Червената луна застрашава съществуването ни на Земята. Единствената ни надежда е енигматичният Пол WR, най-талантливият астронавт на своето поколение. Но няколко часа преди началото на Голямата мисия, той изчезна...

Пол Уокър – трагичната ирония на съдбата

… Той притежаваше в личния си гараж фантастични автомобили, за които всеки би мечтал. Уникални като дизайн, модерни, супер бързи, естествено. Достатъчно е да споменем само някои марки - Porsche 996 и 911 GT3 RS, Nissan GT-R, BMW M1, BMW M3 E30 и E36, Saleen S7, Ford GT, Shelby GT500…

… Той бе отличен пилот, яхаше страхотни коли в американската филмова поредица „Бързи и яростни“, където спечели симпатиите и любовта на милиони зрители по света. На какви ли не марки суперавтомобили въртеше зрелищно волана героят му Браян О’Конър в този филм! То не бе японското свръхзвуково Mitsubishi Eclipse от първата част, не бе Toyota Supra, убийственото лимонено зелено Mitsubishi Lancer Evolution, Nissan Skyline GT-R R34 и още, и още…

Затова точно няма по-кратка, ясна и за жалост трагична формулировка за живота, творческия път и нелепата на смърт на този човек, който загина в… автомобилна катастрофа – Ирония на съдбата!
Той е Пол Уокър. Отиде си от този свят на 30 ноември 2013 г., идва на 40 г. В разцвета на кариерата си и на силите си. За тази жестока катастрофа е изписано много, полицията прави пълно разследване на инцидента, доста неща станаха ясни. Колата, в която загива Уокър, е шофирана от неговия приятел и бизнеспартньор Роджър Родас. Двамата не са и подозирали каква трагедия ще се случи в този иначе изпълнен с приятни емоции есенен ден. Двамата са на благотворително парти, организирано от тях. Целта е да се съберат средства, които да помогнат за ликвидиране на щетите от унищожителен тайфун във Филипините. Знайно е, че Пол Уокър е щедър човек и винаги е готов да помогне. Преди това е създал дори благотворителна организация в помощ на земетресението в Хаити от 2010 г. Двамата приятели си тръгват, като Роджър сяда зад волана на мощно Porsche Carrera GT. Оттук нататък обаче остава нещо неизяснено. Следствието така и не успява да отговори на въпроса защо и как 38-годишният Родас буквално на стотина-двеста метра от потеглянето изпуска управлението на колата, която се движи със скорост 160 км в час. Автомобилът се поднася и се удря в бордюра, после се блъска в дърво и стълб, отново в дърво и избухва в пламъци. Гърмът вади от събитието гости и приятели, които се втурват към мястото на катастрофата. Само за да видят, уви, че автомобилът е в пламъци. Някои се опитват да помогнат, но не успяват – двамата приятели изгарят в адски мъки…
Ако не бе трагедията, със сигурност този актьор щеше да направи още много филми, с които да привлича любителите на киното. И той подобно на свои американски колеги започва снимки първо в рекламни клипове за телевизията, където, както се знае, се трупа известност – ако не друго, поне ставаш познато лице.

Но за да спазим традицията, ще кажем няколко думи и за детството на Уокър. Вероятно момчето се е метнало на майка си поне по хубост, тъй като тя е фотомодел. Баща му работи в системата на водоснабдяването, а дядо му е бил боксьор. Самият Пол се увлича от биологията и ако не бе влюбването му в актьорската професия, вероятно щеше да стане учен в областта на морската биология, за която между впрочем има диплом.
Най-любопитното може би е, че той се появява на екран още на… 2 години. Не къде да е, а в реклама на бебешки памперси. Явно красиво бебе е бил. Това става през 1975 г. Когато е вече юноша, продължава участието си в рекламни клипове по телевизията, за което вече стана дума. Междувременно се пробва като актьор и в някои телевизионни сериали – у нас е известен „Млади и непокорни“, както и „Докоснат от ангел“, „Момчетата се връщат“, „Магистрала към небето“, „Кой е шефът“ и др.

Дебютира с по-сериозна роля в образа на професор Бенет във филма „Чудовище в килера“, ужаси - комедия от 1986 г. Тогава той е на 13 г. Следват едни десетина години със сравнително малки роли за Уокър, които не му носят кой знае каква популярност. Хроникьорите отбелязват, че едно от следващите му успешни участия е в образа на Фил Дийдъл във филма „Запознайте се с Дийдълс“ през 1998 г. Това е комедийна лента на Стив Боюм, който прави режисьорския си дебют. Филмът се харесва на зрителите със занимателния си, донякъде приключенски сюжет, с обратите и любопитни случки на героите в Хаваите, естествено има и любовна искра.
Същата година Пол се появява във филма на режисьора Гари Рос „Плезънтвил“. В него гледаме още Тоби Магуайър и Рийз Уидърспуун. Сюжетът пренася героите – братът Дейвид и сестра му Дженифър, в малкото и спокойно градче Плезънтвил, където рядко нещо нарушава мира. Двамата герои обаче са напълно противоположни по характер. Дейвид е свито момче, което предпочита да прекарва свободното си време в гледане на телевизионни сериали, а сестра му е буйна, темпераментна тийнейджърка. Става така, че телевизорът ги пренася в света на сериала „Плезънтвил“, където всичко се променя…

През 1999 г. Уокър участва във филмите „Тя е върхът“ и „Дворецът на илюзиите“, а през 2000 г. в трилъра „Черепите“.
Логично идваме до годината 2001-ва, когато буквално изригва голямата слава на Пол Уокър. Тогава той блясва на екран с първата част от нашумялата поредица „Бързи и яростни“ на режисьора Роб Коен. Тази продукция за историите на незаконни улични състезания се превръща в безспорен хит и печели баснословни пари. Според финансовата справка до 2019 г. приходите достигат до 6 милиарда долара! Дотогава първата част е последвана от още осем! Тук трябва да отбележим, че режисьор на първия филм е Коен, а на останалите части се сменят Джон Сингълтън, Джъстин Лин, Джеймс Уан, Ф. Гари Грей и Дейвид Лейч.
В първата серия Пол Уокър се превъплъщава в ролята на федералния агент Брайън О'Конър, който е внедрен в екипа на Доминик Торето (в ролята знаменитият Вин Дизел), за да разобличи заниманията му. Чаровният агент обаче се влюбва в сестрата на Торето - Мия (изкусителната Джордана Брустър) и нещата тръгват в различна посока…

Седмата част от поредицата излиза през 2015 г. и това за жалост е последната роля на Пол Уокър. Всъщност лентата излиза след неговата смърт през 2013-а. За да бъдат завършени снимките, се налага в някои от епизодите да се използва компютърна графика, както и в снимки като дубльори на Пол да участват братята му Коди и Кейлъб.
Разбира се сред другите филми на Пол, които не са толкова много на брой за жалост, може да споменем „Опасно синьо“ от 2005 г. с Джесика Алба, „На живот и смърт“ от 2007 г., “Обирджии“ от 2010 г. (вж. отделно филмографията на актьора). Критиците определят като много успешна и ролята му във филма „Осем герои“ от 2006 г. Тази приключенска драма е посветена на изследователите на Антарктика и на осем невероятни кучета. Продукцията е излъчвана неведнъж и по родните телевизии и винаги е гледана с интерес. В един момент симпатичните хъскита са оставени сами сред снеговете и ледовете на континента и когато техният стопанин Джери Шепард (в ролята Пол Уокър) се връща след половин година, за да ги намери и спаси, две от любимите му кучета са умрели, но лентата все пак има щастлив край…

За личния живот на Пол Уокър естествено се знае от писания в медиите. Макар да е красив и привлекателен мъж, той няма официален брак, но, отбелязва пресата, винаги е бил в компанията на млада и красива дама. Самият той е споделял пред журналисти, че харесва естествени и скромни момичета, които не си придават важност. Това не му пречи да има връзки с жени като актрисата Денис Ричард, с певицата Кристина Милиан, с Джесика Алба. От Ребека БакБраян има дъщеря Медоу.

И завършваме с тъжни, но много пророчески думи на Уокър: Ако един ден скоростта ме убие, не плачете, защото съм се усмихвал…

Белмондо, или лошото момче на новата вълна френско кино

Няма да е пресилено да се каже, че смъртта на този човек през септември 2021 г. потопи в скръб цяла Франция.
Жан-Пол Белмондо си отиде на преклонна възраст – 88 г., а творчеството му на големия екран и в театъра го бе превърнало в една от емблемите на тази страна.
Неслучайно траурната церемония, запечатана на хиляди фотоси и камери, бе подобаваща като за президент.
Хиляди изпратиха актьора по последния му път, почетна рота гвардейци носеха ковчега, звуча националният химн „Марсилезата“, а сред VIP особите на първо място бяха президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът Жан Кастекс.
Макрон нарече Белмондо герой, преживял стотици превъплъщения на екрана.

Въпреки влошеното си здраве, на погребението се появи друга велика легенда на френското кино Ален Делон, който призна, че с Белмондо си отива и частица от самия него.
Знае се, че в доста дълъг период от време двамата големи актьори си съперничиха за първенството, но в същото време бяха и добри приятели.
Двамата зад камера оставиха знаменитата лента „Борсалино“.

Белмондо, който освен с ролите си на лошо момче и гангстер ще бъде запомнен с уникалната покоряваща усмивка, има в гена си човек на изкуството. Баща му е скулптор и макар това да няма нищо общо с киното, вероятно от него малкият Жан наследява обичта и към театъра, и към Седмото изкуство.

Като хлапе Белмондо не е сред отличниците в училище, дори напротив, повечето му оценки са средни и слабички.
Често се забърква в бели и три пъти е изключван от школото.
Но пък набляга на спорта като повечето тийнейджъри – тренира футбол, колоездене и бокс.
Между другото, той овладява тайните на бокса дотолкова, че попада и във френския национален отбор, а във витрината му има и няколко национални шампионски титли.
Когато обаче на един човек нещо му е дадено от Бога, то обикновено се развива, както става и с актьора.

Въпреки интересите си в областта на спорта Белмондо се записва да учи в Консерваторията театрално майсторство и това предопределя съдбата му, тъй като освен в киното той има и много роли на сцената.
На големия екран статистиците отбелязват около 80 ленти с негово участие, а в театъра има около 40 значими роли.
Наричат го лошото момче на френската нова вълна в киното.

Както обикновено става с най-знаменитите актьори, и при Белмондо има лента, която буквално го изстрелва в космоса.
За 27-годишния тогава Жан-Пол това е филмът на режисьора Жан-Люк Годар „До последен дъх“.
С него Белмондо става известен, а резултатът от това е, че заваляват покани и за негово участие в други филми, някои от които вече доста комерсиални.

Актьорът бързо печели симпатии и то не толкова заради ролите си – в началото повечето на авантюристи или циници, колкото за начина си на превъплъщение в тях.
Той стои еднакво добре на екрана и като сериозен персонаж, и като актьор, натоварен с комични функции.
Добре сложен е физически и е сред актьорите, които в почти всички случаи изпълняват сами каскадите във филмите си.
Тази закалка явно иде от спорта.

Трябва да се отбележи, че в жизнения му път има и доста тежки моменти.
Един от тях е, когато актьорът губи най-голямата си дъщеря (актьорът има 4 деца от два брака).
Тогава тя е на 40 г. и загива нелепо при пожар в парижкия си дом. И тук идва космическата сила на актьора.
Същата вечер той има представление в театъра и се качва на сцената. Само той е знаел какво преживява в този съдбовен миг…

През 2001 г. пък Белмондо получава тежък инсулт, който сковава дясната половина на тялото му, а актьорът губи и говора си.
И отново проявява тази мъжка сила на характера и темперамента, за да успее да се възстанови, въпреки преценката на лекарите, че може въобще да не оживее. 6 години след този инцидент Жан-Пол се завръща в киното с лентата „Мъж и куче“.

И понеже вече стана дума за екранното му партньорство с Ален Делон, ще споменем за филма „Борсалино“, който се появи на екраните през 1969 г. Двамата големи се превъплъщават в ролите на съперници за любовта на една и съща жена, като в същото време вършат мръсните поръчки на босове на мафията.

Не по-малко известна лента е „Професионалистът“ от 1981 г., в който Белмондо изпълнява ролята на френски таен агент.
Филмът е напрегнат като сюжет и развитие и много интригуващ, а актьорът сам прави всичките си каскади (вж. отделно филмографията на Белмондо).

В едно от интервютата си Белмондо споделя, че още като 10-годишен е влизал в „кожата“ на Гари Купър и Хъмфри Богарт, а на майка си, която го е водила на кино, казвал, че иска да стане клоун.
Малко по-късно пък, пак като хлапе, обичал да прескача от балкон на балкон.
Сред любимите му автори в младежките години бил Жюл Верн.

Любопитен факт е, че през есента на 2018 г. в България излезе от печат и биографията на актьора със заглавие „Хиляда живота струват повече от един“.
В нея присъства и един от любимите цитати на актьора-легенда: „Ако една жена се предаде твърде лесно, после организира съпротива с диверсионни методи“.
Ами сигурно е прав, човекът…