След смъртта на съпруга си, борбата на вдовицата Рамона да отгледа двете си деца е възпрепятствана от пристигането на мистериозна жена със свръхестествени способности.

Мария Алтман никога не е искала да се връща в родната си Австрия след като тя е нападната от немските войски през Втората световна война и цялото й еврейско семейство е избито. Но в края на 90-те години тази витална стара дама предприема пътуване от Лос Анжелис до Виена, където, в двореца “Белведере”, е изложена картина, някога принадлежала на семейството й.

С портрета в стил ар нуво „Жената в злато” прочутия художник Густав Климт обезсмъртява лелята на Мария – дамата от виенското висше общество Аделе Блох-Бауер. През 1938 г. нацистите конфискуват картината, която след войната става известна като „Австрийската Мона Лиза”.

Филмът разкрива емоционалната 8-годишна борба, предприета от Мария и адвоката й (внук на композитора Арнолд Шьонберг) и достигнала до Върховния съд на САЩ. "Жената в злато" показва протеста на личността срещу забравата, поддържаната от властта алчност и суетата на виенските пазители на изкуството, и не на последно място – невежеството, с което унищожението на евреите е често опрощавано в следвоенна Австрия.

1939 година, Полша. Антонина Забинска и нейният съпруг, доктор Ян Забински се грижат за Варшавския зоопарк и той е едно от най-прекрасните места за обитателите му и за всички хора, които имат желание да дарят любов на животните, по примера на управителите на парка.

Идва момента, в който армията на нацистка Германия нахлува в Полша. Светът и хората са ужасени, а за животните в парка отговаря нов зоолог – Луц Хек, военен от силите на Райха. Забински се включват в съпротивата и замислят план, чрез който да спасят живота на колкото се може повече хора от Варшавското гето. Антонина излага себе си и децата си на огромен риск в името на свободата и спасението…

Една прекрасна история, в която фокусът не е само върху природата на хората и на животните, но и върху състраданието и човечността. Забински са приютявали евреи с невероятен риск за себе си поради една съвсем проста и естествена причина – това е най-правилното нещо, което е трябвало да сторят.