"Мистър Джоунс“ на изключителната полска режисьорка и сценарист Агнешка Холанд е вдъхновен от историята на британския журналист Гарет Джоунс (1905-1935), чиито репортажи за Съветския съюз от 30-те години на миналия век разкриват ужаса от глада и геноцида в Украйна, въпреки опитите на правителството и други репортери да го накарат да мълчи.

Гарет Джоунс става известен с това, че е първият чуждестранен журналист, интервюирал Хитлер след назначаването му за канцлер през 1933 година. Докато работи като съветник на прочутия британски политик Лойд Джордж, той започва да търси следващата си голяма история. Навсякъде се говори за съветската „утопия“.

Джоунс иска да разбере как Сталин финансира бързата модернизация на Съветския съюз на фона на световната икономическа криза и решава да направи интервю с него. Напуска правителствения си пост и заминава за Москва. Оказва се, че реално случващото се е строго прикривано от официалната власт.

Джоунс разбира за масовия глад, станал известен в историята като „гладомор“. Тайно заминава за Украйна и става свидетел на ужасяваща реалност за изтребването на милиони хора. Шокиращите репортажи на Гарет Джоунс се появят в различни издания на западната преса. Под натиска на Кремъл западните кореспонденти отричат наличието на глад и жестокости.

Отличеният с „Пулицър“ заради материалите си за СССР Уолтър Дюранти се опитва да опровергае Гарет Джоунс. Във филма се появява и младият Джордж Оруел, който по-късно споделя, че известният му роман-утопия „Фермата на животните“ е вдъхновен именно от репортажите на Гарет Джоунс.

От първата й поява в Дневникът на Бриджит Джоунс (2001 г.) се смеем, плачем и подкрепяме любимата ни героиня, докато тя се лута в живота. С неловките си лични и кариерни премеждия, сложния любовен триъгълник с лъчезарния Марк Дарси (Колин Фърт) и очарователно непредсказуемия Даниъл Клийвър (Хю Грант) Бриджит бързо се превърна в олицетворение на всяка жена, която някога е имала чаша вино в ръка, катастрофална среща зад гърба си и поредица от внимателно замислени планове, които никога не вървят както й се иска.Но в Бриджит Джоунс: Луда по онова момче светът й е напълно променен.

След като се сблъсква с опустошителната загуба на своята сродната душа и партньор в живота, тя е изправена пред задачата да преосмисли бъдещето си, като същевременно се опитва да запази характерното си чувство за хумор и автентичност. Сблъсквайки се с предизвикателствата на това сама да отглежда децата си, докато се гмурка дълбоко в непознатите води на онлайн запознанствата, тя не просто се опитва да намери отново любовта – тя преоткрива себе си като жена, майка и човек, достоен за щастие при свои собствени условия.

Съвършената двойка Стив и Кейт Джоунс и чудесните им деца Джен и Мик са обект на завист от страна на техните съседи. Кейт е красива, секси, облечена в дизайнерски дрехи от главата до петите дама.

Стив е уважаван и успешен бизнесмен, който има всичко: великолепна жена, голяма къща и безкраен запас от високотехнологични играчки. Джен и Мик имат влияние в новото си училище с модерните си дрехи, с бързите си коли и с последните модни джунджурии. Но никой не е подготвен за истината свързана с това съвършено във всяко отношение семейство...

Томи Лий Джоунс – Беглецът, който така и не избяга от славата

… Колко ли са на брой известните актьори, които могат да кажат за себе си, че са чували ласкави слова от Харисън Форд и от Уил Смит? И да има въобще, вероятно се броят на пръстите на едната ръка. Има един американски актьор обаче, който може да се похвали с това. За него знаменитият Харисън Форд казва, по-скоро за една от ролите му, че макар самият Форд да е бил на плаката за филмовата продукция, колегата му е звездата и е превърнал въпросния филм в същинско събитие.

За друг съвместен филм обичаният от кинозрителите Уил Смит признава, че на снимачната площадка и извън нея са станали с този актьор страхотни приятели. А динамиката между тях двамата е била двигател на всички хумористични ситуации.
Е, време е да му кажем и името – Томи Лий Джоунс. Едновременно актьор, продуцент, режисьор. Само ще споменем, че е носител на най-престижната награда – статуетката „Оскар“, а има и други отличия - „Златен глобус“, БАФТА, „Еми“. Но ще започнем с филмите, за които Томи получава ласкавите отзиви от колегите си.

Харисън Форд го хвали за ролята му в „Беглецът“. Криминалният екшън на режисьора Андрю Дейвис е от 1993 г. и стъпва на основата на едноименния тв сериал. Този филм с бюджет от 44 млн. долара прибира от приходи повече от 370 млн. В него Томи Лий Джоунс се превъплъщава в ролята на Самюел Джерард, а Харисън Форд е Ричард Кимбъл. В лентата участва и Джулиан Мур. Филмът е отличен с „Оскар“ и „Златен глобус“ за Томи Лий Джоунс - за най-добра поддържаща роля, и награда на БАФТА за най-добър звук.

В актива му са още 6 номинации за „Оскар“, 3 за БАФТА и 2 за „Златен глобус“. Лентата е показвана неведнъж и по родните телевизии. Сюжетът е напрегнат и драматичен, държи в напрежение от началото до края. Историята разкрива съдбата на д-р Ричард Кимбъл, който е несправедливо обвинен в убийството на съпругата си. По пътя за затвора той успява да избяга и е твърдо решен да открие истинския убиец, за да докаже, че е невинен. По пътя си обаче среща изключителни трудности, тъй като по петите му е федералният агент Сам Джерард. Сблъсък на двама силни мъже със силни характери…

Що се отнася до отзива на Уил Смит, той визира филма „Мъже в черно“ от 1997 г. на режисьора Бари Зоненфелд. Изпълнителен продуцент е Стивън Спилбърг. Томи е агент Кей, а Смит – агент Джей. Те са двамата агенти, които се обличат в черно, и са „продукт“ на неофициална правителствена агенция, призвана да защитава Земята от извънземни. Продукцията е фантастика и е много увлекателна като развитие на сюжета.

Неслучайно има една награда „Оскар“ и още 2 номинации, 3 награди „Сатурн“ и още 5 номинации, както и награда „Емпайър“ за най-добър филм. Тук е мястото да кажем, че „Мъже в черно“ съвсем закономерно на фона на интереса има продължение през 2002 г. и през 2012 г., в които Томи отново е в ролята на познатия вече агент Кей. Трябва непременно да отбележим, че Уил Смит и Томи Лий Джоунс са една от най-добрите екранни двойки в киното.

Интересен е животът на Томи, който не може да се похвали с кой знае колко щастливи детски години. Роден е през 1946 г. в малко градче в щата Тексас, поради което в киносредите е известен още с прозвището Каубоя от Тексас. Още като малък пътува с родителите си и животът му минава почти изцяло на колела – в каравана, с която фамилията обикаля щата, докато баща му си търси работа като оператор на нефтена платформа. Томи обаче, макар и беден, е ученолюбиво дете и успява да завърши английска литература в Харвард.

Освен да подхване литературата като професия и да стане учител, той е имал шанса и да се отдаде на спорт, тъй като е бил много запален фен на американския футбол. Нещо повече, бил е спортист и е обличал като защитник екипа на „Харвард“ в най-силните години на този клуб, най-вече през 1968-ма. Лий Джоунс обаче има друга съдба и изборът е лично негов.
Първо в Ню Йорк успява да намери роля в няколко театрални постановки на Бродуей. После се появява и в телевизия, в сапунения сериал по АВС „Живее се само веднъж“, излъчван в годините 1971 – 1975. Всъщност само в тези епизоди Томи се появява на екрана в ролята на д-р Марк Толанд. Иначе сериалът е близо 11 000 епизода.

Дебютът му на големия екран е във филма „Любовна история“ от 1970 г. на режисьора Артър Хилър. Той изпълнява малка роля - на Хенк Симпсън. Продукцията обаче е сочена от критиците за много добра романтична и сантиментална история, тъй като сюжетът отвежда към трагичната любов на богат млад мъж и обикновено момиче от работническо семейство.
През 1984 г. гледаме Лий Джоунс в класиката „Котка върху горещ ламаринен покрив“ по знаменитата пиеса на Тенеси Уилямс. Тук актьорът се превъплъщава в образа на Брик Полит.

Същинските успехи и популярност на Томи обаче идват по-късно, когато той вече е прехвърлил 40-те години. През 1992-ра Лий Джоунс заедно със Стивън Сегал участва в екшън трилъра на режисьора Андрю Дейвис „Под обсада“. Бюджетът на лентата е 35 млн. долара, а приходите надхвърлят 160 млн. Филмът е напрегнат и отвежда историята към схватка между терористи и корабен готвач на самолетоносач, натоварен с ядрено оръжие.

През следващата година се появява „Беглецът“, за който вече стана дума, и Томи е звезда в света на киното. През 1994 г. Томи се снима в 4 филма – „Взрив“, „Убийци по рождение“, „Синьо небе“ и „Клиентът“, а през 1995 г. играе ролята на Двуликия в третия филм от поредицата за Батман на режисьора Джоел Шумахер – „Батман завинаги“, в който на екран са още Вал Килмър, Джим Кери, Никол Кидман и др.

Между другото, критиката неведнъж е отбелязвала, че вероятно поради специфичните черти на лицето си Томи често е предпочитан персонаж за отрицателни роли. Превъплъщава се в истеричен шеф на затвор във вече споменатия „Убийци по рождение“ на режисьора Оливър Стоун, Двуликия е в „Батман завинаги“, Тадеус Стивънс - противник на президента Линкълн, е в биографичната драма „Линкълн“ от 2012 г., за която роля е номиниран за „Оскар“. Режисьор е Стивън Спилбърг.

Най-острите кинокритици твърдят, че една от най-ярките роли на Томи Лий Джоунс е във филма „Няма място за старите кучета“ на братята Джоел и Итън Коен от 2007 г. Специализираната преса е единодушна – това е шедьовър на Седмото изкуство, което третира художествено вечни житейски теми като старостта, страданието, смъртта, хаоса, злото. Томи е шериф Бел, който не е в състояние да се изправи срещу настъпващото зло (вж. отделно филмографията на актьора).

С право, ако се проследи филмографията на Лий Джоунс, може да се твърди, че той притежава изключителната дарба да изгражда сложни образи, винаги привлича вниманието върху себе си, когато е на екран, много убедителен е в диалозите, които звучат от устата му естествено, непринудено и съвсем на място.

За личния живот на звездата също могат да се кажат различни неща, но те едва ли са по-интересни от филмовата му кариера. Не му върви особено в браковете. Първо се жени за Кейт Ларднър, през 1975 г., но съпругата му го напуска през 1978-ма. По-късно го напуска и втората му жена Кимбърли Клоли, от която има син Остин и дъщеря Виктория. През 2024 г. Томи живееше с третата си съпруга Доун в ранчо в щата Тексас. Има и второ ранчо с добитък в същия щат. Гледа коне и се занимава с растения.

Любопитно е, че Томи обича да се закача с журналистите, въпреки че мрази да дава интервюта. Един от първите журналисти, които го разпитват в началото на кариерата му, отбелязва, че актьорът не обича да се усмихва. Всъщност това едва ли има значение. И с интервюта, и без тях Томи Лий Джонс е записал името си в златните страници на киното.
А оттам никой не може да го заличи.

Катрин Зита-Джоунс – щастлива в киното и в любовта

Тя е еднакво щастлива и в киното, и в любовта. Ако я попитате коя е по-голямата й любов, вероятно ще каже семейството. Това обаче не й пречи да пресъздаде на големия екран запомнящи се образи и да спечели най-престижната кинонаграда „Оскар“. Естествено и да бъде сред любимките на киноманите. Има защо. Тя е надарена с рядко излъчване и красота, талантът й блика от вените, а освен всичко друго дори жълтите издания в Холивуд сочат нея и съпруга й като една от най-примерните и достойни за уважение семейни двойки.
Да, тя е уелската актриса Катрин Зита-Джоунс. През лятото на 2023 г. заедно със съпруга си – великия Майкъл Дъглас, бе забелязана да се припича на яхта недалеч от остров Капри. Явно италианското море освен за релакс й служи и за вдъхновение. В началото на есента на 2023-а пък щастливата семейна двойка отпразнува заедно рожден ден, тъй като двамата са астрални близнаци и са родени на 23 септември. Красавицата стана на 54 г., а мъжагата Дъглас – на 79. В интерес на истината, не им личи – нито на нея, нито на него.
Ясно е защо ги дават за пример. Като се има предвид животът на повечето холивудски актьори и актриси, многобройните им връзки, събирания и раздели, Катрин и Майкъл са щастливи в брака си близо 25 години и не го крият. Пресата подшушва, че в техния предбрачен договор имало уж залегнала клауза, че ако някой от двамата съпрузи изневери, ще бъде санкциониран от половинката си с 5 млн. долара. Дали е вярно това, е отделен въпрос, но днес никой не се съмнява, че любовта на двойката е истинска и не опира до предбрачни клаузи…

И понеже започнахме с по-любопитните моменти, през 2023 г. Майкъл Дъглас отново демонстрира привързаността си към семейството. На фестивала в Кан, където бе поканен, за да получи специална „Златна палма“ за цялостно творчество, актьорът се появи с бляскавата си съпруга и с 20-годишната им дъщеря Карис, като и той, и двете придружаващи го дами бяха в изключително елегантен стил. Ненапразно фотографите се надпреварваха кой ще направи най-добрите кадри от светската церемония.
Родената през 1969 г. Катрин Зита-Джоунс е надарена с талант, който проявява още от малка, въпреки че родителите й нямат нищо общо с изкуствата. Още когато е на 11 г., момиченцето вече има снимки в лондонска продукция. 4 години по-късно вече е записана в хора за мюзикъла 42nd Street. Във Великобритания обаче Катрин става известна през 1991 г. с тв сериала Darling Buds of May, макар че година по-рано дебютира в киното в ролята на Шехерезада във френско-италианската продукция „Хиляда и една нощ“. На екран в партньорство с Жерар Депардийо и Арманд Асанте пък Зита-Джоунс се появява макар и с малка роля в „1492 – Завладяването на Рая“ на режисьора Ридли Скот през 1992 г. Отново в телевизионни изяви обира овациите на зрителите с участието си в „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ през 1993 г. и „Екатерина Велика“ (в образа на Екатерина II) през 1994-а.

И макар тези превъплъщения да са успешни и Катрин вече да е позната и обичана от кинопубликата, казват, че нейният звезден час настъпва с филма „Маската на Зоро“ от 1998 г., където тя се снима заедно с Антъни Хопкинс и Антонио Бандерас. Режисьор на продукцията с бюджет 95 млн. долара е Мартин Кемпбъл. Антонио Бандерас е Зоро, а Катрин е Елена. Хопкинс пък е Дон Диего де ла Вега. Филмът е излъчван многократно и по родните телевизии, а Зоро се е превърнал в емблематичен герой, защитник на слабите и онеправданите и раздаващ правосъдие за насилниците и господарите. Тъй като филмът набира голяма популярност, през 2005 г. се появява и неговото логично продължение, също с Катрин – „Легендата за Зоро“.

Още следващата година гледаме Катрин Зита-Джоунс на екран с друго голямо име – Шон Конъри, в криминалния трилър „Клопка“ на режисьора Джон Амиел. Лентата с бюджет 66 млн. долара носи приходи от близо 215 млн. Сюжетът отвежда към историята на опитен крадец на произведения на изкуството и работеща под прикритие агентка на застрахователна компания, които планират сериозен удар (в главните роли са Шон и Катрин).

Престижната награда „Оскар“ Катрин извоюва с участието си във филма-мюзикъл „Чикаго“, излязъл на екран през 2002 г. Режисьор на продукцията е Роб Маршал, а в ролите освен Катрин Зита-Джоунс гледаме още Рене Зелуегър, Ричард Гиър, Джон Райли и др. Филмът печели 6 награди „Оскар“ и 3 награди „Златен глобус“, като единият „Оскар“ е за Катрин. Тя изпълнява ролята на кабаретната актриса и певица Велма Кели, която попада в затвора за двойно убийство. Интересното в тази продукция-мюзикъл е, че както Катрин, така и другите главни герои сами изпълняват песните и танците си.
В донякъде странната комедия „Непоносима жестокост“ Зита-Джоунс играе брачна измамница. Филмът на режисьора Джоел Коен се появява през 2003 г. В него Катрин е Мерилин Хамилтън, а историята се завърта около делата на мастит и суперизвестен адвокат по бракоразводни дела.

Най-логично е в случая да отбележим и още една продукция с Катрин, още повече, че тя е свързана макар и непряко с България. Става дума за филма „Терминалът“ от 2004 г. на гениалния режисьор Стивън Спилбърг и с участието на Том Ханкс в главната роля. Лентата е излъчвана многократно у нас и по родните телевизии. Продукцията е много интересна, а сюжетът отвежда към историята на турист от измислената държава Кракозия, който се оказва затворен на летището в Ню Йорк заради проблеми с паспорта си, като междувременно в държавата му е извършен преврат. Във филма асоциациите отвеждат към България, споменава се и името на държавата ни дори, а героят Виктор Наворски казва няколко български реплики и естествено процежда „Мамка му..“
Та на това международно летище, където се развива действието, пламва и любовна искра между Наворски и една красива стюардеса (в ролята на Амелия е именно Катрин Зита-Джоунс)…

С Брад Пит и Мат Деймън пък уелската красавица се снима в „Бандата на Оушън 2“ също през 2004 г.
Когато говорим за творческите изяви на Катрин, все пак можем да споменем и някои нейни номинации за антинаградата „Златна малинка“ – това става през 1999 г. (за най-лоша екранна двойка заедно с Шон Конъри в „Клопка“) и същата година за „Свърталище на духове“ (пак за най-лоша екранна двойка с Лили Тейлър). В замяна на това обаче година по-късно Зита-Джоунс е номинирана за престижната награда „Златен глобус“ за поддържаща роля във филма на режисьора Стивън Содърбърг „Трафик“ (вж. отделно филмографията на актрисата).

Вини Джоунс - човекът, който разбираше и от футбол, и от кино

Най-добрият футболист сред актьорите или най-добрият актьор сред футболистите? Кое определение би му прилягало повече? Може би и двете са еднакво подходящи. Става дума естествено за Вини Джоунс, уелсецът, който остави трайна следа в историята и на Цар Футбол, и на Седмото изкуство. Вярно е, че и други майстори на коженото кълбо след приключване на спортната си кариера са се ориентирали към киното. При това известни футболисти от нивото на Ерик Кантона, Дейвид Бекъм, бразилецът Роналдо, Златан Ибрахимович.

Дори Кралят на футбола Пеле има роля в киното – във филма „Бягство към победата“, където легендата се превъплъщава в персонажа на ефрейтор Луис Фернандес. В същата лента играе и Силвестър Сталоун. Не за всеки обаче може да се каже онова, което е валидно за Вини Джоунс – той и в киното е толкова добър, колкото и във футбола. Освен това до 2022 г. той имаше участия вече в близо 100 ленти!

А феновете на великата игра естествено го помнят и с прозвището Секирата. Вини си го извоюва с изключително твърдата си игра, на моменти груба и дори повече от груба – безкомпромисна. Може да звучи като виц, но след като каза сбогом на футбола, той дори издаде своеобразен видео наръчник по грубост - Soccer's Hard Men. В него Вини представя някои от най-грубите си изпълнения на терена, а освен това показва и опита на други грубияни. Любопитен факт е, че в един момент Вини бе сравняван с нашия легендарен централен защитник Трифон Иванов - Туньо. Или Иванов бе сравняван с Вини, няма такова голямо значение. Всъщност и двамата стряскаха съперника със страховития си вид…

Роденият през 1965 г. Винсънт Питър Джоунс стартира футболната си кариера в един полупрофесионален английски клуб – „Уийлдстоун“. Това става, когато Вини е на 19 г. Две години по-късно той преминава в тима на „Уимбълдън“, където още във втората си поява на терена успява да отбележи гол на „Манчестър юнайтед“. После „Лийдс“ го купува за 650 000 паунда, а кариерата му преминава още през „Шефилд юнайтед“ и „Челси“.

През 1998 г. е играещ треньор на „Куинс парк рейнджърс“, а следващата година спира със спорта. За футболната му кариера обаче трябва да се отбележи още, че има мачове и за националния отбор на Уелс и дори извежда тима с капитанската лента за сблъсъка с Холандия.
Ония, които си го спомнят като играч, ще потвърдят, че той на терена се държи понякога не само грубо, но и хулигански.

Между другото, подобни гаменски прояви съпътстват и личния му живот, но за това по-нататък. Футболните статистици не пропускат да отбележат, че той 12 пъти е гонен от игра с червени картони, а освен това държи и рекорд за най-бързо показан жълт картон – само 3 секунди след началния съдийски сигнал на мача. Бдителни фоторепортери пък засякоха Вини в един мач как стиска за тестисите друг голям английски футболист – Пол Гаскойн. Играчът на „Тотнъм“ Гари Стивънс пък спира с футбол, след като получава зверска балтия от Вини. С две думи – по-добре да не излизаш на терена точно срещу него…

И понеже стана дума за хулиганските прояви извън терена, Джоунс съвсем не е от тихите води. Някои жълти издания свързват проявите му на бабаитлък със склонност към алкохола. Медиите отбелязаха, че по време на един самолетен полет от Лондон до Токио той се нахвърлил върху друг пътник и го ступал здраво. Стигнало се дори до намеса на командира на полета. Има съдебен процес, а съдът постановява глоба и общественополезен труд. Виновникът за скандала пък е лишен от правото да пътува със самолетите на „Върджин еърлайнс“. Това се случва през 1998 г.

Хроникьори отбелязват, че всъщност хулиганските прояви на Вини не го правят чак толкова лош човек. Той, казват медиите, е способен да разбие зъбите на журналист, който го е подразнил с нахални въпроси, а 24 часа по-късно да плаче от умиление и да раздава помощи на социално слаби. Но пък в един момент пиянските му изпълнения обикалят дори първите страници на вестниците, при това не само на жълтите издания.

Тук не можем да пропуснем да споменем, че Вини Джоунс се включи през 2014 г. и в едно наше телевизионно риалити – „Къртицата“. Тогава той призна: „Преместих се в киното, защото там ми плащаха да се бия, а на терена ме глобяваха…“ В шоуто у нас Вини бе със статут на гост звезда и не се бореше за наградата, като изкара сред участниците 5 денонощия.

Когато се говори за Вини като актьор, трябва да се каже, че той няма нито такава закваска, нито такава професионална подготовка. Баща му е пазач на дивеч в голямо имение и Джоунс израства покрай него. Имиджът му на побойник и грубиян във футбола му помага по-лесно да се превъплъти в подобни персонажи в киното – на скандалджия, престъпник, гангстер. През 1998 г. Вини дебютира в киното с роля във филма на Гай Ричи „Две димящи дула“. Самият Джоунс признава чистосърдечно: „Сложиха ме пред камерата и станах кинозвезда, играейки себе си“.

Интересното е, че този дебют не минава незабелязано, напротив. Вини дори печели няколко британски награди за дебют. 2 години по-късно той си партнира с големите имена в киното Брад Пит и Джейсън Стейтъм в друг филм на Гай Ричи – „Гепи“. Появява се в ролята на бандит в „Да изчезнеш за 60 секунди“ заедно с Анджелина Джоли и Никълъс Кейдж, а после и в друг известен филм „Парола: риба меч“ в партньорство с Джон Траволта и Хали Бери.

Главна роля Вини играе във филма „Гаднярът“, където се превъплъщава в образа на английския футболист Дани Миън. Героят му е обвинен, че е продал мач, а по-късно, когато се отказва от футбола пък, влиза зад решетките заради шофиране в нетрезво състояние и последвал скандал с полицай. Естествено тази роля подхожда най-вече на Джоунс. Във филма гледаме и Джейсън Стейтъм.

Интересен факт е, че Вини изпълнява важна роля и в екшъна „Под водата“, сниман в България. Заедно с легендарния боксьор Ленъкс Люис пък бившият футболист се снима в генгстерския екшън „Джони беше“ (вж. отделно филмографията на актьора).

И понеже стана дума за това колко Вини е добър в киното, неговите награди говорят сами по себе си. Между отличията, които му присъждат за кино, са „Най-добър актьор (за ролята в „Две димящи дула“) – 1999 г., „Най-добър дебют“ (за ролята в същия филм) – 1999 г., „Най-добър британски актьор“ – награди на списание „Емпайър“

– 2001 г., „Най-добър актьор в поддържаща роля“ (за ролята в Night at the Golden Eagle) – 2002 г., „Най-добър новак“ (за ролята в Slipstream) – 2005 г. и др.
Светските хроники припомнят и една случка с Вини от 2010 г. Тогава по време на снимките на „Кървавина“ Джони се сбива с актьора Тимер Хасан. Става страшно, защото Хасан се оказва бивш боксьор, а свидетели на случката разправят, че двамата буквално са разрушили лоби бара на един хотел…

Покрай кариерата си на големия екран Джоунс води и телевизионни и радио предавания. Снима се успешно в тв реклама на известната марка ром „Бакарди“, рекламира и надбягванията с хъски, но които е голям фен. Покрай тези си занимания футболистът актьор намира време и за изкуство. През 2002 г. издава музикален албум със соул и блус изпълнения със заглавието Respect. Автор е на две автобиографични книги.
Ще завършим кратките бележки за Вини с едно негово изказване по време на престоя му в България.

Попитан за страстта си към шапките бомбета, която той никога не е криел, актьорът отговаря: „Колкото повече посребряват косите на един мъж, или изобщо започнат да липсват, толкова повече той ги заобичва. Имам толкова много в колекцията си, че вече не ги броя. Но винаги се ядосвам, когато забравя някоя от тях в самолета – обикновено, когато си пийна”. После уточнява с усмивка, че вече близо година не близва алкохол. Това обаче е през 2014-а. За после… никой нищо не говори.