Джералдин Чаплин, или кръвта вода не става

Макар да няма толкова много роли, колкото легендарния си баща, за нея казват, че е наследила таланта от татко си. Признанието е на критиците, които по принцип са пестеливи по отношение на суперлативите към актьорите.
Тя е Джералдин Чаплин, първото дете на знаменития Чарли Чаплин и съпругата му Уна О’Нийл. През пролетта на 2023 г. тя пристигна в столицата на България като специален гост на филмовия фестивал „София филм фест“, където представи една интересна копродукция между Белгия, Нидерландия, Италия, България и Армения. Става дума за филма „Лука“, в който играе и българският актьор Валентин Ганев. Но за това малко по-късно.

Фактът, че Джералдин носи гена на баща си, до голяма степен предопределя и професионалния й път. Родената през 1944 г. в Калифорния Джералдин мечтае за професионална кариера в балета. И е на път да го постигне, тъй като е приета в Кралската балетна академия в Лондон. Това се случва през 1961 г., когато е на 15. Като професионална балерина се изявява в Париж в продължение на близо година. Тогава идва и поканата към нея да се снима във филма на режисьора Дейвид Лийн „Доктор Живаго“. Това е и стартът й в киното. Лентата по романа на големия руски писател Борис Пастернак прави фурор и печели 5 награди „Оскар“. Джералдин се превъплъщава в ролята на Тоня Громеко и играе в компанията на Омар Шариф и Джули Кристи. Любопитното е още, че романът на Пастернак е отличен с Нобелова награда за литература, но съветското комунистическо правителство не дава разрешение на писателя да си я получи. В Съветския съюз авторът първоначално получава отказ за публикуване и романът му излиза на руски чак през 1988 г.

През 1971 г. Джералдин Чаплин се появява в едно знаменито партньорство с емблемата на френското кино Луи дьо Фюнес. Става дума за филма „Кацнал на едно дърво“, забавна комедия, излъчвана многократно и у нас. Любопитна случка, в която зрителят се наслаждава на гениалния комик Луи дьо Фюнес, без да омаловажава присъствието на Джералдин в ролята на г-жа Мюлер.
В кариерата на Чаплин има и един т.нар. испански период, много ползотворен. В продължение на 12 г. тя е свързана с испанския режисьор Карлос Саура и участва в някои от най-успешните му филми. Става дума най-вече за „Ана и вълците“ от 1973 г. и „Да отгледаш гарвани“ от 1975 г. Твърди се, че именно вторият филм й донася световна слава.

През 2018 г. Джералдин се снима в ролята на Айрис в един филм, станал любим на тийнейджърската публика. Става дума за „Джурасик свят: Рухналото кралство“, своеобразно продължение на „Джурасик парк“. Приходите от тази лента надхвърлят милиард и 300 млн. щатски долара. Преди това обаче Джералдин има няколко участия. Играе в „Невинни години“ на режисьора Мартин Скорсезе (1993 г.), „Говори с нея“ на Педро Алмодовар от 2002-ра, „Човекът вълк“ от 2010-а, „Невъзможното“ от 2011 г. По назад във времето се снима в „Бъфало Бил и индианците“ (1976 г.). През 1975 г. играе репортер на Би Би Си във филма на американския режисьор Робърт Олтман „Нашвил“. Това и носи номинация за „Златен глобус“ за поддържаща женска роля. За участието си в „Чаплин“ от 1992 г. е номинирана за „Златен глобус“. В този филм тя играе баба си.

Във витрината на Джералдин блести кинонаградата „Гоя“, която тя взема за ролята си в испано-аржентинския трилър „В града без граници“. Номинирана е за същия приз за играта си в „Сиропиталището“ на испанския режисьор Антонио Байона (вж. филмографията на актрисата отделно).
И още малко за филма „Лука“, за който стана дума в началото. Лентата е вдъхновена от романа на Дино Будзати „Татарската пустиня“, издаден през 1940 г. Режисьор на лентата е Джесика Удуърт, а Джералдин се превъплъщава в ролята на Генерала. Удуърт е категорична, че никога не е имала колебание кой да изиграе тази роля. Критиците пък не пестят суперлативи и наричат изпълнението й знаменито. Чаплин, коментират те, изиграва ролята със завиден финес.

И още един любопитен момент, свързан с Джералдин и България. Тя е шеф на журито на кинофестивала в Москва, когато нашият актьор Валери Йорданов дебютира като режисьор с филма „Кецове“. Въпреки че е харесана много от цялото жури, лентата противно на очакванията не взема голямата награда. За да изрази мнението си обаче по време на официалната церемония Джералдин излиза на сцената с вечерна рокля и с… кецове. Нося ги, защото харесвам вашия филм, казва Джералдин, обръщайки се към Валери…
В едно свое житейско интервю Чаплин заявява: „Да обичаш е по-важно от това да бъдеш обичан“. Това не се нуждае от коментар, нали?...

Чарли Чаплин - човекът, който те кара да се смееш през сълзи и да плачеш с усмивка

…“За да направя комедия, са ми нужни само парк, полицай и красиво момиче“. Тези думи може да изрече само един човек в света, по-скоро един гений. Чарли Чаплин или Сър Чарлс Спенсър Чаплин. Веднага можем да допълним, че тази знаменита личност от света на киното би могла да направи комедия и само от полицай. Или само от парк. Или дори само от едно момиче.
Защото който си го може, си го може. Неслучайно за мнозина критици Чарли Чаплин е най-великият кинотворец за всички времена. При това – ненадмината легенда в нямото кино.

Създадените от него образи – и като актьор, и като режисьор, и като сценарист, а и като продуцент и композитор, са неповторими.
За Краля на комедията в този жанр просто няма тайни. Достатъчно е да извикаме в паметта си дребното на ръст човече, с мустаците и бомбето, с широките панталони и огромните обувки, тясното сако и леко поклащащата се походка.
С неизменното бастунче в ръка, разбира се. В състояние е да те накара да се смееш през сълзи и да плачеш през смях. Може ли да се забрави подобен образ?...

Няма да е пресилено да се каже, че Чарли Чаплин е не само най-великият кинотворец, но и една от най-скандалните личности в света на киното. Неговият живот многократно е попадал под ударите и на жълтата, и на сериозната преса, скандали са съпътствали почти цялата му житейска биография – разнообразни и многобройни връзки с жени (казват, че през леглото му са минали повече от 2000), 4 брака, общо 11 деца – поне толкова са известни, шумни разводи, семейни скандали, политически трусове и какво ли не още.

Дали пък това не е заложено донякъде и в гена на Чаплин? Все пак родителите му не са от изисканото лондонско общество.
Макар да е бил актьор, баща му е страдал от алкохолизъм и не се е грижил за семейството си.
Майката на Чаплин пък е психично болна и лежи в лечебно заведение, а малкият Чарли и сестра му обикалят приютите за деца.
Тежко, бедно и нерадостно детство…

Но пък в същото време творчеството на Чарлс Чаплин в много отношения не само е новаторско за времето си, а е и ненадминато. Особено в областта на нямото кино. Заглавия като „Хлапето“, „Треска за злато“, „Светлините на града“, „Великият диктатор“ могат да се приемат буквално като ера в областта на киното.

Чаплин е създателят на един от най-известните и незабравими кинообрази – този на Скитника.
Сър Чарлс живее до 88 г. и звучи невероятно, но е факт – кариерата му обхваща повече от 7 десетилетия. Завидно творческо дълголетие.

Любопитното е, но този път с отрицателен знак, т.нар. българска връзка с Чарли Чаплин.
Кощунство, но е факт.
Близо два месеца и половина след смъртта на актьора през декември 1977-ма, един българин и един поляк разравят гроба на Чаплин и отмъкват ковчега. Целта им е да рекетират семейството на знаменитата личност за пари.
Полицията обаче действа бързо и ги залавя, а замисълът им се проваля…

Макар в творчеството му да има и слаби филми, най-добрите му творби носят белезите на отлична клоунада, която е съчетана майсторски със социални и политически мотиви. Затова и във витрината от призове на Сър Чарлс има два почетни „Оскар“-а за цялостно творчество – през 1929 и 1972 г.

Хроникьорите отбелязват факта, че в лутането между бедните училища и приютите за деца Чарли започва да се появява на сцената – в началото като танцьор. За това определено има талант.
В един момент участва едновременно в 8 различни танцувални формации, с които обикаля музикалните зали в Англия.
Тръпката да стане актьор обаче вече го влече. Записва се в театрална агенция в Лондон, като междувременно се появява в различни сценки и в цирка. Казват, че когато навършва 18 г., вече е завършен комик.

Пресата заговорва за него след участието му в „Безстрашният Джим“ през 1910 г. Четири години по-късно се появява и дебютният му филм – „Да заработваш прехраната си“. Самият Чаплин обаче му дава слаба оценка. Знаменитият персонаж на малкия човек, на скитника, се появява за първи път във втория му филм „Детски автомобилни състезания“.

Тогава актьорът вече е в САЩ. Като режисьор Зад Океана също прави дебют – през 1914 г. с лентата „Застигнат от дъжда“.
Критиците го определят като успешен. Година по-късно излиза един от филмите, за които твърдят, че е повратна точка в развитието на познатия вече персонаж – „Скитникът“. След тази лента критиката започва да го приема все по-сериозно.
И тук следва нещо много интересно. Някак изведнъж Чарлс Чаплин се превръща в световен феномен.

В магазините вече могат да се купят стоки „Чаплин“, включват го като персонаж в карикатури, за него пишат песни.
Започват да го имитират, това дори се превръща в професия и през 1917 г. актьорът дори предприема правни действия срещу незаконните имитации.
Но какво да се чудим?
И днес в някои от нашите големи курортни градове на главната улица може да видим актьор, пременен с облеклото на Чаплин, върти бастунчето, правят си снимки с него малки и големи, а в калъф от цигулка на земята се трупат монети и банкноти…

Редно е да отбележим, че първите филми на Чаплин са по-кратки като времетраене. Първата лента, която надхвърля 60, е „Хлапето“ от 1921 г. Всъщност този филм съчетава успешно комедия и драма и според статистиката е видян в повече от 50 държави по света.

Легендарен филм на Чаплин е „Треска за злато“ от 1925 г. Тук има сцени, които зрителят не може да забрави. Това е една страхотна комедия, отново с участието на Скитника, който търси любов. За времето си продукцията е твърде сложна за заснемане, защото кадрите са от планината, използвани са и много специални ефекти. Незабравими остават моментите, в които героят похапва сварената си обувка и прави атрактивния танц с хлебчетата…

И макар звукът в киното да се появява през 1927 г., Чарли Чаплин остава верен на нямото кино още десет години. Така например той пуска една от най-добрите си ленти – „Светлините на града“, през 1931 г., като преди него се е появил „Циркът“, също отбелязан от критиката като успешен. Нещо повече - на първите награди „Оскар“ Чаплин е удостоен със специален приз „За гъвкавост и гениалност в актьорството, писането, режисирането и продуцирането на Циркът“.

В „Светлините на града“, който е също без говор, героят – Скитника, се влюбва лудо в бедна продавачка на цветя. Той е толкова увлечен, че цел в живота му се превръща да събере пари за операция на момичето, която ще й върне зрението. Историята е и занимателна, и трогателна (в ролята на цветарката е Вирджиния Черил).

За първи път говор се появява във филм на Чаплин във „Великият диктатор“ през 1940 г. Това е сатира на Хитлер и фашизма, с която Чарлс Чаплин става още по-популярен. Той изпълнява и ролята на диктатора Хинкел, който всъщност е пародия на Хитлер.
Филмът е много печеливш, но предизвиква и много спорове, а това носи и немалко негативи на актьора, въпреки че лентата има пет номинации за „Оскар“.

В САЩ обаче Чаплин е недолюбван именно поради политическите си пристрастия, обявен е за комунист и е изгонен, въпреки че през 1972 г. пак там му връчват „Оскар“ за цялостен принос.
Просто след „Великият диктатор“ се инспирират множество скандали около името му, включително и с намесата на жена (актрисата Джоан Бери), той е обвинен дори в пренос на сексуални робини и в обществото се нагнетяват настроения срещу името му, не без участието на всесилните служби на ФБР.

Интересен автобиографичен филм е „Светлините на рампата“ от 1952 г. (вж. отделно филмографията на актьора).
В тази лента се снимат и петте деца на Чаплин и неговият полубрат. Във филма се появява и друг голям актьор – Бъстър Кийтън, и това е единственият път, в който двамата велики комици са заедно на екран.

Когато се говори за Чарли Чаплин, обикновено се пропуска фактът, че той е и много добър композитор.
Има музикален талант, въпреки че не познава нотите и свири по слух. Създал е обаче много красива филмова музика и тя звучи в неговите филми, сред които „Модерни времена“, „Светлините на рампата“, „Графинята от Хонконг“.
След 1931 г. той фактически пише партитурите за всичките си филми, като за целта ползва услугите на музикални асистенти, които да записват нотите.

Посветен е в рицарско звание от кралица Елизабет II две години преди смъртта си, когато вече е болен и е в инвалидна количка.
Умира на 25 декември 1977 г. и е погребан в Швейцария. И днес обаче няма почитател на киното по света, който да не е чувал неговото име и да не е гледал поне един негов филм.
От това по-голямо признание няма!