Добро утро-о-о-о-о, Робин!...
Смъртта му през 2014 г. е черна новина номер 1 в света на американското кино. Той си отива от този свят на 63 години, съвсем ненавреме, защото можеше да създаде още много интересни образи на големия екран. И го правеше до последно. Медиите лансираха версията за самоубийство, но мистерията така или иначе остана.
Робин Уилямс. За него казват, че може да се превъплъти еднакво добре и в комична, и в драматична роля. Пъстър и интересен като характер и темперамент. В немалко филми е любимец и на детската аудитория, озвучавал е филми, излезли от „Дисни“, има и специална награда от тази компания. Известен е и като стендъп комик с изяви най-вече в Сан Франциско и Лос Анджелис. Включен е на 13-о място сред 100-те най-добри комици на всички времена. Популярен е с разнородните си превъплъщения на екрана.
Каквото и да се говори за Робин и неговите награди (за тях малко по-късно) сред творческите му образи може би на първо място е персонажът, изграден в продукцията „Добро утро, Виетнам“ от 1986 г.. Критиците определят тази лента като единствения „ведър“ филм за виетнамската война, каквото и да означава това. Филмът е излъчван и по кината у нас, и по телевизията. Настина заслужава да се гледа. В него Робин е в стихията си. Невероятен характер. Той се превъплъщава в ролята на водещ в сутрeшен блок на военна радиостанция по време на войната. В студиото се развихря с настроение, с нетрадиционни импровизации, с хитри коментари, пуска страхотни музикални парчета и така омайва публиката от войници, че те като че ли забравят най-страшното в живота си – войната. За това свое участие той е номиниран за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Не взема приза, но пък му е присъден „Златен глобус“ и награда „Грамми“.
Има още един култов кино образ и това е превъплъщението на Уилямс в комедията „Мисис Даутфайър“ от 1993 г. В тази продукция, която печели от излъчвания повече от 440 млн. долара (при скромен бюджет от 25 млн.) Робин играе ролята на 60-годишна жена. Във филма той е принуден да го направи, след като съпругата му го напуска и му отнема правото да вижда децата им. За да бъде близо до тях, се преобразява като детегледачка. За този персонаж Робин прегръща „Златен глобус“. Забавен филм, в който често смехът е през сълзи. Лентата има „Оскар“ за най-добър грим.
Кариерата на Робин Уилямс естествено не започва на Големия екран. На практика той става известен с участието си в един телевизионен сериал – „Щастливи дни“ от 1978 г. В поредицата Робин изпълнява ролята на извънземен и се запомня от авторския състав и от публиката с успешните си импровизации на реплики и поведение. Става много популярен сред зрителите и за него е създаден нов сериал „Морк и Минди“. Той върви в продължение на близо 5 години.
Ако се питате дали има ген в таланта му, отговорът е отрицателен. Майката на Уилямс е модел, а баща му е на висока длъжност в автомобилна компания. Така че Робин дължи успеха си както на таланта, така и на желанието за реализация. Хроникьори дори отбелязват, че в училище той е притеснителен и скромен ученик, което обаче не му преди да учи театрално изкуство. Известно време задълбава в политологията, преди да се насочи към актьорството. Стартът му е като стенд ъп комик в нощни клубове. На големия екран дебютира през 1980 г. в „Попай“, където изпълнява ролята на моряка. Всъщност този герой е комиксов и от анимационни филми, преди да се появи версията му в игралното кино.
В „Обществото на мъртвите поети“ от 1989 г. играе ролята на Джон Кийтинг, учител по литература в престижно учебно заведение. Той успява да привлече вниманието на учениците с нетрадиционните си методи на обучение, различни от наложените в школото. Кийтинг учи младежите всъщност не само на английска литература, а им преподава и житейски уроци, които ги изграждат като мислещи личности. В „Пробуждане“ от 1990 г. Робин се появява на екран с Робърт де Ниро, а през 1991 г. излизат „Кралят на рибарите“ и комедията „Хук“. За „Обществото на мъртвите поети“ и „Кралят на рибарите“ Робин има още две номинации за „Оскар“.
Сред другите по-популярни участия на Робин Уилямс са в „Девет месеца“, „Джуманджи“, „Джак“, „Клетка за птици“, „Нощ в музея“. Режисьорът Гюс Ван Сант кани Уилямс за участие в драмата „Добрият Уил Хънтинг“ от 1997 г., в който играят още Мат Деймън и Бен Афлек. Робин е д-р Шон Магуайър и за този свой персонаж той получава „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Това всъщност е единственият му „Оскар“, другите са само номинации (вж. отделно филмографията на актьора). Последната роля на Уилямс е в „Булевардът“ от 2014 г.
Светската преса отбелязва, че актьорът има три брака и три деца – двама сина и дъщеря. Хроникьорите не спестяват и факта, че Робин има влечение към алкохола и наркотиците, но е неясно дали това има връзка със смъртта му. През 1988 г. той издава диск с разкази за деца. Любопитна е и страстта му към колоезденето.
Може би необичаен факт за него е, че макар да обича да разсмива с импровизации, по принцип е известен като човек, който обича самотата. Определят го още като сложен характер, но много добър човек с детско излъчване. Така или иначе си остава едно от големите имена на американското и световното кино. И като комик, и като драматичен актьор му подхожда едно от медийните му изявления: „Проблемът е, че Бог е дал на мъжа мозък и пенис, но кръвта му е достатъчна само едно от двете да работи в даден момент.“…
