Докато прекарва последните дни от зимния си престой на брега на езеро в Северна Африка, осиновеното от семейство щъркели врабче Ричард разбира, че и този път няма да му бъде поверена отговорната и почетна мисия да стане водач на ятото щъркели по пътя им обратно на север към дома. Дръзкият Ричард не желае да се примири с това решение и поема сам на пътешествие, което изненадващо се оказва пълно с опасности и приключения.

По пътя си той среща ято врабчета в беда, заловени от злите птици марабу и техния водач - алчният паун Замано. Смелият Ричард без колебание решава да помогне на своите нови приятели да се освободат от затвора си.

С подкрепата на верните си приятели Олга, Кики и въображаемият Олег, Ричард и ятото врабчета ще трябва да обединят усилия, да покажат кураж и изобретателност, да решат една голяма загадка и да намерят едно мистериозно съкровище...

Ричард Чембърлейн, или защо скандалът не отнесе от вихъра отец Ралф
… Един сериал преди години прикова милиони зрители и най-вече зрителки у нас пред телевизионните екрани. Направо ги отнесе от вихъра. В този филм имаше от всичко по малко, но най-вече една голяма, изпепеляваща, огнена любов. Имаше и един мъж, отец Ралф, по когото ронеха сълзи много, много жени. Не само у нас, а и по света. Сериалът бе „Птиците умират сами“, а мъжът, същият актьор, който стана знаменитост и в „Отнесени от вихъра“. Но, както вече споменахме, този актьор бе толкова обичан и популярен, че дори един немалък светски скандал не успя да го отнесе от вихъра…

Става дума за това, че американският актьор Ричард Чембърлейн, сочен за един от големите секс идоли в киното на 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век, призна открито, че е гей. Всъщност той, колкото и да бе популярен, толкова не обичаше да попада под светлините на прожекторите и за неговата ориентация се прокрадваха само догадки. Оказва се, че е имал дългогодишна връзка с Мартин Рабет, сценарист и продуцент. През 2024 г. Чембърлейн навърши 90 г. на хавайския остров Оаху, живееше в изолация. Но пък освен таланта му на актьор Господ го бе дарил и с други умения. Има издадена автобиография (в нея признава нетрадиционната си сексуална ориентаци), има публикувана стихосбирка, умее да пее, рисува хубаво за любител…

Детството на бъдещия талант не е никак розово. Самият той признава в биографичната си книга, че е бил затормозен много от пиянството на баща си Чарлз Чембърлейн, който работел като продавач и похарчвал почти всичко припечелено за алкохол. Пиянските скандали били чест гост в дома на малкия, а веднъж Чарлз дори припаднал от пиене и без малко да се прости с живота си.
Чембърлейн джуниър обаче е ученолюбиво дете. Понеже има нескрито увлечение към изкуствата, завършва колеж, като се обучава в актьорско майсторство и изобразително изкуство. Пак в автобиографията си споменава, че е имал изключително тежък период в живота си, тъй като е принуден да участва във войната в Корея. Във военния конфликт между Северна и Южна Корея обаче, в който се намесват и други държави, младият тогава Чембърлейн така и не става войник по душа. Завръща се в Ел Ей и опитва да намери агент, който да му осигурява роли.

Както обикновено се случва и с немалко негови колеги, в началото Ричард получава малки и незначителни роли – все пак все още никой не познава таланта му. Тогава излиза първото сериозно предизвикателство, което му отваря вратата към известността и към славата. Оказва се, че филмовата компания NBC/MGM търси изпълнител на главната роля в сериала „Доктор Килдер“. Имало изискване все пак това да е млад актьор, но и такъв, на когото се предсказва добро бъдеще. Нещата се случват, а сериалът се превръща в хит в годините на излъчване – от 1961 до 1966 г. Пресата не пропуска да отбележи факта, че Чембърлейн е толкова известен с този персонаж, че е получавал на седмица по 12 000 писма от почитателки! За тази си роля Чембърлейн получава първия си „Златен глобус“ и още куп други награди.

Междувременно талантът му блясва и в театъра. На знаменитата сцена на Бродуей Ричард Чембърлейн се качва с роля в мюзикъла „Закуска в Тифани“, а по-късно през годините го гледаме още в „Моята прекрасна лейди“ и „Звукът на музиката“. В кариерата му се вписва и образът на Хамлет, който той пресъздава в Англия по великия Уилям Шекспир.
И понеже стана дума вече за сериали, следващите епизоди отново въздигат Чембърлейн до върха на славата. Говорим за „Шогун“, който бе излъчен неведнъж и по българската телевизия. Поредицата е по романа на Джеймс Клавел, преведен и на български. В него Ричард се превъплъщава в главната роля, която първо е била предложена на Шон Конъри, но той отказва. Филмът от 1980 г. връща зрителите в Япония от 17 век. В ролята на лоцмана Джон Блакторн гледаме Чембърлейн, пленен от японците. По време на пленничеството си той се влюбва в красавицата Марико (в ролята Йоко Шимада). Двамата актьори имат „Златен глобус“ за изпълненията си. През 2024 г. излезе и римейк на „Шогун“.

Стигаме до третата поредица, донесла световната известност на Ричард Чембърлейн. Отново филм, излъчван и у нас. Става дума за „Птиците умират сами“, за който актьорът взема третия си „Златен глобус“ в категорията най-добър поддържащ актьор в телевизионен минисериал или филм. Годината е 1983-та. Няма да е пресилено да се каже, че дамската аудитория е буквално омагьосана от този филм. В него се разказва за невъзможната, но изпепеляваща любов на отец Ралф де Брикасар (Ричард Чембърейл) и красивата Меган (в ролята Рейчъл Уорд). Да, той е на върха на славата си – красив, обаятелен, нежен по мъжки, чувствен, но… любовта му е забранена. Сериалът, направен по бестселъра на писателката Колийн Маккълоу, има и 6 награди „Еми“ и още 4 приза „Златен глобус“ освен този на Чембърлейн.
Редно е да отбележим, че не само сериалите носят успех на Ричард. Той прави супер успешна роля в „Самоличността на Борн“ от 1988 г. на режисьора Роджър Янг. Филмът е по романа на световноизвестния писател Робърт Лъдлъм. Продукцията е наситена с много психологизъм, гледа се на един дъх, тъй като ситуацията е напрегната, а самоличността на главния герой, който е забравил напълно миналото си, се оказва доста интересна и неочаквана…

С красивата и привлекателна Шарън Стоун Чембърлейн си партнира в „Мините на цар Соломон“ от 1985 г. Отново с Шарън Стоун играе в приключенския „Алан Куотърмейн и изгубеният град на златото“ от 1986 г. на режисьора Грей Неслън.
С Фей Дънауей и Стив Маккуин в „Ад под небето“ от 1974 година Чембърлейн взема участие в продукция, с право неречена филм-катастрофа. Зрелищната лента е по романите на американеца Ричард Мартин Стърн „Кулата“ и фентъзито „Стъкленият ад“ на Франк Робинсън и Томас Скорша. Сюжетът се завърта около ужаса на огромен пожар в един небостъргач, а филмът буквално хваща за гърлото от страховитите събития и ефектните снимки…

Няма да е справедливо да подминем участието на Ричард Чембърлейн и в екранизациите по легендарния Александър Дюма. В „Тримата мускетари“, версия от 1973 г., Ричард е в ролята на Арамис, а Милейди е Фен Дънауей. Две години по-късно гледаме отново Чембърлейн в „Граф Монте Кристо“, където той се превъплъщава в образа на Едмон Дантес, а се снима и в „Желязната маска“, също по Дюма.
И едно самопризнание на актьора, което по никакъв начин не омаловажава стореното от него в света на голямото кино: „Когато растях, да бъдеш гей, да бъдеш нежен, беше забранено. Не се харесвах и се страхувах от тази си част, затова я скрих и се превърнах в „Перфектния Ричард”, зад който се и криех…“

Да си секс идол и да пишеш стихове? Може, ако си Ричард Гиър

Може ли да си всепризнат секс идол в киното и да пишеш стихове на жена, която е с 32 години по-млада от теб, за да покориш сърцето й?
Може естествено, но само ако се казваш Ричард Гиър. През 2022-ра той навърши 73, но величавата му осанка продължава да покорява женските сърца. И симпатичните трапчинки на лицето, когато се усмихне, и посребрените коси. Зевзеци казват за него, че на тази възраст вместо да дундурка няколко внучета, сменя памперси на синовете си, с които го е дарила пленителната испанка Алехандра Силва.

Двамата се взеха през 2018 г. и през 2022-ра вече имаха две деца. Навсякъде, където се появят в светските среди, моментално привличат погледите, повечето от тях доброжелателни, тъй като двойката прилича на щастливо влюбени гълъбчета, а вероятно е и точно така. Двамата признават пред медиите, че са изключително щастливи в тази връзка и не биха искали да живеят живота си с друг човек до себе си.

Чаровната испанка казва, че докато я е ухажвал, партньорът й изпращал огромни букети цветя и й пишел стихове. Гиър пък не пести суперлативи за испанската журналистка, която нарича красива, умна, чувствителна, забавна и търпелива.
Какво повече му е нужно на него? А, да не пропуснем, пак по признания на актьора Алехандра правела и най-вкусните салати на света. Само дето той не уточнява какъв е аперитивът. Ако е и българска ракия, става супер…

Това в кръга на шегата. Факт е обаче, че Ричард Гиър е наистина сред най-обичаните и харесвани американски актьори и това е със сигурност и заради превъплъщенията му в киното, макар той самият да тръгва от театралната сцена. Роден е в семейството на домакиня и застрахователен агент, а фамилията има общо 5 деца. Казват, че детството му е спокойно, макар родителите да не разполагат с много пари.

Няма да е пресилено да се каже, че малкият Ричард има друго увлечение преди театъра и киното – харесва му музиката и се пробва на различни инструменти. По-късно дори пише музика за театрални постановки. Може да се каже, че философията като наука също е изгубила, тъй като Гиър следва философия в университета в Масачузетс. Но от него не излиза и философ.

За негова първа голяма роля се смята участието му в рок мюзикъла Grease, поставен през 1973 г. в Лондон. Явно ролята впечатлява театралните среди, защото следват участия на Гиър в няколко пиеси, между които и „Укротяване на опърничавата“ по Шекспир.
И Ричард не прави изключение от колегите си – първо се появява в няколко незначителни и незабележими роли в киното и в един момент идва участие в култова лента с мега роля, която буквално го изстрелва към върха.

За Гиър това е превъплъщението му във филма „Американско жиголо“ през 1980 г. Колкото и да се говори за тази лента обаче, има една роля, която, по мнението на публиката, а не на кинокритиците, превръща Ричард Гиър в емблематичен актьор.
И това е ролята му в „Хубава жена“ от 1991 г. – един прекрасен филм с още една прекрасна актриса – Джулия Робъртс, с великолепен саундтрак.

Тази лента спокойно може да наречем символ в киното – и заради интересната история, разказана в нея, и заради перфектните превъплъщения на Гиър и Робъртс – съответно в успешен финансист и проститутка, завъртени в красива романтична любов. Колкото и пъти човек да гледа този филм, няма да му омръзне.

Да разбира се, явно партньорството на Ричард и Джулия е ползотворно и това се вижда в още един филм с тяхно участие – „Булката беглец“ от 1999 г. Приза „Златен глобус“ обаче Гиър прегръща за участието си в мюзикъла „Чикаго“, за което има и номинация за „Оскар“ (вж. отделно филмографията на актьора).

И понеже жълтата преса не крие интереса си към холивудския разбивач на женски сърца, той пък прави така, че да задоволи любопитството на светските хроникьори. Макар да има много мимолетни връзки, Гиър има само три брака – с известната манекенка Синди Крауфорд, с актрисата Кари Лоуъл и с испанката Алехандра Силва.

Медиите не пропускат да нищят и интереса на актьора към будизма. Той се разпалва при едно от посещенията на Ричард в Непал през 1978 г. Оттогава акторът е страстен почитател на Далай Лама и свързва името си с различни изяви в защита правата на Тибет. Затова има забрана за влизане в Китай.

Между другото, българската публика обича Ричард Гиър и заради още един популярен филм, въпреки че в него главен персонаж е… куче. Става дума за „Хачико – историята на едно куче“ от 1993 г.
Тази трогателна притча обикновено предизвиква сълзи в очите на по-чувствителните зрители и наистина умилява с предаността на Хачико, който години след смъртта на стопанина си го чака на гарата вечерта да се завърне от работа.

Тази история не се връзва много с житейската философия на Ричард Гиър, който в едно интервю откровеничи: „Яжте вкусна храна, отидете на разходка в хубав слънчев ден, скочете в океана. Кажете истината, която носите в сърцето като скрито съкровище. Бъдете откачени, смешни. Бъдете любезни. Бъдете луди. Няма време за нищо друго…“
Ами така е, време наистина няма!