Ана (Камила Мендес) е амбициозна стажантка, мечтаеща за кариера в света на изкуството, докато се опитва да впечатли взискателната си шефка Клеър (Мариса Томей).

Когато по време на работно пътуване е преместена в първа класа, тя среща красивия Уил (Арчи Рено), който бърка Ана с нейната шефка – невинна лъжа, която поставя началото на очарователна верига от събития, романтика и възможности, докато измислицата й заплашва да излезе на повърхността.

"Година Първа", всъщност, не е комедия за примитивки. След кратка уводна част, лентата доста бързо се отървава от идеята за брадясали типажи с бухалки, за да ни прекара с шеметна скорост през първите глави на Стария завет - от Райската градина, през Каин и Авел, Авраам и Исаак, та до Содом и Гомор.

Не оставайте с погрешно впечатление обаче - въпреки очевидния шарж, не иде реч за нов вариант на "Животът на Брайън", и в течение на цялото действие настроението е по-скоро жизнерадостно, леко критично по доста невинен начин, а за циничен или скандален прочит и дума не може да става. Точно обратното - бих допълнил, че ако сте чели Библията, шансът да оцените хумора на Рамис е поне с порядък по-голям. Но пък дори и да не сте, можете да разчитате на достатъчно щуротия и голям набор добре познати физиономии.

На фона на всичко казано, разбира се, недейте да залагате и някакви прекомерни очаквания - все пак става дума за типичен ситуационен хумор на не чак толкова оригинален фон, а макар и добре направена, лентата съвсем не се вписва в регистъра на фините и особено интелигентни комедии, при които смехът не идва само от стомаха.

Но пък в собственото си блато се котира, оставя дори няколко запомнящи се лафа, така че ако сте в настроение за нещо подобно, нищо не ви пречи да опитате. Изходът поне е ясен - в края ще съжалявате или за загубеното време, или за това, че втора част, по всичко личи, няма да има.