Бриджит Фонда ли? ЕГН-то има значение

… Може би само ние, българите, имаме такъв популярен лаф – Няма значение на колко години си, важното е как се чувстваш. Сигурно донякъде е вярна тази философия, но пък каквото и да се говори, ЕГН-то има значение. Ако не сте убедени, поразровете се малко в светските истории от началото на годината и се позаинтересувайте от звездата в американското кино Бриджит Фонда. След 20-годишно отсъствие от светския живот, не само от киното, тя е била заснета от бдителни папараци, които заслужават голяма награда. Защо ли? Ами защото е чудно как са я разпознали в този й вид. От чаровната и секси блондинка, която напусна Холивуд през 2002 г. без дори да го обяви, днес няма и помен. През април 2023 г. тя бе щракната от светски фоторепортери, а във фотосите дори най-верните й фенове едва ли биха я разпознали. На снимките по-скоро ще видят една позастаряла, възпълничка лелка с посивяла коса и с очила, облечена в размъкнати дънки и тениска, а тази женица като че ли от сутрин до вечер прави само едно – дундурка внучета. И това сигурно ще стане скоро, защото единственият й син е вече на 18 г. и може скоро Бриджит ще влезе в ролята на баба. Знае ли човек?...

Всъщност Бриджит още от малка е знаела едно със сигурност – че ще стане актриса. Когато цялото ти семейство е свързано с кино и с изкуство, ти си просто призван за това. Трябва да почнем от факта, че родената в Ел Ей през 1964 г. Бриджит е дъщеря на Питър Фонда и внучка на знаменития Хенри Фонда, а нейна леля е Джейн Фонда. Три емблеми в американското кино. Майка й Сюзън също е човек на изкуството и творчеството, тя е художник. Генът е налице. Остава да я има вродената дарба и нещата потръгват от само себе си. Да, Бриджит няма в кариерата си нито една престижна кинонаграда, остава си само с две номинации – една за „Златен глобус“ и една за „Еми“. Но пък има немалко роли, които я правят много разпознаваемо лице в американското кино, а нейната работоспособност я вади на преден план – в един период от кариерата си, когато стремително се движи към върха и натрупва близо 50 млн. долара от кино, успява на година да заснеме по 3 – 4 филма, нещо, на което биха заведели дори най-звездните и скъпо платени актьори.

Разбира се, за този успех в изкачването на стълбицата си има причини – Бриджит прави първите си пробни снимки едва когато е на 3 г., а на 5 г. вече играе във филма „Волният ездач“ с баща си Питър Фонда. Това става през 1969 г. Участвала е в училищни продукции на „Харви“, после се появява в някои второстепенни роли, но е забелязана през 1985 г. в британската драма „Скандал“, където се превъплъщава в ролята на Манди Райс-Дейвис.

За това да върви нагоре определено помага и фактът, че тя е завършила два театрални института – Нюйоркския университет и „Лий Страсберг“. Всъщност тук е мястото да кажем, че близо 11 години Бриджит е буквално неуморна в киното и добива известност и слава. Говорим за годините от 1987 до 1998. Талантът й блясва и в третата част на сагата „Кръстникът“, където Бриджит играе журналистката Грейс Хамилтън. Това става през 1990 г. После идва период на няколко участия в театъра, но явно киното е нейното призвание. В „Сингълс“ през 1992 г. играе главната роля, а същата година е и успешната продукция „Неомъжена бяла жена“, където Бриджит е в ролята на Алисън Джонс. И понеже вече се е видяло, че Бриджит е талантлива актриса и умее да изиграе почти всичко, през 1993 г. я гледаме и в екшън – „Точка без връщане“ („Терористката“) на режисьора Джон Бедъм. Лентата представлява римейк на популярния френски филм „Никита“, а Бриджит влиза в три роли – на Маги Хейуърд, Клаудия Ан Доран и Нина.
Тази популярност в киното няма как да не се отрази и в медиите. Списание „Империя“ я определя през 1995 г. за една от 100-те най-секси актриси на Големия екран., а през 2001 г. блондинката дори участва в ревю на коледно бельо като лице на известна марка. Последната й изява на екран е в телевизионния филм „Снежната кралица“ от 2002 г. Следва нейното изчезване от Холивуд, за което вече стана дума (вж. отделно филмографията на актрисата).

Тълкуванията за оттеглянето на Бриджит от киното са различни. Някои изтъкват като повод за това оттегляне една жестока катастрофа през 2002-ра, в която Бриджит счупва прешлени и получава тежки наранявания. Принудена е дори да носи корсет, докато се възстанови. Други нейни фенове упрекват музиканта Дани Елфман, за когото Бриджит се омъжва през 2003 г. Тогава пресата коментира, че композиторът въздействал върху съпругата си с довода, че не й е необходима звездната слава на актрисата, а по-добре да се отдаде на спокоен семеен живот. Както междувпрочем и става! Фонда и Елфман сключват брак през 2003 г., а през 2005-а се ражда единственото им дете Оливие.

Както вече споменахме в началото, тя е била заснета от бдителни светски репортери през 2022 г. и 2023-а в Ел Ей. Един от тях дори успял да я попита няма ли да се връща в киното, на което тя отговорила, че в свободния живот се чувства много по-добре като обикновен човек. Тя живеела в луксозно предградие на Лос Анджелис в компанията на други звезди.

В заключение на тези кратки биографични бележки ще си позволим един цитат на Бриджит от 1993 г., който може би най-точно отговаря на въпроса защо днес тя не е в Холивуд:
„… Дали нямаше да съм повече в мир със себе си, ако можех да съм сигурна, че съм постигнала всичко сама, вместо винаги да се чудя колко пъти името ми е дало предимство“…

Сър Бен Кингсли – Махатма Ганди или Салвадор Дали?

През 2023 г. той се превъплъти в образа на гениалния испански художник Салвадор Дали. Това става в продукцията „Далиленд“ на режисьора Мери Харън. Има основания за този избор на актьор. Първо, филмът разказва за последните години от живота на гения, а той умира на 84 г. През 2023-а британският актьор Бен Кингсли е на 79. Второто основание – има и визуална прилика между Дали и Кингсли. Но това естествено не са единствените две причини за избора на режисьора. Кингсли е голямо име в киното и е реализирал в творческия си път значими роли. Звездата му в холивудската Алея на славата съвсем не е случайна. Носител е на престижната награда „Оскар“, за която има още няколко номинации.

И още нещо – и той като други кино знаменитости е идвал в България. През 2013 г. пристигна в София за снимките на трилъра „Илайза Грейвс“. Сред продуцентите на продукцията бе Мел Гибсън. Достатъчно е един факт да провокира интереса към този филм – той е базиран на разказа на именития писател Едгар Алан По “Системата на д-р Тар и професор Федър”. Действието се развива в психиатрична клиника и е много интригуващо.

И понеже започнахме краткия разказ за актьора Бен Кингсли, да продължим. Рожденото му име е Кришна Банджи и е роден в Англия през 1943 г. Баща му по професия е лекар и е от индийски произход, което обяснява и името на актьора. Майка му е актриса и фотомодел от еврейски произход. Вероятно в актьорския талант на Бен има от гена на майката Ана Лина Мари. Престижния „Оскар“ получава за най-прочутата си роля – на Махатма Ганди във филма „Ганди“ от 1982 г. Има още две награди „Златен глобус“, две на БАФТА, една „Сатурн“ и е номиниран още за „Оскар“ и 4 номинации за „Еми“. Заради приноса му към британската киноиндустрия е удостоен с титлата рицар – бакалавър и се изписва сър Бен Кингсли.

Любопитен факт е, че Бен спокойно е можел да се присъедини към гениалната четворка от Ливърпул в музиката „Бийтълс“. Кингсли не само има с групата съвместно участие, но дори получава покана от Ринго Стар и Джон Ленън да подпише договор с легендите. Той обаче отказва. А поводът за поканата е всъщност първата сериозна поява на Бен на сцена – в пиесата A Smashing Day, продуцирана от „Бийтълс“, в която бъдещият актьор свири на китара и пее. Това се случва през 1966 г. Твърди се, че Кингсли е автор и на музиката за постановката.

Всъщност освен музикант Бен е имал възможността да стане лекар и да поеме по пътя на баща си и по-големия си брат. Той обаче явно е бил роден за друго поприще. През 1967 г. прави и своя официален театрален дебют, а 4 години по-късно вече го гледаме в театъра на Бродуей в пиесата на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Същата година получава покана да се присъедини към Кралската Шекспирова трупа. Следват години, в които Бен се изявява в театъра и в телевизионни продукции. Чак през 1982 г. го виждаме за първи път много сериозно на големия екран. Във филма „Ганди“, в ролята на Махатма Ганди на режисьора Ричард Атънбъро. За перфектното си превъплъщение той не само е номиниран за „Оскар“ за най-добра мъжка роля, но и прегръща ценния приз!

Любопитно е, че на Бен му се отдават превъплъщенията в образите на известни личности – играел е освен Ганди още и великия руски композитор Шостакович, играл е Ленин, а през 2023-а и Салвадор Дали. Това естествено съвсем не запълва творческата му биография. Появява се с участия в заглавия по сценарий на Харолд Пинтър – през 1983 г. в Betrayel и през 1985-а – в Turtle Diary. С Хю Грант пък снима Maurice през 1987 г.

През 1991 г. Бен получава втората си номинация за „Оскар“ – за ролята на Майер Лански във филма „Бъгси“ на режисьора Бари Левинсън. Две години по-късно идва изключително успешната роля на Бен в знаменития филм на легендарния Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“. Тук Кингсли изпълнява ролята на оцелелия от Холокоста евреин Ицхак Щерн и това още веднъж му донася световна слава, тъй като продукцията обикаля успешно кината по цел свят. Лентата с бюджет 22 млн. долара носи приходи от излъчвания в размер на 322 млн. и получава 7 от общо 12 номинации за „Оскар“.

В следващите години актьорът сменя жанровете. През 1995-а вече го гледаме във фантастичния екшън „Видове“ на режисьора Роджър Доналдсън. Лентата разказва за извънземно момиче, избягало от експериментална лаборатория. 5 години по-късно снима и в комедията „От коя планета си“. Трети път е номиниран за „Оскар“ за ролята си в криминалната драма Sexy Beast. Гледаме го и в трилъра „Извънредни директиви“ от 2000 г. заедно с Томи Лий Джоунс с Самюел Джаксън. „Къщата от пясък и мъгла“ през 2003 г. е също много успешно участие заедно с Дженифър Конъли и то му носи поредната номинация за „Оскар“. Добри са ролите му още в
„Късметът на Слевин” в партньорство с Брус Уилис и Морган Фримън през 2006-а, в „Щуро“ през 2008 г. и същата година в „Елегия“ с Пенелопе Крус, в „Принцът на Персия: Пясъците на времето“, „Психиатрия Стоунхърст“ и др.

Междувременно през 2006 г. получава номинация за „Еми“ за участието си в документалния филм „Мисис Харис“, а 4 години по-късно участва в трилъра на Скорсезе Shutter Island с Леонардо Ди Каприо (вж. отделно филмографията на актьора).

Светската преса естествено не отделя поглед и от личния живот на актьора. Бен Кингсли е бил женен 4 пъти и има трима сина и една дъщеря. Семейството е популярно с това, че обича да помага благотворително на деца от Третия свят. Иначе като характер Бен е сочен за уединен човек, който бяга от светския блясък и светлината на прожекторите. Не обича да дава интервюта. Удостоен е с най-високата индийска гражданска награда „Падма Шри“, която му е присъдена за въздействието върху индийската общност.
В заключение ще цитираме едно изказване на Бен, което ще оставим без коментар: „Главната роля във всеки филм изпълнява режисьорът. Просто не всички се замислят над това.“

Бен Афлек – ще ви обере на покер със сигурност

… Ако сте в Щатите и решите да разпуснете леко с игра на покер, огледайте се дали на игралната маса не е Бен Афлек. Ако го зърнете, стойте далеч от играта. Със сигурност ще ви обере спестяванията. Този известен американски актьор освен че е страстен покерджия, ами я умее добре тази игра, има и късмет. Между другото, Бен има доживотна забрана от казиното Hard Rock Casino в Лас Вегас да играе блекджек заради уникалните си умения да печели. През 2004 г. е победител в Калифорнийското щатско първенство по покер. Е, оттогава са минали доста години, но пък който си го може и го е научил веднъж, не се забравя, нали?...

Бенджамин Геза Афлек Болт, както е пълното му име, е роден през 1972 г. в Бъркли, Калифорния в семейството на социален работник и учителка. Хроникьорите твърдят, че още от малък мечтае да бъде на екран и наистина сбъдва мечтата си, както обикновено става – постепенно. Когато е на 8 години, взема участие в телевизионното шоу The Voyages of Mimi. Подобно на други американски актьори и Бен започва в снимки за рекламни клипчета – първо за популяризиране на известна верига ресторанти. Следва телевизионно участие – през 1981 г. го гледаме в сериала The Dark End of the Street. В тийнейджърските му години отново на преден план изникват роли в телевизията. През 1987 г. участва в минисериала Hands of a Stranger, а дебютът в киното е във филма „Бъфи, убийцата на вампири“ от 1992 г. В тази лента обаче Бен е неразпознаваем – той играе баскетболист, а в надписите на филма името му дори не е записано. Същата година се появява в „Училищни връзки“ в партньорство с Мат Деймън, с когото стават добри приятели и дори заедно учат актьорско майсторство.
С годините идва и славата. Задно с Мат Деймън написват сценария за „Добрият Уил Хънтинг”, за който им е присъден „Оскар“ за най-оригинален сценарий. Това става през 1998 г. Същата година гледаме Бен Афлек в друг мегахит на сезона – „Армагедон“.

Както обикновено става, на снимачната площадка пламва и любов. По време на снимките за „Влюбеният Шекспир“ през 1998 г. Бен се влюбва в колежката си Гуинет Полтроу. Но за любовите му – по-късно. През следваща година снима в „Природни сили“ със Сандра Бълок. Зареждат се успешни филми, които освен одобрение на публиката срещат и положителната оценка на критиката. Става дума за заглавия като „Двойни игри“ с Чарлийз Терън, „Неочакван обрат“, много нашумялата военна драма „Пърл Харбър“ през 2001 г. и заедно с Морган Фрийман – във „Всички страхове“ от 2002 г. (вж. отделно филмографията на актьора).

През същата 2002 г. сърцето на Бен е отново пленено – този път от латинодивата Дженифър Лопес, на която актьорът подарява годежен пръстен за 3,5 млн. долара. Заедно са до 2004 г. През 2005-а пък той се жени за актрисата Дженифър Гарнър, която среща по време на снимките „Дявол на доброто“ и от която има две дъщери – Вайълет и Серафина. По-късно имат и един син – Самюъл. Развеждат се през 2018 г. През 2022 г. пак се събраха с Джей Ло.

Всъщност след прекрасното му и запомнящо се участие в „Армагедон“ Бен Афлек става един от най-търсените актьори. Любопитен факт е признанието на Бен, че като учителка майка му е заработвала 30 хиляди долара годишно, а той е взел 600 хиляди долара за „Армагедон“…
През 2006 г. Бен Афлек прегръща приз за най-добър актьор от фестивала във Венеция за филма „Холивудленд“. Това обаче не е всичко. Като продуцент на продукцията „Арго“ за втори път е номиниран за „Оскар“ – това става през 2012 г. Не взема „Оскар“, но печели „Златен глобус“ за режисура и професионалната награда от Гилдията на режисьорите.

Разбира се жълтите медии не пропускат и до днес да се ровят в личния живот на Бен. Не само връзките и браковете му са обект на интерес. Бен е известен със страстта си към алкохола, за което пък през лятото на 2023 г. медиите обвиниха дори настоящата му съпруга Дженифър Лопес. Причината се крие във факта, че чаровната Джей започна доста усилено да рекламира собствената си марка алкохолна напитка. От пресата Лопес не скри, че известно време и тя се е въздържала напълно от алкохола, но напоследък се изкушава и си прави по някой друг коктейл. Уточнява, че пие разумно, което пък доста подразни феновете й и заваляха коментари какво означава разумно пиене, при положение, че съпругът й Бен страда от алкохолизъм и трябва да стои далеч от всякакви напитки.

От друга страна, през март 2023-а стана известно, че актьорът е отказал някои филмови предложения, защото снимките трябвало да бъдат в… България. Репортери коментират, че това едва ли означава някакво лошо отношение към нашата страна. По-скоро Бен искал да покаже, че предпочита вече да е по-близо до семейството си.

И приключваме с една интересна мисъл на Бен Афлек: „Има нещо наистина романтично в това да си беден и да спиш по диваните…“
Откъде ли го знае това?...

Арманд Асанте, закърменият с изкуство

За него може спокойно да се каже, че е закърмен с изкуство. Доколко, е отделен въпрос, но генът си е ген. Родителите на американския актьор Арман Асанте (роден е през 1949 г.) са хора на изкуството – баща му е художник, а майка му е поетеса и учителка по музика. Няма съмнение, че любовта на Арман към телевизията, киното и театъра е част от наследеното в семейството. Отделен е въпросът, че за разлика от други големи американски актьори Арман Асанте сериозно набляга на учението за този занаят – той завършва като отличник Американската академия за драматично изкуство.

Да, в кариерата си Асанте може да не е достигнал върховете на най-голямата звездна слава, но пък няма да е пресилено да се каже, че е бил сред търсените актьори за големия екран. Любопитен факт е, че Асанте се е снимал и в една българо-американска продукция. Става дума за филма „Деца от восък“, който бе заснет в София с бюджет от близо 3 млн. долара. Премиерата му бе през 2007 г., излъчван е и по националната телевизия. Сценарият е на Стивън Корнуел и Менахем Голеим, а режисьор е едно от големите имена в родното кино Иван Ничев. Музиката е на Стефан Димитров.

В този филм Асанте се превъплъщава в ролята на полицейския комисар Аслан. В лентата напрежението расте с всяка сцена. Действието се развива в Германия, а в сюжета са залегнали съвременни проблеми на обществото – наркоразпространението, бандата на скинарите, расовата омраза, появява се и масов убиец на деца. На Асанте успешно партнират нашите актьори Асен Блатечки, Деян Донков, Наум Шопов – младши, и др.

През 2006-а в Русе американският актьор се снима в „Когато Ницше плака“, а по-късно, през 2017-а, Асанте участва край Мелник и в друг филм – „Лазарет“.
Някои наблюдатели ще побързат да свържат името на Арман Асанте с нискобюджетни трилъри, в които той наистина се е снимал. Но пък не бива да забравяме, че той има впечатляващи роли, каквато е тази в „Райска алея“ (1978 г.) в партньорство със знаменития Силвестър Сталоун, който е и режисьор на филма. Сталоун и Асанте играят двамата от тримата братя Карбони, които търсят своето място под слънцето в Ню Йорк. Лентата е характеризирана като семейна драма с елементи на екшън.
Да не забравяме още, че Арман е носител на награда „Еми“ за ролята си на шефския бос Джон Готи в едноименния филм през 1996 г. Сред почитателите на руското изкуство пък Асанте е известен с ролята си на Одисей в телевизионната продукция на легендарния режисьор Андрей Кончаловски.

Запознати припомнят, че в началото на кариерата си Арман се снима в епизодични роли, в които дори няма реплики, а после започва да се появява като персонаж и в някои сапунки на телевизионния канал NBC. Все пак впечатлява с екранното си присъствие в т. нар. сапунени сериали „Лекарите“ и „Как да оцелеем“, както и в нискобюджетния филм "Господари на Flatbush" от 1974 г., където се превъплъщава в ролята на сватбен гост.

След „Райска алея“ от 1978-ма гледаме Асанте в „Редник Бенджамин“ от 1980-а и Unfaithfully Yours от 1984 г., след което актьорът се насочва повече към театралната сцена и телевизията. Хроникьорите припомнят, че през 1989 г. той е номиниран за големия приз „Златен глобус“ за персонажа си в телевизионния вариант на „Джак Изкормвача“.
През 90-те години добре се приемат и неговите участия във филми като „Q & A” от 1990-а, „Кралете на мамбото” (от 1992 г.), „Хофа” (1992 г.), и в пародийната продукция „Фатален инстинкт” от 1993-та. Идва и призът „Еми“ през 1996 г. за ролята на Готи в едноименната криминална драма.

Сред по-известните участия на Асанте са още ролите му в „Аз съм съда“ от 1982 г. (тук той е частен детектив Майк Хамър), „Хоф“ (тук той отново е в образа на гангстер), „Стриптийз“ заедно с Деми Мур (между другото, лентата е доста критикувана и е номинирана за антинаградата „Златна малинка“). Любопитен факт е, че Асанте се снима и в продукции на други държави. За България вече казахме, но той се изявява във филми на Сърбия, Румъния, Хърватия, Босна и Херцеговина, Казахстан…

Извън професията за Асанте като че ли няма кой знае какво да се каже, не е голям и интересът на жълтите медии. Светски хроникьори изчисляват, че от кино, телевизия и театър е заработил близо 10 млн. долара, което е скромна сума в сравнение с приходите на негови колеги. Зад гърба си Арман има брак с Карън Макърн, който продължава от 1982 до 1994 г. Двамата имат две дъщери. Асанте не е голям фен на социалните мрежи, но за сметка на това не са малко неговите фенове, които са му създали във фейсбук и инстаграм групи за поддръжка. Там те качват негови снимки и клипове.