https://filmifen.net/ bg Актьори от любими филми - Филми онлайн - FilmiFen.net https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9316-ted-kasidi.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9316-ted-kasidi.html unikalen Fri, 10 May 2024 18:13:15 +0300 Актьори от любими филми
… Той е най-много известен с ролята си на иконома Лърч в популярния телевизионен сериал „Семейство Адамс“ от 60-те години на миналия век. Очаквано и съвсем в реда на нещата по-късно се появява и игрална версия на филма, анимационен вариант и нов сериал. Но класиката си остава именно от 60-те на миналия век. И още една емблематична лента за този актьор, за жалост отишъл си твърде рано от този свят – „Златото на Маккена“. Актьорът е американецът Тед Касиди (1932 – 1979 г.).

И понеже започнахме със сериала, нека кажем още нещичко за него. Той е комедийно-пародиен, много забавен и е изготвен от компанията Filmways Television по комикса на Чарлз Адамс. Излъчва се по тв канала АВС от септември 1964 до април 1966 г.
И малки, и големи вероятно са гледали и анимационната версия, излъчвана у нас, която не отстъпва по забавност и чудатост. Естествено това е така, тъй като въпросното семейство Адамс не е обикновено.

То се отличава доста от традиционните семейства. Главата на фамилията е Гомес Адамс (в ролята Джон Астин), заможен бизнесмен, който наистина обича съпругата си Мортиша Адамс (в ролята Каролин Джонс)и се опитва да й угоди във всичко, дори в най-странните желания, примерно да отглежда отровни растения или да обядва на гробищата. И стигаме до един необикновен, но пък затова обичан образ – на зомби иконома Лърч, изигран перфектно от Тед Касиди.

Той играе ролята и на Нещото, живата дясна ръка. В замисъла на филма Лърч трябва да е ням персонаж, но в хода на действието Касиди вкарва кратка реплика – „Звънял си ми?“, която става негова визитна картичка. Зрителите обикват Лърч в изпълнение на Касиди заради усета му за тънък хумор и дълбокия му басов глас.

В семейството има две деца, които също не са обикновени – Уензди обича да измъчва брат си Пагсли, а пък дядо им има хоби да взривява динамит. Въобще интересно и забавно е в тази къща…
Може би тук е мястото да кажем, че Касиди се явява в образа на Лърч и в други проекти. Гледаме го в епизода The Penguin's Nest от сериала „Батман“. Тогава по време на една от привичните сцени на изкачването на здание от Батман и Робин, един от живеещите в сградата – именно свирещият на пиано Лърч, се показва на една от терасите и заговаря супергероите.

Касиди озвучава Лърч и в един от епизодите на мултисериала „Новите приключения на Скуби-Ду“ и в анимационната версия на „Семейство Адамс“ от 1973 г.
Ако се върнем назад във времето, трябва да отбележим, че като ученик Тед се справя блестящо, бързо запаметява уроците, има въображение и когато е на възраст за първи клас, още шестгодишен, постъпва направо в трети. С по-големите си на години съученици, когато става на 11, се включва активно в отборите по футбол и баскетбол, където също не отстъпва в уменията си. Заради това, че дори е по-добър, често става „жертва“ на закачки от момчетата, с които е в един клас.

Тогава е вече с ръст 185 см. После учи в колеж в град Бакханон и продължава в университет във Флорида. Именно там добива степен бакалавър в областта на речевото изкуство и драмата. Спортува активно и не съблича екипа на баскетболния студентски тим – вече е висок 206 см, като в същото време активно участва и в учреденото студентско правителство.

През 1956 г. се жени за Маргрет Хелън и семейството се мести в Далас, щата Тексас. 20 години по-късно обаче бракът се разпада, а двойката има дъщеря и син.
Актьорската кариера на Касиди започва във времето, в което той се изявява като музикален оформител дневна смяна на телевизионния канал WFAA. От време навреме го викат за снимки в телевизионната програма Dialing for Dollars по Channel 8, където играе космическото същество Крич.
Интересен факт е, че Тед е един от първите журналисти, успели да вземат интервю от свидетелите на убийството на президента Джон Кенеди – У. Е. Нюман и Г. Нюман.

Но… сега малко за друг хитов герой, изпълнен от Тед Касиди. Става дума за уестърна „Златото на Маккена“ на режисьора Джей Лий Томпсън. Приключенската продукция е от 1969 г. и е с участието на звезди като Грегъри Пек и Омар Шариф. Касиди тук се превъплъщава в образа на Хачита. Грегъри Пек е шериф Сам Маккена, а Омар Шариф е Джон Колорадо.
Сюжетът отвежда към търсенето на легендарно златно съкровище, укрито в древни времена от индианското племе апахи. Според преданието пък всеки, който зърнел златото или го докоснел, не излизал жив от вълшебната долина. И днес колкото и да е стар, филмът се гледа с интерес.
В ролята на индианеца злодей Джо гледаме Тед Касиди в сериала на NBC „Новите приключения на Хъкълбери Фин“.
През 1969 г. Тед се снима в „Буч Касиди и Сандънс Кид“ в ролята на Харви Логан. Тук на екран са още Пол Нюман и Робърт Редфорд. Казват, че този уестърн е най-добрият на всички времена и е своеобразна емблема на този жанр не само в американското, но и в световното кино. От 7 номинации за „Оскар“ получава 4 – за кинематография, оригинален сценарий, за най-добра музика и за най-добра песен. С бюджет от 6 млн. долара през 1970 г. той чупи рекорд с приходи от 100 млн.(вж. отделно филмографията на Тед Касиди).

В сферата на озвучаването Тед Касиди също е добре познато име. След участието му в „Семейство Адамс“ той е поканен в ролята на разказвача в първия и втория сезон на сериала „Невероятният Хълк“. След неочакваната му смърт гласът на Тед звучи в заставката на този сериал във всичките му сезони.

За жалост актьорът не е в добро здраве.
Претърпява операция в медицинския център Сент Винсент в Ел Ей заради доброкачествено заболяване на белия дроб. Изписан е от болницата, но скоро след това се чувства зле и отново постъпва там.
Напуска този свят само на 47 г., на 16 януари 1979-а. Тленните му останки са кремирани и погребани в двора на дома му в Лос Анджелис.
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9226-shon-konri.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9226-shon-konri.html unikalen Mon, 29 Apr 2024 17:29:04 +0300 Актьори от любими филми
… Семейството му било толкова бедно, че като бебе той спял в чекмеджето на скрина. Парите били кът – бащата работник във фабрика за каучук и шофьор на камион, майката припечелвала като чистачка. Откъде пари? Когато е само на 9 години пък, момчето работи по седем дни в седмицата като разносвач на мляко. Пробва десетки различни професии, за да стигне до театъра и киното и да спечели престижния „Оскар“ чак на 56-годишна възраст (роден е през 1930 г. в Единбург). Между другото – удостоен с рицарско звание лично от кралица Елизабет II на специална церемония. Към тази разнородна характеристика могат да се добавят още десетки щрихи и различни роли, все популярни, донесли му слава и знаменитост. И пари, разбира се, които като малък никога не е имал…
Шон Конъри. Сър Шон Конъри, шотландски актьор, първият, който изиграва прословутия британски шпионин Джеймс Бонд в поредицата от популярни по цял свят филми. Но за това малко по-късно.

Съдбата принуждава Шон да прави избор за бъдещия си житейски път. Тъй като се занимава активно със спорт, в един момент Конъри, доказва таланта си на футболист, и има шанса да подсили не кой да е, а футболния колос „Манчестър юнайтед“. Алтернативата – да подхване актьорския занаят. Той избира второто и по-късно признава, че никога не е съжалявал за избора си.
Когато е на 16 г., облича униформата на морски кадет от флота и дори подписва договор за 7-годишна служба. По здравословни причини обаче е уволнен предсрочно и съдбата го завръща отново в Единбург. Тук пробва различни занаяти, като се почне от спасител, мине се през шофьор на камион, дърводелец и полировач на ковчези, и дори гол модел на студентите от колежа по изкуствата в Единбург. Важното е отнякъде да падат пари. В онзи момент няма значение откъде.
Когато е на 21 г., се захваща като сценичен работник в Кралския театър в родния си град, а 2 години по-късно, тъй като има много добра фигура, дори става трети на конкурса „Мистър Вселена“ в Лондон. Изкуството не спира да го влече. За известен период от време е нает като статист в музикалното шоу „Саут пасифик“, където получава и една от водещите роли. По това време нараства интереса на Шон към класическата литература и той жадно поглъща страница след страница от произведенията на Джеймс Джойс, Марсел Пруст, Хенрик Ибсен, Бърнард Шоу.

През 1954 г. Шон се появява в два филма. В първия обаче е само в ролята на статист в тълпа от хора, а във втория е също в незабележима роля, играе полицай. Хроникьорите отбелязват, че първият му по-сериозен персонаж на големия екран е през 1957 г. във филма „Няма път назад“, където Конър се превъплъщава в героя Спайк. До знаменателната за него 1962 г. Шон се изявява в няколко телевизионни сериала, между които „Ана Кристи“, „Макбет“, „Ана Каренина“.

На практика 1962 г. преобръща творческия път на Конъри. Тогава той е на 32 и е предпочетен за ролята на тайния агент Джеймс Бонд в първата част от поредицата – „Доктор Но“ с режисьор Терънс Йънг и по романа на Йънг Флеминг. Още с появата първата част става ясно, че филмът ще има продължение, при това не само едно. Първият филм от продукцията превръща шпионските филми в хитови в световното кино. Шон в ролята на най-добрия таен агент на английските служби Ми 6 става веднага любим и разпознаваем герой в киното и естествено в медиите. Партнира му Урсула Андерс в ролята на Хани Райдър. Всъщност тази продукция със свръхскромен бюджет от едва 1 млн. долара (никой не е отчел точно всички приходи, но са много), поставя началото на една поредица от още 6 филма за агент 007, в които в главната роля е Шон Конъри. През 1963 г. излиза „От Русия с любов“, режисьор отново е Терънс Йънг. Бюджетът е вече 2 млн. долара, а приходите надхвърлят 80 млн. Любопитно е, че този филм е последният, който успява да изгледа американският президент Джон Кенеди. Както е известно, той бе застрелян в Далас на 22 ноември 1963 г. Изгледал е продукцията два дни преди смъртта си.

На следващата година се появява и третият филм с Конъри – „Голдфингър“, режисьор вече е Гай Хамилтън. Приключенията отново спират дъха на зрителя, както и в предните два филма, като прави впечатление, че бюджетът се покачва на 3 млн., а приходите скачат на 125 млн. долара. Лентата получава „Оскар“ за най-добри звукови ефекти.
„Операция Мълния“ е четвъртата част, тя излиза на екран през 1965 г. под режисурата на първия режисьор Терънс Йънг. Нов бюджет от 9 млн. долара и още по-големи приходи – близо 145 млн. И тази лента е удостоена с „Оскар“ – този път за най-добри специални ефекти. Джеймс Бонд манията вече овладяла света. Часовникът на агент 007, който той носи на ръката си в тази продукция, е продаден на търг за 100 000 паунда. Основната песен във филма пък е изпълнена от Том Джоунс.
През 1967 г. публиката вече се наслаждава на „Човек живее само два пъти“, режисьор този път е Луис Гилбърт. С бюджет от 10 млн. продукцията носи приходи от 110 млн. долара.

Четири години минават, преди да се появи следващата част с Шон Конъри – „Диамантите са вечни“, като на режисьорския „пулт“ се завръща Гай Хамилтън.
И най-дългата пауза в поредицата – през 1983 г. излиза седмата и последна част за агент 007 с Шон Конъри в главната роля – „Никога не казвай никога“. Режисьор за първи път е Ървинг Киршнер, а заедно с Конъри на екран гледаме още Ким Бейсинджър и Роуън Аткинсън. 36 млн. вече е бюджетът на тази продукция, приходите надхвърлят 160 млн.

Тук е мястото да кажем, че и след Шон Конъри като Джеймс Бонд филмите за агент 007 продължават. Заснети са повече от 20 продукции, като в ролята на тайния агент се появяват Джордж Лейзънби (в един филм), Роджър Мур (в 8 филма),Тимъти Долтън (в 2 филма), Пиърс Броснан (в 4 филма) и накрая Даниел Крейг – в 5 филма: „Казино Роял“, „Спектър на утехата“, „Координати: Скайфол“, „Спектър“ и „Смъртта може да почака“. Рекорден е бюджетът на последния филм – от 2021 г., който е 250 млн. долара. Приходите са 780 млн. долара.
Но да се върнем към Шон Конъри. Тази поредица за Бонд определено му носи и слава, и пари. Но това съвсем не изчерпва творческия път на големия актьор. Той прави успешна роля в трилъра на Алфред Хичкок „Марни“ от 1964 г. – в ролята на Марк Рътланд, във военния филм „Могилата“ от 1965 г. (Шон е в ролята на Джо Робъртс) на режисьора Сидни Лъмет, в криминалето по Агата Кристи „Убийство в Ориент Експрес“ от 1974 г. (Конъри играе полк. Арбетнът), „Шотландски боец“ от 1986 г. , по-късно и „Шотландски боец 2“ от 1991 г. (вж. отделно филмографията на актьора).

Шон се появява заедно с Крисчън Слейтър и в едно също знаменито филмово заглавие – „Името на розата“ по едноименния роман на гениалния Умберто Еко. Режисьор е Жан-Жак Ано, а историята от 14 век се завърта в един манастир, в който са извършени мистериозни убийства. Шон е монахът Баскервил. 17 млн. е бюджетът на продукцията, приходите надхвърлят 80 млн. Филмът е излъчван многократно и у нас.
Идва 1987 г., в която Шон Конъри най-после получава „Оскар“. Призът е за най-добра второстепенна роля във филма на режисьора Брайън Де Палма „Недосегаемите“.
Криминалната драма разкрива историята около вкарването в затвора на световноизвестния мафиот Ал Капоне. Публика и критика са във възторг от лентата и естествено от играта на Шон Конъри, макар той да не е в главната роля, а се превъплъщава в образа на неподкупното ченге Малоун. Любопитно е, че когато го питат как приема високия приз, Шон откровено отговаря, че повече би се зарадвал, ако спечели US Open по голф… Естествено освен „Оскар“ Конъри има награди „Златен глобус“, БАФТА и др.
И в един от филмите за легендарния Индиана Джоунс виждаме Шон – годината е 1989-а, продукцията е „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ на знаменития режисьор Стивън Спилбърг. Тук Конъри се превъплъщава в ролята на Хенри Джоунс старши, бащата на Индиана.

Българската телевизия многократно е излъчвала един любим филм с Шон Конъри – „На лов за Червения октомври“. В този трилър на Джон Мактиърнън актьорът влиза в ролята на капитан Рамиус. В продукцията на екран е още Алек Болдуин (в ролята на Джак Райън).
Кариерата на Шон в киното приключва през 2003 г. с продукцията „Лигата на необикновените“ на режисьора Стивън Норингтън. В него гледаме Конъри като Алън Куотърмейн.
Критиката обикновено мотивира успеха на Конъри на големия екран с факта, че той като личност е изграден перфекционист, гледа на работата си в киното като на нещо изключително сериозно и отговорно, много е взискателен и към колегите си. Може би това е и причината да откаже някои доста съблазнителни роли, които биха поласкали всеки друг актьор, при това в доста касови продукции. Конъри например отхвърля предложението за ролята на Архитекта в „Матрицата: Презареждане“ и „Матрицата: Революции“, не иска да се снима и като Гандалф във „Властелинът на пръстените“, както и в телевизионния сериал „Шогун“, в която ролята се поема от Ричард Чембърлейн.

В целия си живот Конъри е предпочитал да избягва появата си в пресата, държал се е дистанцирано с медиите, въпреки техния интерес към него. В личния си живот той е пример за постоянство и брачна вярност. Има един първи брак с актрисата Даян Силенто. Женят се през 1963 г., но 10 години по-късно се развеждат. Имат един син.
През 1975 г. Конъри се жени за френската художничка Мишлин Рюкброн, с която остава до смъртта си през 2020 г. С нея нямат деца.
Извън киното остава неговата изключително голяма любов към голфа, която, между другото, споделя и втората му съпруга.
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9186-zhan-klod-van-dam.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9186-zhan-klod-van-dam.html unikalen Mon, 22 Apr 2024 16:59:14 +0300 Актьори от любими филми
… Имате въображение, нали? Представете си, че сте на екскурзия в Брюксел с чаровната си половинка (ако сте жена ще сте със силната си половинка) и вечеряте в изискан белгийски ресторант, в който сервитьорите ви се въртят на малкия пръст. В разгара на вечерята, докато си казвате наздраве с марково местно вино, в заведението се появява добре облечен мъж, който се приближава до масата и предлага цветя. За дамата. Да, той е с добри обноски, приятно усмихнат, прилично облечен, просто продавач на цветя. Прави ви впечатление обаче, че е доста мускулест, непривично за този тип търговци на нежни букетчета…
… И още малко въображение. Този път сте в Ел Ей и сте си поръчал пица в хотела. На вратата деликатно се почуква, а когато отворите, виждате добре облечен мъж, усмихнат, вежлив, който ви носи поръчката. Прави ви впечатление, че е доста добре сложен физически, а яките му мускули прозират дори под униформената риза…

И в двата случая на вашето въображение – ако е успяло да заработи, човекът може да е един и същ. Може да продава цветя, може да разнася пици по домове и хотели. И, колкото и странно да е, ползва мускулите си за този вид дейност.
Това, което няма да знаете, ако случките се разиграят в реалността, е, че мъжът, за когото говорим, е бъдещият знаменит и известен по цял свят актьор Жан-Клод Ван Дам. А е можело да се разиграят реално тези случки и вероятно са се разигравали пред реални свидетели. Защото в биографията на този белгиец, през годините превзел Меката на киното Холивуд, има и такива години. Когато е в Брюксел и все още не е направил филмова кариера, е разнасял цветя по заведенията и това е нормално, тъй като баща му е собственик на цветарски магазин. В Лос Анджелис пък, където Ван Дам се озовава в преследване на американската си мечта, преди да сбъдне големите си роли в киното, работи какво ли не – разнася пици, кара с лимузина богаташи, дори в един момент реди паркет. Но, както сме казвали и друг път, когато нещо е писано да се случи, то се случва.

Редно е да споменем, че роденият в Брюксел през 1960 г. Ван Дам е сред актьорите, които имат зад гърба си и славна спортна кариера. Това личи и от завидната му мускулатура, заради която дори му лепват прозвището Мускулите от Брюксел. Интереса към спорта запалва баща му Еужин Ван Варенберг, който насочва 10-годишното момче към занимания с карате в стила шотокан. Явно спорта допада на младока и той дотолкова се увлича, че голяма част от дните му преминава в упорити тренировки, понякога със супернатоварвания. Това именно обяснява факта, че преди да замине за Щатите, Ван Дам има повече от десет титли по карате, при това печели мачовете си почти винаги с нокаут. Завиден майстор!

Разбира се, тук сме длъжни да вметнем една прелюбопитна подробност. Когато е в тийнейджърска възраст, Жан-Клод паралелно с карате захваща и обучение в… класически балет. Е, всеки нормален човек ще си каже какво общо има спортът, при това толкова тежък боен спорт, с балетното майсторство. Самият Ван Дам едва ли би могъл да даде точен отговор, но пък в едно свое интервю казва, че ако един човек е в състояние да издържи на една цяла балетна тренировка, значи може да се справи с тренировката в който и да е друг спорт. И допълва, че балетът е изкуство, но и спорт. Пет години Жан-Клод съвместява двете занимания, като междувременно извоюва и черен колан по карате.

Всъщност ако бе продължил със спорта, Жан-Клод щеше да печели не по-малко пари, отколкото в киноиндустрията. Защото когато е едва на 19 години, той отваря собствен фитнес в центъра на белгийската столица, който върти отлична печалба. Мечтата му обаче го тегли на друго място – към Щатите, към света на киното, към Холивуд. Когато решава да продаде вече развъртеният бизнес, баща му се противопоставя, но гласът му остава глас в пустиня. Ван Дам иска да е на екран. И го постига.
В Ел Ей Ван Дам се озовава с близък приятел и заработва като шофьор, паркетаджия, като разносвач на пици. В киното, оказва се, не се влиза така лесно. През 1984 г. Ван Дам се появява във филма „Монако завинаги“. Екшън драма, която разказва историята на германец, бивш разузнавач от Вермахта, понастоящем крадец на скъпоценности. По време на почивка той среща красива американка, фотожурналистка. По онова време лентата е забранена у нас за лица до 18 г.

През 1986 г. Ван Дам вече се появява в по-сериозна роля в една продукция за бойни изкуства със заглавие No Retreat, No Surrender. Тук той играе руски злодей. И макар тук публика и критика да го забелязват, първият му много сериозен успех е с филма „Кървав спорт“ от 1988 г. Феновете определят лентата като същинска класика в жанра. В тази лента Жан-Клод е вече в главната роля – на Франк Дюкс. Той се учи на бойни изкуства от японски майстор, който му предава знанията и уменията си в кумите. Сюжетът се завързва на голям турнир в Хонконг, където освен че побеждава наред, Ван Дам се влюбва в журналистката Джанис Кент, която пък отразява турнира на бойците. Във финалната битка Дюкс естествено е победител срещу адски циничен и груб противник, осакатил няколко бойци преди това.
Между другото, Ван Дам доста дълго се моли за главната роля, тъй като в този момент е без пари, дори спи по гаражи и в някои моменти краде храна, тъй като е гладен. На практика ролята го измъква от окаяното състояние.

През 1989 г. Жан-Клод се появява в нови два филма – научно-фантастичния трилър „Киборг“ и „Кокбоксьор“. В първата продукция белгиецът влиза в ролята на свиреп воин на бъдещето в една разядена от анархия и чума Америка. Режисьорът Алберт Пун е поверил ролята на красивата полужена – полуробот Пърл Профит на актрисата Дейл Хадън.
Вторият филм разказва историята на американски шампион по кикбокс, който пристига в Тайланд с брат си, за да премери сили с местните бойци. Гаден тайландски боец обаче го осакатява и братът на американеца тръгва към отмъщение…
Голям успех носи на Ван Дам участието му в „Универсален войник“ от 1992 г. на режисьора Роланд Емерих. Той разказва историята на американския редник Люк Деверо (в ролята Ван Дам), убит във Виетнамската война. В лентата гледаме и Долф Лундгрен (в ролята на сержант Андрю Скот.)

Във филмографията на Ван Дам нямаме право да пропуснем едно голямо заглавие – „Ченге във времето“ от 1994 г. на режисьора Питър Хайамс. В този научно-фантастичен трилър Жан-Клод влиза в ролята на американския федерален агент Макс Уокър, а пътуването във времето вече не е фантазия. Във филма то се превръща в реалност, а ченгето се бори с престъпния свят и разследва кариерата на един политически лидер. Казват, че това е най-касовият филм на белгиеца, донесъл приходи от над 100 млн. долара.
Сред другите по-известни заглавия с участието на Ван Дам са „Универсален войник“ в две части – от 1992 и 1999 г., „Трудна мишена“ от 1993 г., „Двойник“ от 2001 г., „Игри на смъртта“ от 2011 г., „Убийствена репутация“ от 2021 г. В „Жан Клод Ван Джонсън“ пък белгиецът на практика участва за първи път в сериал и играе три роли едновременно – единият герой е самият той, вторият персонаж е двойник на първия, който пътува във времето, а третият е българин, който работи във фабрика (вж. отделно филмографията на актьора).
Извън света на киното белгиецът е известен с пет брака, два от които за една и съща жена – Гладис Португес, също мускулеста като него и състезателка, при това много успешна, по бодибилдинг и фитнес. Първият му брак е с Дарси Ла Пиер от 1994 до 1997 г., втората му съпруга е Гладис – първо от 1987 до 1992 и после от 1999 г. втори път, Синтия Дердериян – от 1985 до 1986 г., и Мария Родригес – от 1980 до 1984 г.

Жълтата преса, разбира се, не пропуска факта, че във времето, когато не е женен, Жан-Клод е мъж с доста слаби ангели и не крие връзката си с различни жени. Освен това известността и парите го подтикват към света на наркотиците и той започва да се дрогира с кокаин. В един момент стига дотам, че за дрога харчи по 10 000 долара на седмица. Не успява да се излекува и в няколко клиники. Осъзнава се, все пак, и спира със зависимостта отведнъж, при това без лечение.
При втория си брак с Гладис пък Ван Дам завързва връзка с една украинка – Алена Каверина. Говори се дори, че й купува два апартамента. Научила за това ново кръшкане, Гладис пак иска развод, но актьорът все пак намира сили да се отърве от украинката и се кротва при съпругата си, за да спаси брака.

Вече на 63, през 2024 г. Жан-Клод споделя пред медиите: „Казват, че най-успешните мъже са на възраст между 60 и 70. На второ място са тези между 70 и 80. И под успешни имам предвид щастливи“…
Щом го казва, вероятно го мисли!
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9132-chk-noris.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9132-chk-noris.html unikalen Wed, 10 Apr 2024 11:55:48 +0300 Актьори от любими филми
За него казват, че когато прави лицева опора, не избутва тялото си нагоре, а избутва земята надолу. Мъжът се казва Чък Норис и е една от най-големите екшън звезди на Холивуд. Всъщност закачката с лицевата опора е само едно от шеговитите намигвания, с които е известен този актьор. В Америка едва ли има друга личност от света на киното, за която в интернет пространството да има толкова много шеги и закачки. При това 99 на сто от тях са изцяло доброжелателни. И заслугата за това е разбира се на Чък...

През март 2022-ра той навърши 82 години, а световните медии не пропуснаха да отбележат, че възрастта въобще не му личи. И няма как да не е така – дори на 82 той призна, че не спира да спортува, макар и вече не така активно, както на млади години, но пък не се отказва от тениса, фитнеса и малко от любимите бойни спортове.

Той е една от звездите, които са идвали в България за радост на родните киномани. Това стана през октомври 2011 г., а актьорът стъпи на родна земя за снимките на екшъна „Непобедимите 2” с режисьор не друг, а Силвестър Сталоун. Тогава Чък бе на 71, но жълтата преса не пропусна да отбележи, че той и на тази възраст лови окото на дамите. И как да е другояче? Норис има завидна физика, симпатяга е, за силата и издържливостта му се носят легенди.

Освен това във филмите, в които играе, е добрият, който изпълнява важни мисии, бие се страхотно, побеждава лошите, може да срази сам цяла армия и накрая заслужено ликува. Как да не обикнеш такъв герой? Неслучайно хроникьорите го нареждат по слава редом с екшънзвезди като Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Стивън Сегал, Жан-Клод Ван Дам...

Любопитно е да се отбележи, че също като друга спортна и киноикона – Брус Лий, Чък Норис първо става голям спортист, а после идва звездната му слава на екрана. За детството му се знае, че не е леко, тъй като произхожда от бедно семейство. Баща му е шофьор на камион и автобус и от него Чък не наследява никакъв ген. А и родителят му имал влечение към алкохола, което явно се отразява върху живота в семейството. Като хлапе Чък дори не се слави с добра физика, напротив, казва,че бил слабичък и стеснителен.

Тъй като имал смесен произход – има в родословното му дърво ирландски и индиански корен, другите деца в училище често му се подигравали. Той пък естествено понякога искал да ги набие, само че навремето не успявал. По-късно нещата се развиват по различен начин...

А за това, че постига слава в областта на бойните изкуства, най-силно виляние оказва военната служба на Чък Норис. През 1958 г. той облича униформата на ВВС на САЩ и е изпратен като патрул в Южна Корея. Именно там се появява интересът му към бойните спортове и започват тежките тренировки. Започва занимания с бойното изкуство Танг Су До и се усъвършенства до получаване на черен пояс. Смесва различни стилове, става все по-добър и дори създава свой боен стил – Чунк Кук До, а по-късно основава и Федерация на бойните изкуства, известна още с неофициалното си название „Да изритаме наркотиците от Америка”.

Може би тук е мястото да споменем, че Чък е сред личностите, които се борят много сериозно срещу разпространението на наркотици и тяхното вредно влияние върху децата. Той се обявява и срещу еднополовите бракове и рекламата на хомосексуалността. Тези свои виждания утвърждава и в създадената от него верига от училища по карате.

Най-силните му години в спорта са 1968 – 1974 г. Тогава печели пояса в професионалния карате шампионат в средната категория и успява да задържи тази титла 6 поредни години! През 1969-а пък става боец на годината в класацията на списание „Черен пояс”. Освен карате практикува успешно и таекуондо, в което също има черен пояс, както и черни пояси по бразилско джиу джицу и джудо.
Преди да стигне до звездните си роли и най-вече в знаменития тв сериал „Уокър, тексасткият рейнджър”, Чък
дебютира през 1969 г. в „Разрушителният екипаж” на режисьора Дийн Мартин.

Роля за бъдещите му успехи в киното изиграва екранната среща с легендата Брус Лий. Двамата се снимат във филма „Пътят на дракона” през 1972 г., а кинохроникьорите твърдят, че именно от тази лента тръгва пътят на славата за Чък Норис. Все пак може би първата му значима роля на големия екран е във филма „Брейкър! Брейкър!” от 1977 г. и в последвалите заглавия „Октагон”, „Око за око” и „Самотният Вълк Маккуейд” през 1980 – 1981 г.

Ролята му в спасяване на пленник във филма „Изчезнал по време на акция” от 1984 г. го прави още по-известен и търсен актьор за такъв тип сюжети. В тия години Чък е любимец на кинокомпанията „Канон филмс”, която го използва за генериране на милиони приходи във филмите „Делта форс”, „Код на мълчанието”, „Файъруокър“ (вж. отделно филмографията на актьора).

Факт е обаче, това никой не отрича, че най-големи симпатии смелчагата боец Чък добива благодарение на култовия сериал „Уокър, тексаският рейнджър”, който се развива на екрана осем сезона между 1993 и 2001 г.
За разлика от други холивудски звезди, Чък Норис сравнително по-рядко попада в обективите на жълтите издания. Може би и заради факта, че има само два брака. Първият е през 1958 г. с Даян Холичек, с която се развеждат през 1988-ма. 10 години по-късно се жени втори път, за бившия модел Джена О’Кели, 23 г. по-млада от него, с която живеят дълго и щастливо.

Пресата отбелязва интересен факт от съвместния им брачен живот. През 2013 г. е открито тежко заболяване на Джена и тя е прикована към леглото. Тогава Чък зарязва кинокариерата си и е неотлъчно до болната си половинка. Не се отделя от нея ден и нощ, чете й книга, развлича я и прави всичко възможно тя да пребори болестта, което се и случва.

Сред любопитките за Чък можем да отбележим и едно явление, наречено интернет феномен – „Факти за Чък Норис”. Те са къде истина, къде полуистина, къде измислица, но са се разпространявали в световната мрежа със скоростта на светлината и непрекъснато са се увеличавали. Началото поставил един хуморист и програмист – Иън Спектър, а закачката му доста бързо била възприета и се превърнала в любимо занимание за милиони хора по света. Затова не е изненада фактът, че има дори улица, кръстена на неговото име. Тя се намира в Босна и Херцеговина. С неговото име има и популярни видеоигри. Знае се още, че Чък е автор на няколко книги за християнството, на което е поддръжник, както и деец на движение, което се бори за разпространението на Библията в училищата.

По политически възгледи е републиканец, писал е дори писмо на бившия американски президент Барак Обама. Помагал е и с парични дарения на кандидати на републиканската партия. А го прави, може би защото наистина вярва в мисълта, изказана от самия него: „Парите не гарантират щастие. Парите гарантират главоболие...”
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9131-charls-bronsn.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9131-charls-bronsn.html unikalen Wed, 10 Apr 2024 11:52:41 +0300 Актьори от любими филми
... Какво ли си е мислело едно момче на 10 години, когато, за да изкара парички за хляб, трябва да копае въглища в мина наравно с мъжете? Днес, в 21-вия век, е трудно да си го представим. Миньор едва на 10 години. Но е факт! И е част от житейската биография на един голям американски актьор. Името му е Чарлс Бронсън. Да, роден е през 1921 година като Чарлс Денис Бучински, но в света на киното го знаем като Чарлс Бронсън – мъжът с хармониката от знаменития филм на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад”.

И както има филми емблеми, така е и с актьорите. Бронсън има стотици роли, но пък някои от тях наистина са се превърнали във визитка. „Имало едно време на Запад”, „Великолепната седморка”, „Мръсната дузина”, „Смъртоносно желание”...

И понеже вече стана дума за детските години на този известен актьор, тук е мястото да допълним малко щрихите. Тежко, много тежко детство има това дете. И няма как да не е така: Чарлс е 11-ото от общо 15 деца в семейството. Само си представете, при това момчето е родено не в някой мегаполис, а в малко планинско село в Пенсилвания. Какъв поминък могат да имат хората в такъв край?...

Всъщност Чарлс не е типичният американец. Родителите му са емигранти от татаро литовски произход и са много бедни. Не само заради това обаче Чарлс не обича да си спомня детството. Веднъж пред медиите признава, че дори не е сигурен дали е обичал или е мразел баща си. Но пък помни, че когато баща му се връщал от работа, децата се криели. Не от радост, разбира се...

А във въглищните мини, за които стана дума, малкият Чарлс се озовава, тъй като, когато е само на 10 г., баща му умира, а фамилията няма как да се изхранва. Бронсън си спомня със сълзи на очи, че е трябвало да изкопае 1 тон въглища, за да заработи 1 долар за хляб. Къртовски труд! Този долар естествено не стигал до никъде и хлапето често гладувало, както и братята и сестрите покрай него. Дрехите в семейството също били кът, затова често се налагало по-малките деца просто да износват дрешките на по-големите. Не стига това, ами по спомени на Бронсън, разказани години по-късно, веднъж дори се наложило той да отиде на училище с роклята на сестра си. Не е смешно...

Идва Втората световна война и Чарлс е вече в армията на САЩ като авиатор на Boeing B-29 Superfortress. Нещо повече – оказва се, че като боен пилот Бронсън си справя великолепно и има зад гърба си 25 успешни въздушни мисии. За храбростта си и за рани, получени в битките, е отличен с приз „Пурпурно сърце”.

Службата в армията обаче не е за него. Тя е по-скоро дълг, който трябва да изпълни, за да се завърне към цивилния живот и към амбициите си да се реализира като актьор. За целта се включва в театрална трупа първо във Филаделфия, а когато е на 29 г., вече е в Холивуд. Там амбицията го води в курсове по актьорско майсторство, което пък му позволява да поема отначало малки роли.
За негов дебют на големия екран се счита ролята на моряка Василевски във филма на Хенри Хатауей „Сега си във флота” от 1951 г. Същата година обаче го гледаме в още три филма – „Народът срещу О’ Хара”, „Мафия” и „Червените небеса на Монтана”.

Следващата година Чарлс продължава да се снима много активно, но все в роли, които не му носят търсената популярност. Сред тях са „Запазете брака”, „Дипломатически куриер”, „Бойна зона”, „Алея торпедо” и др. По идея на своя агент, Чарлс Бучински сменя фамилията си на Бронсън, за да звучи американски, като с тази фамилия се появава чак през 1954 г. във филма „Вера Крус” в ролята на Питсбърг.

Уестърнът с участието на Гари Купър и Бърт Ланкастър е на режисьора Робърт Олдрич. През 1956 г. на екран излиза друг уестърн – „Джубал” на режисьора Делмер Дейвис и в главните роли с Глен Форд и Род Стайгър. В тази продукция Чарлс се превъплъщава в ролята на Реб, пътуващ скитник. Този филм обаче не се радва въобще на касов успех. Следват роли в „Полетът на стрелата”, „Картечница Кели”, „Бандитска война”, „Когато адът избухна” – все през 1958 г., докато се стигне до една много нашумяла продукция – „Великолепната седморка” от 1960 г. Това е филм, излъчван многократно и у нас – първо на голям екран, а по-късно и по телевизиите. Отново уестърн, естествено, отново има добри и лоши, отново яздене на коне и много стрелба, за да възтържествува доброто. Режисьор е Джон Стържис, а Бронсън се превъплъщава в ролята на Бернардо О’ Райли.

Историята е интересна и отвежда към сблъсъка на жестока банда, която тормози с набези малко селце. За да помогнат на местните, се събират заедно седем добри каубои, оттеглили се от „занаята”, но пък в замяна на това отлични стрелци. В края те естествено се победители. Във филма участва още и Стив Маккуин в ролята на Вин. Тук вече Чарлс става наистина известен и обичан актьор от уестърни. Любопитна подробност е, че филмът е много харесан и в тогавашния Съветски съюз, а Бронсън пък става любим актьор на великия руски бард Владимир Висоцки. Може би защото наистина големите се привличат... През 1962 г. Чарлс е на един екран заедно с Елвис Пресли във филма „Хлапето Галахад”.

В ролята на полския военнопленник лейтенант Дани Велински – Краля на тунела, Чарлс Бронсън обира заслужени овации във филма на режисьора Джон Стържис „Голямото бягство”, който се превръща в хит още през 1963 г. В една от главните роли е и Стив Маккуин, а продукцията е номинирана за „Златен глобус.

Идва годината 1967-ма. Нов голям успех на Бронсън е участието му във военния филм „Мръсната дузина“, за снимките на който е поканен от режисьора Робърт Олдрич. Лентата е номинирана за 4 статуетки „Оскар“ и печели наградата в раздела звукови ефекти. Сюжетът е интригуващ. Майор доброволец (в ролята Лий Марвин) повежда в самоубийствена мисия срещу нацистите 12 осъдени на смърт затворници. Залогът е един: ако мисията успее, те ще получат свободата си. Сред тях е Чарлс Бронсън в компанията на Джим Браун, Тели Савалас, Доналд Съндърланд и др. Продукцията чупи касови рекорди.

Филмът обаче, за когото Чарлс Бронсън обира най-много суперлативи, е знаменитият спагети - уестърн „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне. Именно режисьорът твърди, че Чарлс е най-великият актьор, с когото е работил. По тази причина Леоне кани Бронсън в друг негов голям уестърн – „За няколко долара повече“. Не е ясно защо актьорът отказва, но пък ролята е поверена на Клинт Истууд, който, естествено, се справя великолепно.

Но сега малко за „Имало едно време на Запад“. Лентата е още с Хенри Фонда, а Чарлс свири на хармоника. Излъчването му е неотразимо, симпатиите на публиката абсолютно заслужени. Музиката е на легендата Енио Мориконе.
През годините Чарлс Бронсън продължава участието си в много екшъни, вкл. италиански и френски продукции (вж. отделно филмографията на актьора).

Не може обаче да подминем още едно култово заглавие с него – „Смъртоносно желание“. Първата част на тази поредица се появява през 1974 г. В продукцията Чарлс изпълнява ролята на д-р Пол Керси. Сюжетът е драматичен. Когато се завръща от работа, домът на доктора е ограбен, съпругата му е убита, а дъщеря му изнасилена. Полицията не успява да залови нападателите. За Пол не остава нищо друго, освен сам да се заеме с отмъщението…

Естествено тази огромна популярност носи на актьора солидни приходи. Пресата изчислява, че в началото на 70-те години на 20 век Чарлс прибира за филм повече от 1 млн. долара хонорар. През 1971 г. Бронсън е удостоен със специален приз „Златен глобус“ като любим световен филмов актьор.

Житейският път на Чарлс е белязан с три брака. За първи път той се жени за Хариет Тендлър, която е млада актриса като него. Имат две деца, но се развеждат през 1965 г. Вторият му брак е с английската актриса Джил Айранд през 1968 г. и не се разделят до нейната смърт през 1990 г. Двамата са живели в огромно имение и са гледали седем деца – две негови от предишния му брак, три нейни от нейния предишен брак и две общи деца. През 1998 г. Чарлс за трети път прави сватба – жени се за Ким Уикс. Двамата не се разделят до неговата смърт през 2003 г. А на надгробната плоча на Бронсън е изписано цяло стихотворение. Ето малка част от него:
„Аз съм диамант върху блестящ сняг…“
Красиво казано. Бронсън е диамант в световното кино!
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9130-charli-shijn.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9130-charli-shijn.html unikalen Wed, 10 Apr 2024 11:48:46 +0300 Актьори от любими филми
Вероятно не са малко мъжете по света, които биха се гордели със сексуалния рекорд на този човек. Самият той признава публично, че е спал с повече от 5000 жени. Едва ли ги е отчитал в списък, но ако го е правил, описът щеше да е доста интересен.

На фона на това признание, което е на американския актьор Чарли Шийн, някак неестествено иде откровението му: “Ако изобщо съм научил нещо, това е, че не знам нищо за жените. Те си остават загадка. Но се научих да спра да се опитвам да разкрия загадката. Това пътуване няма край, и точно това го прави толкова завладяващо…“ Да му вярва ли човек? И ако е така, каква бройка трябва да има отчетена в леглото си, за да може един мъж да научи нещо за жените? 10 000, 30 000, повече?...

Това разбира се е малко в кръга на шегата. Но пък не е шега, че Чарли Шийн е един от най-скандалните личности в Холивуд. Наричали са го лошото момче на американското кино. Може да се каже, че скандалът го преследва навсякъде. Или обратното. Освен безбройните оргии с жени негов постоянен спътник – особено в някои периоди от живота му, са алкохолът и наркотиците.

В едно поредно свое откровение – този път пред съда, Шийн признава, че е пръснал 50 000 долара по проститутки. Явно си е водил сметка в тефтерчето.

И понеже хроникьорите обичат да се вглеждат в семейната среда и в детството на актьорите, веднага ще отбележим, че актьорската професия явно е ген в кръвта на Чарли Шийн. Почти цялата му рода са в този занаят, като се почне от баща му Мартин Шийн, мине се през майка му Джанет Темпълтън и се стигне до двамата му братя и сестра му. А, да не забравяме и чичо му, също актьор – Джо Естевес. Всъщност редно е да споменем, че роденият през 1965 г. Чарли Шийн носи рожденото име Карлос Ирвин Естевес, тъй като дядо му по бащина линия е емигрант от Испания.

Вероятно Чарли наследява нещо от рода си, макар още в училищните години на преден план да избива скандалното в поведението му. Опитва да пробие като бейзболен играч, но е твърде недисциплиниран и е изгонен от училище и съответно от отбора заради хулиганско поведение. При това случката се разиграва малко преди завършването на школото. В гимназията се насочва към киното и за първи път се появява на голям екран, когато е едва на 9 години, заедно с баща си Мартин. Това става през 1974-а, а филмът е „Екзекуцията на редник Словик“.

За Чарли като за голям актьор обаче се заговорва след участието му в продукцията на режисьора Оливър Стоун „Взвод“. Лентата - епична драма, посветена на Виетнамската война, излиза през 1986 г. На Чарли Шийн (в ролята на Крис Тейлър) партнират успешно Том Беринджър (сержант Барнс) и Уилям Дефо (сержант Елиъс). Любопитното за тази продукция, нашумяла много и в България, е фактът, че сам Оливър Стоун написва сценария, тъй като има лични преживявания от войната във Виетнам, в която е участвал като пехотинец.

Другото интересно е, че бюджетът на продукцията е от скромните 6 млн. долара, а приходите от излъчвания минават сумата от 138 млн. долара. В 59-ите награди „Оскар“ филмът на Стоун е номиниран 8 пъти и получава 4 статуетки, между които за най-добър филм и най-добър режисьор. Присъден е и „Златен глобус“.

Поради грандиозния успех на „Взвод“ Чарли Шийн участва и в един следващ проект на същия режисьор – „Уолстрийт“ от 1987 г. 2 години по-късно гледаме Шийн в „Професионална бейзболна лига“ – един филм, в който на актьора немалко му помагат юношеските умения в тази игра (вж. отделно филмографията на актьора).

Междувременно Чарли започва да проявява все по-голям интерес към снимки в телевизията. Освен изявите му в кинопародиите „Смотаняци“ и „Смотаняци 2“ зрителите аплодират Чарли в тв сериалите „Шеметен град“ и „Двама мъже и половина“ (тук Шийн се превъплъщава в ролята на чичо Чарли). Този втори сериал стана световноизвестен в цял свят и спечели луди пари. Говори се, че за всеки епизод Чарли Шийн е прибирал хонорар от 1,8 млн. долара. Пари за закуска, както се казва…

Интересното е, че през май 2023-а актьорът обяви, че е стопил ледовете с с Чък Лори, създателя на „Двама мъже и половина“. Двамата се скараха жестоко през 2011-а и затова новината 12 години по-късно бе доста изненадваща. Ставаше дума не само за стопяване на ледовете, а и за работа в нов съвместен проект. Стана ясно от медиите, че Лори стяга нов комедиен сериал със заглавието How To Be a Bookie.

И понеже започнахме със скандалния живот на Чарли, още малко по темата. През 2015 г. Шийн обяви публично, че е ХИВ-позитивен, което не бе кой знае каква изненада, като се има предвид начинът му на живот. Светската преса не пропуска да отбележи факта, че той има 5 деца от три различни жени, през 2023-а се радваше и на една внучка. Може би затова има на пазара и собствена линия за детски облекла. Жените пък вероятно са го вдъхновили за лирика – той е автор и на книга със стихотворения. Колко ли музи там ще открият себе си?...

И в заключение – едно поредно откровение на Чарли Шийн, което всеки може да тълкува така, както му се харесва: „Не мисля, че е мъдро да отделяме много време на неуспехите си…“
Оптимистично, нали?...
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9129-forest-uitakr.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9129-forest-uitakr.html unikalen Wed, 10 Apr 2024 11:46:02 +0300 Актьори от любими филми
… През 2022 година той бе удостоен с едно наистина значимо филмово отличие – почетна „Златна палма“ на кинофестивала в Кан. Това е приз, с който всеки представител на киноиндустрията би се гордял. А личността, за която говорим, получи награда не само като актьор, а и като режисьор, и като посланик на ЮНЕСКО.

Това едва ли изненадва някого. Казват, че в ролите си, а те са повече от 100 в киното, този човек така добре се превъплъщава, сякаш на екрана наистина оживява оригиналът на въпросния персонаж. Например, твърдят критиците, за една от ролите си в продължение на месеци наред той е изучавал саксофона, за да се превъплъти в перфектен музикант. И успява. За друга роля пък учи трудния африкански език суахили, на който проговаря едва ли не като на бащин език. Е, вече ще разкрием името му – това е американският актьор Форест Уитакър.

Има във витрината си най-престижната статуетка за кино „Оскар“, има си и „Златен глобус“, има си и награда на БАФТА, прегръщал е още дузина престижни награди от различни гилдии, свързани със Седмото изкуство. Както се казва, кръвта вода не става – неговите двама по-малки братя също са актьори, макар че и те пък не са наследили гена на родителите си – майка им е учителка, а баща им по професия е застраховател.

Роденият през 1961 г. Форест влиза в историята на киното и като едва четвъртият чернокож актьор, който е прегръщал статуетката „Оскар“ след Сидни Поатие, Дензъл Уошингтън и Джейми Фокс. Редно е тук да кажем за какво е това отличие – в категорията за най-добър актьор за ролята му на Иди Админ в “Последният крал на Шотландия“ от 2006 г. Драмата е на режисьора Кевин Макдоналд и разкрива историята на реалния диктатор Иди Амин, прославил се като един от най-жестоките африкански управници, президент на Уганда. Именно в този страховит образ се превъплъщава Уитакър, заради което изучава суахили, за да бъде още по-убедителен на екрана. Това му носи „Оскар“ за най-добър актьор, „Златен глобус“ и БАФТА в същата категория. БАФТА дава още две награди на тази добра продукция – за най-добър британски филм и за най-добър адаптиран сценарий.

Всъщност животът на тази известен актьор е можело да се развие и по различен начин. Като юноша той има нескрито увлечение по спорта, фигурата му тогава пращи от здраве и мускули, успява да се включи в отбор по американски футбол, където се представя добре. Именно като член на такъв отбор си спечелва и стипендия за обучение в колеж.

Нещо повече. Има определени певчески заложби и благодарение на тях взема още една стипендия – за оперно пеене. Какво са изгубили американският футбол и операта от бягството на Форест, днес може само да се гадае. Може би щеше да обикаля световните оперни сцени и да обира аплаузи в Миланската скала…
Но, младокът поема по друг път. Учи драматично изкуство в Бъркли и пробива в света на киното, което, естествено, не става изведнъж.

Първият им филм на голям екран е през 1982 г., „Любовна история“ на режисьора Артър Хилър. Тук обаче Уитакър играе незначителна роля и дори го няма в надписите след филма. Може би по тая причина се приема, че кинодебютът му е същата година, но в друга продукция – комедията „Щури времена в Риджмънт Хай“. Тук Форест се превъплъщава в обичайна роля – на футболист.

Съвсем логично следват още няколко роли в спортни продукции. Той се включва в телевизионни програми, в рекламни клипове, където започва да заработва пари, а и да става популярен. През 1986 г. известният режисьор Мартин Скорсезе го кани за ролята на Еймос в драмата „Цветът на парите“, в която Уитакър има на екран като партньори Пол Нюман и Том Круз. Пол Нюман е отличен с „Оскар“ за най-добра мъжка роля.

Популярност обаче носи на Форест още един филм от 1986 г., това е култовата военна продукция „Взвод“ на режисьора Оливър Стоун. В този филм Форест играе не толкова важна роля - на големия Харолд, а водещите персонажи са поверени на Чарли Шийн, Том Беринджър и Уилям Дефо. Следва друг много силен военен филм с участието на Форест – „Добро утро, Виетнам“ от 1987 г. на режисьора Бари Левинсън и с участието на Робин Уилямс в главната роля. Уилямс е отличен с наградата „Златен глобус“, а филмът с 13 млн. долара бюджет носи приходи от повече от 130 млн.

Критиката е единодушна, че една от изключителните роли на Форест Уитакър е във филма „Бърд“ от 1988 г. на режисьора Клинт Истууд. Музикалната драма пресъздава живота на един гениален саксофонист – Чарли „Бърд“ Паркър, които изживява дълбока лична трагедия заради увлечението си по дрогата. За това свое превъплъщение Форест е отличен с наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан и е номиниран за „Златен глобус“. Именно за да пресъздаде максимално точно образа на героя си, Уитакър усвоява почти до съвършенство свиренето на саксофон…

Сред по-известните му роли могат да се споменат още в „Джони Хубавеца“ от 1989 г. с Мики Рурк и Морган Фрийман, „По взаимно съгласие“ от 1992 г., „Взрив“ от 1994-а, главната роля играе във филма „Дух куче: пътят на самурая“ от 1999 г., „Улични крале“, „Обратен гард“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).

През 2023 г. Форест се снима в биографичната драма „Джордж Форман“, посветена на знаменития свръхтежък боксьор – легенда.
Извън киното Форест е познат освен като добър спортист – има и черен пояс по карате, още като социално ангажирана личност.

Редовно подкрепя хуманитарни благотворителни акции, както и дейността на организации, които защитават животните. Той преживя и дълбока лична драма, след като поради заболяване почина бившата му съпруга Кийша Уитакър, с която живя щастливо 22 години и от която има две деца. От предишна връзка Кийша е имала още едно дете, а той от предишна връзка Форест има син.
През 2018 г. двамата се разделиха, но актьорът страда много при вестта за смъртта на Кийша. Той я нарече пред медиите най-красивата жена на света и призна, че тя го научила на всичко, което знае…
През 2007 г. Форест Уитакър получи заслужено звезда в Алеята на славата в Холувид.
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9128-upi-goldbrg.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9128-upi-goldbrg.html unikalen Wed, 10 Apr 2024 11:40:56 +0300 Актьори от любими филми
… Как ли се чувства една млада жена, която едва на 34 години става баба? Само си представете. Тя има самочувствието все още на млад човек, който привлича мъжките погледи, а за житейските навици да не говорим. Има една американска актриса обаче – всъщност тя не е само актриса, а дама, надарена с много таланти, която се превърна в една от най-младите баби на Холивуд.

Става дума за Упи Голдбърг, жената, която в сферата на изкуството може почти всичко – да играе сериозни роли, да бъде в същото време добър комик, да е сценарист и продуцент, да е водеща на токшоу, че на всичко отгоре и политически активист. Вероятно има още немалко неща, които могат да се кажат за тъмнокожата звезда Упи Голдбърг…

Тя неведнъж е влизала в историята с проявите си, но пък почитателите на киното и на светските церемонии ще я запомнят като първата жена, която влезе в ролята на самостоятелна водеща на церемонията по връчване на наградите „Оскар“. Това става през 1994 г. Е, някои ще кажат, че това не е постижение, но няма да са
прави. Защото макар да е събитие повече от светски характер, отколкото от културен, раздаването на тези награди има своя етикет, наложен през годините, своята традиция, своите норми. Воденето на подобна церемония на живо не е нещо лесно и е сериозно предизвикателство…

И макар назад във времето Упи нерядко да е попадала под светлините на прожекторите като жена с нетрадиционна сексуална ориентация, през лятото на 2023 г. в поредната си медийна изява актрисата открито заговори за своята сексуалност и разсея недомлъвките и подхвърлянията по неин адрес. Когато водещата я закачи с репликата, че излъчва лесбийски вибрации, Упи отсече категорично, че си пада по мъже, въпреки че в киното има зад гърба си няколко хомосексуални персонажа. Но, казва тя, това е само в киното…

И преди да разкрием още нещичко за личния й живот, често попадал в обсега на жълтата хроника, нека споменем, че Голдбърг, освен че е първата самостоятелна водеща на „Оскар“, е подредила във витрината си най-престижните награди за кино, за телевизия, за театър и за музика – съответно „Оскар“, „Еми“, „Тони“ и „Грами“, а има не по-малко ценните призове „Златен глобус“, „Сатурн“ и БАФТА. Уникално талантлива и можеща, е единодушното мнение на критиката. Съвсем естествено е да присъства със своя звезда в Холивудската Алея на славата…

… Родената през 1955 г. в семейството на свещеник и медицинска сестра Упи не може да се похвали с особено щастливо детство. Семейството не е богато и на Голдбърг се налага да работи известно време в погребално бюро, за да заработи някой долар. Пробва се дори и в зидарския занаят, като в същото време опитва да се включи с някоя малка и незначителна роля на Бродуей. Желанието обаче да е на сцена и на екран не я спира пред никакви трудности. В Калифорния се включва в групи за импровизации – в Сан Франциско и Сан Диего, пробва се и като стенд ъп комедиант, тъй като иска да усъвършенства актьорските си способности. Взема участие и в театралната трупа Блек стрийт хоуайс.

На големия екран Упи става известна още с дебютната си роля. Годината е 1985-а, а режисьор на филма „Пурпурен цвят“ е Стивън Спилбърг. Екранни партньори на Голдбърг са също тъмнокожите Опра Уинфри и Дани Глоувър, а лентата със скромния бюджет от 15 млн. долара докарва от печалби повече от 150 млн. Сюжетът поставя сериозните проблеми, с които се сблъскват афро американските жени в началото на 20 век в Америка. В личната житейска драма се преплитат темите за бедността, расизма и сексизма. За ролята си Упи е номинирана за „Оскар“ и получава наградата „Златен глобус“, а критиката приема възторжено филма.

През 80-те и 90-те години Голдбърг се утвърждава като много добра комедийна актриса. През 1987 г. я гледаме в забавния екшън „Фатална красота“, в който се превъплъщава в ролята на нарко ченге, за да разследва пратка наркотици.
Две години по-късно Упи се снима в „Хоумър и Еди“, една лента на режисьора Андрей Кончаловски, съчетала в себе си драма и хумор. Но изпълнението на Голдбърг заслужава овации…

През 1990 г. идва и престижната статуетка „Оскар“ за най-добра поддържаща роля. Голдбърг я печели с ролята си в романтичното фентъзи „Призрак“ на режисьора Джери Зукър. И тази продукция се радва на касов успех – бюджет 22 млн. долара, приходи повече от 500 млн. На екран са още и главните герои Сам и Моли, пресъздадени от актьорите Патрик Суейзи и Деми Мур. Освен статуетката на Упи продукцията има „Оскар“ и за най-оригинален сценарий. За най-добра поддържаща актриса Голдбърг е отличена още със „Златен глобус“ и приза на БАФТА, прегръща и наградата „Хюго“ в същата категория.

В свои води Упи плува в комедията „Монахини в действие“ от 1992 г. на режисьора Емил Ардолино. Голдбърг пресъздава образа на Делорис Ван Картие, която е съвсем, съвсем нетрадиционна монахиня, а лентата е много забавна и се гледа с лекота. Съвсем логично продукцията има и втора част – „Монахини в действие 2“ от 1993 г., но режисьор е вече Бил Дюк.

Пак през 1993 г. се възхищаваме на Упи в следващата комедия – „Произведено в Америка“ на режисьора Ричард Бенджамин. Във филма участва и Уил Смит. Сюжетът отвежда към историята на Сара (в ролята Упи Голдбърг), която е заченала с помощта на анонимен донор. Нещата се заплитат, когато става ясно, че не е изпълнено желанието й донор да е чернокож мъж, а бащата на дъщеря й е бял. Следва битка на характери между двамата…

Голдбърг участва с главна роля и в комедията „Еди“ от 1996 г. на режисьора Стийв Ръж. Тук Упи е шофьор на лимузина и запален фен на баскетболния тим от НБА „Ню Йорк никс“, като по щастливо стечение на обстоятелствата се превръща и в… треньор. Продукцията с участието и на знаменития баскетболист Денис Родман е много забавна, а Голдбърг е неотразима на екрана.

С легендарния Жерар Депардийо актрисата се снима във фентъзито „Фантасмагор“ от 1996 г. на режисьора Норман Джуисън.
В по-различно амплоа гледаме Упи във филма на режисьора Джеймс Манголд „Луди години“ от 2000 г. В продукцията Голдбърг е на екран заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли, а сюжетът отвежда към престоя на жена в заведение за душевно болни. Джоли е отличена с „Оскар“ и „Златен глобус“ за поддържаща женска роля. (вж. отделно филмографията на Упи Голдбърг).

Понеже стана дума и за телевизионната й кариера, редно е да споменем, че Упи се появява в пет епизода от популярния сериал „Стар трек: Следващо поколение“, който започва да се излъчва през 1987 г. Тя е водеща и на своето нощно разговорно шоу The Whoopi Goldberg Show. Има награда „Еми“ като водеща на The 66’th Anual Academy Awards. Вокалният й талант блясва в анимационния филм „Цар Лъв“, а писателските си дарби заявява с детската книжка Alice от 1992 г.

За личния живот на Упи Голдбърг се е писало немалко, но основно светската преса подчертава трите й брака – с Алвин Мартин (от 1973 до 1979 г.), с Дейвид Клайсен – от 1986 до 1988, и с Лайл Трахтенбърг от 1994 до 1995 г. Има дъщеря Александрея Мартин от първия си мъж. През 2023 г. внучката й Амара Скай роди момиченце – Чарли Роуз, за което прабабата се грижи изключително много и с много обич.

Освен с кино, театър и телевизия Упи е известна още като социално активна личност, бори се за правата на децата, на бездомните хора, на социално слабите, участва в акции за борба със СПИН и още куп благотворителни каузи. Самата тя е била пристрастена към наркотиците.
През 2023- се заговори за трета част на „Монахини в действие“, отново с Голдбърг, но информациите за това затихнаха.
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9127-uma-trman.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9127-uma-trman.html unikalen Wed, 10 Apr 2024 11:36:52 +0300 Актьори от любими филми
Вероятно за един актьор от значима величина е невероятно усещането децата ти да поемат по твоя път. Може би не само за актьор, а и за която и да е друга професия. На пък магията на големия екран да предадеш на наследниците си, е велико. Е, американската актриса Ума Търман знае какво е. Две от трите й деца вече вървят уверено по нейния път. Става дума за сина й Левон Търман-Хоук и голямата й дъщеря Мая Хоук. Любопитен най-вече за светските медии бе фактът, че през май 2023-а Ума се появи на фестивала в Кан с нов елегантен кавалер. Запознати обаче веднага отбелязаха, че това е порасналият й син Левон.

21-годишният младеж грееше усмихнат до звездната си майка, а двамата бяха гости на премиерата на новия филм на Джони Деп Jeanne du Barry. Левон вече има зад гърба си няколко изяви на големия екран. През 2018-а се снима в Blackout, после последваха негови участия в още няколко продукции. Светската изява в Кан бе повод на пресата да отбележи, че дъщерята на 53-годишната Ума – Мая Хоук, също се изявява в киното и критиците й вещаят добро бъдеще. Именно в Кан се очакваше тя да представи новия си филм „Астероиден град“. Продукцията е дело на режисьора Уес Андерсън.

Има два основни факта около биографията и творческия път на родената през 1970 г. Ума Търман. Първият е свързан с нерадостното й детство, а вторият със сравнително бързия й успех в киното. Може би тези два факта в известна степен си противоречат. Бащата на Ума е експерт по източни религии и преподава в Колумбийския университет. В известен период от живота си е живял като будистки монах, познава лично Далай Лама. Говори се дори, че Далай Лама е гостувал в дома на семейство Търман. Именно бащата Робърт Търман дава името на щерка си, което всъщност е име на индийска богиня и означава „даваща блаженство“.

Майката на Ума, която е от шведски произход, по професия е психотерапевт, но пък се изявява на модния подиум. Така че артистичността си малката Ума вероятно е наследила по майчина линия. Хроникьорите отбелязват факта, че майката е доста ексцентрична натура и известно време е живяла в компанията на хипитата от 60-е години.

За детството на Ума Търман не могат да се прочетат кой знае колко неща. Написаното обаче дава основание да се смята, че детските години на Ума не са от най-щастливите. В училище тя има проблеми дори с името си, което съучениците й трудно възприемали. Не се славела и като първа красавица, напротив – била обект на насмешки заради високия си ръст и големия номер обувки, които носела. Въпреки това обаче талантът си е талант. Тя започва са се изявява в училищни пиеси. Не завършва гимназия и на 15 години заминава за Ню Йорк с решението да стане актриса. Успява, при това сравнително лесно и бързо, като в началото преминава през модния подиум като модел. Това й отива, защото е красива и привлекателна дама.

Дебютът й в киното е през 1988 г. във филма „Дилемата на Джони“. Вероятно там забелязва екранното й присъствие режисьорът Тери Гилиъм, която същата година я взема за снимки в „Приключенията на барон Мюнхаузен“. Пак през 1988-ма Ума се появява вече и в по-сериозно заглавие като „Опасни връзки“ на режисьора Стивън Фриърс. В ролята на Сесил дьо Воланж младата актриса блясва и като секссимвол. В ролята на съпруга на Артър Милър талантът на Ума е забелязан и в продукцията „Херни Джун“ през 1990 г. Лентата буквално взривява цензурата и е обявена за откровена порнография, но в същото време затвърждава възприемането на Ума като секссимвол в киното.

През 1993 г. Търман се появява в още два филма – „Лудото куче и Глория“ заедно с Ръбърт де Ниро, и в не толкова успешния „Дори каубойките плачат“. За ролята си в него Ума е номинирана за „Златна малинка“ за най-лоша актриса.
Идва годината на Ума Търман. Легендарният Куентин Тарантино кани Ума за участие в „Криминале“. Ролята на Миа Уолъс пасва едно към едно на актрисата и тя заслужено е номинирана за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА – трите най-престижни кино награди. Всъщност въпросната Миа във филма е съпруга на гангстер, която не се притеснява от охолния си начин на живот и скъпата дрога. Филмът през 2004 г. се превръща в световна сензация.

През 2002 г. ролята й на Деби Милър в „Истерична слепота“ й носи награда „Златен глобус“.
Нов връх в кариерата й е участието в друг филм на Тарантино – „Убий Бил“. Първата му част излиза през 2003 г. а Ума е в ролята на Беатрикс Кидо с псевдонима Черната мамба. В този филм Търман е и сценарист заедно с Тарантино, който не крие пристрастията си и обявява актрисата за своя творческа муза. Година по-късно се появява и втората част на филма. Двете части на продукцията й носят куп награди, сред които „Сатурн“ и „Емпайър“ за най-добра актриса, както и номинации за „Златен глобус“, БАФТА и „Сателит“.

През 2005 г. Ума взема ролята на Ула Хансен във филма „Продуцентите“. Любопитното е, че тази роля е предложена първо на Никол Кидман, но тя отказва. Успешни са превъплъщенията на Търман и в „Бел Ами“ от 2012 г. и „Нимфоманка“ през 2013-а, драма, дело на режисьора Ларс Фон Триер, който е и сценарист (вж. отделно филмографията на актрисата).
Сред участията на Ума през 2022/2023 г. е ролята й на бизнесдама в сериала „Подозрение“.

Личният живот на Търман не е кой знае колко пъстър и интересен. Тя има брак с партньора си от филма „Гатака“ Итън Хоук, от когото има син Левон и дъщеря Мая. Преди това пък е двойка с актьора Гари Олдман. Той обаче си пада много по пиенето и Ума не издържа на постоянните му скандали и изцепки. Живяла е известно време с бизнесмена милионер Арпад Бюсън, от когото има момиченце.

Пресата естествено не пропуска да отбележи и факта, че макар да са близки с Тарантино и да си имат доверие, не всичко между двамата в професионалния им път е гладко. Така например по време на снимките на „Убий Бил“ Ума настоява в една от сцените да бъде заместена от каскадьор. Става дума за сцена, в която тя трябва да управлява автомобил с висока скорост. Режисьорът не се съгласява, в резултат на което Търман катастрофира тежко и дълго време след това изпитва болки в различни части на тялото си. Въпреки това по-късно признава, че е простила на Куентино за това му решение.

Освен това споделя, че ролята й в този филм е сред най-добрите, които й носят удоволствие, а и предизвикателство, тъй като се превъплъщава в същинска машина за убиване в името на справедливото отмъщение. Което обаче никак не се връзва с нейно откровение по време на телевизионна изява: „Най-голямата вреда, която човек може да си причини – да се ядосва на някого…“
Кога ли казва истината?...
]]> https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9126-uiljam-defo.html https://filmifen.net/filmovi-aktiori/9126-uiljam-defo.html unikalen Wed, 10 Apr 2024 11:34:07 +0300 Актьори от любими филми
… В хрониките на 2024 г. той влезе като първата личност, удостоена със звезда в прочутата Алея на славата в меката на киното Холивуд. Тази чест популярният актьор получи на 68 години, 44 години след първата си поява на екрана. В завидната си творческа биография той има повече от 150 филма, а критиката е единодушна – този артист е в състояние да превърне всеки киноперсонаж в своя собствена личност. Той е Уилям Дефо!

Разбира се за неговата кариера ще кажем немалко подробности. Но достатъчно е да споменем няколко филмови заглавия с участието на Дефо, за да предизвикаме вниманието ви: „Взвод“, „Последното изкушение на Христос“, „Роден на 4 юли“, „Спайдър мен“, „Гранд хотел Будапеща“, „Аквамен“…

Роденият през 1955 г. Дефо е дете в многочленното семейство на здравни специалисти. Баща му е хирург и има добра лекарска кариера, а майка му е медицинска сестра. Сплотеното семейство се радва на 8 деца, като Уилям е шестото поред. Още от малък той проявява интерес към изкуството и определено няма намерение да се ориентира към медицината, където обаче става светило един от братята му, който специализира трансплантации. Дефо явно има друго призвание и творчеството му го доказва. В университета в Уисконсин, неговият роден град, той учи драматично изкуство, но пък не се дипломира. Напуска, за да се включи в една авангардна театрална трупа - Theatre X.

По-късно заедно с Елизабет Льо Комп, режисьорка, основават театралната компания The Wooster Group. Известно време партньорите са женени. Изявява се и на театралната сцена, но Седмото изкуство е онова, което го влече най-много и логично идва появата му на големия екран.

Режисьорът Майкъл Чимино го привлича за незначителна роля във филма Heaven's Gate от 1980 г., когато той е на 25. Става така обаче, че след финализиране на снимките кадрите с Дефо биват орязани. През 1983 г. Уилям се снима в „Гладът“ също с малка роля, а на следващата година в „Огнени улици“. През 1985 г. го гледаме в „Отмъщение в Ел Ей“.

Звездата му обаче изгрява във филма на Оливър Стоун „Взвод“ от 1986 г., където Дефо се превъплъщава в образа на Елиъс и за този свой персонаж получава номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Продукцията, която разказва история от Виетнамската война, е със скромен бюджет от 6 млн. долара, а приходите от излъчвания надхвърлят 140 млн. долара. В главните роли освен Дефо (сержант Елиъс) са още Чарли Шийн (войник Крис Тейлър) и Том Беринджър (сержант Барнс). Двамата сержанти командват взвода, но са съперници като личности със силни характери, а това влияе и върху войника Тейлър, който преживява дълбока вътрешна драма, опитвайки се да запази живота си.

На 59-ите „Оскар“-и произведението получава 8 номинации за статуетката, от които печели в 4 категории. Сред тях са за най-добър филм и най-добър режисьор. Продукцията има и „Златен глобус“ за най-добър филм. Освен за „Оскар“ за това свое превъплъщение Дефо е номиниран за най-добър актьор в главна роля за приза „Независим дух“.

През 1988 г. Уилям се снима в ролята на федерален агент Алън Уорд, който заедно с колегата си – агент Рупърт Андерсън (в ролята Джейн Хекмън), трябва да разнищят престъпление в криминалния трилър на режисьора Алън Паркър „Мисисипи в пламъци“. Филмът е добре приет от критиката и има 7 номинации за „Оскар“, като печели статуетката в категория най-добра операторска работа.

Същата година на екран излиза един филм, за който се говори и ще се говори и занапред. Няма как да не е така – режисьор е легендата Мартин Скорсезе, а продукцията стъпва на основата на гениалния роман на Никос Казандзакис със същото име – „Последното изкушение на Христос“. Когато романът се появява, църквата отлъчва Казандзакис. Реакциите към филма са разнопосочни.

В началото църквата отрича филма и го заклеймява, тъй като изопачавал вярата. Нещо повече – през 1988 г., когато върви излъчването на продукцията в парижкия театър „Св. Мишел“, католици запалват сградата, в резултат на което са ранени 13 души. Три години време отнема възстановяването на театъра. Още преди да е изгледал лентата, парижкият архиепископ Жан-Мари Кардинал Лъстигер осъжда филма, но същото в обратна посока прави и след атаката – казва, че извършителите са врагове на Христос…

Освен това в някои градове християнски общности организират масови протести. В резултат на това няколко големи киновериги отказват да излъчат филма, но пък по-късно се извиняват на режисьора Скорсезе за това, тъй като продукцията е значимо произведение на киноизкуството. Критиката обаче приема добре лентата и й дава висок рейтинг в класациите. В този оспорван и в същото време признат филм Дефо се превъплъщава в ролята на Исус и се справя много добре.

1989-а идва с поредното участие на Уилям Дефо – във филма на Оливър Стоун „Роден на 4 юли“. Макар да не сред актьорите с водещи роли (в основния персонаж гледаме Том Круз като Рон Ковик, ветеран от Виетнамската война), Дефо (в ролята на Чарли) заслужава внимание и поради факта, че продукцията е номинирана в 8 категории за „Оскар“, от които печели 2 статуетки, вкл. за най-добър режисьор на Стоун, и 4 награди „Златен глобус“.

Номинация за най-добър актьор в поддържаща роля получава Дефо за изпълнението си в образа на Боби Перу в романтичния трилър „Диво сърце“ на режисьора Дейвид Линч от 1990 г. В образа на главния герой Сейлър Рипли влиза Никълъс Кейдж, а женският персонаж е поверен на Лора Дърн (в образа на Лула).

През 1992 г. режисьорът Роджър Доналдсън привлича Дефо за ролята на шериф Рей Долезал в трилъра „Бели пясъци“. На екрана той си партнира с Мики Рурк, Самюел Джаксън и Елизабет Мастрантонио. Две години по-късно вече гледаме Уилям в „Реална опасност“ на режисьора Филип Нойс и с участието на Харисън Форд.

Канадският писател Майкъл Ондатджи създава един много силен роман, удостоен с наградата „Букър“. Става дума за произведение, преведено и на български – „Английският пациент“. По него режисьорът Антъни Мингела прави едноименен филм, годината е 1996-а. Филмът има 9 награди Оскар (вкл. за най-добър филм, най-добра режисура и най-добра поддържаща женска роля на Жулиет Бинош) и 3 награди „Златен глобус“. Сюжетът отвежда към история от Втората световна война и в разказа освен тягостното усещане за безизходност пламва една трагична и обречена любов. Филмът с бюджет от 27 млн. долара носи приходи от 230 млн.

Разбира се в тези кратки бележки не можем да опишем цялото богато творчество на Дефо. Но от филмографията му няма как да пропуснем един популярен филм и сред малки, и сред големи – „Спайдър мен“ на режисьора Сам Рейми. В ролята на Спайдър мен е Тоби Магуайър, а Уилям Дефо е Зеленият гоблин. Лентата се оказва много печеливша – при бюджет от 139 млн. долара носи от приходи близо 850 млн. Годината е 2002-ра. Дефо участва и в следващите две части от поредицата – през 2004 и 2007 г.

Преди това обаче не можем да подминем още един култов филм – „Сянката на вампира“ от 2000 г. Той е с участието на известния и познат и у нас Джон Малкович. Сюжетът отвежда към история на снимачната площадка на известния филм на ужасите „Носферату - симфония на ужаса“. Изпълнителят на главната роля в този филм, на който вървят снимките, е загадъчна личност с името Макс Шрек (Уилям Дефо). Той се справя перфектно с ролята си , но се държи много странно с колегите си и с режисьора (в ролята Джон Малкович) и това поражда съмнение дали наистина не е вампир…

За това си много добро превъплъщение Дефо получава номинация в категорията за най-добър актьор в поддържаща роля за три достойни приза – „Оскар“, „Златен глобус“ и „Независим дух“. (вж. отделно филмографията на актьора).
От връзката си с режисьорката Елизабет Льо Конг има син, роден през 1982 г. През 2005 взема за съпруга италианската актриса Джада Колагранде. В бита си е известен с това, че е заклет вегетарианец, а в свободните от кино минутки тренира йога и вдига щанги.
]]>