускали да отбележат факта, че роденият през 2016 г. Пек е чаровен мъжага, има привлекателна сила, когато е на екрана, а освмен всичко други почти всичките му роли в близо 60 негови филма са положителни. Твърде рядко се е превъплъщавал в отрицателен персонаж. Самият той признава, че е по-трудно да играеш положителен герой, защото тогава трябва да си по-убедителен. А Грегъри е убедителен не само на екрана, но и в живота. Самият факт, че кариерата си в киното, която наистина е славна, гради сам, без ничия помощ, е доказателство за сила на характера. Да тръгнеш от семейство на фармацевт и майка, която го изоставя, когато е на 3 години, а после да си партнираш в Холивуд със звезди като Одри Хепбърн в „Римска ваканция“, с Робърт де Ниро, Ник Нолти и Джесика Ланг в „Нос Страх“ от 1991 г. (Грегъри участва и в първата екранизация от 1962 г.), с Антъни Куин в „Оръдията на Навароне“ от 1961-ва, с режисьори като Алфред Хичкок и Мартин Скорсезе, това е наистина много. И говори много.

Тук е мястото да отбележим, понеже стана дума за постигнатото от Пек без ничия помощ, че макар да блясва още с първото си участие на големия екран, Пек не стига до киното лесно. Налага се да се грижи сам за себе си, сам да се издържа и може би до известна степен отпечатък върху тази негова житейска философия е сложило католическото му възпитание в семейството – най-вече от страна на баща му и баба му, която го отглежда от 3-годишен. Когато учи във Военната академия, а после и в университета в Калифорния, работи като шофьор на камион, за да припечелва някакви средства. Бил е още билето продавач, бил е гид в телевизионното студио на NBC, появявал се е и като манекен на модния подиум, бил е сервитьор и мияч на чинии. Но пък въпреки тези занимания Пек е силно привлечен от актьорската професия и набляга на уроците по литература и актьорско майсторство, което слага отпечатък върху професионалния му път. Участва в постановки на университетския театър. Признава, че сред всичките му превъплъщения на сцената и в киното любимата му роля е на адвоката Атикус Финч във филма от 1962 г. „Да убиеш присмехулник“ на режисьора Робърт Мълиган. Именно за тази своя роля той получава „Оскар“ за най-добър актьор. Грегъри Пек се снима още в популярни ленти като „Омагьосаният“ на Алфред Хичкок, „Снеговете на Килиманджаро“, „Римска ваканция“, „Джентълменско споразумение“ на Елиа Казан, „Стрелецът“ на Хенри Кинг, „Банкнота от един милион лири“, „Как беше завладян Западът“, Златото на Маккена“, „Нос Страх“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
Едновременно с киното играе роли и в театъра в родния си град, а театърът е основан от него през 1947 г. заедно с Мел Ферер. Престава да се снима през 1998 г.

Между другото, за разлика от някои свои холивудски колеги, също популярни звезди, Грегъри Пек не бяга от интереса на журналистите и с удоволствие дава интервюта. Няма да е пресилено да се каже, че това му разбиране и отношение до известна степен му помага да придобие по-голяма слава. И може би именно тук е интересният факт, че светската преса не обръща кой знае какво внимание на личния му живот. Репортерите отбелязват почти бегло факта, че актьорът има зад гърба си два брака и пет деца. Първата му съпруга – финландката Грета Кукконен, е майка на три от децата му, а втората му съпруга – френската журналистка Вероник Пасани, го дарява с още две.

Нормално е при толкова слава и известност Грегъри да бъде включен в челната 15-ица на най-големите звезди мъже на холивудското кино. Естествено е и Пек да има звезда в Холивудската Алея на славата. Тръгнал към Ню Йорк със 195 долара в джоба, знаменитият Пек натрупва състояние от участията си в киното и театъра, които надхвърлят 40 млн.

Жълтата преса не подминава и факта, че в живота си Грегъри е проявявал интерес и към политиката, като в един момент е имал намерение дори да се кандидатира за губернатор на Калифорния. Занимавал се е и с хуманитарна дейност, оглавявал е Асоциация за борба с рака, ръководител е бил на програма, която има за цел да популяризира четенето сред младите хора.
Актьорът умира през 2003 г. на 87-годишна възраст.

Приключваме кратките бележки за Грегъри с две негови любими мисли:
„Правя само неща, които обичам.“
„Ако човек трябва да казва на другите кой е, значи е никой.“
Втората житейска максима не е никак чужда на наистина големите в живота и професията…