Годината e 1971. Бившият депутат и отявлен критик на военната диктатура в Бразилия Рубенс Пайва е отведен от дома си в Рио де Жанейро под претекст, че трябва да даде показания. Оттогава той е в неизвестност. Сценарият на политическата драма на Валтер Салес (Мотоциклетни дневници) е по мемоарите на сина на депутата – Марсело Рубенс Пайва. Филмът разказва историята от гледната точка на съпругата на Рубенс – Юнис (Фернанда Торес), чието неуморно търсене на истината за съпруга й продължава десетилетия.

Малко филми ще ви трогнат така, както Още съм тук. Тази потресаваща истинска история се превръща във вълнуващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта. В сърцето на филма са неговите герои и внушението, че семейството и времето са най-сигурният лек за всяка болка. Фернанда Торес прави едно от най-силните изпълнения на годината като превключва мълниеносно от безмълвно опустошение към привидно спокойствие и нито за миг не звучи фалшиво, защото всяка емоция се изписва на лицето й. Тя е заобиколена от звезден актьорски състав с автентично присъствие, сред който изпъква майка й, легендата на бразилското кино Фернанда Монтенегро, която помним от "Централна гара Бразилия" на Салес.

Общо : 50 награди и 59 номинации, включително ОСКАР за най-добър международен филм през 2025г.

Горещо лято на 1990 г., Германия. Мария скоро ще навърши 19 години. Тя живее с приятеля си Йоханес във фермата на родителите му. Когато среща съседния фермер Хенер, едно докосване е достатъчно за да пламне страст между нея и упорития и харизматичен мъж два пъти по-възрастен от нея. В атмосфера пълна с възможности се ражда любовта: тайна страст, пълна с копнеж и желание, поглъщаща всичко по пътя си.

Джулиан Мур прави изключително изпълнение в ролята на доктор Алис Хауленд – професор по лингвистика, с диагноза Алцхаймер в ранен стадий. Брилянтната Алис се оказва в уникална позиция, разбирайки точно какво означава болестта ѝ.

Докато преминава през отрицанието, диагнозата и влошаването на умствените й способности, Алис е принудена да разчита на семейството си и особено на най-малката си дъщеря Лидия (Кристен Стюарт), която се превръща в нейна довереница, придружител и връзка с миналото.

„Във филма си, създаден по бестселъра на невролога Лиса Дженова, режисьорите Ричард Глацър и Уош Уестморленд създават деликатен и изпълнен с достойнство портрет на жена, която страда от загубата на същността си – опустошаваща промяна, с която Алис смело се бори до последно.”