Жан-Клод Ван Дам – купете цвете, не си търсете белята!

… Имате въображение, нали? Представете си, че сте на екскурзия в Брюксел с чаровната си половинка (ако сте жена ще сте със силната си половинка) и вечеряте в изискан белгийски ресторант, в който сервитьорите ви се въртят на малкия пръст. В разгара на вечерята, докато си казвате наздраве с марково местно вино, в заведението се появява добре облечен мъж, който се приближава до масата и предлага цветя. За дамата. Да, той е с добри обноски, приятно усмихнат, прилично облечен, просто продавач на цветя. Прави ви впечатление обаче, че е доста мускулест, непривично за този тип търговци на нежни букетчета…
… И още малко въображение. Този път сте в Ел Ей и сте си поръчал пица в хотела. На вратата деликатно се почуква, а когато отворите, виждате добре облечен мъж, усмихнат, вежлив, който ви носи поръчката. Прави ви впечатление, че е доста добре сложен физически, а яките му мускули прозират дори под униформената риза…

И в двата случая на вашето въображение – ако е успяло да заработи, човекът може да е един и същ. Може да продава цветя, може да разнася пици по домове и хотели. И, колкото и странно да е, ползва мускулите си за този вид дейност.
Това, което няма да знаете, ако случките се разиграят в реалността, е, че мъжът, за когото говорим, е бъдещият знаменит и известен по цял свят актьор Жан-Клод Ван Дам. А е можело да се разиграят реално тези случки и вероятно са се разигравали пред реални свидетели. Защото в биографията на този белгиец, през годините превзел Меката на киното Холивуд, има и такива години. Когато е в Брюксел и все още не е направил филмова кариера, е разнасял цветя по заведенията и това е нормално, тъй като баща му е собственик на цветарски магазин. В Лос Анджелис пък, където Ван Дам се озовава в преследване на американската си мечта, преди да сбъдне големите си роли в киното, работи какво ли не – разнася пици, кара с лимузина богаташи, дори в един момент реди паркет. Но, както сме казвали и друг път, когато нещо е писано да се случи, то се случва.

Редно е да споменем, че роденият в Брюксел през 1960 г. Ван Дам е сред актьорите, които имат зад гърба си и славна спортна кариера. Това личи и от завидната му мускулатура, заради която дори му лепват прозвището Мускулите от Брюксел. Интереса към спорта запалва баща му Еужин Ван Варенберг, който насочва 10-годишното момче към занимания с карате в стила шотокан. Явно спорта допада на младока и той дотолкова се увлича, че голяма част от дните му преминава в упорити тренировки, понякога със супернатоварвания. Това именно обяснява факта, че преди да замине за Щатите, Ван Дам има повече от десет титли по карате, при това печели мачовете си почти винаги с нокаут. Завиден майстор!

Разбира се, тук сме длъжни да вметнем една прелюбопитна подробност. Когато е в тийнейджърска възраст, Жан-Клод паралелно с карате захваща и обучение в… класически балет. Е, всеки нормален човек ще си каже какво общо има спортът, при това толкова тежък боен спорт, с балетното майсторство. Самият Ван Дам едва ли би могъл да даде точен отговор, но пък в едно свое интервю казва, че ако един човек е в състояние да издържи на една цяла балетна тренировка, значи може да се справи с тренировката в който и да е друг спорт. И допълва, че балетът е изкуство, но и спорт. Пет години Жан-Клод съвместява двете занимания, като междувременно извоюва и черен колан по карате.

Всъщност ако бе продължил със спорта, Жан-Клод щеше да печели не по-малко пари, отколкото в киноиндустрията. Защото когато е едва на 19 години, той отваря собствен фитнес в центъра на белгийската столица, който върти отлична печалба. Мечтата му обаче го тегли на друго място – към Щатите, към света на киното, към Холивуд. Когато решава да продаде вече развъртеният бизнес, баща му се противопоставя, но гласът му остава глас в пустиня. Ван Дам иска да е на екран. И го постига.
В Ел Ей Ван Дам се озовава с близък приятел и заработва като шофьор, паркетаджия, като разносвач на пици. В киното, оказва се, не се влиза така лесно. През 1984 г. Ван Дам се появява във филма „Монако завинаги“. Екшън драма, която разказва историята на германец, бивш разузнавач от Вермахта, понастоящем крадец на скъпоценности. По време на почивка той среща красива американка, фотожурналистка. По онова време лентата е забранена у нас за лица до 18 г.

През 1986 г. Ван Дам вече се появява в по-сериозна роля в една продукция за бойни изкуства със заглавие No Retreat, No Surrender. Тук той играе руски злодей. И макар тук публика и критика да го забелязват, първият му много сериозен успех е с филма „Кървав спорт“ от 1988 г. Феновете определят лентата като същинска класика в жанра. В тази лента Жан-Клод е вече в главната роля – на Франк Дюкс. Той се учи на бойни изкуства от японски майстор, който му предава знанията и уменията си в кумите. Сюжетът се завързва на голям турнир в Хонконг, където освен че побеждава наред, Ван Дам се влюбва в журналистката Джанис Кент, която пък отразява турнира на бойците. Във финалната битка Дюкс естествено е победител срещу адски циничен и груб противник, осакатил няколко бойци преди това.
Между другото, Ван Дам доста дълго се моли за главната роля, тъй като в този момент е без пари, дори спи по гаражи и в някои моменти краде храна, тъй като е гладен. На практика ролята го измъква от окаяното състояние.

През 1989 г. Жан-Клод се появява в нови два филма – научно-фантастичния трилър „Киборг“ и „Кокбоксьор“. В първата продукция белгиецът влиза в ролята на свиреп воин на бъдещето в една разядена от анархия и чума Америка. Режисьорът Алберт Пун е поверил ролята на красивата полужена – полуробот Пърл Профит на актрисата Дейл Хадън.
Вторият филм разказва историята на американски шампион по кикбокс, който пристига в Тайланд с брат си, за да премери сили с местните бойци. Гаден тайландски боец обаче го осакатява и братът на американеца тръгва към отмъщение…
Голям успех носи на Ван Дам участието му в „Универсален войник“ от 1992 г. на режисьора Роланд Емерих. Той разказва историята на американския редник Люк Деверо (в ролята Ван Дам), убит във Виетнамската война. В лентата гледаме и Долф Лундгрен (в ролята на сержант Андрю Скот.)

Във филмографията на Ван Дам нямаме право да пропуснем едно голямо заглавие – „Ченге във времето“ от 1994 г. на режисьора Питър Хайамс. В този научно-фантастичен трилър Жан-Клод влиза в ролята на американския федерален агент Макс Уокър, а пътуването във времето вече не е фантазия. Във филма то се превръща в реалност, а ченгето се бори с престъпния свят и разследва кариерата на един политически лидер. Казват, че това е най-касовият филм на белгиеца, донесъл приходи от над 100 млн. долара.
Сред другите по-известни заглавия с участието на Ван Дам са „Универсален войник“ в две части – от 1992 и 1999 г., „Трудна мишена“ от 1993 г., „Двойник“ от 2001 г., „Игри на смъртта“ от 2011 г., „Убийствена репутация“ от 2021 г. В „Жан Клод Ван Джонсън“ пък белгиецът на практика участва за първи път в сериал и играе три роли едновременно – единият герой е самият той, вторият персонаж е двойник на първия, който пътува във времето, а третият е българин, който работи във фабрика (вж. отделно филмографията на актьора).
Извън света на киното белгиецът е известен с пет брака, два от които за една и съща жена – Гладис Португес, също мускулеста като него и състезателка, при това много успешна, по бодибилдинг и фитнес. Първият му брак е с Дарси Ла Пиер от 1994 до 1997 г., втората му съпруга е Гладис – първо от 1987 до 1992 и после от 1999 г. втори път, Синтия Дердериян – от 1985 до 1986 г., и Мария Родригес – от 1980 до 1984 г.

Жълтата преса, разбира се, не пропуска факта, че във времето, когато не е женен, Жан-Клод е мъж с доста слаби ангели и не крие връзката си с различни жени. Освен това известността и парите го подтикват към света на наркотиците и той започва да се дрогира с кокаин. В един момент стига дотам, че за дрога харчи по 10 000 долара на седмица. Не успява да се излекува и в няколко клиники. Осъзнава се, все пак, и спира със зависимостта отведнъж, при това без лечение.
При втория си брак с Гладис пък Ван Дам завързва връзка с една украинка – Алена Каверина. Говори се дори, че й купува два апартамента. Научила за това ново кръшкане, Гладис пак иска развод, но актьорът все пак намира сили да се отърве от украинката и се кротва при съпругата си, за да спаси брака.

Вече на 63, през 2024 г. Жан-Клод споделя пред медиите: „Казват, че най-успешните мъже са на възраст между 60 и 70. На второ място са тези между 70 и 80. И под успешни имам предвид щастливи“…
Щом го казва, вероятно го мисли!

Клод Жансак, съпругата на най-смешния полицай в света

Да те покани за своя екранна партньорка, при това постоянна, не друг, а геният Луи дьо Фюнес, би било мечта за всяка актриса. Защото той е легенда и епоха не само във френското, а и в европейското и световното кино. Незаменим комик. Комик, който може само с един поглед или мимика да те разплаче от смях. Да, през 1952 г. той лично казва на тази актриса репликата „Аз бих искал вие да играете във всички мои филми. Вие ми носите успех...”

Щастливката, чула тази реплика, е френската актриса Клод Жансак (1927 – 2016 г.). Нещо повече, тя не само чува репликата, а заедно с Луи правят перфектен творчески екранен тандем, в който повече от 10 филма Клод е негова съпруга и остава в историята на киното като Жозефа Крюшо, жената на най-смешния полицай в света...
Интересното е, че при кончината на Жансак през декември 2016 г. българските медии отбелязват факта съвсем протоколно, само с по няколко реда. Това е несправедливо, защото, макар да е вярно, че Клод остава в историята благодарение най-вече на Луи дьо Фюнес, тя е забележителна актриса, с талант и качества, без които не би мечтала за повече от 100 роли в театъра, киното и телевизията. Факт е, че дори в годината на смъртта си тя все още се снима, на 89 годишна възраст. Завидно творческо дълголетие...

Понеже по традиция обръщаме внимание към семейната среда на бъдещите актьори, за Клод ще вметнем, че баща й Андре Жансак е певец, а майка й Роза Брейер пък винаги е мечтала за кариерата на актриса. Е, тя не става, но пък дъщеря й сбъдва нейната мечта...
Подобно на други големи актьори и Клод не се радва на щастливо семейство като дете, тъй като когато е на 6, баща й оставя съпругата и детето си и се жени втори път. Малката пък в началото се записва в школа по класически танци, но после по настояване на майка си учи в отделението по драма към Парижката консерватория. Там съдбата я среща с първия й съпруг Пиер Монди, актьор и режисьор. За него е омъжена от 1952 до 1954 г. Иначе още от 20-годишна играе в театъра, а кино дебюта си записва през 1952 г. във филма на режисьора Саша Гитри „Животът на честния човек” като Евелин. Именно в този филм участва Луи дьо Фюнес и тогава той се обръща към Клод с репликата, че би искал да играе във всички негови филми...

Става така, че Жансак се превръща не само в екранна партньорка на Дьо Фюнес, а и негова екранна съпруга. Особено популярна е в ролята на жената на най-смешния полицай – инспектор Крюшо, красивата и обаятелна Жозефа Крюшо. Тя е Изабел Боске, съпругата на Луи в „Голямата ваканция” от 1967 г., съпругата Жермен Барние в „Оскар” също от 1967 г., съпругата Едме дьо Тартас в „Замразеният” от 1967 г., Маргарита в „Крилце или кълка” от 1976 г., Жозефа Крюшо в „Полицаят се жени” от 1968 г,. „Полицаят се пенсионира” от 1970 г., „Полицаят и полицайките” от 1982 г. и др.
Любопитен момент в кариерата на Клод Жансак е, че тя прави тандем с великия комик по идея и по настояване не на друг, а на... законната съпруга на Луи дьо Фюнес. Казват, че тя е познавала много добре Клод и нейните качества, имала й е пълно доверие, че това партньорство ще бъде само в киното, а не и в живота, още повече че съпругът й е имал нужда да блести на екрана в тандем с привлекателна жена. При това двамата, преценила съпругата на Луи, се допълват взаимно, тъй като Фюнес е избухлив и смешен, докато Клод е еталон на благовъзпитание...

Всъщност първият филм, в който Жансак и Дьо Фюнес са съпруга и съпруг е от 1967 г. и това е „Оскар”, комедия на режисьора Едуар Молинаро. Луи е Бертран Барние, а Клод е Жермен Барние. Смешното в лентата почти не прекъсва от първата до последната минута. Богаташът Барние в един и същи ден научава, че любимата му дъщеря е бременна, а от касата на неговата фирма липсват доста пари. И камериерката изчезва и хаосът е пълен...
Критиците също отбелязват, че Клод и Луи са наистина забележителен тандем – той е неприветлив и рязък, а тя е въплъщение на очарование и елегантност.

Филмът „Полицаят и полицайките” от 1982 година е последният съвместен проект на Клод и Луи, тъй като скоро след завършване на снимките великият комик умира от сърдечен пристъп. След смъртта му Жансак за дълго време се откъсва от света на киното и почти винаги отказва предложенията на режисьорите. В същото време обаче не спира да играе в театъра.

В интерес на справедливостта трябва да кажем, че макар да е била сянка на Дьо Фюнес, тя има богат репертоарен опит и е играла не само в комедийни филми и пиеси. Театралните й роли са много разнообразни, твърдят хроникьори. Тя се е превъплъщавала в Мария-Луиза Австрийска в „Наполеон II”, била е графиня и кралица, участвала е в много телевизионни сериали. За последно се снима в ролята на баба главна героиня във френско-белгийската драма „Баден Баден”.
За втория си съпруг Анри Шмен е омъжена от 1957 до 1977 г. Има един син.
През 2015 г., когато е на 88 г., е номинирана за наградата „Сезар”, с което влиза в историята. Тя става най-възрастната актриса с номинация за този престижен кино приз.