Все още радващ се на успеха на старите си хитовете, певецът Дани Колинс (Ал Пачино) сякаш има всичко – пари, слава, нова годеница, пълни зали… Уви, годините бурен живот, множеството провалени връзки и изпълняването на едни и същи песни вечер след вечер са започнали да оказват отрицателното си влияние над някога дивия рокаджия.

Когато един ден дългогодишният му мениджър (Кристофър Плъмър) му връчва писмо, написано до него лично от Джон Ленън преди 40 години, но така и недоставено, Дани решава да се вслуша в съвета на идола си и да следва сърцето си, макар и с десетилетия закъснение. Той отменя предстоящото си разпродадено турне и се усамотява в хотел в малко градче в щата Ню Джърси, за да се опита да преоткрие любовта си към музиката и семейството, което е изоставил някога, по пътя към славата…

Дани Трехо: гореща кръв, бой, наркотици и знаменити роли

… Отличен актьор е, има зад гърба си повече от 200 филма, търсен е от режисьорите, публиката го харесва, но има роля, която не би могъл да изиграе. Или може би роли. Никой не може да си го представи като добър и скромен учител в американски колеж, примерно. Или пък благ и хрисим съпруг, нежен романтичен любовник с жена си или приятелката си. Не го виждат и в ролята на католически свещеник. За сметка на това му дайте да играе затворник. Груб, нахакан, бияч от класа. Или уличен престъпник, който не пропуска да се млати с някого от съседната банда, по джобовете му всеки ден може да се намерят наркотици, които продава – къде явно, къде скрито. Та това е той – американският актьор от мексикански произход Даниел Трехо или просто Дани Трехо.
Защо го описваме така ли? Ами една от причините е външният му вид. Доста суров здравеняк, мускулест, с плашещо лице и страховито като цяло излъчване. Липсва само един нож между зъбите. Е, това за ножа може да е малко пресилено, но пък казаното за ролите му е абсолютен факт.

Дали има нещо общо горещата мексиканска кръв, е отделен въпрос. Факт е обаче, че още от дете Дани се сблъсква с престъпния свят. И не само се сблъсква, а става и част от него. Бие се по улиците, краде, участва в грабежи, пласира наркотици, самият той употребява дрога, не пропуска и чашката с алкохола. Съвсем резонно е често да пребивава още като тийнейджър по разни изправителни институции, които обаче така и не успяват да го превъзпитат. Когато поотраства пък, затворите стават неговия втори дом. Влиза и излиза често, в един момент дори е сериозно заплашен от смъртна присъда, от която едвам се отървава. По негови признания това се случило благодарение на отправените горещи молитви към Бог с обещанието да се поправи и да влезе веднъж завинаги в правия път. И в интерес на истина успява. В един от известните затвори – Сан Куентин, се записва в някаква програма за отказване от дрогата, която продължава 12 месеца. Той излиза чист и когато е на 79 г. (роден е през 1944 г.) заявява, че вече 55 години не употребява дрога и не кусва алкохол. А една любопитна случка разказва, че при едно от влизанията му в затвора опитал да продаде дрога на полицай под прикритие. Такива ми ти работи…

И понеже има една нашенска приказка от стихотворение на Вапцаров – В затвора попаднал на хора и станал човек, нещо подобно се случило и с Дани Трехо. Той освен че отказва дрогата, тъй като е здравеняк и мускулест по природа, в затвора става шампион по бокс в средната и в леката категория. Това пък по-късно се оказва старт към филмовата му кариера, и то по някаква щастлива случайност. Става така, че участията му се зареждат едно след друго, обикновено снима по 4 филма годишно, а според статистиката през 2002-ра е играл в цели 9.

Сега за старта му.
Тъй като в затвора освен че е отказал наркотиците, става и своеобразен експерт по тази част, го наемат да работи като консултант по темата във филма „Влакът беглец“ от 1985 г. на именития режисьор Андрей Кончаловски. В един момент му предлагат да се снима в затворническите сцени във филма, тъй като става въпрос за затворници, които отвличат служебен влак, за да избягат с него. Един от сценаристите на продукцията – Едуард Бънкър, се оказва познайник на Дани от затвора и така в хода на работата Трехо получава оферта да консултира по бокс актьора Ерик Робъртс (той пък е номиниран за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля). Впоследствие Кончаловски харесва Даниел и му предлага малка роля като боксьор, съперник на Робъртс.

Тук е мястото да кажем, че именно филмът „Влакът беглец“ дава тласък на по-нататъшната актьорска кариера на Трехо. Като повечето свои колеги той се снима в началото и в телевизионни продукции, и в по-нискобюджетни ленти, за да достигне до такива хитове като „Жега“, „Десперадо“, „От здрач до зори“,“Мачете“, „Деца шпиони“, „Кървава неделя,“ „Сам в мрака“, „Смъртоносна надпревара“, „Мачете убива“, „Улично престъпление“, „Затворник №1: Взъходът на Дани Трехо“, и още, и още (вж. отделно филмографията на актьора). И пак ще кажем, че най-запомнящите образи, които е пресъздал на екрана, са на затворници, престъпници, биячи, а дамите сред публиката обикновено въздишат по неговото мъжествено излъчване и огромната татуировка на гърдите му, изобразяваща жена със сомбреро…
И понеже стана дума за това, че Дани е търсен от режисьорите, достатъчно е да споменем, че на екран той се появява редом с такива величия като Харисън Форд, Жан-Клод Ван Дам, Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джордж Клуни, Никълъс Кейдж, Антонио Бандерас…
Любопитно е, че по негови собствени признания много добре е, ако някой се чувства вътрешно добър човек. Дори през 2023 г. в личния си акаунт в социална мрежа Дани се хвали, че вече 55 години не е употребявал и това го дължи на Бог. Той се обръща към младите американци, ако са се отдали на някакъв порок, да се откажат от него и да бъдат добри човеци.

Между другото, тази житейска роля никак не се връзва с екранните му превъплъщения, тъй като според една любопитна статистика той е най-често убиваният герой във филмите – някъде се твърди, че е умирал на екран 497 пъти…
Що се отнася до личния му живот – имал е 4 съпруги и 4 деца, като признава, че с нито една от половинките си не се е държал както трябва. Въпреки това пък казва нещо различно: „Да си мъжествен, означава, че ставаш сутрин, отиваш на работа, взимаш заплата, издържаш семейството си и помагаш на по-слабите…“

За да докаже пък, че има и чувство за хумор, в едно свое интервю споделя: Най-смешното нещо, което съм чувал! Бил съм в Соледад, Сан Куентин, Фолсъм, Вакавил, Сюзанвил, Сиера (различни затвори) и един човек ме пита „Можеш ли да изиграеш затворник?” Помня, че му казах „Ще се опитам”…
Няма съмнение, че е успял!

Дани де Вито – 147 сантиметра стигат!

… В училище не само у нас, а и по света в повечето случаи децата са безкомпромисни – не пестят насмешки над съученици, които са различни по външен вид. Смеят ти се и те закачат, ако си пълничък, ако си слаб като върлина, ако си много висок или пък много нисък. Общо взето, ако си различен от „калъпа“ на общоприетото. Логично е да предположим, че на подобни насмешки е бил подложен и един много добър американски актьор. Става дума за Дани де Вито, когото мнозина наричат ниския крал на комедията. Факт е, че поради особен вид заболяване на костите той е висок само 147 см и е един от най-ниските актьори в Холивуд. Това обаче не му пречи да направи завидна кариера като актьор, режисьор и продуцент. Освен това хроникьорите отбелязват, че въпреки ниския си ръст Дани не е бил подложен на традиционните насмешки и подигравки в училище, защото бързо е впечатлил съучениците си с уникално чувство за хумор и приятелска шега, както и разбира се с добрия си нрав…

Роденият през 1944 г. Дани де Вито няма заложена актьорска дарба в гена си. Баща му развива някакъв дребен бизнес, а майка му се грижи за домакинството. Самият Дани вероятно не предполага какво го чака, като се има предвид първата му работа – след завършване на гимназията започва да помага в козметичния салон на сестра си. Едно е да си козметик, друго актьор, все пак…
Него обаче не го влече занаята на сестра му, затова се насочва към Американската академия по драматични изкуства. Казват, че първоначално интересът му там бил в областта на козметиката, но това едва ли е вярно. А и там се случва една среща, която малко или много слага отпечатък върху бъдещия творчески път на Дани. Става дума за среща с актьора Майкъл Дъглас. Двамата се сприятеляват и впоследствие няколко пъти работят заедно. Именно Дъглас е човекът, който подтиква Де Вито да се снима в един култов филм – „Полет над кукувиче гнездо“ на режисьора Милош Форман. Тази продукция нашумява много по световните екрани, излъчвана е многократно и у нас. Бюджетът й е 3 млн. долара, а приходите надхвърлят 100 млн. Освен това филмът е носител на 5 награди „Оскар“ и 6 награди „Златен глобус“. Въпреки това Дани не е сред наградените, а кинокритиците дори твърдят, че тази лента се е отразила негативно върху кариерата на Де Вито. Факт е, че в следващите няколко години той получава само незначителни роли, снима се и в телевизионни продукции.
За сметка на това добива широка популярност в сериала „Такси“, излъчван по ABC и спечелил 18 номинации и 13 награди „Еми“. Самият Дани е отличен със „Златен глобус“ и „Еми“. Лентата разказва за всекидневието на таксиметрови шофьори в Ню Йорк, лека и приятна е за гледане, изобилства със забавни случки и комедиен диалог. Де Вито се превъплъщава в образа на диспечера на такситата – Луи де Палма. И макар сериалът да е комедиен, немалка част от неговата популярност се дължи на факта, че покрай хумора той поставя сериозни житейски проблеми като самотното родителство, наркоманията, расизма, сексуалния тормоз и др.
Сериалът се излъчва първоначално в периода 1978 – 1983 г.

През 80-те години на миналия век Дани де Вито прави успешни роли във филми като „Романс за камъка“ (1984), „Безмилостни хора” (1986), „Близнаци“ (1988) и др. Любопитен факт е, че в „Близнаци“ нисичкият само 147 см Де Вито играе брат близнак на колоса Арнолд Шварценегер (188 см). През 2018 г. на екран излиза и продължение на тази продукция – „Тризнаци“, като към двойката се включва още една звезда - Еди Мърфи.

Дани се справя успешно и с ролите си във „Войната на семейство Роуз“ от 1989 г. и „Хофа“ от 1992-ра. (вж. отделно филмографията на актьора).
Освен знаменитата роля на диспечер в „Такси“ Дани де Вито прави запомнящо се изпълнение и в още един култов сериал – „Слънчева Филаделфия“. Тук е мястото да кажем, че това е поредица, която чупи рекорд в Щатите като най-дълго излъчвания американски комедиен сериал – през 2023 г. имаше зад гърба си навъртени 14 сезона. Излъчването започва през 2005 г. почти на шега. Във филма Дани се превъплъщава в образа на баща на близнаци, който се изявява с доста странно на моменти чувство за хумор. Историята се завърта около четирима приятели, които държат ирландски пъб във Филаделфия. Голяма част от успеха на филма обаче се дължи именно на участието на Дани де Вито, който се включва през 2006-а, когато сериалът има вече един сезон зад гърба си. В тази поредица актьорът изпълнява ролята на богаташа Франк Рейнолдс, който обаче има много гаден и пълен със странности характер. Това амплоа пък пасва отлично на Дани де Вито…

Сред другите роли на Дани заслужава да се отбележи участието му като Пингвина в „Батман се завръща“, както и по-драматичните и неприсъщи за него роли в „Поверително от Ел Ей“ от 1997 г. и „Ударът“ на режисьора Франсис Форд Копола по романа на гения Джон Гришам. През 2007 г. гледаме Дани в „Сладки сънища“ с Пенелопе Крус и Макъл Гамбан, а през 2009-а е в Solitary Man в партньорство с Майкъл Дъглас. Пък 2018-а пък Дани участва в още един много популярен филм – „Джуманджи: Следващото ниво“ заедно с Дуейн Джонсън, Дани Глоувър и др.

За разлика от други негови колеги от Холивуд личният живот на Дани де Вито не предизвиква особен интерес на светската преса. Той не е от актьорите, които могат да се похвалят с безброй връзки, женитби и разводи. През 1982 г. Де Вито се жени за актрисата Риа Пърлман, от която има три деца. Развеждат се през 2012-а, после се събират отново и пак се разделят през 2017-а, но остават приятели. Това потвърждава самата Пърлман. В интервю тя споделя, че понякога съжалява за раздялата си с Дани. Казва, че имат различен вид приятелство…
И ще приключим кратките бележки за Дани де Вито с една негова мисъл: „Аз никога не гледам напред. Аз съм тук и сега. Така и трябва да се живее!“

Дани Глоувър – от шофьор на такси до любим кинообраз

Знайно е, че в Страната на неограничените възможности всичко може да се случи. Така например един обикновен шофьор на такси, син на пощенски служители, да се превърне в любим кинообраз. Нещо повече – да стане добър и търсен актьор Зад Океана. Да има и той като повечето колеги роля – визитна картичка. И въпреки това – да няма в кариерата си номинация за „Оскар“. Не е чудно това последното, като се има предвид, че този приз невинаги се връчва само и единствено поради чисто творчески заслуги в киното. Но това е друга тема.

Става дума за Дани Глоувър, тъмнокожият актьор, познат най-вече с филма – визитна картичка „Смъртоносно оръжие“ и неговите продължения. Да, Дани няма номинация за „Оскар“, но за сметка на това през 2022 г. на нарочна церемония в Лос Анджелис 75-годишният тогава актьор получи почетен „Оскар“ заедно с други личности от киноиндустрията – тъмнокожият актьор Самюъл Джаксън, сценаристката и режисьор Илейна Мей и норвежката актриса Лив Улман. За Дани бе определена хуманитарната награда „Джийн Хершолт“, която му се връчва като последователен застъпник на каузите за справедливост и човешки права. Участва и в кампании за борба със СПИН. Тогава медиите припомниха, че Глоувър е посланик на добра воля на УНИЦЕФ.

Тук е мястото да кажем, че Дани Глоувър не се задоволява само с правенето на кино. Още от малък той се увлича от идеите на своите родители, които са борци за правата на тъмнокожите в Америка. Така с времето той става последователен политически активист. В университета първо става член на Съюза на черните студенти, които се борят за права. През годините редовно участва в различни акции за подпомагане на тъмнокожите хора в Африка и Латинска Америка. Медиите дори припомнят, че заради участие в подобни събития е бил арестуван от полицията. Никога не е крил приятелството си с двама президенти – Фидел Кастро на Куба и Уго Чавес на Венецуела. Признавал си е, че по убеждения е комунист. Може да се спори по въпроса дали тези негови политически възгледи не са стопирали пътя му към „Оскар“. Но това нека коментират по-скоро кинокритиците.

Любопитен факт е, че роденият през 1946 г. актьор като дете страда от сериозно заболяване – епилепсия. Той обаче пробва да се лекува чрез самохинпоза и успява. Припадъците изчезват, когато Дани навършва 35.
В началото като повечето свои колеги се занимава с театър и участва в незначителни телевизионни продукции. През 1982 г. записва своя дебют на Бродуей в пиеса, посветена на проблема апеъртейд. За тази си успешна роля той дори получава международна театрална награда.

Неговият дебют в киното е в продукция със световна звезда – Клинт Истууд. Става дума за един филм, излъчван многократно по телевизиите и у нас – „Бягство от Алкатрас“ от 1979 г. Тук Дани е в ролята на затворник заедно с Клинт Истууд, който пък играе ролята на перфектен банков обирджия. Той именно подготвя план за бягство. А сюжетът е напрегнат и интересен, тъй като Алкатрас е бил най-строго охраняваният затвор в САЩ, построен специално за особено опасни престъпници на остров в океана. Днес е музей. В интерес на правдата, в историята на затвора, която има вече 30 и повече години зад гърба си, само трима затворници са успели да избягат…
Следват няколко заглавия, които затвърждават Дани като талант в киното - Places in the Heart (1984 г.), „Силверадо“ (1985), „Децата начело“ и Witness, също от 1985 г. Две години след това идва и първата награда „Еми“ – за ролята на Глоувър като тъмнокожия лидер Нелсън Мандела. В интерес на истината, не това признато участие обаче го запаметява в съзнанието на кинолюбителите, а първата част на поредицата „Смъртоносно оръжие“, която се появява също през 1987 г. В тази забавна и пълна с любопитни ситуации екшън комедия Глоувър (детектив Роджър Мъртоу) е полицейски партньор на Мел Гибсън (детектив Мартин Ригс). Оказва се обаче, че службата е събрала двама напълно неподхождащи един на друг детективи. Продукцията се превръща моментално в хит и при премиерата си печели 120 млн. долара при скромния първоначален бюджет от 15 млн. Освен това филмът е номиниран за „Оскар“ за най-добър звук. Следват и три продължения на поредицата – „Смъртоносно оръжие 2, 3 и 4“, съответно през 1989, 1992 и 1998 г., както и телевизионен сериал. Имаше публикации за „Смъртоносно оръжие 5“, но до 2023 г. това не се превърна във факт.

Сред другите роли на Дани Глоувър заслужава да отбележим участието му във фантастичния екшън „Хищникът 2“ през 1990 г. Тук Дани играе главна роля - лейтенант Майк Хариган. Филмът нашумя с първата си част „Хищникът“ от 1987 г. с Арнолд Шварценегер. През 1991 г. гледаме Глоувър в драмата „Гранд каньон“ заедно с Кевин Клайн. Следва любопитен епизод – след ролите си в „Операция Дъмбо дроп“ от 1995 г. и „Балъци“ от 1997 г. Глоувър признава, че е приел участието само заради парите. Явно филмите не са по вкуса му.
Вероятно по вкуса му обаче е една продукция на легендарния режисьор Франсис Форд Копола от 1997 г. Става дума за „Ударът“ по романа на знаменития писател Джон Гришам. Това е авторът, който притежава уникалната дарба да завързва различни съдебни и адвокатски истории, една от друга по-заплетени. Неговите романи са истинско удоволствие за феновете на литературата. В този филм, в който участват още Мат Деймън, Дани де Вито и Мики Рурк, Дани Глоувър играе ролята на съдия Тайлър Киплер.
Сред другите по-известни филми на Глоувър са „Кланът Таненбаум“ от 2001 г., „Убийствен пълез“ и „Купон на открито“ от 2004 г., „Мандърлей“ от 2005 г., „Мечтателки“ в партньорство с Еди Мърфи от 2006 г. (вж. отделно филмографията на актьора).

През 2019 г. Дани участва в един доста нашумял филм – „Джуманджи: Следващо ниво“. Това е своеобразно продължение на „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ от 2017 г. Лекият, забавен и фантастичен сюжет, в който има немалко и хумористични епизоди, прави филма гледаем и занимателен. Глоувър не участва в първата част, но във втората е заедно с Дуейн Джонсън, Кевин Харт, Джак Блек, Карън Гилън и Алекс Улф. В този измислен и в същото време уж реален свят на практика нищо не е това, което изглежда…

Що се отнася до личния живот на Глоувър, до голяма степен той се предопределя от битките му за справедливост и каузите, които брани. Макар като дете много да се увлича по спорта, не става спортист, а заляга над актьорското си образование. За да може да се издържа, работи като шофьор на такси. Първата му съпруга е Асаке Бомани, с която живеят заедно 35 години. 9 години след развода си той се жени втори път – за Елиан Кавалейро.
Разбира се за актьор като Дани Глоувър може да се говори и пише още много. Вместо това обаче по-добре е онези, които наистина обичат киноизкуството, да изгледат поне няколко филма с него. Със сигурност няма да съжаляват…